№ 191
гр. Плевен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЖА. Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ц ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500205 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. вр.чл. 250 ГПК
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от А. Г. Г. с ЕГН********** срещу
Решение с рег. № 39/ 11. 01. 2025 г. по гр. Д. № 2244/ 2024 г. по описа на РС-
Плевен, постановено по реда на чл. 250 ГПК.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна
на решението на районния съд и да бъде допълнено Решение № 1056/ 29. 07.
2024 г. , като бъде постановено детето Д. М. К. да живее с майка си на адрес в
гр. П., уж.к. „М.Д.“, *** за срок от една година. Отправено е искане за
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемият М. М. К. с ЕГН********** е изразил становище чрез
процесуалния си представител адв. Н. Н., че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени
направените по делото разноски.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество в открито съдебно заседание на въззивната инстанция.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 1056/ 29. 07. 2024 г. по гр. д. №2244/ 2024 г. по описа на
РС- Плевен упражняването на родителските права върху детето Д. М. К. с
ЕГН********** е предоставено на майката А. Г. Г.; местоживеенето на
детето е определено да бъде при майката; определен е режим на лични
контакти на детето с бащата и е определен е размер на издръжката дължима от
бащата на детето.
С Определение № 1691/ 06. 12. 2024 г. по ч. гр. д. № 709/ 2024 г. по описа
на Плевенския окръжен съд е прието, че постъпилата въззивна жалба срещу
постановеното по делото решение има характер на молба по чл. 250 ГПК и
делото е върнато на РС- Плевен за произнасяне по молбата по чл. 250 ГПК.
Определението е влязло в сила на 06. 12. 2024 г. С молбата е отправено искане
за допълване на съдебното решение относно местоживеенето на детето Д. М.
К. при майката на адрес гр. П., ж.к.“М.Д.“, *** за срок до една година.
С обжалваното Решение рег. № 39/ 11. 01. 2025 г. по гр. д. № 2244/ 2024
г. по описа на Плевенския районен съд молбата по чл. 250 ГПК за допълване
на решението досежно местоживеенето на детето, като се посочи конкретен
адрес като местоживеене на детето е отхвърлена като неоснователна.
В мотивите на решението съдът въз основа на доказателствата е
посочил, че процесното жилище, на което ищцата желае да бъде
местоживеенето на детето, е собственост на трето лице. Доколкото за майката
не е налице правно основание да обитава чуждото жилище, съдът е приел, че
липсва процесуална възможност с решението си да постанови
местоживеенето на детето да бъде при майката на този посочен адрес и по
2
тези причини съдът с решението си не е посочил конкретен адрес за
местоживеене на детето. Посочено е в мотивите на решението, че съществува
възможността майката периодично да сменя своето местоживеене (постоянен
и настоящ адрес), меродавно е определянето местоживеенето на детето
именно при майката, без посочване на конкретен адрес. Районният съд се е
позовал и на разпоредбата на чл. 90, ал.2 ЗГрР, че при различни настоящи
адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето. По делото
не са представени доказателства за настоящия адрес на майката, поради което
районният съд е постановил местоживеене на детето при майката без да
посочва адрес на местоживеене. По тези причини районният съд е отхвърлил
молбата по чл. 250 ГПК за допълване на решението досежно адреса на
местоживеене на детето.
Възивният съд счита, че въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
От доказателствата по делото става ясно (страните не го оспорват), че
майката и детето живеят на адрес в гр. П., ж.к.“М.Д.“, ***.
Видно от представен по делото нотариален акт жилището на цитирания
адрес е собственост на Фикрие Мехмедова К.а, майка на М. М. К. и баба на
детето Д. М. К..
От представения социален доклад пред районния съд става ясно, че
настоящият адрес на майката е в гр. П., ж.к.“М.Д.“, ***. Постоянният адрес на
майката е в с. Д., ул.“С.П.а“***.
От доказателствата по делото става ясно също, че майката А. Г. и бащата
М. К. са живели на семейни начала и нямат сключен граждански брак.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
По отношение на местоживеенето на детето нормата на чл. 90, ал.2, изр.
посл. ЗГрР изисква когато родителите имат различни настоящи адреси,
настоящият адрес на майката да е настоящ адрес и на детето. Разпоредбата на
чл. 94, ал.1 ЗГрР определя, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
3
Предвид цитираната законова уредба на местоживеене на детето и
настоящ адрес на майката и детето, съдът приема, че местоживеенето на
детето е при майката по актуалния й настоящ адрес в гр. П., ж.к.“М.Д.“, *** и
следва този адрес да бъде посочен в диспозитива на решението относно
местоживеенето на детето. При промяна на настоящия адрес на майката
следва да се промени и настоящият адрес на детето с оглед разпоредбата на
чл. 90, ал. 2, изр. посл. ЗГрР.
Въззивният съд не възприема възраженията на въззиваемия, че е налице
ограничение от едногодишен срок, наложен с марките за закрила по ЗЗДН.
Посоченият срок е свързан с наложените марки за закрила, но не са
ограничителни и не следва да бъдат съобразени при определяне точното
местоживеене на детето.
В конкретния случай не следва да бъде съобразен и срокът за ползване
на семейно жилище по чл. 56, ал.3 СК, тъй като разпоредбата е свързана с
предоставяне ползването на семейно жилище след развода, а в случая
страните са живеели на семейни начала.
По изложените съображения съдът счита, че следва решението на
районния съд да бъде отменено и молбата по чл. 250 ГПК да ъде уважена ,
като Решение № 1056/ 29. 07. 2024 г. по гр. д. №2244/ 2024 г. следва да бъде
отменено и същото да бъде допълнено в частта относно определяне
местоживеенето на детето при майката по нейния актуален настоящ адрес в
гр. П., ж.к.“М.Д.“, ***, до настъпване на законово основание за промяната на
настоящия адрес на майката и детето в съответствие с разпоредбата на чл. 90,
ал.2, изр. посл. ЗГрР.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80
ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивницата направените по делото
разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство и 500 лв. адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 вр. чл. 250
ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение рег. № 39/ 11. 01. 2025 г. по гр. д. № 2244/ 2024 г.
по описа на РС- Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение рег. № 1056/ 29. 07.
2024 г. по гр. д. № 2244/ 2024 г. по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА, в
която е определено местоживеенето на детето Д. М. К. с ЕГН**********
да бъде при майката А. Г. Г. с ЕГН********** със следния текст:“ по
актуалния настоящ адрес на майката в гр. П., ж.к.“М.Д.“, ***, до
настъпване на законово основание за промяната на настоящия адрес на
майката и детето в съответствие с разпоредбата на чл. 90, ал.2, изр. посл.
ЗГрР.“
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр.чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК М. М. К.
с ЕГН********** да заплати на А. Г. Г. с ЕГН********** направените по
делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство и 500 лв. адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5