№ 4213
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110216361 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. И. И. срещу Наказателно постановление
/НП/ № ********* от 13.10.2021 г., издадено от директор на РД
"Автомобилна администрация" гр. София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ.
С депозирана в срок жалба въззивникът атакува наказателното
постановление с доводи за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда
несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП и
посочената като нарушена материалноправна разпоредба, както и между
посочената като нарушена разпоредба и приложената санкционна норма. По
изложените съображения моли за цялостна отмяна на наказателното
постановление и претендира разноски.
Наказващият орган – Директор на РД АА - София, редовно уведомен,
не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което материалите по
преписката са изпратени в съда, е наведено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар. Изложено е становище, че наказателното
постановление е издадено при съобразяване с процесуалните правила и
1
материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2021 г. жалбоподателят извършвал обществен превоз на
товари с влекач марка "Скания" и прикачено полуремарке по автомагистрала
„Струма“ ,като около 16.20 часа при тунел „Мало Бучино“ бил спрян за
проверка от свидетелите Т. Б. на длъжност – "инспектор" в РД АА - гр.
София, и Ю.Б. – също "инспектор" в РД АА - София, които осъществявали
контрол по спазването на разпоредбите на ЗАП. Свидетелите поискали от
жалбоподателя да представи документи във връзка с извършвания превоз,
като жалбоподателят не представил товарителница.
Предвид горното свидетелят Т. Б. съставил АУАН серия А-2021, бл.
№ 293811 от 07.09.2021г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 89, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Ю.Б. и на
жалбоподателя, на когото актът бил предявен и му бил връчен препис. При
съставяне на акта и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не направил
възражения.
Въз основа на съставения АУАН директорът на РД "АА" - гр. София
издал атакуваното НП, с което на основание чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАвПр
наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 2
000. 00 /две хиляди/ лева за нарушение на л. 89, т. 3 от Наредба № ЗЗ от
03.11.1999 г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. Б. и И. И. и
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, в това число и копие от товарителница от
07.09.2021г.
Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Т. Б.
като ги намира за обективни и логични, последователни и без вътрешни
противоречия. Доколкото свидетелят е участвал при извършването на
проверката спрямо жалбоподателя, неговите показания отразяват
непосредствените му възприятия по установените обстоятелства. От
показанията на свидетеля се доказва, че жалбоподателят извършвал
обществен превоз на товари, като при проверка, последният не представил
товарителница. Предоставените от свидетеля сведения не указват наличие на
заинтересованост и изопачаване на споделените факти, поради което съдът ги
кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.
Показанията на св. И. съдът кредитира частично относно факта на издаването
2
на процесната товарителница, като съобрази евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото, поради обстоятелството, че изпълнява
длъжоста управител на дружеството-работодател на жалбоподателя.
Съдът се довери и на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото същите допълват гласните доказателства и
изясняват в пълнота обстоятелствата по случая. По делото е приложено копие
от товарителница от 07.09.2021г, удостоверяваща вида и количеството на
товара.
От приложените заповеди и длъжностна характеристика съдът
извежда положителния извод за компетентност на наказващия орган да
издава наказателни постановления за нарушения на ЗАвПр и подзаконовите
актове по неговото прилагане.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи
АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с
материална и териториална компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване
изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН - в присъствието на един свидетел,
който е свидетел и при установяване на нарушението, доколкото е участвал
при извършване на проверката. Актът е предявен на жалбоподателя, подписан
е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя. Съдът не намира за основателни
възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съставяне на АУАН, свързани с нечетливост на същия. Видно
от приложения към материалите по преписката препис на АУАН, същият е
изписан с достатъчно четлив почерк, така че жалбоподателят да може да се
запознае със съдържанието му.
АУАН и НП имат съдържанието, съответно предвидено в чл. 42, ал. 1
от ЗАНН и в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП при пълна
идентичност са описани всички елементи от състава на нарушението,
посочени са обстоятелствата по извършването му, като е посочена и
нарушената материалноправна разпоредба. Предвид това възраженията в
обратна насока следва да бъдат преценени като неоснователни. По
изложените мотиви настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални
основания за отмяна на НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
3
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
на Министъра на транспорта
Съгласно сочената като нарушена материалноправна по време на работа
водачът предоставя при поискване от контролните органи документите по чл.
100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните
документи:на следните документи:
3. товарителница (приложение № 15).
Съдът намира и че от събраните в съдебното следствие доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България на Министъра на транспорта. Установи се че при
извършената проверка от служителите на РД АА – София, жалбоподателят не
е представил процесната товарителница, въпреки че е имал задължение да я
представи при поискване от контролните органи. От субективна страна
нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието.
Съдът счита, че не е налице "маловажен" случай на извършеното
административно нарушение по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Посоченото
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид.Съдът приема, че при констатиране на нарушението извършителят е
осъществил състава на инкриминираното нарушение, тъй като процесната
товарителница не е представена нито пред актосъставителя, нито при
упражняване правото му на възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. С
оглед на изложеното, съдът намира, че правилно наказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Основателни са обаче възраженията в жалбата за несъответствие
между посочената като нарушена разпоредба и приложената санкционна
разпоредба. За нарушението по л. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
МТ, АНО е наложил на жалбоподателя наказание на основание чл. 93,ал.1,т.1
от ЗАвПр, която разпоредба предвижда ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водач, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
В ал. 2 на чл. 93 ЗАП е предвидено административно наказание за
онзи водач, който не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от ЗАП или от подзаконовите нормативни актове
4
по прилагането му. Сравнителното тълкуване на двете разпоредби обуславя
извода, че съобразно ал. 2 на чл. 93 ЗАП следва да се санкционира онзи
водач, който по принцип притежава изискуемия се документ, но в момента на
проверката не го представи на контролните органи. Поведението на такъв
водач разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
нарушението, извършено от водач, по отношение на когото въобще не са
били издавани изискуеми се документи и разрешения, като оценката на
обществената опасност на двете нарушения е намерила израз и в
предвидените за двете административни наказания, като това по чл. 93, ал. 2
ЗАвПр е в значително по-нисък размер от предвидения в чл. 93,ал.1,т.1 от
ЗАП Предвид обстоятелството, че с издаване на НП
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
непредставяне на товрителница, а не за това, че такава товарителница въобще
не е била издавана към момента на превоза, то относимата санкционна
разпоредба е тази по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр. Съдът намира обаче, че
неправилното посочване на санкционната разпоредба в НП не налага неговата
отмяна, а единствено изменение с приложение на съответната санкционна
разпоредба. Това е така, защото не се налага промяна в обстоятелствата на
нарушението и в АУАН и НП е правилно посочена нарушената
материалноправна разпоредба, а приложението на санкционната разпоредба
на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр представлява и приложение на закон за по-леко
наказуемото административно нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, тъй като предвидената санкция е по-ниска
от наложената на жалбоподателя с обжалваното НП. Съгласно чл. 93, ал. 2
ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100
лв.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита,
че обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се
измени приложимата санкционна разпоредба и наложеното на жалбоподателя
административно наказание "глоба" се намали до размера, предвиден в чл. 93,
ал. 2 ЗАвПр.
При този изход на производството жалбоподателят няма право на
присъждане на разноски, а наказващият орган не претендира такива.
Tака мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № ********* от
5
13.10.2021 г., издадено от директор на РД "Автомобилна администрация"гр.
София, с което на жалбоподателя на основание чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ КАТО
ИЗМЕНЯ САНКЦИОННАТА РАЗПОРЕДБА на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр и
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от 2
000. 00 /две хиляди/ на 100. 00 /сто/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Наказателно
постановление /НП/ № ********* от 13.10.2021 издадено от Директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – София в останалата му
част.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6