Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Стара Загора, 21.05.2021г
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Николина
Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 125 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Р.С.П. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 20-0284-000858/ 05.01.2021г,
издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР, РУ Казанлък на основание чл.171,
т.2, б.”м” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени оплаквания
за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на издателя и незаконосъобразност
поради постановяването й при неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на
закона. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Началник група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция
към в РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира
за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед № 20-0284-000858/ 05.01.2021г, издадена от И.Т. - Началник
група „Пътен контрол в сектор „Охранителна полиция към в РУ-Казанлък при ОД на
МВР Стара Загора, на основание
чл.171, т.2, б.”м” от ЗДвП на жалбоподателя Р.С.П. е приложена ПАМ „временно спиране от
движение на МПС лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ *** за срок от 3 месеца,
считано от датата на отнемане на свидетелството за регистрация на МПС. От
фактическа страна е обоснована с това, че на 03.12.2020г. около 14:40ч. в
с.Александрово на ул.“9-ти септември“ управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 200“
с рег.№ *** негова собственост като използва път за обществено ползване за
други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари – извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/.
Заповедта е издадена въз основа на
съставения спрямо Р.С.П. АУАН серия АА бл.№
574840/ 29.12.2020г за това, че на 03.12.2020г. около 14:40ч. в с.Александрово
на ул.“9-ти септември“ управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ ***
негова собственост като използва път за обществено ползване за други цели освен
в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари – извършва
резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до
загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/. Прието е, че с описаното деяние П.
виновно е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП. Във връзка
с този АУАН е издадено наказателно постановление №20-0284-002891/13.01.2021г от
Началник група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция към в РУ-Казанлък
при ОД на МВР Стара Загора.
По делото са приети като
доказателства, справка да нарушител/водач относно Р.С.П., докладна записка рег.№6174-Б/04.12.2020г от младши
полицейски инспектор в участък Павел баня – очевидец на деянието писмо рег.
№284000-30768/08.12.2020г от Началника на РУ Казанлък за изискване на записи от
камера на видео наблюдение в с.Александрово; протокол за доброволно предаване
от 14.12.2021г на 1 бр CD
с видео запис; докладна записка рег. №2633-БП/29.12.2020г
за установяване на нарушител и съставяне на АУАН, Заповед № 349з-723/06.03.2018
г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, удостоверение рег.№ 349000-9755/
22.04.2021г за заеманата длъжност от И.Т.Т.към 05.01.2021г.
След като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Жалбата на Р.С.П. е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на процесната заповед на 25.02.2021г и като депозирана от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
Заповед №
20-0284-000858/ 05.01.2021г е
издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник
група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция към в РУ-Казанлък е надлежно упълномощен, съгласно представената
по делото Заповед № 349з-723/06.03.2018
г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора и удостоверение рег.№ 349000-9755/
22.04.2021г за заемана длъжност. Следователно
оплакването за нищожност поради некомпетентност на издателя на процесната
заповед е неоснователно.
Заповедта е постановена
в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК
реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез
посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171,
т.2, б.”м” от ЗДвП. При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения в
процедурата по издаването й.
Обжалваната
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен
акт – чл. 171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка "временно спиране от движение
на пътно превозно средство" за срок от 3 месеца на собственик, който
допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на
лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно адресат на този
вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той
лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице
при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът
изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя
от посочените хипотези и неговия собственик.
Видно от
доказателствата по делото, на Р.С.П. е съставен АУАН серия АА бл.№ 574840/ 29.12.2020г
за използване на път за обществено ползване за други цели освен в съответствие
с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното,
т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за
налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по
смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН бл.№ 574840/ 29.12.2020г. е
подписан без възражения против констатациите за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно
производство. Следователно административният орган законосъобразно е приел, че
са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП на
принудителна административна мярка "временно спиране от движение
МПС", като при налагането й действа при условията на обвързана
компетентност. Срокът на ограничителното действие на мярката е фиксиран без
възможност за корекция от административния орган и от съда.
По тези
съображения съдът намира за неоснователни и оплакванията на Р.С.П. за допуснато
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на оспорената заповед. Установи
се по делото, че като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно констатирано
наличие на необходимите материалноправни предпоставки, по начин, който не
накърнява правото му на защита и за предвидения в закона срок.
С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната
Заповед за прилагане на ПАМ Заповед № 20-0284-000858/ 05.01.2021г, издадена от И.Т.
- Началник група „Пътен контрол в сектор „Охранителна полиция към в РУ-Казанлък
при ОД на МВР Стара Загора, е валиден, формално
и материално законосъобразен административен акт и издаването му съответства на
целта на ЗДвП за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, а с оглед представената
справка за извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП препятства възможността
да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. По тези съображения съдът
намира, че жалбата на Р.П. срещу тази заповед е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение пето от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.П. ЕГН ********** ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0284-000858/ 05.01.2021г, издадена от Началник група „Пътен контрол“ в сектор
„Охранителна полиция към в РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, като
неоснователна
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: