Р Е Ш Е Н И
Е № 259
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 17.06.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 74 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл. 288,
ал. 12 КЗ /отм., сега чл. 558, ал. 7 КЗ/ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Гаранционен фонд, гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 против И.И.К., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че изплатил на основание чл. 288, ал.
1, т.2 , б “а“ от Кодекса за застраховането (отм.) по щета №210217/25.10.2011 г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 28 288,77 лв на П.Й.Д., пострадал при ПТП,
настъпило на 16.10.2010 г. път 8602, км. 5 от с. ***за с. ***. Твърди също, че
съгласно протоколно определение по НОХД №4264/2011 по описа на Пловдивския районен
съд е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с
което И.И.К., ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че на 16.10.2010
г., нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост, е
причинил на П.Й.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в дисторзиото /навяхване/ на дясната талокрутална /глезена/ става, довело до трайно затруднение
на движението на десния долен крайник, като деянието било извършено в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия 2,49 на хиляда. П.Й.Д.
се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди ( в
случаите, когато липсва задължителната застраховка “Гражданска
отговорност“ за л.а.), но тъй като не било постигнало съгласие за размера
на обезщетението, същият завел гр.дело №7150/2014 г. по описа на СГС и в.гр.д.
№419/2016 г. по
описа на САС за претърпените от него вреди във връзка с процесното ПТП, по което
И.И.К. участвал като трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен
фонд. Въз основа на постановено решение по цитираните дела П.Й.Д. се снабдил с
изпълнителен лист и отправил доброволна покана за изпълнение за следните суми:
-
на 03.02.2016г. сума общо в размер на 8271,67лв., формирана по следния
начин - 4800лв. главница, 2048.60лв. законна лихва, 1423.07лв. - разноски.
-
На
01.09.2016г. сума общо в размер на 19638,11лв., формирана по следния начин -
9400лв. главница, 4559.65лв. законна лихва, 5678.46лв. - разноски.
-
На
28.06.2018г. - сума в размер на 378,99.
Ответникът бил поканен да възстанови
платените суми от Гаранционен фонд, но до този момент не бил погасил
задължението си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на Фонда сумата от
28 288.77 /двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и осем лева и
седемдесет и седем ст./ лева, представляваща заплатеното
обезщетение по щета № 210217/25.10.2011, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
В двуседмичния срок за отговор по чл. 367 от ГПК
ответникът не подава такъв, не изразява становище по иска и не се
явява в с.з.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
Съдът
намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение против ответника, което с оглед на
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
Първо, на
ответника е указана последицата от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание.
Второ, претенцията на ищеца – с оглед на приложените
към исковата молба писмени доказателства, е вероятно основателна.
Затова
предявеният иск ще се уважи изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на общо 1 131 лв съобразно списък на
разноските на л. 87 и доказателствата за действително направен разход в този
размер. С исковата
молба се претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, но,
доколкото в представения списък на разноските такова вземане не е включено, а
този документ определя волята на страната за обема претендирани разноски, суми
извън него не следва да се присъждат. Още повече, че при извършване на съдебно
производствените действия ищецът е представляван от адвокат.
По тези съображения и на основание чл.
239 ГПК съдът
Р Е
Ш
И :
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********
*** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2 сумата от 28 288.77 лв /двадесет и осем хиляди двеста осемдесет
и осем лева и седемдесет и седем ст./, представляваща заплатеното
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210217/25.10.2011, претърпени от П.Й.Д., пострадал
при ПТП, настъпило на 16.10.2010 г. път 8602, км. 5 от с. ***за с. ***, за
което ответникът е признат за виновен по НОХД №4264/2011 по описа на Пловдивския районен
съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.01.2020г, до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1 131 лв – разноски
в производството.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, BIC: ***, *** , съобразно данните в ИМ.
РЕШЕНИЕТО – като неприсъствено, не подлежи на обжалване. Защитата срещу него се осъществява
по реда на чл. 240 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: