№ 1630
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501400 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 4069/04.03.2021г. по регистъра на ВОС,
подадена от АЛ. Н. ШК. – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 07.12.2020г. на
ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711, постановено по изп.д. № 20147110400629, с
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на длъжниците А.Ш., „Адванс Текнолъджи“ ООД и
„Газ Сервиз Груп – Инженеринг“ ООД“ ЕООД.
Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, доколкото с влязло в сила решение по гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС е
прогласена нищожността на Разпореждане от 14.08.2013г. по ч.гр.д. № 1184/2013г. по описа
на ВРС, 17-ти състав. Актът въз основа на който е издаден изпълнителният лист
следователно не съществува в правния мир. Налице е основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК. Отправил искане за
положително произнасяне по жалбата, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД
депозирала възражение, обективиращо доводи за неоснователност на жалбата. Изложил, че
изпълнителното основание съгласно чл. 404, ал. 1 от ГПК е заповедта за изпълнение, а не
разпореждането, въз основа на което е издадена.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.
1
1 от ГПК /съобразно задължителните указания на ВАпС и въпреки данните на л. 367 от
изп.д./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да
прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Райфайзен Лизинг
България“ ООД, ЕИК ********* от 25.07.2014г. въз основа на издаден изпълнителен лист от
20.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото му
на принудително изпълнение срещу „Газ сервиз груп инженеринг“ ООД, като издател и АЛ.
Н. ШК., „Булком инвест“ ЕООД и „Адванс Текнолъджи“ ООД, като авалисти за парично
вземане в размер на 7375.09 евро – вземане по запис на заповед, издаден на 31.07.2007г.,
ведно със законна лихва от 31.07.2007г. от 09.08.2013г. и разноски.
С Решение по гр.д. № 21326/2015г. по описа на СРС на основание чл. 270, ал. 2 от
ГПК са отхвърлени предявените от АЛ. Н. ШК., „Булком инвест“ ЕООД и „Адванс
Текнолъджи“ ООД срещу „Райфайзен Лизинг България“ ООД искове за прогласяване
нищожността на Разпореждане от 14.08.2013г. по гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 14.08.2013г.
Решението е влязло в сила като не е обжалвано по отношение на първия длъжник.
С Решение № 2171 от 04.03.2018г. по в.гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС
решението на СРС е отменено само в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Булком
инвест“ ЕООД срещу „Райфайзен Лизинг България“ ООД иск с правно основание чл. 270,
ал. 2 от ГПК, като е прогласена нищожността на Разпореждане № 40486/14.08.2013г. на ВРС
по ч.гр.д. № 11840/2013г. на същия съд.
С Постановление от 18.11.2020г. производството по изп.д. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК само по отношение на длъжника „Булком инвест“
ЕООД.
С молба от 20.11.2020г. АЛ. Н. ШК. отправил искане изп.д. по отношение на него
да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК поради прогласяване на
разпореждането, с което ВРС е постановил да се издаде заповед и изпълнителен лист.
С обжалваното разпореждане ЧСИ постановил отказ да прекрати изп. производство
по отношение на този длъжник.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от
ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо
отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато с
2
влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен.
Няма спор по делото, а и от данните по изпълнителното дело се установява, че
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден на
20.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС на основание Заповед за изпълнение
№ 6952/14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС, на основание чл. 417 и чл.
418, ал. 2 от ГПК.
Изпълнителното основание съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК следователно е заповедта
за изпълнение, за която липсват данни да е отменена или да е призната за подправена по
отношение на длъжника А.Ш.. Предявеният от последния срещу взискателя иск с правно
основание чл. 270, ал. 2 от ГПК е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 21326/2015г.
по описа на СРС, а жалбоподателят – длъжник не е обвързан от субективните предели на
СПН на решението по в.гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС. Ето защо по изпълнителното
дело не са реализирани предпоставките за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 4 от
ГПК, което правилно е установено от ЧСИ с обжалваното разпореждане.
В заключение постановеният от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на
изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ – неоснователна.
Същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от
ГПК жалба с вх. № 4069/04.03.2021г. по регистъра на ВОС, подадена от АЛ. Н. ШК. –
длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 07.12.2020г. на ЧСИ Даниела Петрова -
Янкова, рег. № 711, постановено по изп.д. № 20147110400629, с което на основание чл. 433,
ал. 1, т. 4 от ГПК е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело по отношение
на длъжниците А.Ш., „Адванс Текнолъджи“ ООД и „Газ Сервиз Груп – Инженеринг“ ООД“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3