№ 3 / 7.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1465 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд –. гр.Монтана е сезиран с жалба от Н.В. К. –. Х. от гр.Монтана, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 335 издадено на 14.02.2019г. от Началник РУ при ОДМВР –. гр. Монтана, с което на жалбоподателката е било наложено наказание глоба в размер на 30.00 лева за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 т.2 от ЗБЛД.
В жалбата си наказаното лице счита, че в хода на административното производство са допуснати редица съществени процесуални нарушения, а и случаят е маловажен. В заключение иска да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание жалбоподателката Н. К. –. Х., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно –. наказващият орган Началник РУ при ОДМВР –. гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.01.2019г., около 13:40ч. в гр.Монтана, бул. ,,Александър Стамболийски” била извършена проверка от полицейския служител К.К.. Било констатирано, че жалбоподателката, в качеството й на майка и законен представител на Л. П. Х., с ЕГН: xxxxxxxxxx, допуснала да бъде изгубена личната му карта № xxxx , издадена на xxxx . от МВР –. гр.Монтана. За констатираното нарушение бил съставен АУАН №335, който бил връчен лично на нарушителката и подписан от нея с възражение, че синът й не е сигурен дали личната му карта не е била открадната. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът възприе същата за безспорно установена и подкрепяща се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е незаконосъобразен и издаден при нарушение на материалния закон.
Видно от съдържанието както на самия акт, така и на обжалваното наказателно постановление е, че жалбоподателката е била подведена под административна отговорност за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 т.2 от ЗБЛД, като същевременно е посочено, че деянието е извършено чрез допустителство. Законът, който е бил нарушен, не предвижда подвеждане под административна отговорност за деяние, покриващо признаците на това материално правно понятие. Същевременно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН изрично регламентира санкциониране за допустителство само тогава, когато това е предвидено в съответен закон или указ. Тъй като ЗБДЛ не регламентира този институт (а и нормата, под която е подведено санкционираното лице също не го предвижда) и административно наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на закона. Също така следва да се отбележи, че още при съставянето на акта, жалбоподателката е отразила в своето възражение, че нейният син не е било откраднат. В случай, че това се е случило, деецът не следва да носи административна отговорност.
По отношение на наведеното възражение за наличието на маловажен случай съдът намира, че същото е неоснователно доколкото в случая се засягат обществените отношения, свързани с наличието на документ за самоличност. Обществената опасност на деянието е достатъчно висока, за да не се приложи института на чл.28 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкциониращ акт не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 335 издадено на 14.02. 2019г. от Началник РУ към ОДМВР –. гр.Монтана, с което, на основание чл. 81, ал.2 т.2 от ЗБЛД, на Н.В. К. –. Х. от гр.Монтана, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 30.00 (тридесет) лева за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 т.2 от ЗБЛД.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: