№ 42
гр. Свиленград, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100601 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. П. срещу С. Г. Г.,
с която е предявен иск с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, вр. чл.5 от
Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) - за установяване на проявено
дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака
„обществено положение“, извършен от ответника спрямо ищеца на
16.04.2021г. в качеството й на служител на Община Свиленград, и състоящ
се в две деяния: 1/. Отказ да регистрира наематели в жилищна сграда с адрес:
гр. ***********************, за което ищецът бил надлежно упълномощен
от собственика на имота; 2/ Отказ да даде на ищеца обяснение за отказа си да
извърши исканата от последния регистрация.
Ищецът твърди, че бил упълномощен от С.П., с нотариално заверено
пълномощно, да регистрира в Община Свиленград седем наематели от
ромски произход – родители и петте им деца, в жилище с адрес: гр.
***********************, собственост на упълномощителя. На 16.04.2021 г.
ищецът посетил Служба ГРАО в Общинска администрация – Свиленград и
представил необходимите за това документи на ответника, която работила в
службата. Ответникът отказала да регистрира наемателите на посочения
адрес, въпреки че ищецът й бил предоставил всички нужни за това
документи, както и отказала да му даде информация защо отказва да ги
регистрира.
Ищецът П. счита, че в случая му е оказан тормоз от страна на ответника
Г., основан на признака „обществено положение“ – „лице, което има право да
регистрира наематели“, тъй като извършените от последната деяния
блокирали възможността му да регистрира наемателите си и целяли да му
покажат, че е „персона нон грата“ за Общината. В резултат на извършените
1
от ответника деяния ищецът се чувствал обиден, застрашен и унижен. По тези
съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Г. Г., в който излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск, тъй като не е извършила действия или казала думи, в разрез
със забраните по ЗЗДискр. Счита, че за да е налице тормоз по смисъла на чл.5
от ЗЗДискр. е необходимо най-малкото да бъдат посочени от ищеца
конкретни факти, които да сочат, че действията на ответника имат характер
на тормоз и то основан на признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Цялостното
поведение на ответника и действията й в процесния случай били съобразени
със задълженията й по закон.
Ответникът посочва, че в процесния случай не е уважила молбата на
ищеца за адресно регистриране на наематели - с вх. № 2680/16.04.2021г., тъй
като тя била адресирана до Кмета на Община Свиленград и на нея било
отговорено от Кмета с писмо с изх. № 2317/21.04.2021г. Посочените в
молбата наематели не можело да бъдат регистрирани на посочения в нея
адрес, поради невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл.92 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР). В тази връзка на ищеца били
дадени указания – с писма с изх. № 3994/07.07.2021г. и изх. №
5440/26.09.2022г. от Кмета на Община Свиленград. По тези съображения
ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения
иск. Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва иска,
като излага допълнителни съображения: Счита, че дори да се приемело, че
качеството „лице, което има право да регистрира наематели“ представлявал
защитен признак „обществено положение“ по смисъла на ЗЗДискр., то
ищецът не доказал да има такова качество. Дори да било вярно, че ответника
извършила твърдените от ищеца деяния, което не било доказано, то те по
никакъв начин не можело да се квалифицират като накърняващи честта и
достойнството му, и едновременно с това като създаващи враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по смисъла на
ЗЗДискр.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
от фактическа страна следното:
С молба с вх.рег. № В-2680 от 16.04.2021г., адресирана до Кмета на
Община Свиленград и „На вниманието на г-жа С. Й. от ГРАО“ ищецът е
поставил два въпроса, вторият от които касае пълномощно, издадено в САЩ с
апостил от собственика на имот на ул. „Христо Ботев“ № 20, с което ищецът
бил упълномощен да настани наематели в имота. Въпросът е „… защо не
признавате пълномощното ми и къде намирате проблема?“.
Представено е въпросното пълномощно, ведно с легализиран превод на
български език, с което С.В.П., собственик на имот, находящ се в гр.
**********************************, е упълномощил ищеца „да настани в
2
посочения имот“ седем лица, поименно изброени.
С писмо с изх.рег. № И-2317 от 21.04.2021г. Кметът на Община
Свиленград е отговорил на ищеца, че във връзка с молбата му е направил
запитване до Министерство на външните работи.
Представено е писмо с изх.рег. № И-СЕОС-184 (дата не се чета), с което
Кметът на Община Свиленград е отправил запитване до Министерство на
външните работи, относно представени в Общинска администрация -
Свиленград 2 бр. пълномощни, измежду които и това на ищеца. В отговора на
това писмо, в свое писмо с изх. № КОК-07-00.491 (вх.рег. № В-СЕОС-371 от
16.11.2021г.) Министерството на външните работи (МВнР) е посочило, че
документите, издадени от властите на САЩ, следвало да бъдат снабдени с
печат „апостил“, за да породят правно действие в Република България.
Поради това, МВнР е изразило становище, че изпратените му пълномощни
нямат правна тежест и не следва да бъдат уважавани.
Представено е и писмо с изх.№ И-5440/29.09.2022г. от Кмета на
Община Свиленград до ищеца, в отговор на писма на последния с входящи
номера В-4828/28.08.2022г. и В-5546/21.09.2022г., относно регистрация на
лица в процесния имот, в което се посочва, че „за да бъде извършена адресна
регистрация, следва съответните лица да изпълнят изисквания на чл.92, ал.2 и
3 от Закона за гражданската регистрация.“.
Представено е също така Решение № 35 от 10.03.2022г., постановено по
гр. дело № 598/2021г. по описа на РС – Свиленград, влязло в законна сила на
04.04.2022г., което е служебно известно на настоящия съдебен състав и което
касае сходен правен спор. Със съдебното решение се отхвърля предявения от
Т. Д. П. срещу П.А.Б. иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. - за
установяване на нарушение на забраната за дискриминационно третиране от
страна на ответника, изразяващо се в отказа й да регистрира наематели в
жилищна сграда с адрес: гр. ***********************, за което ищецът бил
надлежно упълномощен от собственика на имота, както и в отказа й да му
даде обяснение за отказа си за регистрация.
По делото са разпитани като свидетели М. Д. – юрисконсулт в
Общинска администрация – Свиленград и М. К. – заместник кмет на Община
Свиленград. От показанията на разпитаните свидетели не се установява
ответникът да е извършила твърдените от ищеца две деяния и те да се довели
до накърняване на достойнството на ищеца, до създаване на враждебна,
обидна или застрашителна среда, че представляват недопустимо поведение, и
това във всички случаи е основано на признака „обществено положение“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.5 от ЗЗДискр., към проявите на дискриминация се
приравнява и тормозът на основа на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и
расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места,
като това се явяват допълнителни хипотези, при които засегнатите лица биха
3
могли да търсят защита на своите права с предявяване на исковете по чл.71 от
ЗЗДискр.
Съгласно чл.9 от Закона за защита от дискриминация, в производството
за защита от дискриминация, ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа
на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминационно отношение, изразяващо се в тормоз, а когато той е
направил това, законът възлага доказателствената тежест на ответника да
установи обратното, а именно, че не е нарушил забраните по ЗЗДискр.
С оглед посочените разпоредби и с оглед конкретните твърдения в
исковата молба за оказан тормоз, осъществяван по признак „обществено
положение“, следваше в настоящото производство ищецът да докаже, че
твърдените две деяния (бездействие и действие) от страна на ответника в
съвкупност съставляват тормоз по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДискр.
В тази връзка следва да се изясни, че в чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр.са
визирани отделни хипотези на противоправни действия, респ. бездействия,
като в първия случай е налице типичната по определение дискриминация,
която се дели на пряка и непряка, а във втория случай е регламентирано
извършването на тормоз от едно лице спрямо друго. Съгласно параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение
на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по
друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. След тази легална дефиниция на общото понятие за
тормоз, текстът на чл.5, ал.1 конкретизира, че тормозът на основа признаците
по чл.4, ал.1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация,
преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането
на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места, се смятат за дискриминация. Последното уточнение,
възприето от законодателя, приравнява тормозът, който притежава
съответните признаци, на дискриминация. Този законодателен подход на
пръв поглед създава впечатление за приравняване на дискриминацията и
тормоза под обща легална дефиниция. Методът на законодателното
препращане, обаче, в случая е използван, за да се редуцира обхвата на
понятието „тормоз“ до определени негови проявни форми, извън които
остават всички останали видове тормоз. Смисълът на разпоредбите се
разкрива чрез анализ на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр, от които е видно, че при
типичната дискриминация е налице различно третиране по съответен признак
на едно лице спрямо друго, респ. други лица, докато при тормоза не е
необходимо такова различно третиране между две или повече лица. Затова се
налага извода, че тормозът по чл.5 от закона представлява самостоятелна
форма на противоправно действие/ бездействие, като за доказване наличието
на тормоз не е необходим случай на сравнение. Чрез тормоза се постига
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за
проявено спрямо него дискриминационно отношение, представляващо
4
тормоз, основан на нормативно въведения признак „обществено положение“.
В закона липсва легална дефиниция на този признак. За разлика от останалите
изброени в закона признаци - пол, раса, народност, религия, етническа
принадлежност и т. н., този признак няма и не може да има изначално
определено съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да се
разглежда от гледна точка на онези същностни белези, които на практика я
обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона.
Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за общественото му
положение белег, като „лице, което има право да регистрира наематели“,
обусловил дискриминационно отношение към него, от страна на общински
служител, в случая е възможно да се интерпретира от гледна точка на
защитения от чл. 4 ЗЗдиск признак „обществено положение“.
Спорен по делото е въпросът дали ищецът има качеството на „лице,
което има право да регистрира наематели“.
Съгласно чл.92, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР),
адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на
кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от
лицето, като към заявлението се прилага документ за собственост или
документ за ползване на имота. Когато заявителят не е собственик, към
заявлението се представя и писмено съгласие на собственика, чрез
декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или с нотариална
заверка на подписа.
В случая, ищецът нито е лице, което иска да бъде адресно регистрирано,
нито е собственик на имота, на адреса на който иска да бъдат регистрирани
други лица. В такъв случай, приложима е общата разпоредба на чл.18, ал.2 от
АПК, съгласно която пред административните органи гражданите и
организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с
нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.
Ищецът – несобственик на имота, е поискал в последния да бъдат
адресно регистрирани трети лица, като е представил документ за собственост
и пълномощно от собственика. С представеното пълномощното се
упълномощава ищеца „да настани“ лицата в имота, но не и да упражни
правото да извърши тяхната адресна регистрация.
Ето защо, съдът намира, че въз основа на депозираното от ищеца искане
и приложените към същото документи, не е можело да се извърши адресна
регистрация по реда на чл.92 от ЗГР.
Отделно от това, по делото не се събраха доказателства, относно
поведението на ответника на сочената от ищеца дата - 16.04.2021г., на която
се твърди Г. да е извършила деянията, изразяващи проявено
дискриминационно отношение, представляващо тормоз спрямо П..
В обобщение, за да можеше да се обоснове извод за наличие на
дискриминационно отношение, представляващо тормоз от страна на
ответника спрямо ищеца, по посочения признак, следваше да се докаже по
делото, че са извършени от ответника твърдените деяния и че те са довели до
накърняване на достойнството на ищеца, до създаване на враждебна, обидна
5
или застрашителна среда, че представляват недопустимо поведение, и това
във всички случаи е основано на признака „обществено положение“. Не се
установи по делото такива деяния да се били извършени от ответника, както и
санкционирания от ЗЗДискр. вредоносен резултат, който те да са причинила
на ищеца. Затова, съдът приема, че действията на ответника в разглеждания
случай се основават и са в изпълнение на законовите разпоредби,
регламентиращи процесните отношения, и не са проява тормоз по смисъла на
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е осъществил
тормоз спрямо ищеца, поради което искът с правно основание чл.71, ал.1, т.1,
вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски по делото, които се претендират
и за които се представят доказателства и списък по чл.80 от ГПК. Същите се
установиха в размер на 500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., с ЕГН: **********, адрес: гр.
*************************, срещу С. Г. Г., с ЕГН: **********, адрес за
призоваване: гр. ***************************, иск с правно основание
чл.71, ал.1, т.1, вр. чл.5 от ЗЗДискр. - за установяване на проявено
дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака
„обществено положение“, извършен от ответника спрямо ищеца на
16.04.2021г. в качеството й на служител на Община Свиленград, и състоящ
се в две деяния: 1/. Отказ да регистрира наематели в жилищна сграда с адрес:
гр. ***********************, за което ищецът бил надлежно упълномощен
от собственика на имота; 2/ Отказ да даде на ищеца обяснение за отказа си да
извърши исканата от последния регистрация.
ОСЪЖДА Т. Д. П., с ЕГН: **********, адрес: гр.
*************************, да заплати на С. Г. Г., с ЕГН: **********, адрес
за призоваване: гр. ***************************, сумата 500,00 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6