Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….06.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1750 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от Ч.А.М., временно пребиваващ в Испания, против М.В.Д. ***, с която са
предявени при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 155, ал.2 ЗЗД за осъждане
на ответника да му
заплати сумата от 21840 евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към
РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08г., за периода от
м.05.10г. до 30.10.18г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на
иска до оконч.изплащане, а в евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 21840 евро, представляваща платено без основание от ищеца задължение на
ответника към РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08г.,
за периода от м.05.10г. до 30.10.18г., ведно със законната лихва върху нея от
предявяване на иска до оконч.изплащане.
В исковата молба се
твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение №2128/14.06.10г. по
гр.д.№9226/09г. на ВРС, като по време на факт.раздяла ответницата била сключила
договор за кредит с РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД на 29.09.08г. за сумата от 18324,41
евро. Твърди се, че кредитополучател е единствено ответницата, като кредитът
бил усвоен изцяло от нея и употребен за нейни лични нужди. Излага, че в
предходни съдебни производства ответницата е заявила, че част от кредита бил
използван за довърш.работи на ателие №3 в гр.Варна, като с решение
№43/05.04.13г. на ВКС бил отхвърлен иска за делба на този имот, което налагало
извод за лична собственост на имота от ответника. Сочи, че за обезпечение на
заема страните са учредили с НА №77/29.09.08г. договорна ипотека върху
съсобст.им имот – апартамент №89, находящ се в г.В. жк В.В ***, за което ищецът
изпратил на ответницата заверени пълномощни. Излага, че с Решение от 20.08.15г.
по гр.д.№18208/10г. на ВРС този имот бил възложен в дял на ищеца. Предвид
заявеното от ответницата твърдение за личен характер на средствата, с които
били заплащани месечните вноски по кредита, и отказа й да ги заплаща, от
03.05.10г. ищецът започнал да превежда всяка месечна сума по погасяване на кредита
от своята банкова сметка *** , по която се издължавали вноските с посочено
основание – вноска по погасяване на заем, ипотека. Сочи, че за периода от
м.05.10г. до предявяване на иска - 30.10.18г. бил превел по сметката за погасяване
на кредита сумата от 21840 евро, за
което плащане имал правен интерес с оглед опасността да бъде насочено
принуд.изпълнение върху ипотек.имот. Твърди, че при плащането на чуждия дълг е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. В евентуалност,
ако се приеме, че плащането е извършено без правен интерес, счита, че това
плащане е било лишено от основание. С
допълнителната искова молба оспорва твърденията в отговора, като счита, че
ответницата е извършила признание за използване на заема изцяло за лични нужди
в депозирани от нея жалби и бележки в предходни съд.производства. Излага, че
ремонти не са правени през процесния период на ап.89 и ап.20.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответникът М.В.Д. ***, действаща чрез адв. Б.Б., е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта, че с ищеца
са бивши съпрузи, но твърди, че същият й възложил да изтегли от негово име и за
негова сметка кредит около 34000лв или 18000евро, като уговорили, че 10000 евро
ще бъдат дадени на него лично, а с остатъка ще бъде извършен ремонт на
апартамент №89 и ремонт и обзавеждане на детска стая в ап.20 в гр.Варна.
Излага, че договорката била той да го изплати изцяло. Тъй като ищецът не можел
да дойда лично в РБ, сочи, че приела кредита да бъде на нейно име. Сочи, че от
получената от банката сума 10000евро предала лично на ищеца; 2875евро
употребила по негово указание за ремонт и възстановяване на ап.№89 и 5282евро
била използвана съгласно уговорката за ремонт и обзавеждане на детска стая в
ап.20. Твърди, че тъй като ищецът не плащал вноските се наложило тя с лични
средства да ги заплаща. В допълнителният отговор оспорва твърденията в
допълн.искова молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно от приложеното по делото
Решение №2128/14.06.10г. по гр.д.№9226/09г. на ВРС, влязло в законна сила на
13.07.10г., е прекратен брака между Ч.А.М. и М.В. М.. Както от мотивите на
съдебното решение, така и от съвпадащите изявления на страните в настоящото
производство се установява факта, че от 2004г. съпрузите са във фактическа
раздяла.
С решение №43/05.04.13г. по
гр.д.№802/12г. на ВКС е отхвърлен предявения от Ч.М. против М.Д. иск за делба
на ателие №3, находящо се в гр.Варна, ул.Х. Т. №42, със ЗП от 22,40кв.м., ведно
с избено помещение №16, както и 6,9654% ид.ч. от ОЧС и правото на строеж и 3
кв.м.ид.ч. от УПИ-12,13 по плана на гр.Варна.
С решение №3542/20.08.15г., поправено
с решение №4196/27.10.15г., постановени по гр.д.№18208/10г. на ВРС, влязло в
сила на 20.12.16г., на осн. чл.349, ал.1, изр.последно от ГПК в дял на Ч.М. е
поставен недв.имот – апартамент №89, находящ се в гр.Варна, жк.Вл.Варненчик,
бл.306, вх.7, ет.3, със ЗП от 40,71кв.м., заедно с изба с площ от 2,10кв.м. и
0,4826% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, а в дял на М.Д. е възложен
недв.имот-апартамент №20, находящ се в гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, бл.302, вх.3,
ет.4, със ЗП от 56,72кв.м., заедно с изба с площ от 3,75кв.м. и 2,9134% ид.ч.
от ОЧС и от правото на строеж.
Съгласно приложеният по делото договор
за банков кредит от 29.09.08г., сключен между Райфайзенбанк / България/ ЕАД и М.В.
М. в качеството й на кредитополучател, банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 18324,41 евро, който ще бъде използван за
потребителски нужди, с краен срок на погасяване 05.10.2026г. Няма спор, че за
обезпечаване на вземанията по този договор , в полза на банката с НА №190, том
7, рег.№16922, дело №1390/29.09.08г. е учредена ипотека от ипотекарните гаранти
М. М. и Ч.М. върху недв.имот- апартамент №89, находящ се в гр.Варна,
жк.Вл.Варненчик, бл.306, вх.7, ет.3. Няма спор още, че при сключването на
договора за ипотека отв.М. е действала лично и като пълномощник на ищеца по
силата на извършено упълномощаване с пълномощно
от 15.09.08г. / л.203 от делото/.
Ответната страна е навела възражения
за постигната между съпрузите във вътрешните им отношения уговорка ответницата
да изтегли кредита от името на ищеца и за негова сметка, като последният ще го
изплаща изцяло, както и че част от сумата в размер на 10000евро била предадена
лично на ищеца, а останалата част разходвана за извършване на ремонт на
апартамент №89 и обзавеждане на детска стая в ап.20. Тези възражения обаче
съдът намира за недоказани в производството.
Видно от приложените по делото преписи
от депозираните по гр.д.№18208/10г. на ВРС жалби и писмени бележки ответницата
е посочила, че договор за заем с Райфайзенбанк АД е сключен за довършителни
работи в имот ателие №3, като участието на ищеца в него и в договора за ипотека
било формално. Това изявление на страната по своята същност съставлява
извънсъдебно признание на така посочените факти и като такова следва да бъде
ценено от съда. Обстоятелството, че пълномощното съдържа упълномощаване за
подписване и на договор за кредит от името на съпруга не обосновава извод за
наличието на твърдяната по настоящото дело от ответника уговорка, а напротив
същото е изцяло в подкрепа на горепосоченото признание на страната. Фактите,
заявени извънсъдебно от ответника, се установяват и от показанията на св.А.ов,
ценени от съда като обективни, последователни и безпротиворечиви,
свидетелстващи, че обезпечението било дадено, защото парите били необходими за
довършването и обзавеждането на жилището на ул.Х. Т.. При преценка на събраните
по делото свид.показания съдът не кредитира показанията на св.С., доколкото
същите се явяват непълни, без ясна конкретика / така свидетелката говори общо
за извършвани ремонти без да посочва нито конкретни дейности, нито време на
извършването им/, неотразяващи лични възприятия за релевантните факти,
отчитайки и тяхната възможна заинтересованост съгл. чл.172 ГПК. Не се
кредитират и показанията на св.Й., които са както вътрешно противоречащи си /
свидетелят сочи както че били семейни приятели, така и че не били приятели, а
познати /, така и нелогични и не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, от които се
установява, че ищецът се е прибирал в България през 2007г. на погребението на
баща си и през лятото на 2009г. - за бракоразводното дело / св.А.ов и св.И./.
Няма спор, че жилището на ул.Х. Т. е
признато за лична собственост на ответницата, и съобразявайки както
извънсъдебното изявление на ответницата, показанията на св.А.ов и св.И., така и
приложеният по делото договор за учредяване и продажба от 04.08.07г. / л.453/,
обосновано може да се изведе извода, че процесния договор за кредит е сключен
от ответницата именно във връзка с довършването и обзавеждането на това жилище.
Отчитайки гореизложеното, както и
факта на установената фактическа раздяла от 2004г. между страните, която е
обективно състояние и се характеризира с липса на физическа и икономическа
връзка между тях, следва да се приеме, че целта на придобитите чрез кредита
парични средства е била не за задоволяване на семейни нужди, а само за нужди на ответницата, свързани със собствения
й имот. Предвид това за този кредит не е възникнала пасивната солидарност по
чл.32, ал.2 СК.
Ищецът безспорно се явява собственик
на ипотекиран в обезпечение на чужд дълг имот. С плащането на този дълг
ипотекарният длъжник съгласно специалната норма на чл.155, ал.2 ЗЗД встъпва в
правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника до погасената част на дълга.
От изслушаното по делото заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че по сметката, по която е отчитан
кредита, са започнали да постъпват суми от Ч.М. от м.08.10г., като за периода
01.08.10г. до 30.10.18г. от същият са преведени суми в общ размер на 20794
евро, с които са погасени задължения общо в размер на 18449,81 евро по договора
за кредит, а на каса от М.Д. са изтеглени суми общо в размер на 1508 евро.
С оглед така изложеното съдът намира,
че със заплащането на сумата от 18449,81 евро за периода 01.08.10г. до
30.10.18г., с която е погасен част от кредита на ответницата, за ищеца е
възникнало суброгаторното право да претендира връщането им от
кредитополучателя, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 155, ал.2 ЗЗД се явява основателен до този
размер и период. В останалата му част до горницата от 21840 евро и за периода
от м.05.10г. до м.07.10г. вкл. като неоснователен същият следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото разглеждането на предявения в евентуалност иск е
поставено в зависимост от установяване на липсата на интерес за изпълнение на
чужд дълг, а в случая с оглед нормата на чл. 155, ал.2 ЗЗД
при ипотекарния длъжник е винаги налице такъв интерес, то съдът намира, че не
се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск, поради
което и съдът не дължи произнасяне по него.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в
съответствие с направеното искане, на ищeца се дължат разноски по делото,
съобразно представените доказателства и съразмерно с уважената част от иска. Разноски
за свидетел не следва да се присъждат, доколкото от доказателствата не се
установява тези разходи да са сторени от ищеца , както и липсват доказателства
за сторените в обезп.производство разноски, с изключение на заплатената д.т.
Предвид това следващите се на ищеца разноски възлизат на сумата от 3407,89лв.
С оглед отхвърлителната част на иска
разноски се следват и на ответната страна съгл. чл.78, ал.3 ГПК. Във връзка с
направеното в с.з. възражение за прекомерност от ищеца съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение, но не
по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В конкр.случай предвид цената на иска съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1811,46лв.
Съгласно представените доказателства по делото договореният размер на
адв.възнаграждение е 2000лв, т.е. малко над минимума предвиден с Наредбата. При
тези данни, като се отчете фактическата и правна сложност на делото,
множеството представени и събрани писмени и гласни доказателства, броя на
проведените с.з., съдът намира, че така договореното адв.възнаграждение не се
явява прекомерно завишено, поради което и не следва да бъде намалявано на
основание чл.78, ал.5 ГПК.
Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 310,46лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
М.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ч.А.М., ЕГН **********,***,
СУМАТА от 18449,81
евро /осемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет евро и 81 е.ц./, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към
РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08г., за периода от
м.08.10г. до 30.10.18г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на
иска - 30.10.18г. до оконч.изплащане, на осн. чл. 155, ал.2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 18449,81 евро до пълния
претендиран размер от 21840 евро
и за периода от м.05.10г. до м.07.10г.
вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ч.А.М.,
ЕГН **********,***, СУМАТА от 3407,89лв / три хиляди четиристотин и седем лева
и 89ст /, представляваща направените
по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ч.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 310,46лв. /триста и десет лева и 46ст./, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: