МОТИВИ към Присъда № 18/05.06.2018г.
по НОХД № 367/2017г.
по описа на РС-Исперих
Районна прокуратура – Исперих е обвинила:
В.М.Г.,
ЕГН: **********,***,
в това, че на 23.08.2017г., в гр.Исперих, обл.Разград,
при условията на повторност, като случая е немаловажен, с цел да набави за себе
си имотна облага, е направил опит да
възбуди заблуждение у Н.С.П. относно стойността на вложените материали и труд
при извършен ремонт на 10 кв.м. на покрива на дома й и с това направил опит да
й причини имотна вреда в размер на 1200.00лв., като изпълнителното деяние
останало недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл. 210
ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 18 ал. 1, във вр. с чл. 28
ал. 1 НК.
Подсъдимият В.Г. не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.
Представителят на РП - Исперих поддържа обвинението от
фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на
наказание „Лишаване от свобода” в
размер над минималния, около 2 години, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим. Тъй като деянието било извършено в изпитателния срок
на предходна присъда, наказанието лишаване от свобода, което било наложено с нея
следва да се изтърпи ефективно.
Защита в лицето на упълномощен защитник адв.С.З. ***,
пледира за оправдателна присъда. Счита, че деянието е несъставомерно, тъй като
в случая били налице чисто гражданско-правни отношения между подсъдимия и
свидетелката П.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.М.Г. е роден на ***г. в гр.Пловдив, български гражданин, без образование,
неженен, неработи,
осъждан.
На 23.08.2017г. подс.В.Г., заедно със свидетелите Г.А.,
С.К. и М.Й., дошли в гр.Исперих. Четиримата се занимавали с ремонт на покриви и
калайдисване на улуци. Тръгнали по улиците на града, за да търсят работа. Към
13.30ч. подсъдимият минал покрай дома на св.Н.П., викнал и след като
свидетелката излязла, той й казал, че се занимавали с лепене на улуци. Н.П.
казала, че имала няколко улука на лятната кухня за поправка, като се уговорили
срещу стари вещи и дрехи подсъдимият да залепи улуците. Докато двамата
разговаряли, при тях дошли свидетелите Г.А., С.К. и М.Й. и също се включили в
разговора. След това св.М.Й. и св.С.К. се качили на покрива на лятната кухня
със стълба, за да смъкнат улуците, при което св.Й. с крак счупил една от
летвите под циглите. Двамата казали на подсъдимия, че покрива бил хлътнал и се
нуждаел от поправка и почнали да махат циглите. Св.П. им викнала да не разпокриват
покрива, тъй като нямали нито намерение, нито възможност да правят ремонт.
Въпреки това двамата свидетели продължили да махат циглите и смъкнали улуците.
Тогава подс.В.Г. казал на свидетелката, че щели да поправят покрива за
20.00лв., но без да уточнява дали това е еднократна сума или на квадратен
метър. Въпреки, че не била съгласна подсъдимият и тримата свидетели да
извършват ремонт на покрива, св.П. се съгласила да поправят счупеното от св.Й..
Подс.В.Г. закупил един сноп летви, св.К. и Й. подменили изгнилите летви на
покрива и пренаредили старите цигли, а св.А. залепил и сложил улуците. Целият
ремонт приключил към 15.00 – 15.30ч. Както се били уговорили предварително, св.П.
дала за поправката на улуците обещаните вещи – печка, легло и килим. Попитала
подс.В.Г. колко им дължи за ремонта на покрива, при което той направил
изчисления и заявил, че за ремонта на 70 кв.м. покрив им дължала 1400.00лв.
Свидетелката заявила, че имала 200.00лв. и ги дала на подсъдимия. Тогава В.Г. я
предупредил, че ако не им даде останалите пари, щели да се качат на покрива и
да го разпокрият целия. Св.П. заявила, че ремонта не струвал толкова много
пари, но подсъдимият настоявал и продължил да я заплашва. Тогава свидетелката заявила,
че ще отиде до банката, за да изтегли още пари. Подсъдимият и тримата свидетели
останали да я чакат в дома й, а Н.П. отишла и изтеглила още 600лв. от банкомат.
На връщане към дома си свидетелката се усъмнила, че подсъдимият я мами за
стойността на ремонта на покрива и отишла в полицията, за да се оплаче.
Полицейските служители отишли в дома на Н.П. и отвели подсъдимия и тримата
свидетели в полицейското управление за изясняване на случая. На четиримата били
съставени протоколи за полицейско предупреждение и било образувано досъдебно
производство.
От заключението на вещото лице по назначената повторна
съдебно-техническа експертиза е видно, че тримата свидетели са извършили ремонт
на покрива на жилищна сграда - лятната кухня, като площта на ремонтираната част
е 13кв.м. и включва демонтаж на четири реда керемиди с дължина 9.55м, подмяна
на стари летви под керемиди с нови със сечение 3см/4см, пренареждане на стари
керемиди, запояване на три места на улуците. В ремонта са били вложени дървени
летви със сечение 3см/4см и обща дължина около 38м. и припой за запояване на
три улука. Стойността на ремонта към дата 23.08.2017г. възлиза на 163.69лв.
Изложеното
се установява от показанията на свидетелите Н.П., И.П., С.С., Г.А., С.К.
и М.Й., обясненията на подсъдимия, както и от
писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по назначената СТЕ.
Въз основа на така изложеното съдът направи следните правни изводи:
Авторството на престъплението и начина, по който е извършено, се
установява категорично от свидетелските показания. За да е съставомерно едно
деяние по чл. 209 ал. 1 НК следва да са налице следните елементи: На първо
място подсъдимият следва да е възбудил или поддържал заблуждение у другиго.
Това заблуждение трябва да е мотивирало пострадалото лице да се разпореди със
собственото си имущество или с нечие друго имущество в полза на извършителя или
в полза на друго лице. За да е довършено престъплението следва да е налице
такова разпоредително действие от страна на пострадалото лице. Деянието се
характеризира и с така наречената специална цел – деецът цели да набави за себе
си или за другиго имотна облага. От субективна страна деянието се извършва само
при форма на вина пряк умисъл.
В настоящия случай категорично се
установи, че между подсъдимия и св.П. е имало уговорка В.Г., заедно с
придружаващите го трима свидетели А., К. и Й., да извършат ремонт на улуците на
лятната кухня, като ги залепят, където било необходимо, срещу което
свидетелката обещала да им даде стари вещи. При започване на ремонта обаче,
когато свидетелите К. и Й. се качват на покрива, за да свалят улуците, св.Й.
счупил летви и керемиди с крака си. Тогава подсъдимият предложил на св.П. да
направят ремонт и на покрива, но тя не се съгласила, тъй като не разполагала
със средства за такъв ремонт. Въпреки това свидетелите К. и Й. започнали да
свалят керемидите и да разпокриват покрива. Тогава свидетелката се съгласили да
се подменят счупените от св.Й. летви и керемиди, като подс.В.Г. заявил, че
ремонта ще струва 20лв. В последствие, след приключване на ремонта, подсъдимият
поискал от св.П. да му плати 1400.00лв. за ремонта.
Спорният момент в настоящото производство е дали с
действията си подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у свидетелката П.
относно стойността на извършения ремонт на покрива. В тази насока се събраха
две групи доказателства. Според показанията на свидетелите Н.П. и И.П.
подсъдимият е заявил, че ще поправят счупеното от св.Й. на покрива за сумата от
20лв., което всъщност е мотивирало свидетелката да се съгласи, въпреки, че
първоначално не била съгласна да се извършва такъв ремонт. Свидетелите А., К. и
Й., както и самият подсъдим от своя страна твърдят, че всъщност уговорката е
била за 20.00лв. на квадратен метър. Анализът на събраните гласни
доказателства, съпоставката на казаното от двамата съпрузи Пенкови с действията
на св.П. след извършване на ремонта, ясно показват, че свидетелката е разбрала
от подсъдимият, че ремонта ще й струва 20лв. Показанията на свидетелите А., К.
и Й. в частта относно уговорената цена на ремонта на покрива съдът не
кредитира, тъй като на първо място видно е от твърденията им, че към момента на
уговорката между подсъдимия и свидетелката тримата не са били при тях. И
тримата са били заети с ремонта на улуците и свалянето на керемидите, били са
на разстояние и не са възприели непосредствено уговорката между тях. Освен това
и тримата свидетел са близки приятели на подсъдимия, работят заедно и е
нормално да се стремят да дават показания, които да го оневинят
Въпреки това подс.В.Г. се е опитал да възбуди у нея
заблуждение, че всъщност са извършили ремонт на 70кв.м. от покрива, поради
което тя им дължала 1400лв. Макар и да не била съгласна с такава висока цена,
св.П. дала 200лв. на подсъдимия и отишла и изтеглила още 600лв. с намерение да
ги даде на подс.Г., но се усъмнила, че е измамена и не дала останалата сума
пари, поради което деянието останало недовършено.
Съдът се споделя възраженията на защита, че в случая
става въпрос за гражданско-правни отношения, поради следните съображения: На
първо място категорично се установи по делото, че първоначалната уговорка между
св.П. и подс.Г. е била за запояване на улуците на лятната кухня, срещу което
свидетелката предложила стари вещи. Подс.Г. се съгласил и тогава неговите
спътници тримата свидетели Г.А., Ст.К. и М.Й. предприели действия по свалянето
на улуците. Именно при тези техни действия се е счупила и част от покривната
конструкция. Действително подс.Г. предложил на св.П. да й ремонтират покрива на
лятната кухня, но тя отказала с мотива, че не разполага с толкова пари. Тогава
подсъдимия заявил, че ще ремонтират счупеното от тях за 20лв. Т.е. дори и да е
налице устно договаряне между подсъдимия и свидетелката за ремонт на покрива,
то е до размера на счупеното от спътниците на В.Г.. След приключването на
ремонта св.П. доброволно е дала 200лв. за частичния ремонт, макар и същия да е
струвал по-малко, видно от заключението на вещото лице по повторната СТОЕ. До
сумата от 200лв. съдът приема, че действително е имало граждаско-правно
отношение между св.П. и подс.Г.. Въпреки това той е поискал много по-голяма
сума от свидетелката, като се е опитал да я заблуди, че ремонта струвал именно
1400лв. В тази връзка възраженията на защитата, че св.П., видите ли не била
чула добре колко всъщност пари й бил поискал подсъдимия, тъй като тримата
свидетели Г.А., Ст.К. и М.Й. били казали, че всъщност искал 400лв., съдът намира за защитна теза, опитваща се да
омаловажи стореното от В.Г.. Дори и да се приеме, че подсъдимият е поискал
400лв., а не 1400лв., и тази сума по никакъв начин не се доближава до
стойността на извършения ремонт. Видно е както от първоначалната, така и от
повторната СТОЕ, че площта на ремонта е около 10кв.м. и ако се приеме, че на
свободно договаряне цената на 1кв.м. е 20лв., то всяка сума над 200лв. не
съответства на извършения ремонт и опита на подсъдимия да убеди св.П. да му
заплати по-висока сума от 200лв., още 1200лв., е всъщност опит да я въведе в
заблуждение относно стойността на процесния ремонт.
Така
с деянието си подсъдимият В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 4, във вр. с чл.209,
ал.1, във вр. с чл. 18 ал. 1, във вр.
с чл. 28 ал. 1 : на 23.08.2017г., в
гр.Исперих, обл.Разград, при условията на повторност, като случая е
немаловажен, с цел да набави за себе си
имотна облага, е направил опит да възбуди заблуждение у Н.С.П. относно
стойността на вложените материали и труд при извършен ремонт на 10 кв.м. на
покрива на дома й и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на
1200.00лв., като изпълнителното деяние останало недовършено по независещи от
него причини.
От
обективна страна, изпълнителното деяние се изразява във възбуждане и
поддържане на заблуждение у другиго, в случая у св.П., от страна на подсъдимия,
който с действията си е формирал неверни представи у нея относно стойността на
извършените от свидетелите Г.А., Ст.К. и М.Й. ремонтни дейности на покрива на
лятната кухня, а именно направил опит да я заблуди, че са извършили ремонт на
70кв.м. от покрива и че следвало да заплати сумата от 1400лв. за този ремонт,
т.е. с 1200лв. повече от реалната. В действителност площта на извършения ремонт
била 13кв.м. според повторната СТОЕ и възлиза на 163лв.
Налице е типичният предмет на престъплението – измаменото
лице и ощетеното имущество. С извършените действия подсъдимият е засегнал
собствеността на пострадалия св.П., при което подсъдимият с користна цел, а именно да създаде облага за
себе си и за свидетелите Г.А., Ст.К. и М.Й., е направил опит да възбуди и поддържа у св.П. погрешна представа относно площта
и стойността на извършения ремонт. Измамливите действия са повлияли първоначално
на волята на пострадалата, поставяйки я в заблуждение, така че от своя страна
да извърши действия, които биха й причинил имотна вреда и които не би извършила
без заблуждението, в което е въведена. Първоначално свидетелката е дала на В.Г.
сумата от 200лв. и е изтеглила още 600лв.с намерението да му ги даде. По този
начин за пострадалата е щяла да настъпи реална имотна вреда, като елемент от
обективната страна на престъплението.
Поради независещи от подсъдимия причини вредоносния резултат не е настъпил, тъй
като св.П. се усъмнила в казаното от В.Г. и е потърсила съдействието на
полицията.
Деянието е извършено в условията на повторност,
тъй като видно от справката за съдимост на В.Г. със споразумение от
05.04.2013г. по НОХД №16/2013г. на РС – Раднево, същият е бил осъден за
извършено от него деяние по чл. 210 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 209 ал. 1, във
вр. с чл. 26 ал. 1 НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК за
изпитателен срок от три години. Процесното деяние е осъществено след като е
изтекъл изпитателния период по цитираното споразумение, но преди да е изтекъл
5-годишния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 30 ал. 1 НК. Предвид
стойността на опита за измама – надвишава повече от три пъти стойността на
минималната работна заплата за страната за периода, случая е и немаловажен, с
което се покриват критериите за квалифициран случай на измама, предивени в разпоредбата
на чл. 210 ал. 1 т. 4 НК.
От
субективна страна, съдът приема, че подсъдимият
е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, с оглед на което възприема виновно неговото поведение,
при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият
е действал и с присъщата за състава на
престъплението користна цел. Субективният елемент на престъплението се
обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и
последващите същата събития и действия на подсъдимия.
Той
е съзнавал, че
въвежда в заблуждение и поддържа същото у св.П..
Предвиждал е, че вследствие на неговото
въздействие върху измамената, у нея ще
възникнат неправилни представи, които ще я
мотивират да се
разпореди със собственото си имущество, както и че в резултат на този
акт имуществото й ще бъде увредено – реално площта и стойността на извършения ремонт били много по-малки от
действителните. По този начин той е
съзнавал имуществените вреди, които пострадалата
ще търпи от неговите действия
и е искал настъпването на тези вреди. Подсъдимият
е целял и имотна облага за себе си,
съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалата, което е обективирано и в поведението му.
Предвид изложеното съдът признава подс. В.Г. за виновен в
извършване на престъплението, за което е
обвинен. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна
подсъдимият ангажира наказателна отговорност и
следва да понесе съответно на общественоопасния характер
на деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказание. В тази връзка, по отношение на подсъдимия, съдът обсъди подбудите му за
извършване на престъпното деяние, както и наличието на отегчаващи и смекчаващи
вината и отговорността му обстоятелства. Като подбуди и причини за извършване
на престъплението от страна на подсъдимия съдът възприе стремежът му за
обогатяване чрез измамливи действия. Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство
по отношение на подсъдимия е високата обществена опасност на деянието като
престъпление против собствеността и зачестилите прояви на този вид престъпна дейност.
Следва да се отчете и наличието на предходни осъждания на подсъдимия за деяния
от същия вид. Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчете
фактът, че вредоносния резултат не е настъпил, тъй като деянието е останало на
фазата на довършения опит, както и сравнително тежкото социално положение на
подсъдимия – има четири деца, за които полага грижи.
За извършеното от подсъдимия престъпление измама по чл.
210 ал. 1 т. 4, във вр. с чл.209, ал.1, във
вр. с чл. 18 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 , законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” от 1 /една/ до 8 /осем/
години.
Отчитайки предходното, съдът му налага наказание при
превес на смекчаващите отговорността, в минимума: “Лишаване от свобода” за срок
от 1 година. Така определеното наказание подс.Г. следва да изтърпи ефективно
при първоначален общ режим, на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС.
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще
бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Тъй като подс.Г. е извършил
процесното деяние в изпитателния срок по Споразумение 417/04.11.2015г. по НОХД
№370/2015г. на ЕРС, на основание чл.68 ал. 1 НК следва да изтърпи и наложеното
с цитирания съдебен акт наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4/четири/
месеца. Така определеното наказание следва да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим, на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс.В.Г. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на държавния бюджет за разноски в хода на
наказателното производство сумата от 345.80 лева – 105.80(сто и пет лв. и 80ст.) лева по сметка
на ОД на МВР за разноски в хода на досъдебното производство и по сметка на
Районен съд – Исперих – 240.00(двеста и четиридесет) лева за разноски в хода на съдебното производство.
По изложените съображения, възприемайки по този начин
обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: