Присъда по дело №277/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                                              М   О   Т   И   В   И

                                       по Присъда №  15/18.09.2019 г.,

                постановена по НОХД № 277/2019 г. по описа на КнОС

 

 

Производството по делото протече по диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на чл.371 т.2 НПК.  

         Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против М.В.А.,*** на *** ***, ЕГН **********, българин, българско гражданство, неженен/във фактическо съжителство/, неосъждан, за това, че на 05.09.2018 г. около 13,20часа в гр.**, в двора на имота на ул.*** № ** умишлено /чрез нанасяне на прободна рана с нож в лявата част на гърба - в областта на девето ребро/ е умъртвил С. К.С., ЕГН-**********– престъпление по чл.115 от НК.

Представителят на държавното обвинение поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен поради неговата доказаност от обективна и субективна страна и да му се наложи наказание ЛС в рамките на законовия минимум, което да се редуцира с 1/3 и се приспадне задържането му от 6.09.2018 г. до 17.05.2019 г.

           Като частни обвинители и граждански ищци бяха конституирани фактическата съпруга на пострадалия Е.З.Т., малолетния му син В.С.К.,розден на *** г., действащ чрез своята майка и законна представителка Е.З.Т. и родителите на пострадалия: К.С.Б. - негов баща и Е.П.Б.-негова майка. Като граждански ищци се конституираха и братята и сестрите на пострадалия, а именно: М.К.А., В.К.С.,С.К.С., А.К.К. и К.К.С..

           Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв.И.Х. пледира за постановяване на осъдителна присъда поради доказаност на обвинението и за налагане на наказание на подсъдимия в среден размер, както и за цялостно уважаване на предявените граждански искове.

Защитниците на подсъдимия адв.С.С. и адв.М.Т. пледираха за доказаност на обвинението съгласно съдебната процедура по глава ХХVІІ НПК и при определяне на наказанието акцентираха върху наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия: чисто съдебно минало, признание и съжаление за стореното, добри характеристични данни за подсъдимия, който е баща на 3 деца и не на последно по значимост място, че за извършване на деянието подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия. Подсъдимият е бил в двора със семейството си и чистели орехи, когато там е нахлул пострадалият и е стрелял с газов пистолет в присъствието на децата на подсъдимия и последният с ножа си, който държал в ръце и чистел орехи в този момент, е подгонил пострадалия, за да му потърси сметка за нахлуването в дома му и стрелбата в присъствие на децата му, поради което деянието е извършено при евентуален умисъл. Според адв. Т. тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства налагат определяне на наказанието по чл.58 а ал.4 във вр. с чл.55 НК, като следва  и да се приспадне от него времето на задържането му по чл.59 НК.

 

 

Подсъдимият М.В.А. в о.с.з. призна всички факти по ОА и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума пред съда се призна за виновен, изрази съжаление и помоли съда за по-малка присъда.

          Кюстендилският окръжен съд, след преценяване на събраните доказателства по делото при условията на чл. 13,14, 107 ал.3 , 301, 303 и 305 ал.3 във вр. с чл.371 .2 НПК, прие от фактическа и правна страна следното:

По делото е установена следната  фактическа обстановка:

На 05.09.2018г. около 13,00 часа пострадалият С. К.С. с ЕГН-********** заедно с брат си К.К.С. и племенника си К. В. К. се отправили към къщата на ул. ***** № *** в гр.***, в която живее подсъдимия М.А.В., за да се саморазправят с негови близки, заради отправяни в същия ден от тях обиди и нападки към Е. З.Т., с която съжителствал пострадалият С. К.С.. Преди около седмица възникнали конфликтни отношения между близки на пострадалия С. К.С., от една страна и от друга страна - близки и роднини на подсъдимия, заради две деца, едното от които е дете на приближени на С. К.С., а другото - на приближени на обвиняемия. Пътьом С. К.С. произвел изстрел с газовия пистолет, който носил, до магазина на ул.***, намиращ се наблизо до кръстовището с ул.****, продължил и влязъл/заедно с цитираните придружаващи го/ в двора на къщата на ул.*** № **.

Там, в двора на къщата на ул.”***” Х№ 6 пострадалият С. К.С. отново произвел изстрели, като обгазил и децата на подсъдимия, които се разпищяли. По това време на двора на къщата на ул.*** № 6 били пжодсъдимият, живущата с него на семейни начала С. К. С. и двете им деца, както и братът на подсъдимия М. и чистели орехи, като подсъдимият чистел орехите с нож. След произведените изстрели от пострадалия подсъдимият с държания от него нож, с който чистел орехи на двора си, преди да се появи пострадалият, заедно с брат си М. и вуйчо си С., скочили да се противопоставят/като още в двора и обвиняемият започнал да замахва с ножа към пострадалия С. К.С., което е видно от обясненията на подсъдимия на л.17 от ДП и тръгнали да преследват пострадалия и горепосочените придружаващи го, които побягнали към къщата на ул.*** № **.

При преследването обвиняемият размахвал ножа и крещял към С. К.С. и придружаващите го, че ще ги заколи/което е видно от показанията на св. К.К.С. на л.29 от т.1 на ДП/, като към подсъдимия, брат му М. и вуйчо му С. в това преследване се присъединили техни приближени - Е., В.-бащата на подсъдимия, К., А. и няколко жени. Пострадалият С. К. и придружаващите го лица влезли в двора на къщата на ул.*** № **, където скоро след тях нахлули подсъдимият заедно с брат си М., вуйчо си С., баща си В. и другите придружаващи ги техни приближени.

Там на двора на имота на ул.*** № ** първоначално подсъдимият и придружаващите го лица започнали да искат обяснения от собственика на имота - св.И. П. Т. защо допуска да стават подобни неща. Впоследствие подсъдимият, брат му М. и баща им В. се нахвърлили на пострадалия С. К.С., повалили го на земята, били го, след което подсъдимият с ножа си промушил веднъж в гръб С. К.С. - в лявата половина на гърба, в областта на деветото ребро. Именно това промушване с нож, причинило смъртта на С. К.С., който извод се налага от СМЕ и се потвърждава от показанията на свидетелите К. В. С., К.К.С., обясненията на обвиняемия и заключението на вещото лице доктор В. Н..

От СМЕ е установено, че при огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на С. К.С. са констатирани следните увреждания:

Прободно-порезно нараняване на лява половина на гръдния кош с кожна рана в лява половина на гърба; с проникване в гръдната кухина и повърхностно срязване на 9-то ребро, нараняване на ляв бял дроб и аорта; масивен левостранен хемопневмоторакс-кръвоизлив в гръдната кухина в ляво в обем около 2,4-2,5 литра и свободен въздух в нея; добре изразени кръвоизливи в меките тъкани по хода на раневия канал; остра кръвозагуба.

Пресни разкъсно контузна рана с охлузване и кръвонасядане по меки черепни покривки в тилната област на главата; кръвонасядане по клепачите на ляво око с повърхностна разкъсно контузна рана по горния клепач в тази област; охлузване по кожата на шията в основата й отзад с малки кръвонасядания в подкожието под него; повърхностно кръвонасядане по кожата на горнолява част на гърба; охлузвания по лява мишница и лакът; кръвонасядане и охлузвания по дясна ръка. По-стари и с различна давност/получени в период от 1 до 4-5 денонощия преди смъртта/ охлузвания по кожата в лява челна област, лява предмишница и дясна ръка - без отношение към процесния инцидент и смъртта.

Смъртта на С. С. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпили в резултат на прободно-порезното нараняване на гръдния кош - с нараняване на ляв бял дроб и аорта; с последващ масивен хемопневмоторакс /кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина/ и кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и в случая е била неизбежна.

Довелото до смъртта прободно-порезно нараняване на гръдния кош е причинено от един удар с прободно-порезно оръжие/нож или др.подобно/ с остър връх, един режещ ръб и ; сравнително тесен срещуположен тъп гръб, с дължина на острието не по-малка от 14,5-15см и широчина на острието на това разстояние от върха не по-голяма от около 38-39мм. В случая по установените морфологични белези/вид и големина на кожна рана, дължина на ранени канал и др./ нараняването е възможно да е причинено с ножа, за който се съобщава в предварителните сведения.

Посоката на раневия канал на нараняването/респ.посоката на удара с ножа/ е: отзад-напред, отляво-надясно и леко отгоре-надолу - преценена при нормално изправено положение на тялото на пострадалия. При причиняване на нараняването ножът е бил обърнат с режещия ръб надолу и навън/наляво/, а гърба нагоре и надясно.

Останалите установени по трупа пресни травматични увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи/ тьпоръбести предмети; отговарят да са получени в интервал от няколко до няколко десетки минути преди момента на смъртта - възможно удари с ръце или предмети от други лица при „сбиване", удари в околни предмети и падания върху неравна повърхност/ при сбиването или прилошаване след нараняването на гръдния кош/ и др. Тези увреждания нямат отношение за настъпването на смъртта; не водят и до възможност за изпадане в безпомощно състояние на пострадалия от тях.

Гореописаните наранявания са получени приживе; в сравнително кратък период от време и последователността им не може категорично да се определи. В случая/предвид вида на част от тях и степента на изразеност на кръвоизливите и кръвонасяданията/ най-вероятно раната и охлузванията в тилната част на главата и шията са получени след прободно порезното нараняване на гръдния кош-според сравнително слабо изразените кръвонасядания около тях.

Тези наранявания е възможно да се причинят при различни положения на тялото на пострадалия - прав, седнал, легнал и др.; както и при различни взаимни положения между пострадалия и извършителя.

Установеното, довело до смъртта прободно-порезно нараняване на гръдния кош не изключва възможността след получаването му пострадалият да е могъл за кратък период от време /минути/ да извърши активни действия - да окаже съпротива, да се движи, да говори и др.

При огледа и аутопсията на трупа не са установени заболявания, които да причинят или подпомогнат настъпването на смъртта.

Описаното заключение на вещото лице Н. в съвкупност с показанията на свидетелите-очевидци К. В. С., К.К.С. категорично доказва, че С. К.С. е умъртвен от пробождането с нож, нанесено му от М.В.А..

Изводът, че именно с ножа/със синьо-зелена дръжка, с дължина на острието осемнадесет сантиметра – веществено доказателство обект № 5/, посочен къде е скрит от подсъдимия и иззет като веществено доказателство при огледа на местопроизшествие на 05.09.2018г. е извършено смъртоносното пробождане на С. К.С. се налага от показанията на свидетелите-очевидци К. В. С., К.К.С., обясненията на подсъдимия и заключението/абзац шести и седми на л.7-ми/ на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК - анализ № 92/2018 на експерта доцент д-р А. А.

         По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка и правни изводи се потвърждават от доказателствата по делото: материалите по следствено дело 94/2018г. по описа на ОСС-гр.Кюстендил,ТО- гр.Дупница, вкл. обясненията на обвиняемия/л. 16-19 от т.1 на ДП/, показанията на свидетелите - Е. З.Т./л.24-25 от т.1 на ДП/, В. Д. М./л.26 от т.1 на ДП /, К.К.С./л.27-29 от т.1 на ДП /, К. В. К./л.30 от т.1 на ДП /, И.П. Т./л.31 от т.1 на ДП /, А. И. Т./л.32 от т.1 на ДП /, В. М. А./л.ЗЗ от т.1 на ДП /, Б. С. Т./л.34 от т.1 на ДП /, Г. С. А./л.35 от т.1 на ДП/, А. Ц. К.в/л.36 от т.1 на ДП/, Е.С. Т./л.37 от т.1 на ДП/, А. Е. С./л.38 от т.1 на ДП/, А. П. Д./л.39-40 от тЛ на ДП /, К.А. Я./л.41 от тЛ на ДП /, С. К. С./л. 11 - 13 от т.ІІІ на ДП/, С. А. Ф./л.14-16 от т.ІІ на ДП/, М. Б. Т./л.17-19 от т на ДП /, М. М. Ж./л,20-22 от т. ІІ на ДП /, справката за съдимост/л. 79 от т.ІІ на ДП /, Протоколите за оглед на местопроизшествие, заедно с фотоалбуми/л.3-13 от т.ІІ на ДП /, Протокол за вземане на образци за сравнително изследване/л. 4 от т. ІІ на ДП /, Медицински удостоверения за обгазяване/л.24-25 от т.И на ДП /, Протокол за вземане на образци за сравнително изследване/л.35 от т.ІІ  на ДП /, Съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК-анализ/л.56-67 от т.ІІІ на ДП /, Съдебно-химическите експертизи/л.77-78 от т.ІІІ на ДП /, Съдебно-балистична експертиза/л.91 -94 от т.ІІІ на ДП /, Физико-химическа експертиза/л.1 -102 от т.ІІІ на ДП/, Трудова характеристика/л.14 от т.ІІІ на ДП /, Съдебно-медицинската експертиза/л.122-126 от т.ІІ на ДП /, Съдебно-техническата експертиза/л. 131-137 от т.ІІІ на ДП /, Данните за наследниците и роднини на С. К.С./л. 148-156 от т.ІІ на ДП /, Удостоверения за раждане/л.115-118 от т.ІІ на ДП /.

Така описаните писмени и гласни доказателства се кредитират от съда в тяхната цялост като обективни, тъй като са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Възприети в тяхната цялост, очертават описаната фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия. СМЕ установява вида и механизма на причиняване на увреждането, причинило смъртта на пострадалия. показанията на свидетелите-очевидци К. В. С., К.К.С. и обясненията на подсъдимия в качеството му на обвиняем установяват авторството на деянието и се подкрепят от заключението на СМЕ и СМЕ на веществени доказателства.

 Обясненията на подсъдимия, дадени в ДП пред съдия/на л.17-19 от том ІІ на ДП/,  в настоящия случай се кредитират като годно доказателствено средство по причина, че изнесените с тях факти се подкрепят от останалите доказателства по делото. Че пострадалият е произвел изстрелите, които твърди подсъдимият, се потвърждава от заключението на ФХЕ/на л.101-102 от том ІІІ на ДП/ и от СМЕ на веществени доказателства. Първата от тях установява, че от лявата ръка на пострадалия са регистрирани 6 капсулни микрочастици, а от дясната – 72 капсулни микрочастици, всички със състав олово, антимон, барий. Микрочастици със същия състав са регистрирани по гилзите. А това, че от произведените от пострадалия изстрели са обгазени децата на подсъдимия, се потвърждава от медицинските свидетелства за обгазяване. СМЕ на веществени доказателства установява съвпадение между ДНК профила, иззет от трупа на пострадалия и ДНК профила по острието и дръжката на металния нож със синьо-зелена дръжка, който е веществено доказателство обект № 5.

Обясненията имат двояка функция и служат и като средство за защита, а в случая те са спомогнали и за разкриване на обективната истина по делото.

 

            От правна страна:

   

    От установената по несъмнен начин гореизложена фактическа обстановка се извежда извода за съставомерност на инкриминираното в ОА деяние от обективна и субективна страна.

    Систематичното място на чл.115 НК е в глава ІІ. Престъпления против личността, Раздел І от нея – Убийство и деянието е квалифицирано по основния състав на умишлено убийство. С престъплението са засегнати обществени отношения, свързани с едно от най-ценните блага на човека – посегателство върху живота и телесната неприкосновеност на личността.  Затова престъплението по същността си се отличава с висока степен на обществена опасност.

    Субект на това престъпление е всяко физическо лице. В случая това е подсъдимият А., който признава за извършеното и е съдействал на разследването, като доброволно е предал предмета на престъплението-носеният от него нож. Той е неосъждан/реабилитиран по право/ и предвид този факт и наличните положителни характеристични данни за него съдът приема обществената опасност на дееца за ниска.

    От обективна страна е установено безспорно, че на 05.09.2018г. около 13,20 часа в гр.***, в двора на имота на ул.*** № **, подс. М.А., ЕГН- ********** умишлено /чрез нанасяне на прободна рана с нож в лявата част на гърба - в областта на девето ребро/ е умъртвил С. К.С. с ЕГН-**********, с което е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК.

От СМЕ е установено причинените на пострадалия увреждания:

           = прободно-порезно нараняване на лява половина на гръдния кош с кожна рана в лява половина на гърба; с проникване в гръдната кухина и повърхностно срязване на 9-то ребро, нараняване на ляв бял дроб и аорта; масивен левостранен хемопневмоторакс-кръвоизлив в гръдната кухина в ляво в обем около 2,4-2,5 литра и свободен въздух в нея; добре изразени кръвоизливи в меките тъкани по хода на раневия канал; остра кръвозагуба.

= пресни разкъсно контузна рана с охлузване и кръвонасядане по меки черепни покривки в тилната област на главата; кръвонасядане по клепачите на ляво око с повърхностна разкъсно контузна рана по горния клепач в тази област; охлузване по кожата на шията в основата й отзад с малки кръвонасядания в подкожието под него; повърхностно кръвонасядане по кожата на горнолява част на гърба; охлузвания по лява мишница и лакът; кръвонасядане и охлузвания по дясна ръка. По-стари и с различна давност/получени в период от 1 до 4-5 денонощия преди смъртта/ охлузвания по кожата в лява челна област, лява предмишница и дясна ръка - без отношение към процесния инцидент и смъртта.

Причината  за настъпилата смърт на постр. С. С. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпили в резултат на прободно-порезното нараняване на гръдния кош - с нараняване на ляв бял дроб и аорта; с последващ масивен хемопневмоторакс /кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина/ и кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и в случая е била неизбежна.

Довелото до смъртта прободно-порезно нараняване на гръдния кош е причинено от един удар с прободно-порезно оръжие/нож или др.подобно/ с остър връх, един режещ ръб и ; сравнително тесен срещуположен тъп гръб, с дължина на острието не по-малка от 14,5-15см и широчина на острието на това разстояние от върха не по-голяма от около 38-39мм. В случая по установените морфологични белези/вид и големина на кожна рана, дължина на ранени канал и др./ нараняването е възможно да е причинено с ножа, за който се съобщава в предварителните сведения.

Посоката на раневия канал на нараняването/респ.посоката на удара с ножа/ е: отзад-напред, отляво-надясно и леко отгоре-надолу - преценена при нормално изправено положение на тялото на пострадалия. При причиняване на нараняването ножът е бил обърнат с режещия ръб надолу и навън/наляво/, а гърба нагоре и надясно.

Останалите установени по трупа пресни травматични увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи/ тьпоръбести предмети; отговарят да са получени в интервал от няколко до няколко десетки минути преди момента на смъртта - възможно удари с ръце или предмети от други лица при „сбиване", удари в околни предмети и падания върху неравна повърхност/ при сбиването или прилошаване след нараняването на гръдния кош/ и др. Тези увреждания нямат отношение за настъпването на смъртта; не водят и до възможност за изпадане в безпомощно състояние на пострадалия от тях.

      От субективна страна, въпреки липса на мотив за убийство, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, в неговата разновидност на евентуален умисъл. Убийството е извършено при евентуален умисъл, когато деецът наред с целения резултат е допускал, че е възможно да настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнесъл безразлично към това. В случая подсъдимият първоначално не е имал умисъл да убива пострадалия/въпреки отправените безадресно реплики към групата на пострадалия, че ще ги заколи/, а заедно с роднините се е тръгнал да го гони, за ад му потърси сметка защо е стрелял в двора и на къщата му и е обгазил децата му.

За умисъла на дееца се съди от обстоятелствата, при които е извършеон деянието, от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата/срвн.ППВС № 2/1957 г./. В случая се установи, че преди извършване на деянието подсъдимият и близките му започнали да бият пострадалия и го повалили на земята и тогава подсъдимият е нанесъл единствения, но фатален за пострадалия  удар с ножа си. Средството, с което е извършено деянието, е  нож с дължина на острието не по-малка от 14,5-15см и широчина на острието на това разстояние от върха не по-голяма от около 38-39мм/обект № 5 от ВД/. Следва да се посочи, че подсъдимият е държал този нож в ръцете си и с него е чистил орехи, когато пострадалият е нахлул в двора на къщата му и е произвел няколко изстрела с газовия си пистолет, от което е обгазил децата на подсъдимия. Т.е. подсъдимият не се е „въоръжил” специално с този нож, за да извърши убийство, а по стечение на предходни на деянието битови събития го е държал в ръцете си  и така е тръгнал да търси сметка на пострадалия за деянието му. Подсъдимият е нанесъл един единствен удар на пострадалия, но по нещастно стечение на обстоятелствата този удар представлява прободно-порезно нараняване на гръдния кош - с нараняване на ляв бял дроб и аорта; с последващ масивен хемопневмоторакс /кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина/ и кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и в случая е била неизбежна.

Но все пак умисълът е пряк, макар и да е евентуален, защото в момента на нанасяне на удара пострадалият е бил повален на земята и подсъдимият, наред с преследвания резултат да му потърси сметка и да го накаже за извършеното деяние в двора на къщата му, е допускал, че намушквайки го с държания нож с дълго острие, е възможно да причини смъртта на пострадалия, макар и да му е нанесъл само един удар. Показателни за това са показанията на св.Е. Т. и особено на К.С.:”……. тогава вътре в двора на вуйчо ми Е., М., другия Е., баща им В. налетяха брат ми, като баща им ги насъскваше, и тогава Е./М./, който държеше ножа със зелената дръжка в дясната си ръка, наръга брат ми С. в гърба отзад в областта на лявото му ребро, заби го ножа направо.Като преди да го наръга с ножа, брат ми тия го повалиха на земята, той не можеше да се отбранява.Или В., или М. държеше секира.,..с тъпото на секирата налагаше брат ми по главата и по гърба, а брат ми беше на земята свален от тях, и след това М. го наръга с ножа в реброто.”

        

           3. По наказанието.

 

    Инкриминираното деяние – умишлено убийство - е квалифицирано по неговия основен състав – този на чл.115 НК, за което законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 10 до 15 години. Систематичното място на чл.115 НК е в глава ІІ. Престъпления против личността, Раздел І от нея. С престъплението са засегнати важни обществени отношения, свързани с едно от най-ценните блага на човека – посегателство върху живота и телесната неприкосновеност на личността. Затова престъплението по същността си се отличава с висока степен на обществена опасност.

    Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът възприема като  ниска. Той е неосъждан/реабилитиран по право/ и предвид този факт и наличните положителни характеристични данни за него съдът приема обществената опасност на дееца за ниска.

     Поради установената при условията на чл.303 НПК по безсъмнен начин съставомерност на деянието от обективната и субективната му страна и признаването на фактите по ОА от подсъдимия съдът го призна за виновен в извършването му по квалификацията в ОА.

     Доколкото съдебното следствие се проведе при хипотезата на чл.371 т.2 НПК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58 а НК. Тази норма предвижда две алтернативи за определяне на наказанието: по ал.1 – намаляването му с 1/3 и по ал.4 -  при едновременно наличие на условията по ал.1 и на чл.55 НК съдът прилага чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

      В случая съдебният състав прецени, че за подсъдимия А. са налице едновременно условията на чл.58 а ал.1 НК и на чл.55 НК, като разпоредбата на чл.55 НК е по-благоприятна за него.

 Затова размерът на наказанието на подсъдимия А. съдът прие, че следва да се определи при усл.на чл.55 ал.1 алт.2 НК – при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. На първо място такива обстоятелства са чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни — на л.114 и л. 171-174 от т.ІІІ от ДП. Първият документ е трудова характеристика на подсъдимия от управителя на дружеството. В периода 1.04.2015 г.- 15.12.2016 г. подсъдимият е работил като продавач-консултант в „****”ЕООД на длъжност специалист и изпълнявайки тази работа, е проявявал активност и добро отношение към колеги и клиенти, изпълнявал е всички поставени му задачи отговорно, не е проявявал агресия и не е създавал никакви конфликти с колеги и ръководители. Вторият документ-характеристика е от живущи в кв.**** на гр.Д., където живее и самият подсъдим/а също и пострадалият/.Той е подписан от повече от 150 души и в него е посочено, че подсъдимият не е престъпник, не се е заяждал и бил с никой в махалата до момента на деянието, има много добри отношения с хората и е трудолюбив. Данни за положителни характеристични данни на подсъдимия се съдържат и в свидетелските показания на свидетелите М. Т. и М. Ж., които са първи братовчедки на подсъдимия, но също са и роднини на пострадалия. От тези характеристични данни съдът обосновава извода си, че подсъдимият няма криминални нагласи, бил е трудово ангажиран и се е грижил за семейството си – съпругата и трите си деца - и процесното престъпление е изолиран случай в неговия живот. А подсъдимият  се счита за неосъждан, тъй като е  реабилитиран по право за осъждането му  по НОХД № 709/2013г. на Районен съд - гр. Дупница, а реабилитацията заличава осъждането.

На второ място, за да извърши деянието, подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия. Безспорно е по делото, че пострадалият нахлул в двора на къщата на подсъдимия, където той и семейството му чистели орехи, и произвел няколко изстрела с носения от него газов пистолет, от което действие били обгазени децата на подсъдимия и това е доказано от наличната по делото експертиза. Именно това действие на пострадалия е провокирало и мотивирало следващите предприети от подсъдимия действия по отношение на пострадалия. И както се посочи вече, подсъдимият е реагирал спонтанно – станал и тръгнал, заедно със свои роднини, с държания в ръката му за чистене на орехи нож да гони пострадалия, за да му поиска сметка за извършеното.

На следващо място подсъдимият непосредствено след деянието е бил задържан и е направил пълни самопризнания за станалото, изразил е съжалението си за това и е показал на полицейския служител св. В. М. къде е скрил ножа, с който”е наръгал” С.. По-късно в обясненията си, дадени пред съдия, е разказал за случилото се и неговите обяснения се подкрепят от показанията на свидетелите-очевидци на целия случай.

При наличието на тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът прие, че и най-ниското наказание за процесното престъпление, което е 10 години, би било несъразмерно тежко за подсъдимия, което наложи определяне размера на наказанието ЛС под този минимум, в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК.

      Преценявайки всичко изложено и целите на специалната и генерална превенции  съдът прие, че следва да наложи наказание под законовия минимум на подсъдимия, а именно за срок от 8 години. С такова именно по размер наказание в най-пълна степен ще се изпълнят функциите на двата вида превенции, визирани в чл.36 НК. По-високо по размер наказание според съда би довело до обратен ефект – до прекомерно дългото откъсване на подсъдимия от нормалната му житейска среда, в която до този момент е живял законосъобразно, което не е необходимо за превъзпитанието му.

    Въпреки че  подсъдимият е неосъждан, предвид размера на наказанието му ЛС , който е над 5 години,  наказанието следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим.

   На осн.чл.59 ал.1 НК с присъдата се приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан с МН”задържане под стража” , считано от  6.09.2018 г. до 17.05.2019 г.

       

             4. По гражданските искове

 

      Предявеният граждански иск за неимуществени вреди от малолетния син на пострадалия С. К. - В.С.К., действащ чрез своята майка и законна представителка Е.З.Т., съдът намери за доказан по презумпция по своето основание, но за частично основателен по размер, а гражданските искове на фактическата съпруга, родителите и на братята и сестрите на пострадалия намери за недоказани по основание, по следните съображения:

    Всички граждански искове са допустими, защото са предявени от кръга на лицата, имащи право съгласно чл. 84 НПК и ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1/2016 г., ОСНТТК да се конституират като граждански ищци, претърпели неимуществени вреди от престъплението. 

  За да се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия, трябва да са налице кумулативно за всеки един от тези искове елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД за всеки един от гражданските ищци: вреда, противоправно поведение, вина и причинно-следствена връзка между причинената вреда и виновното противоправно поведение на дееца.

    По отношение гражданския иск на малолетния  В.К., син на пострадалия, съдът прие да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Налице е причинена от подсъдимия  вреда/деликт/ – смъртта на пострадалия. Налице е причинна връзка между вредоносния резултат-смъртта на пострадалия и виновно неправомерно поведение  на подсъдимия – причиняване смъртта на пострадалия, макар и чрез едно  прободно-порезното нараняване на гръдния кош - с нараняване на ляв бял дроб и аорта; с последващ масивен хемопневмоторакс /кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина/ и кръвозагуба, предизвикали остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, от които е настъпила смъртта на пострадалия.

    Видно от Удостоверението за раждане на детето В.К. - на л.38 от настоящото дело, то е родено на *** г. и към момента на престъплението е било на възраст 4 навършени години. Въпреки че по делото не се представиха изрични доказателства за начина, по който детето е преживяло смъртта на баща си, съдът предвид ниската му възраст прие, че малолетното дете е претърпяло неимуществени вреди от престъплението - болки и страдания от  смъртта и липсата на своя баща.

    По тези съображения съдът прие гражданския иск на малолетното дете за доказан по своето основание.

      Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са  пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се установи, че причинените неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от детето на пострадалия - са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е.  от смъртта на пострадалия.   В момента на смъртта на баща си В.К. е бил на навършени 4 години. В тази ранна детска възраст той е лишен от моралната подкрепа на баща си/ не се доказа наличие на материална подкрепа по делото/. Предвид ниската му детска възраст и присъщите за нея възприятия на събитията от заобикалящата действителност съдът прие за доказано, че детето е приело негативно липсата на неговия баща поради настъпилата му преждевременна смърт. Следователно тези неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.

    Чл.51 ал.2 ЗЗД задължава съда да съобрази поведението на пострадалия – т.е. да прецени дали от негова страна има съпричиняване, в смисъл дали той е допринесъл за настъпването на вредите при определяне размера на дължимото обезщетение.  При определяне степента на съпричиняване следва да се извърши съпоставка между тежестта на нарушението от делинквента /т.е. подсъдимият/и поведението на увреденото лице/ пострадалият С. К./, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за причинената смърт на пострадалия К..

   Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се преценяват от съда по справедливост. Понятието „ справедливост” по посочения текст се преценява по редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват от съда и които са свързани с отрицателните изживявания в случая на малолетния ищец. 

    При съвкупна преценка на събраните по делото релевантни за гражданските искове доказателства и в рамките на визираните му от разпоредбите на чл.51 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД правомощия  съдът прие предявения граждански иск от малолетното дете В.К. в размер на *** лв. за частично основателен.  Съображенията за това са следните: 

     Безспорно е установено по делото, че с предхождащото деяние на пострадалия –нахлуване без причина в двора на къщата на подсъдимия в присъствие на семейството му, вкл. на две от децата му е възпроизвел няколко изстрела с носения газов пистолет, без всъщност подсъдимият ад има каквато и да било вина или участие в настъпилия конфликт между деца на близки на подсъдимия и пострадалия - всъщност той е предизвикал последващите негативни за него събития. Защото престъплението е извършено от подсъдимия с държания от него в ръка нож за чистене на орехи, каквото е правел в момента на нахулването на пострадалия. Установено е безспорно, че именно пострадалият  е предизвикал и станал основна причина за извършените от подсъдимия  действия.

      Внезапната смърт на пострадалия в тази ранна детска възраст е непреодолима загуба, вследствие на която малолетното дете В.К.  в негово лице е загубил своята морална опора.

     Съобразявайки този факт, от една страна и от друга страна поведението на пострадалия и на подсъдимия - че последният е нанесъл само един единствен удар с нож, и то поведението му е било ответна реакция на описаното изключително дръзко предхождащо деянието неправомерно поведение на пострадалия - степента му на съпричиняване на вредоносния резултат  съгласно изискването на чл.51 ал.2 ЗЗД - факта, че изключително агресивното поведение на пострадалия е единствената причина за трагичния инцидент, финализиран за съжаление с неговата смърт,  в съответствие с прогласения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на неимуществени вреди, съдът счита /въпреки практическата невъзможност да се обезщети загуба от такъв характер/, че една сума  от *** лв.  в най-пълна степен ще репарира така причинените  с деянието неимуществени вреди на В.К. от настъпилата смърт на баща му С. К..  Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗЗД тази сума се присъди със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане – 5.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над тази сума до претендираните 300 000 лв. съдът намери иска за неоснователен по посочените вече съображения и го отхвърли.

       Що се отнася до останалите граждански искове, предявени от фактическата съпруга на пострадалия Е. Т., от родителите му К.Б. и Е.Б. и от братята и сестрите му – М.А., В.С., С.С.,  А.К. и К.С., те останаха изцяло недоказани по своето основание и затова съдът ги отхвърли изцяло. По отношение на посочените граждански ищци са налице първите два елемента от ФС на непозволеното увреждане – наличие на причинена вреда и връзката й с противоправното поведение на подсъдимия. Но не бяха доказани претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на пострадалия. Не бяха представени от тях абсолютно никакви доказателства за това в какви отношения е бил всеки един от тях с пострадалия и  как всеки от тях е преживял смъртта му, как този факт се е отразил на всеки един от тях, каквато е обичайната доказателствена практика за този род обезщетения. Безспорно загубата на съпруг, респ. дете или брат/сестра е тежко поносима, но този факт сам по себе си не е достатъчен за уважаване, та било то и частично, на граждански иск за непозволено увреждане. Затова съдът отхвърли изцяло гражданските искове на посочените граждански ищци като недоказани.

С присъдата си съдът постанови    веществените доказателства:

Обект 1 – червено вещество, иззето на стерилна марля;

Обект 2 - два броя стерилни марли с иззето червено вещество;

Обект 3 – 2 броя гилзи от газово-сигнални боеприпаси, кал. 9 мм;

Обект 4 – 1 бр. парче от бяло перде с червено петно на него;

Обект 5 – 1 метален предмет със синьо-зелена дръжка, наподобяващ нож и 1 бр. синя текстилна тениска с бели надписи;

Обект 6 – 1 бр. бяла хартиена кутия, съдържаща 3 бр. отривки от дясна и лява ръка на лицето С. К.С.,  да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

     Вещественото доказателство”нож”, описано като обект 8 в присъдата, което е оръжието на престъплението, на осн.чл.53 ал.1 б.”а” НК следва да се отнеме в полза на държавата. Останалите веществени доказателства, описани в присъдата, на същото основание също следва да се отнемат в полза на държавата след влизане на присъдата в сила .

      На осн.чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати разноските по делото в размер общо на 3226,24 лв., разпределени, както следва: по сметка на Окръжна прокуратура – Кюстендил сумата от 2 961,24 лв. и по сметка на ОД МВР – Кюстендил – сумата от 265 лв.

Съразмерно уважената част на гражданския иск с присъдата подсъдимия А. беше осъден да заплати и по сметка на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 1200 лв.     

      По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: