№ 3892
гр. Варна, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502601 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от С. Б. К., чрез процесуален представител адв.
А.А., частна жалба срещу Определение № 264977/25.06.2021 г., постановено по гр. дело №
16374/2016 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено в частта за
разноските Решение № 261154/01.04.2021г. по делото, като жалбоподателят е осъден да
заплати на адв. Б.Ф. от ВАК сумата от 1349,17 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В частната жалба е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, тъй като не били налице основания за присъждане на разноски на
процесуалния представител на ищеца. В допълнение се твърди, че размерът на същите е
неправилно изчислен, като се отправя искане за отмяна обжалваното определение,
евентуално за редуциране на присъденото възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Б.Ф., в качеството му на
процесуален представител на К. Б. СТ., с който подадената частна жалба се оспорва като
неоснователна и бланкетна, тъй като не са налице основанията за присъждане на
претендираното възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита.
Обективирано е искане определението да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно
и обосновано.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна по следните съображения:
С Решение № 261154/01.04.2021г. по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС
първоинстанционният съд е постановил Дял Втори (дял II) от заключението по тройната
СТОЕ, обективиран на скицата към заключението на л. 224 от първоинстанционното дело да
бъде поставен в дял на К. Б. СТ., а в дял на С. Б. К. да бъде оставен Дял Първи от
заключението.
По отношение на исканията по сметки първостепенния съд се е произнесъл като е
отхвърлил изцяло предявения от С. Б. К. срещу К. Б. СТ. иск с правно основание чл. 12 ЗН
за заплащане на сумата от 640,00 лв., представляваща разход за изграждане на лятна кухня.
1
По иска на Кера Стоянов по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на С.К. да и заплати сумата от
́
22 854,00 лева, представляваща стойността, с която се е увеличила цената на процесния
имот след извършените от ответника СМР, съдът го е осъдил за сумата от 5548,32 лева, като
е отхвърлил същия за разликата до пълния претендиран размер. Не се е произнесъл по
своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноските.
Производството по реда на чл. 248 от ГПК е образувано пред Варненския районен
съд въз основа на молба с вх. № 286160/07.05.2021г., с която от адв. Б.Ф., в качеството си на
пълномощник на К. Б. СТ., е отправил искане да бъде допълнено постановеното по делото
Решение № 261154/01.04.2021г., като в негова полза бъде присъдено възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска защита по предявените от С.К. по реда на чл.346 от
ГПК искове.
Нормата на чл. 81 от ГПК предвижда, че с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно
разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) при оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в исково производство насрещната страна
по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й
за разноски. Тъй като размерът на възнаграждението се определя от съда, то в тези хипотези
разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима. Доколкото в конкретния случай разноските за
адвокатско възнаграждение са дължими въз основа на осъществена безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, възнаграждението следва да бъде присъдено в
полза на адвоката, оказал правната помощ.
В настоящия случай ответникът своевременно е претендирал присъждането на
разноски, като е представила списък по чл. 80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и
съдействие, видно от който адв. Б.Ф. се е задължила да осъществи безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗАдв. Доколкото извършеното безплатно
процесуалното представителство по делото е установено чрез представяне на надлежни
доказателства, неприложимо е изискването за установяване на заплащане на адвокатско
възнаграждение от страната, а същото следва да бъде определено от съда съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал, 3 от ГПК.
Цената на отхвърления в цялост иск по чл. 12 от ЗН е 640 лева, поради което
дължимото съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. на Висшия адвокатски съвет възлиза на
300 лева.
Вторият разгледан иск, с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е с цена 22 854 лева,
от които е уважен за 5 548.32 лева, и съответно отхвърлен за 17 305.87 лева. Правилото на
чл. 78, ал. 3 от ГПК изисква разноските, включително и адвокатското възнаграждение да
бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част от исковете. С оглед цената на иска
дължимото съобразно Наредба № 1/2004 на ВАдвС минимално адвокатско възнаграждение
е 1215.62 лева, а отхвърлената част от иска възлиза на 17 305.68 лева. За да се изчислят
пропорционално дължимите разноски следва отхвърлената стойност от исковата претенция
/17 305.68 лева/ да се умножи по минималния размер на възнаграждението по наредбата
/1215.62 лева/ и получената сума да бъде разделена със стойността на цената на иска /22 854
лева/. Така получената сума от 920.50 лева се явява пропорционално дължимото на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от иска. Или общия размер на същото за двата иска възлиза на сумата от 1220.50 лева.
Предвид изложеното, определението в частта, с която е присъдена разликата над посочената
сума до пълния размер от 1349.17 лева, който жалбоподателят е осъден да заплати на
процесуалния представител на насрещната страна следва да бъде отменено. В останалата
част същото подлежи на потвърждаване като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 264977/25.06.2021 г., , постановено по гр. дело №
16374/2016 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено в частта за
разноските Решение № 261154/01.04.2021г. по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС, в
частта, с която С. Б. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „*** е осъден да заплати
на адв. Б.Ф. от ВАК, разликата над дължимата сума от 1220.50 /хиляда двеста и двадесет
лева и 50 ст./ лв. до присъдените 1349,17 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 286160/07.05.2021г., подадена от адв. Б.Ф.,
пълномощник на К. Б. СТ., с искане да бъде допълнено постановеното по делото Решение №
261154/01.04.2021г. по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС за разликата над
присъдената сума от 1220.50 /хиляда двеста и двадесет лева и 50 ст./ лв. до горницата от
1349,17 лв., присъдена с Определение № 264944/25.06.2021 г., постановено по гр. дело №
16374/2016 г. по описа на ВРС
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 264977/25.06.2021 г.,, постановено по гр. дело №
16374/2016 г. по описа на ВРС, в частта, с която С. Б. К., ЕГН **********, с адрес в гр.
Варна, ж.к. „*** е осъден да заплати на адв. Б.Ф. от ВАК сумата от 1220.50 /хиляда двеста и
двадесет лева и 50 ст./ лв., представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна
касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3