Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47
гр. Севлиево, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и осми май
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Станева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 41
по описа
за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН -
Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на К.Н.П. ***,
против наказателно постановление /НП/ № ********** от 20.01.2020 година на
директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5
от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии
/Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е
наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
липсвало описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и
доказателствата, които го установяват. Липсвали и доказателства за вината и по
– точно за нейната форма – умишлена или непредпазливост, както и че било
нарушено правото на защита на наказаното лице предвид посочените обстоятелства.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно
заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно -
наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 04.07.2019 година свидетелите И.Н. и П.П. ***,
в присъствието на жалбоподателя П., извършили проверка по спазване разпоредбите
на Закона за горите в имот № 403007 в отдел 78, подотдел „ш“, частна горска
територия в землището на с. ***, община Севлиево, за който имот било издадено
Позволително за сеч № 0474342 от 05.01.2019 година на частния лесовъд К.П.. По
време на проверката се установило, че сечището не било освидетелствано, както и
това, че в имота била извършена сеч на 33 броя дървета от дървесен вид бук,
непосочен като дървесен вид, подлежащ на сеч в издаденото Позволително за сеч
за имота. По време на проверката били измерени пъновете на дърветата, описани в
карнет - опис, като в последствие била изготвена и сортиментна ведомост.
Въз основа на този констативен протокол, на
01.08.2019 година, бил издаден Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 19105000361 от свид. П.П., в присъствието на свид. И.Н. и
жалбоподателя, в който свид. П. приел, че след като в периода от 08.01.2019
година до 04.07.2019 година жалбоподателят К.П. не следял за спазване на
правилата за сеч в горепосочения имот, а именно да се извършва сеч само на
определените и отбелязаните за сеч дървета, като в имота има отсечени 33 броя
дървета от дървесен вид бук, които не са определени и отбелязани за сеч, е
извършил нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредбата. След съставянето на
акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и
да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН П.
записал в графата за възражения, че ше даде допълнителни такива в РДГ - Велико
Търново. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
Въз
основа на този акт
за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № ********** от 20.01.2020 година
на Директора на РДГ – Велико Търново против К.Н.П.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредбата, за
което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства – АУАН, НП, КП от 04.07.2019 година; Позволителнон за сеч № 0474342; Карнет – опис;
Сортиментна ведомост; Покана за съставяне на АУАН, както и гласните доказателства – показанията на
свидетелите П.П. и
лиян Н..
При
посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис
от обжалваното НП е получен от К.П. на 22.01.2020 година.
Жалбата е изпратена
по пощата на 24.01.2020 година и входирана в деловодството на РДГ - Велико
Търново на 28.01.2020 година,
т.е. в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се
разгледа по същество.
НП
и АУАН са издадени
от компетентни лица, които черпят правомощията си от Закона за горите.
Жалбоподателят на практика не оспорва установенните фактически
обстоятелства. Същият обаче счита, че в хода на административно – наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правото му на защита, за което излага подробни съображения. На
първо място сочи, че в АУАН не е посочена като нарушена правна норма
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, въз основа на която му е наложено
наказанието, а е посочена само нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредбата,
която била само бланкетна и препраща към конкретно правило за поведение, което
е регламентирано в чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. На следващо място се твърди, че
наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише конкретните
обстоятелства при извършване на нарушението, а се е задоволил само с това да
посочи, че в имота била извършена незаконна сеч на 33 броя дървета, без обаче
да изследва въпроса от кого е извършена сечта и същевременно да се установи кои
са лицата, по отношение на които, същият е следвало да следи и контролира
начина на извършване на сечта.
В съдебно заседание свидетелите П. и Н. обясниха подробно
начина на протичане на проверката и потвърдиха с показанията си описаните от
тях фактически обстоятелства.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства
съдът прави следните правни изводи:
Актосъставителят, а в последствие и административно-наказващият
орган /АНО/ са приели, че жалб. П. е нарушил разпоредбите на чл.12б, ал. 1, т. 5
от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Текстът
на посочената разпоредба гласи следното: „Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да: следят за спазването на
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на
всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани
в позволителното за сеч”.
Административно-наказващият орган на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложил на жалб. П.
наказание глоба в размер от 300.00лева. Съгласно посочената разпоредба:
„Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях”.
По делото няма спор,
че жалбоподателят е лице по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, но съдът намира,
че това не е достатъчно, за да се обоснове административно наказателната му
отговорност. Не е спорно и обстоятелството, че в имота, за който му е издадено
позволително за сеч, са били отсечени 33 дървета, непредназначени за такава.
Основният проблем на настоящия правен спор е в какво точно се изразява неговото
противоправно поведение, тъй като очевидно непроследяването за спазване
правилата за сеч е общо правило, което обаче следва да се изпълни по определен
начин точно от това лице, за да може от него да се търси и административно
наказателна отговорност. За да се породи такава е нужно да се отчете, опише и
докаже конкретно негово противоправно поведение /действие или бездействие/,
което лицето е извършило лично, като отговорен субект и с което е нарушило
конкретна правна норма. Сочената като нарушена нормативна разпоредба не е от
такъв вид, тя не съдържа конкретно правило за поведение, което адресатите й
следва да спазват, а обща препоръка да се „следи“ за спазване на „правилата за
сеч…“. Това „следене“ обаче е нужно да има по-конкретна форма, за да може да
бъде привлечено към отговорност лице за неизпълнението на изискването. В
противен случай не може обективно да се прецени дали конкретния субект е
изпълнил или не същото, дали му е било обективно възможно да го направи, дали
неизпълнение се дължи на фактори, различни от субективния такъв /вината/.
Фразата на законодателя тук е толкова обща, че ползвана самостоятелно, без
обвързване с друга конкретна нормативна разпоредба, очертаваща конкретно
задължение за адресатите си, не може да обоснове административно наказателна
отговорност. Само въз основа на нея не става ясно по какъв начин лесовъдът
трябва да осъществява това „следене“, за да се гарантира предпазването на
горските имоти от незаконна сеч в тях. Несериозно и нелогично е да се очаква,
че той ще осъществява 24 часов постоянен денонощен надзор над целия имот и
едновременно над останалите имоти, за които има издадено разрешително за сеч.
Санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е също обща и бланкетна и
не може сама по себе си да служи като правен мотив за търсене на юридическа
отговорност, без да се посочи друга с конкретно съдържание, която да описва
конкретно поведение, което е следвало да извърши П., но не е реализирал такова
в разрез с нейните изисквания.
В случая не е
установено кога и кой е извършил процесната незаконна сеч. Това хипотетично
може да се е случило и преди издаването на разрешителното за сеч за процесния
имот и тогава П. не би имал каквото и да било отношение към този факт. Този въпрос не е изследван и в тази
връзка не са събирани доказателства, като не без значение е и факта, че от
момента на издаване на позволителното за сеч до момента на проверката са минали
6 месеца. Не става ясно какво би трябвало и е могъл, още повече какво е бил
длъжен да направи той при реализиране на сечта в имота както преди издаването
на това разрешително, така и след издаването му, в случай, че се установи
такова обстоятелство. В задълженията на АНО е да установи, че към процесната
сеч привлеченото към административно наказателна отговорност лице има конкретно
по вид субективно отношение и то следва да бъде санкционирано именно за това. В
случая от съдържанието на НП не става ясно в какво точно се изразява
противоправното поведение на П., по какъв начин е трябвало да „следи“ за
спазването на правилата за сеч, както и че неговото поведение има отношение към
тази сеч, за която не е ясно кога и от кого е била реализирана. По този начин е
допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, нарушението не е конкретизирано от обективна страна, поради което и
вината на привлеченото към административно наказателна отговорност лице остава
недоказана.
По изложените съображения съдът
намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
от 28.05.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя поиска в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направени от него разноски. Съгласно чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Процесуалният представител на жалбоподателя е представил договор за правна
защита и съдействие и пълномощно към него за настоящото дело, като съгласно така приложения договор, е
договорена и внесена в брой сумата от 300.00 /триста/ лв., която сума, предвид
изхода на делото, следва да се присъди в полза на жалбоподателя за изплащане от
бюджета на ответната страна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО
наказателно постановление № ********** от 20.01.2020 година на Директора на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново, с което на К.Н.П. ***, ЕГН: **********, за
нарушение по 12б, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии /Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е
наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на
300,00лв. /Триста/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представлявана от Директора инж. Н.Й.Н.,
да заплати на К.Н.П. ***, ЕГН: ********** направените от него деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция
в размер на 300.00 /триста/ лв., съставляващи договорен и заплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: