РЕШЕНИЕ

 

№ 74/01.02.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова .………………………………………..и в присъствието на прокурор..………………………………………………………………………………като разгледа докладваното от   съдия Байнова   адм. дело № 1122 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на  чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение № ОК-10-157/21.10.2021г. на Кмета на Община Димитровград, в частта му по т.1, касаеща предоставената информация за постъпленията от данък върху превозните средства /ДПС/ за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., издадено по повод Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с рег.инд. ОК-07-73/12.10.2021г.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и недостоверно. Сочи, че в тази му част решението противоречи на предходно издадено Решение №ОК-10-47/09.10.2014г. на Кмета на Община Димитровград , в което му била предоставена информация, че за същия период /2011г., 2012г., 2013г. и 2014г./ постъпленията от данък върху превозните средства са в много по-голям размер спрямо посочените в обжалваното решение. Счита, че стойностите в оспореното решение за този период са умишлено са  занижени. В тази връзка излага доводи, че процесното решение е недостоверно и тенденциозно с цел да се  умаловажи и прикрие  размера на приходите в общинската хазна, постъпващи от с.Б.. Сочи, че цели да изкара същите „на светло“ , противно на нулевите общински средства за благоустрояване на селото, за което води спорове с общината от 2014г. , за да установи приходите от с.Б. по различни пера. Сочи, че не вярва и на информацията за другите години. Твърди, че е подал възражение срещу решението, но получил отговор, който не го удовлетворявал. Счита, че не би следвало да има разлика между решението от 2014г. и оспореното относно предоставената информация като излага доводи в тази насока.

По изложените съображения жалбоподателят моли решението в оспорената му му част да се отмени и преписката да се върне на административния орган  за ново произнасяне. Претендира разноски съгласно приложен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата. Счита, че предоставената му информация е некоректна, съпоставено с тази по предходното решение от 2014г. Счита, че предоставената му информация касае само прихода от данък превозни средства от физически лица, но не и от юридически лица, на което  се дължи и разликата в сумите по двете решения. Възразява срещу твърденията на ответника за злоупотреба с право като излага доводи относно причините, поради които е подал жалбата.

Ответникът - Кмета на Община Димитровград , в писмен отговор, депозиран чрез процесуален  представител оспорва жалбата като я счита за неоснователна, недоказана и недопустима, поради злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК и моли да се отхвърли. Излага доводи, че в Решение №ОК-10-47/09.10.2014г. е допусната техническа грешка при отговора на въпроси №1 и №2 от заявлението , която е лесноустановима, но жалбоподателят не е го е сезирал своевременно, нито е обжалвал решението  и същото е влязло в сила.  Твърди, че от страна на оспорващия е налице злоупотреба с право като излага подробни съображения в тази връзка. Моли искането за присъждане на разноски да се остави без разглеждане, поради злоупотреба с право. Претендира разноски. В писмено становище, депозирано чрез процесуален представител , отново излага твърдения, че жалбата е подадена при злоупотреба с право като заявява, че поддържа писмения отговор по същата.  Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв съгласно представен списък. В случай на уважаване на жалбата, моли адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минималния  размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради липса на правна сложност на делото и липса на извършени процесуални действия от процесуалния представител на оспорващия.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,  приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление  с рег.инд. ОК-07-73/12.10.2021г. , подадено до Кмета на Община Димитровград, жалбоподателят е  поискал да му бъде предоставена следната информация:  

1.     Колко лева е общият размер на приходите в общинската хазна от данък върху превозните средства , получени от задължените лица от с.Б., поотделно за всяка то 11-те години – 2010г., 2011г., 2012г., 2013г.,  2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. ?

2.     Колко лева е общият размер на приходите в общинската хазна от лихви за забава , начислени върху данък превозни средства, получени от задължените лица от с.Б., поотделно за всяка то 11-те години – 2010г., 2011г., 2012г., 2013г.,  2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. ?

С Решение № ОК-10-157/21.10.2021г. Кметът на Община Димитровград е предоставил на жалбоподателя исканата информация, която е оформил в табличен вид по години. Решението е изпратено на жалбоподателя на 22.10.2021г. по електронна поща като липсват данни за потвърждаване на получаването на електронното писмо, към което същото е било приложено. На 03.11.2021г. П.З. е подал възражение срещу решението, в което е изразил несъгласие с предоставената му информация, считайки я за недостоверна относно сумите, посочените като приходи от ДПС за периода 2011г. -2014г. като в тази връзка се е позовал на предходно издадено Решение №ОК-10-47/09.10.2014г. Поискал е прецизиране на информацията за посочения период.

В отговор на възражението, Кметът на Община Димитровград е изпратил до жалбоподателя писмо рег. инд. ОК-07-73#2/08.11.2021г. Уведомил го е, че Информационната система за управление на община /ИМЕОН/, от която са извлечени данните във връзка със заявленията му по ЗДОИ е въведена за работа в Община Димитровград на 21.01.2012г. До този момент данните за събраните приходи са въвеждани в два отделни програмни продукта като е възможно при прехвърлянето им  към новия програмен продукт, част от информацията, относима за с.Б. да е била прехвърлена към информационния масив на друго населено място в случаите на липса на конкретно посочване, че събраните суми са от дължими данъци за с.Б., от където следват разликите между настоящата информация и предоставената през 2014г., когато все още е имало достъп до старите програмни продукти. 

Писмо рег. инд. ОК-07-73#2/08.11.2021г. е изпратено на жалбоподателя на 08.11.2021г. по електронна поща като липсват данни за потвърждаване на получаването му.

 Жалбата срещу Решение № ОК-10-157/21.10.2021г. е подадена на 10.11.2021г. директно до Административен съд-Хасково, където е заведена с вх.№7057 от същата дата.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания частично административен акт по реда на чл. 168 АПК, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. При липса на данни за съобщаване на оспореното решение на адресата му и предвид установимата според документите по делото дата 03.11.2021г., на която може да се приеме, че жалбоподателят е узнал за издаването му и е бил запознат със съдържанието му, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според чл. 2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В  чл. 9, ал.1 ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл. 10 от ЗДОИ "официална обществена информация" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Исканата от жалбоподателя информация по т.1 от Заявление с рег.инд. ОК-07-73/12.10.2021г. , касаеща постъпленията от ДПС за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. , има характер на служебна такава по смисъла на чл.11 ЗДОИ.

По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбите на чл. 13, ал.2, чл. 17 и чл. 31, ал.4 от ЗДОИ. Съдът намира, че тези ограничения в случая не са налице. Поисканата информация по т.1 от заявлението на жалбоподателя не представлява класифицирана такава, нито представлява друга защитена от закона тайна, достъпът до нея не засяга интересите на трето лице, както и няма данни същата да е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца, и не е налице някое от изключенията от приложното поле на ЗДОИ, предвидени в чл.8 от същия, поради което същата законосъобразно е била предоставена на заявителя и тя е именно заявената от него.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неправилност на решението в оспорената му част, което обосновава с недостоверност на предоставената информация, съпоставяйки я с предходно предоставената му такава с Решение №ОК-10-47/09.10.2014г.

Действително, при съпоставка на оспореното решение и Решение №ОК-10-47/09.10.2014г. се установява, че е налице разлика в размера на сумите,  представляващи постъпления от данък върху превозните средства за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г.     

Съдът счита, че така констатираната разлика не обосновава автоматично извод за недостоверност на предоставената с оспореното решение информация. Необходимо е да се отбележи, че визираните от жалбоподателя суми, посочени в решението от 2014г. касаят само постъпленията от физически лица. С процесното решение сумите, представляващи размера на тези постъпления са посочени общо т.е. без конкретизация на постъпленията от физически лица, доколкото така е била поискана информацията.   Освен това, при внимателен прочит на решението от 2014г. е видно, че в диспозитива му, в частта относно Данък върху недвижими имоти и Данък върху превозните средства са посочени едни и същи суми, което навежда на допусната техническа грешка, в какъвто смисъл са й твърденията на ответника. В тази връзка твърдяната от жалбоподателя „недостоверност“ на предоставената му с процесното решение информация в еднаква степен може да се отнесе и към предходното постановено решение - Решение №ОК-10-47/09.10.2014г.

Предвид горното, няма как да се определи кое от двете решения – процесното или това от 2014г. , съдържа „недостоверна“ информация.  В случая не са налице доказателства, от които да се направи извод, че посочената в решението обща сума за постъпленията от данък върху превозните средства  за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. не съответства на действителната, а констатираното несъответствие на тази сума с посочената в Решение №ОК-10-47/09.10.2014г. не може да обоснове неправилност на обжалваната част от процесното решение.

Искането на жалбоподателя по подаденото до Кмета на община Димитровград заявление за достъп до обществена информация е било удовлетворено, като същата е била законосъобразно предоставена на заявителя.

По изложените съображения съдът счита, че не са  налице основания за отмяна на Решение № ОК-10-157/21.10.2021г. на Кмета на Община Димитровград в оспорената му част, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Твърдяната от ответника злоупотреба с право от страна на жалбоподателя по смисъла на чл.3 от Гражданско-процесуалния кодекс не следва да бъде обсъждана в настоящото производство, доколкото е извън предмета на спора.  

При този изход на производството, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, съдът определя същото в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. ***, против Решение № ОК-10-157/21.10.2021г. на Кмета на Община Димитровград в частта му по т.1, касаеща предоставената информация за постъпленията от данък върху превозните средства  за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г.

ОСЪЖДА П.Т.З. с ЕГН **********,***, сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

                                                                                          Съдия :