Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В.Р., като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 220 по описа за 2018 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
е образувано въз основа на жалба от З.Д.З. и П.Н.З., двамата с постоянен адрес ***,
депозирана чрез процесуален представител И.И.- адвокат от ШАК, със съдебен
адрес ***, против Заповед № РД-25-1043/29.05.2018г. на Кмета на Община Шумен. С
обжалвания административен акт е разпоредено премахването на незаконен строеж
"Пристройка на два етажа към жилищна сграда", находящ се в УПИ IX-668, кв.56, с идентификатор № 83510.682.419 по КК на
гр.Шумен, кв.Дивдядово, с административен адрес ул.Вела Благоева № 19.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по
същество свеждащи се до издаването й в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка се
твърди, че в констативния акт и в заповедта не се съдържат конкретни фактически
и правни основания за наличие на строеж по смисъла на ЗУТ, нито такива относно
категорията на строежа. Не са изложени и аргументи относно предпоставките за
търпимост на строежа. Счита се също, че заповедта е издадена при неспазване на
чл.35 от АПК, доколкото не са били изяснени фактите и обстоятелствата, от
значение за случая. По съществото на спора се твърди, че процесната пристройка
представлява търпим строеж и като такъв не подлежи на премахване. Въз основа на
изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед. В
съдебно заседание оспорващите се представляват от процесуален представител И.И.-
адвокат от ШАК, който в хода на устните състезания и в представени писмени
бележки излага допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата. В тази връзка се
сочи, че пристройката, предмет на оспорвания акт, е изградена преди 1987г. и
като такава представлява търпим строеж, тъй като е построена със съгласието на
собственика на съседния имот, поради което приложение намират изключенията,
регламентирани в чл.21 от ЗУТ.
Ответната
страна – Кмет на Община Шумен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.П.,
оспорва жалбата. В хода на устните състезания и в приложени писмени бележки
излага аргументи за неоснователност на оспорването, предвид обстоятелството, че
процесната пристройка е изградена без
разрешение за строеж и строителни книжа, както и, че същата не е търпим строеж
нито по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 от ПЗР на с.з. Въз основа
на изложените аргументи отправя искане за отхвърляне на оспорването като
неоснователно.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Оспорващите
З.Д.З. и П.Н.З.
се легитимират като собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот,
представляващ УПИ IX-668 в кв.56 по регулационния
план на гр.Шумен, с ид.№ 83510.682.419 по КККР на гр.Шумен, ведно с втори жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в посочения имот – по
силата на нотариален акт за замяна № 129 от 19.10.1989г., т.4, рег.№ 1588, дело
№ 1244 от 1989г. по описа на ШРС. Освен двамата оспорващи, съсобственици на
поземления имот, за който е отреден УПИ IX-668 в кв.56, както
и на постройки в него, са: С.К.С.- собственик на 1/3 ид. част от поземления
имот, на 1 етаж от двуетажна жилищна сграда и на изба, построена в
северозападната част на къщата, ведно с 1/2 ид.части от общите части на
сградата, съгласно нотариален акт № 44/12.04.1990г.,
том II, рег.№ 591, дело № 359/1990г.; както и И.П.А.-
собственик на 1/3 ид.част от парцела, заедно с изградената в североизточната
част на парцела кирпичена къща, кухня и навес, съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 4/02.10.1969г., том V, дело № 1149/1969г. на ШРС.
На 10.05.2018г., в присъствието на оспорващия,
служители на община Шумен извършили проверка в посочения имот, при която
констатирали наличие на строеж, представляващ "Пристройка на два етажа към
жилищна сграда", изградена без издадено разрешение за строеж. При
проверката било установено, че пристройката се състои от I
етаж – гараж, разположен на външната регулационна граница на имота; гаражът е
покрит със стоманобетонна плоча, при входа има две стоманобетонни колони, а към
дъното като носещи колони са използвани стоманени тръби; и II
етаж – стая към жилището, разположено на втори етаж на жилищната сграда.
Помещението е с масивна конструкция, три ограждащи стени, за четвърта е
използвана фасадната стена на къщата; помещението е разположено изцяло върху
стоманобетоновата плоча, служеща за покрив на гаража, като към улицата излиза
еркерно над нея на 0,50м. Прието било, че пристройката е изпълнена на
недопустими отстояния към странична регулационна линия и не отговаря на
строителните правила и норми, както и на условията на § 16 и § 127 от ЗУТ за
търпими строежи. За установените от тях обстоятелства общинските служители
съставили Констативен акт № 1/10.05.2018г., в който посочили, че строежът е издаден
без разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Въпросният констативен акт бил връчен на
оспорващите на 21.05.2018г., като в същия било вписано разяснение, че имат
право да подадат възражение срещу него в 7-дневен срок, считано от датата на
връчването му.
Несъгласни с обстоятелствата, описани в
констативния акт, З.Д.З. и П.Н.З. го оспорили с писмено възражение рег.инд.№ 94-00-2119/28.05.2018г.(л.19).
В него посочили, че с нотариален акт за замяна № 129 от 19.10.1989г., т.4, рег.№ 1588, дело № 1244 от 1989г. по описа
на ШРС са придобили имот в кв.Дивдядово на гр.Шумен, където понастоящем е
постоянният им адрес. През следващите години се оказало, че притежаваните от
тях помещения не са достатъчни и предвид добрите отношения със съседите от
другия етаж на сградата и с тези на поземления имот, през 1992г. пристроили
гараж със стая към жилището им, разположено на втори жилищен етаж. Този строеж
бил възможен единствено на регулационната граница на имота и в тази връзка
получили съгласието на съседите си. С декларация вх.№ 30336001202/24.03.1998г.
регистрирали пристройката в Община Шумен. Посочили са, че строежът се явява търпим строеж
по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване или забрана
за ползване. Въз основа на изложените аргументи са отправили искане да не се
предприемат последващи действия за неговото премахване.
Въз
основа на Констативен акт № 1/10.05.2018г., със Заповед № РД-25-1043/29.05.2018г. на Кмета
на община Шумен било наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка на два
етажа към жилищна сграда", находящ се в УПИ IX-668, кв.56, с идентификатор № 83510.682.419 по КК на гр.Шумен,
кв.Дивдядово, с административен адрес ул.Вела Благоева № 19, поради
изграждането му в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без издадено
разрешение за строеж и липсата на предпоставките за търпимост на строежа,
визирани в § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Като фактически основания за издаването `и е
посочено, че обектът е построен без разрешение за строеж, а като правно
основание за издаване на заповедта -
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Прието е, че за строежа не са налице предпоставките
на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като пристройката е изпълнена на
недопустими отстояния към странична регулационна линия, поради което не
отговаря на изискванията за търпим строеж. Въпросната заповед била съобщена на
оспорващите на 15.06.2018г., видно от положените подписи на последните върху
самата заповед (л.18).
Несъгласни
със същата, З.Д.З. и П.Н.З. я оспорили пред Административен съд – гр.Шумен с жалба
рег.инд.№ ЖГ-00-151/27.06.2018г. по описа на Община Шумен, въз основа на която
е образувано настоящото съдебно производство.
В
хода на съдебното производство по делото са представени писмените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
оспорвания акт.
С
оглед установяване на периода на изграждане на пристройката, предмет на
премахване с оспорваната заповед, като свидетели са разпитани лицата Г.Й.Г.и Б.С.Б.,
според чиито показания, процесната пристройка е изградена преди 1987г.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение е
приобщено към доказателствения материал без оспорване. Видно от същото, процесният
обект "Пристройка на два етажа към жилищна сграда" е ситуиран в
поземлен имот с ид.83510.682.419 по КККР на гр.Шумен, респ. в УПИ IX -668, кв.56 по ДРП на кв.Дивдядово, гр.Шумен, одобрен
със заповед № РД-25-154 от 10.03.1992г. Същият представлява сграда на два
етажа, трайно закрепена към терена, състояща се от първи етаж – гараж,
разположен на външната регулационна линия на имота към улица Вела Благоева,
долепен до жилищната сграда и на 1,50м от регулационната линия към имот с
идентификатор 83510.682.418 (УПИ VIII-667,
кв.56). Площта на първия етаж е 13,75 кв.м., а височината му към улица е 2,90м,
а втория етаж – стая към втори жилищен етаж, разположен върху гаража, е с площ
15 кв.м. и височина 2,50 м. В съдебно заседание вещото лице допълва, че гаражът
е с размери 2,50 м. на 5,50 м. и е долепен до жилищната сграда, като
разстоянието от гаража до регулационната линия към УПИ VIII-667, кв.56 е
1,50 м., а би трябвало да е 3 метра. Вещото лице сочи, че същият би
могъл да бъде разположен и на регулационната линия, след процедиране на ПУП за
свързано застрояване на двата съседни имота.
Вещото
лице е приело, че първият етаж е изграден преди 1987г., а за втория етаж не
може да установи периода на строителството. Този извод е аргументирало с факта,
че мазилката на сградата е изпълнена през 1987г., тъй като годината е изписана
на фасадата. Според него, мазилката по сградата и гаража е една и съща –
едропръскана вароциментова мазилка, каквато се е изпълнявала основно преди
1989г., поради което и доколкото мазилката на сградата и гаража е едропръскана
мазилка и без фуга, е приело, че гаражът е изпълнен преди измазването на
къщата. Относно втория етаж на пристройката не може да посочи кога е изградена,
като допълва, че същата е измазана с гладка мазилка след 2000г., който извод е аргументиран с
факта, че е с външна изолация, каквито масово се правят след 2000г.
Според
експерта, предвижданията на градоустройствените планове, действали от момента
на изграждане на строежа до момента на изготвяне на СТЕ, за поземления имот са
изграждане на двуетажна жилищна сграда. В тази връзка вещото лице е посочило,
че понастоящем досежно имота действа дворищно-регулационен план и застроителен
план от 10.03.1992г., одобрен със заповед № РД-25-54/1992г., според който в УПИ VIII 667,
кв.56 е нанесена двуетажна масивна жилищна сграда (видно и от извадката от
самия план на л.30 от делото). В съдебно заседание допълва, че според одобрения
през 1992г. застроителен план, в процесния имот е предвидено основно
застрояване -двуетажна жилищна сграда, свободно стояща спрямо страничните
регулационни линии и долепена до уличната регулационна линия, като от
страничните регулационни линии това основно застрояване трябва да е на разстояние
от 3 м. Би могло да бъде на по-малко разстояние, ако се одобри нов ПУП, с който
да се предвиди свързано застрояване между УПИ IX – 668 и УПИ VIII – 667 в
кв.56. Предходните планове за имота са кадастрален, регулационен и застроителен
план от 1978г. и кадастрален регулационен и застроителен план от 1966г., като в
последния е дадена двуетажна жилищна сграда и склад от северозапад(окомерна
скица към Протокол 1/06.01.1969г.).
Според
вещото лице, обектът не съответства на предвижданията на ПУП към датата на
изграждането му (според него преди 1987г. досежно първия етаж) и понастоящем. В
тази връзка е приело, че при констатирани намалени отстояния не е допустимо
изграждане на сграда-пристройка. В констативно-съобразителната част е обяснило,
че при констатирани намалени отстояния, при съгласие от страна на собственика
на съседния имот е допустимо да се изготви и процедира ПУП за свързано
застрояване.
Вещото
лице е приело също, че процесната пристройка следва да бъде причислена към
имотите по чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, т.е. представлява строеж от пета
категория.
Според
експерта, за обект „Пристройка на два етажа към жилищна сграда“ не са налице
строителни книжа и строежът не е отразен в ПУП към датата на издаване на
оспорената заповед.
Посочил
е също, че ако е изграден преди 1987г., той е отговарял на действащите преди
1987г. строителни правила. През 1987г. влиза в сила нормативна база „Норми за
проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони“ и всички строежи след
1987 г. са изчислявани според тези норми и са осигурени за сеизмични
въздействия. Ако се приеме, че строежът е проектиран след 1987г., е необходимо
сеизмично изследване на конструкцията, за да се даде отговор съответства ли на
строителните правила и норми.
Вещото
лице е посочило също, че не е намерило декларация за узаконяване на строежа,
подадена в срока по § 16, ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ, респ. по § 184 от ПЗР на
ЗУТ. Не е установило и подадено заявление за узаконяване по § 127, ал.3 от ПЗР
на ЗИДЗУТ.
В
съдебно заседание вещото лице допълва, че гаражите по принцип представляват
допълващо застрояване и могат да се разполагат свързано с допълващо застрояване
в съседния имот. Когато обаче стане двуетажно строителство, то преминава към
основното застрояване, което се разрешава само с промяна на ПУП, предвиждащ
свързано застрояване между два имота. Сочи също, че въпросната пристройка не е
отразена в нито един план, както и в Кадастралната карта. Уточнява, че по
делото на стр.43 има издаден протокол за строеж на сграда, представляващ
протокол за дадена строителна линия и определено ниво за застрояване на склад
от 16 кв.м., разположен зад къщата (което е видно и от самия протокол).
Вещото
лице изрично посочва, че действалият през 1986г. застроителен план не е допускал изграждане на
процесната постройка.Обяснява, че преди 1987г. е имало възможност да се изгради
гараж чрез виза и същият би бил допустим, ако е разположен на 3 метра от
страничната регулационна линия или на самата регулационна линия. Той обаче е
разположен на разстояние от 1,50м. от тази линия, тъй като се осигурява достъп
до паянтова постройка, изградена в дъното на имота, собственост на други лица.
Допълва, че и преди 1987г., и сега, вторият етаж на въпросната пристройка може
да бъде изграден само с изменение на ПУП.
Към
доказателствения материал е приложена и данъчна декларация по чл.14, чл.27 и §
2 от ПЗР на ЗМДТ с вх.№ 30336001202/24.03.1998г., с която З.Д.З. декларирал, че той и П.Н.З.
са собственици втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена през
1967г. и на гараж, изграден през 1992г., находящи се в парцел IX - 668, кв.56 по плана на гр.Шумен, кв.Дивдядово.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата
е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване
на заповедта, доколкото последната е връчена на оспорващите на 15.06.2018г., а
жалбата срещу нея – депозирана на 27.06.2018г.
Същата
е подадена и от заинтересувани лица, разполагащи с правен интерес от нейното
оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001
година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен
контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ (респ. по чл.225а от ЗУТ) са собствениците на терена, лицата с ограничено вещно право или
извършителите на незаконния строеж. Съгласно установената съдебна практика, посочените
субекти се явяват и лицата, чиито права и/или законни интереси могат да бъдат
засегнати от заповедите за премахване на незаконни строежи и които имат правен
интерес от оспорването на тези заповеди. Съдът
приема, че оспорващите попадат в кръга на тези субекти, доколкото се
легитимират като собственици на терена и на пристройката, чието премахване е
предмет на оспорената заповед.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след
проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, същата се явява неоснователна, по следните съображения:
На
първо място, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по
смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, според който, строежи от четвърта до шеста
категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от
него лице. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от СТЕ се установява, че процесната пристройка представлява
двуетажна сграда, долепена до жилищната сграда в имота, като първият й етаж е
предназначен за гараж, а вторият представлява стая за живеене, свързана с
втория етаж на намиращата се в имота жилищна сграда, от което следва, че същата
представлява част от основното застрояване (в т.см. са направените уточнения от
вещото лице в съдебно заседание). Съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ,
респ. чл.10 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи, строежите, представляващи жилищни и смесени сгради, с ниско
застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с
разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за
посетители, са от пета категория. Предвид констатациите, че процесният строеж е
част от основното застрояване в имота – двуетажна жилищна сграда и е с обща
височина 5,40 м., същият представлява жилищна сграда с ниско застрояване по
смисъла на цитираните разпоредби, респективно е строеж от пета категория (в
т.см. е и заключението по СТЕ). Безспорно установеното обстоятелство, че
въпросният строеж представлява такъв от пета категория, обуславя извода, че
неговото премахване е в правомощията на кмета на съответната община по
местонахождение на имота, съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ. И доколкото процесната
заповед е издадена именно от Кмета на община Шумен и по отношение на недвижим
имот, намиращ се в кв.Дивдядово на гр.Шумен, оспорваният административен акт е
издаден от компетентния за това административен орган.
Атакуваната заповед е издадена в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал.2 на същия законов текст
реквизити. Като фактически основания за нейното издаване е посочено, че пристройката,
предмет на премахване с нея, е изградена без разрешение за строеж, поради което
се явява незаконен строеж и подлежи на премахване като такъв. Описаните
фактически основания кореспондират с посоченото правно основание за нейното
издаване – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Като фактическо основание за издаване на
заповедта е посочено и, че строителството на пристройката е изпълнено на
недопустими отстояния от страничната регулационна линия, което по същество
обосновава и несъответствие на строежа с предвижданията на действащия подробен
устройствен план по смисъла на чл.225, ал.1, т.1 от ЗУТ. Действително
цитираната разпоредба не е посочена в оспорваната заповед, но нейното
непосочване не може да обоснове незаконосъобразност на издадения акт, доколкото
са направени фактически установявания досежно посоченото обстоятелство и съдът
не е обвързан с правните изводи на административния орган. В заповедта фигурира
и подробно описание на вида на процесния строеж, което позволява еднозначното
му идентифициране и, въз основа на което може да се направи обоснован извод, че
въпросната пристройка притежава характеристиките на строеж по смисъла на т.38
от § 5 от ДР на ЗУТ. С оглед изложените съображения съдът намира, че заповедта
се явява надлежно мотивирана и не страда от порока, визиран в чл.146, т.2 от АПК. В тази връзка съдът не споделя доводите на оспорващия за порок във
формата, обусловен от непосочване на категорията на строежа. Това е така,
защото характеристиките на пристройката са подробно описани в атакуваната
заповед, което позволява установяване на тяхната категория съобразно
изискванията на чл.137 от ЗУТ. Освен това, изготвената в хода на съдебното
производство СТЕ също е установила, че строежът е V категория, респективно
премахването му е в правомощията на кмета на общината.
В
хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно, спазено е
изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, доколкото същата е издадена въз основа констативен
акт, с който е установено незаконното строителство, съставен от инж.К.В.В.и Г.И.Г.-служители
на община Шумен. Според приложения трудов договор № 1916/12.07.2012г., инж.К.В.В.заема
длъжността „старши експерт „контрол на строителството““ в община Шумен. Съгласно
трудов договор № 527/22.02.2016г., Г.И.Г.заема
длъжността „главен специалист „контрол на строителството““ в община Шумен.
Според длъжностните характеристики на двете длъжности, основната цел на същите
е осъществяване на цялостен превантивен и последващ контрол относно незаконно
строителство, съгласно чл.223, ал.2 от ЗУТ. С оглед на това констративният акт
е изготвен от компетентните за това длъжностни лица по смисъла на чл.223, ал.2
от ЗУТ, доколкото в техните правомощия е включен контролът по строителството на
територията на община Шумен. На следващо място,
констативният акт е съобщен лично на жалбоподателите, като им е
разяснена възможността да направят възражения и да ангажират доказателства, от
която възможност последните са се възползвали. Депозираното от оспорващите
възражение е подложено на преценка и обсъждане в оспорвания акт, като
административният орган е обосновал защо приема същото за неоснователно.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че в хода на административното производство
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Нещо
повече, основание за отмяна на административния акт могат да бъдат не всички
нарушения на административнопроизводствените правила, а само съществените
такива, т.е., които са довели до вероятност за неистинност на фактите, които
органът е счел за установени, и чието недопускане би променило обективираното в
акта властническо волеизявление, с оглед събраните доказателства. А от
доказателствата по делото не се установява наличие на такива нарушения.
По
съществото на спора, съдът счита оспорената заповед за законосъобразна като
постановена в съответствие с относимите материалноправни норми и при
съблюдаване целта на закона.
Според
атакуваната заповед и констативния акт, въз основа на който същата е издадена, процесната
"Пристройка на два етажа към жилищна сграда“, се състои от I етаж – гараж,
разположен на външната регулационна граница на имота; гаражът е покрит със
стоманобетонна плоча, при входа има две стоманобетонни колони, а към дъното
като носещи колони са използвани стоманени тръби; и II етаж – стая към
жилището, разположено на втори етаж на жилищната сграда, като помещението е с
масивна конструкция, три ограждащи стени, за четвърта е използвана фасадната
стена на къщата; разположено е изцяло върху стоманобетоновата плоча, служеща за
покрив на гаража, като към улицата излиза еркерно над нея на 0,50м. Констатациите
на административния орган се потвърждават от заключението по СТЕ, според което
процесната "Пристройка на два етажа към жилищна сграда“ представлява сграда
на два етажа, трайно закрепена към терена, състояща се от: първи етаж – гараж,
разположен към ул.Вела Благоева, със застроена площ 13,75 кв.м. и с височина към
улицата 2,90 метра и втори етаж – стая към втори жилищен етаж, разположен върху
гаража с площ 15 кв.м. и височина 2,50 метра. Според СТЕ, пристройката
представлява сграда на два етажа и е трайно закрепена към терена, като
представлява част от основното застрояване в имота и е строеж от пета категория
съгласно чл.137, ал.5, б.а“ от ЗУТ. В подкрепа на тези констатации е и приетото
без оспорване от страните конструктивно становище от 2017г., съставено от
инж.Соня Тонева, според което конструкцията на гаража и направената над него
надстройка на едно помещение е масивна, с три ограждащи стени, като четвъртата
е стена на къщата, до която пристройката е долепена; покривът е стоманобетонна
плоча, върху която е направена надстройката; а като носещи колони са използвани
вертикални стоманени тръби и при входа се виждат две стоманобетонни колони и плочата
ляга върху тях. Описаните констатации се
подкрепят и от приобщения към делото снимков материал.
При
така установените обстоятелства пристройката безусловно представлява строеж по
смисъла на т.38 от § 5 от ДР на ЗУТ, доколкото е надземна пристройка, която е
свързана трайно с терена и не може да бъде преместена без разрушаването й.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон, като в алинея 2 е посочено, че разрешения за
строеж се издават от главния архитект. Доколкото процесният строеж е извън
кръга на визираните в чл.147, ал.1 от ЗУТ, досежно същия се изисква одобряване
на инвестиционни проекти. Това означава, че за да бъде изградена въпросната
пристройка, е необходимо за същата да са налице одобрени инвестиционни проекти
и разрешение за строеж.
От заключението по СТЕ се установява, че строителни
книжа досежно процесния строеж не са издавани, такива не са и приложени към
делото. Според т.36 от § 5 на ДР на ЗУТ, "строителни книжа" са всички
необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на
строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите
за определяне на строителна линия и ниво. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от
него е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. И доколкото процесната пристройка е изградена без
строителни книжа, в т.ч. без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж,
същата безусловно се явява незаконна такава по смисъла, вложен в чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ. В тази връзка следва да се посочи, че в заповедта е отразено само,
че строежът е изграден без разрешение за строеж, но това не променя извода за
наличие на предпоставките на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като липсата на
разрешение за строеж е достатъчна, за да бъде квалифициран строежът като
незаконен (в нормата липсата на инвестиционни проекти и разрешение за строеж е
дадена при условията на алтернативност). По същество по този въпрос по делото
не е налице спор, доколкото жалбоподателите не твърдят, че разполагат със
строителни книжа и в частност с разрешение за строеж досежно процесната
пристройка, нито ангажират доказателства за наличие на такива.
Основните доводи на оспорващия са свързани с
твърдението, че строежът е «търпим» по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, респ. по §
127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и на това основание той не следва да бъде премахван.
Разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ определя един
строеж като «търпим» при наличието на следните предпоставки: строежът, за който
няма строителни книжа, да е изграден до 7 април 1987г. и да е бил допустим по
подробни градоустройствени планове, правила и нормативи, в сила през
алтернативно определени периоди – към момента на извършване на строежа или съгласно
ЗУТ (ал.1); или строежът да е започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998
г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ,
и да е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31
декември 1998 г.(ал.2); или строежът да е започнат след 30 юни 1998 г., да е
бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, и да е бил
деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на ЗУТ (обн.ДВ бр.1/02.01.2001г.).
Разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ
бр.82/2012г.) определя като търпими строежите, които са били изградени до
31.03.2001г. без строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
действали по време на извършването им или по действащите разпоредби съгласно
този закон. Към момента на влизане в сила на цитираната норма и понастоящем,
продължава да е действаща и разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, което означава, че новите условия за
търпимост на незаконен строеж по § 127, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗУТ не са приложими за всички незаконни строежи, изградени
до 31.03.2001 г., а касаят само строежите, изградени през периода от 01.07.1998
г. до 31.03.2001 г., като началният момент се извежда от действащата ал.3 на § 16
от ПР на ЗУТ. Преценката за "допустимост по разпоредбите"
по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ включва съответствието на строежите с всички
нормативни изисквания, т.е. за приложението на § 127, ал.1 също е необходимо
строежите да са изградени и в съответствие с градоустройствените планове,
действали към момента на изграждането им или по ЗУТ.
В случая предпоставките на § 16 от ДР на ЗУТ и §
127 от ПЗР на ЗИДЗУТ не са налице.
В тази връзка на първо място следва да се обсъдят
доказателствата досежно периода на извършване на строителството. В хода на
административното производство оспорващите са заявили, че са построили гаража
със стая към жилището им, разположено на втори етаж, през 1992 г. (видно от
възражение рег.инд.№ 94-00-2419/28.05.2018г.). В отговор на същото в
оспорваната заповед административният орган е приел, че строежът не е търпим по
смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като извършеното строителство е на
недопустими отстояния към страничната регулационна линия. В съдебното
производство оспорващите застъпват тезата, че пристройката е изградена преди
1987г., а административният орган чрез процесуалния си представител сочи, че
доколкото същата не фигурира в одобрената през 2005г. кадастрална карта на
гр.Шумен, от това следва, че е изградена по-късно и институтът на търпимостта
спрямо нея изобщо не е приложим.
Въз основа на събраните доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема, че процесната пристройка на два етажа,
включваща гараж на първия етаж и стая над него, е изградена през 1992г. Видно
от нотариален акт за замяна № 129 от 19.10.1989г., т.4, рег.№ 1588, дело № 1244
от 1989г. по описа на ШРС, оспорващите са придобили втори жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня и антре, заедно
с ½ ид.част от общите части на сградата, стопанска постройка, строена
през 1988г. и 1/3 ид.част от дворно място с обща площ 960 кв.м. Т.е. към датата
на придобиване на имота чрез замяна – 19.10.1989г., соченият от тях гараж не е
съществувал, след като не е описан в нотариалния акт. Самите оспорващи във
възражението си пред административния орган, депозирано на 28.05.2018г., също
са заявили, че през 1992г. именно те са изградили гаража и стаята над него, тъй
като притежаваните от тях помещения се оказали недостатъчни и предвид добрите
отношения, които тогава са имали със съседите си. В подадената на 24.03.1998г.
данъчна декларация вх.№ 30336001202/24.03.1998г., З.Д.З. също е декларирал, че
притежаваният от него и от П.Н.З. гараж в процесния имот, е с година на
построяване – 1992г. Цитираните доказателства обосновават безсъмнения извод, че
процесният гараж, а следователно и стаята над него, са изградени именно от двамата
оспорващи и това е станало през 1992г., тъй като самите те са декларирали това
обстоятелство пред данъчните органи и изрично са го заявили пред Кмета на
община Шумен в хода на административното производство. Още повече, че те са
придобили имота, в който е изградена пристройката, на 19.10.1989г., което
категорично изключва възможността да са ги изградили преди тази дата, предвид
изричното им твърдение пред административния орган, че именно те са извършители
на строежа и то с оглед нарастналите им жилищни нужди. Впрочем,
обстоятелството, че именно оспорващите са извършители на строежа, е видно и от
приложените към административната преписка жалби от съседите им Г.С.и С.С., въз
основа на които именно се е стигнало до установяване съществуването на незаконния
строеж, предмет на премахване с оспорваната заповед.
Действително според СТЕ, процесната пристройка е
изградена преди 1987г., но съдът не кредитира заключението на вещото лице в
тази му част, доколкото същото е обосновано единствено с факта, че частта над
вратата на гаража и двуетажната жилищна сграда, до която е долепен, са измазани
с едропръскана мазилка, както се правели основно преди 1989г., при липса на
фуга между гаража и къщата, и на
сградата е изписана годината 1987г. Този извод на вещото лице обаче
представлява единствено предположение, без да е подкрепено с конкретни факти,
тъй като обстоятелството, че на къщата е изписана годината 1987г. само по себе
си не доказва с категоричност, че това е годината на нейното измазване. От
друга страна, фактът, че пръсканите мазилки са използвани основно преди 1989г.,
не означава, че след това тяхното използване е преустановено. И не на последно
място, от приложения към СТЕ снимков материал (л.137) ясно се вижда, че
мазилката над гаражната врата съществено се различава от мазилката на
двуетажната къща, което е индиция, че дори и основната сграда да е измазана
през 1987г., както счита вещото лице, мазилката на гаража не е положена по
същото време. Що се отнася до показанията на разпитаните двама свидетели, съдът
не кредитира показанията им, че процесната пристройка е изградена заедно с
къщата, тъй като твърденията им са противоречиви и уклончиви и не кореспондират
с твърденията на самите оспорващи в хода на административното производство и с
приложените писмени доказателства. Така например, св.Г.Г.твърди, че гаражът
и постройката над него са строени заедно
с къщата някъде към 1984-1985г., а впоследствие сочи, че предполага, че гаража
и пристройката са строени заедно. Същевременно от приложеното по делото
конструктивно становище на инж.С.Т.от 2017г. се установява, че основната
двуетажна сграда е проектирана през 1967 г. (което е видно и от приложените
строителни проекти) и е довършена през 1968 г. А според приложения протокол от
31.05.1989г. за оценка имотът е описан по следния начин – «втори жилищен етаж
от масивна жилищна сграда с ж.б. плоча, строена 1967г…» От цитираните документи
се установява, че въпросната двуетажна сграда не е строена през 1984-1985г.,
както твърди свидетелят Г.Г., а с оглед обстоятелството, че е роден през 1972г.
(видно от отразените в съдебния протокол данни за самоличността му), няма как
да е очевидец на построяването на къщата, което обосновава извод за недостоверност
на заявеното от него като свидетел. Аналогичен извод следва да се направи и
досежно показанията на св.Б.Б., доколкото последният ясно си спомня, че през
1986г., докато бил в казармата, по време на отпуск е ходил да взема бай К.
(собственик на двуетажната къща, до която е долепена процесната пристройка) от
дома му, за да прави лята мивка в тяхната къща и тогава гаражът е съществувал,
а в същото време няма ясен спомен за останалите факти, свързани с къщата, като
например кога е била измазана, кога е сменяна дограмата, съществувал ли е
втория етаж над гаража и какво предназначение е имал. Наличието на ясни и
конкретни спомени само досежно релевантния за процесния казус въпрос
представлява индиция за недостоверност на твърденията му в тази насока. Не е за
пренебрегване и факта, че нито в хода на административното производство, нито в
жалбата, поставила началото на съдебното такова, оспорващите са заявили, че
пристройката е построена преди 1987г. Такива твърдения са наведени едва след
депозиране по делото на СТЕ, приемаща това обстоятелство на база вида на
положената мазилка. Това от своя страна сочи, че твърденията на оспорващите, че
пристройката е строена преди 1987г., представляват единствено защитна теза.
С оглед установеното
обстоятелство, че процесната пристройка е изградена през 1992г., съдът приема,
че същата не е търпим строеж по смисъла на приложимия § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ.
Както беше посочено по-горе, по силата на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, строеж,
започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., е търпим, когато е бил
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и е бил
деклариран от собствениците му пред одобряващите органи за узаконяване до 31
декември 1998 г. От заключението на СТЕ, допълнено в съдебно заседание, е
видно, че градоустройствените планове на имота, действали от момента на
изграждане на строежа но настоящия момент (който според вещото лице е преди 1987г.),
предвиждат в поземления имот свободно стояща двуетажна жилищна сграда, разположена
на уличната регулационна линия и свободно спрямо страничните регулационни линии.
По-конкретно, вещото лице сочи, че според релевантния дворищно-регулационен и
застроителен план на кв.Дивдядово на гр.Шумен, одобрен със Заповед № РД 25-154/10.03.1992г.,
в УПИ IX 668, кв.56 е предвидено основно застрояване - двуетажна жилищна сграда,
свободно стояща спрямо страничните регулационни линии и долепена до улична
регулация, т.е. е предвидено ниско (до 10 м. – чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ) свободно
основно застрояване. Такова е предвиденото застрояване и според действалия
преди 1987г. кадастрален и регулационен
и застроителен план (изрично заявено от вещото лице в съдебно заседание). Това
означава, че за да съответства на ПУП, както към 1992г., по силата на чл.10,
ал.1, т.1 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (обн.ДВ бр.69/02.09.1977г.,
отм.ДВ бр.48/26.05.1995г.), (наричана
по-нататък Наредба № 5/02.09.1977г.), така и съгласно чл.31, ал.1, т.1
от ЗУТ, е необходимо основното застрояване в имота да отстои на 3 м. от
страничната регулационна линия. В случая СТЕ е установила, че пристройката на
два етажа представлява част от основното застрояване (с оглед етажността си и
предназначението същата не може да се определи като допълващо такова) и отстои
от страничната регулационна линия към имот с ид.№ 83510.682.418, на 1,50 метра,
при допустимо отстояние от 3 метра, поради което същата не съответства на
предвижданията на ПУП, предвиждащ свободно основно застрояване в имота, както
към 1992г., така и понастоящем. След като пристройката отстои на 1,5 метра, тя
не съответства на предвижданията на ПУП както към 1992г., така и понастоящем.
Вещото лице разяснява, че дори и ако пристройката се състоеше само от гараж на
един етаж, същият не би бил допустим според ПУП, тъй като гаражите, в
качеството им на допълващо застрояване, при свободно застрояване следва да
отстоят от страничната регулационна линия най-малко на 3 метра – към 1992г.
съгласно съгласно чл.97, т.1 от Наредба № 5 от 02.09.1977г.(отм.), а понастоящем – съгласно
чл.42, ал.3 от ЗУТ. В случая не би било приложимо и изключението по чл.97, т.2
от Наредба № 5 от 02.09.1977г. (отм.), респ. чл.42, ал.3 от ЗУТ за разполагане
на гараж на 1,5 м от страничната регулационна линия, защото и в двете хипотези то
е приложимо, когато сградата е разположена на 1,5 м от южната, югозападната и
югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от
южната посока до 45 градуса, а в случая гаражът е разположен на 1,5 метра
спрямо североизточната граница (арг. от скици на имоти с ид.№ 83510.682.418 и №83510.682.419 - л.31 и л.109; извадка от ДРП
от 1992г.-л.30; както и по аргумент от протокол № 1/06.01.1969г., отразяващ
застрояване на склад, за който в СТЕ е посочено, че е разположен в
северозападната част на имота - л.43, от което следва, че регулационната линия на
УПИ VIII-667 спрямо IX-668 е ситуирана на североизток).
Освен това, чл.42, ал.3 от ЗУТ изисква постройката да е с височина не повече от
2,5 м., а процесният гараж е с височина 2,9м. Или, в обобщение, процесната
пристройка не съответства на предвижданията на ПУП, действал към периода на
изграждането й през 1992г., както и към момента на издаване на оспорената
заповед и понастоящем.
За пълнота следва да се посочи,
че доколкото гаражът представлява допълващо застрояване, същият може да се
разполага и на страничната регулационна граница, според чл.97, т.3 от Наредба №
5 от 02.09.1977г. (отм.), респ. чл.42, ал.1 от ЗУТ, които допускат изграждане
на гараж на самите регулационни линии
към съседите, ако калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на
заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, съответно от съществуващ или
създаден с изграждането на гаража подпорен зид с височина, не по-малка от
височината на гаража и отговаряща на най-високото ниво на терена на съседния
терен, непосредствено до регулационната линия (чл.97, т.3 от Наредба № 5 от
02.09.1977г. (отм.), респ. свързано с допълващо застрояване в съседен имот
(чл.42, ал.1 от ЗУТ), но процесният гараж не е разположен на страничната регулационна
линия, нито на налице останалите условия на цитираните разпоредби - видно от
СТЕ и приложенията към нея (л.135), между УПИ IX – 668 и
УПИ VIII – 667 в кв.56 няма плътна ограда, нито в постройки, разположени на регулационната линия.
От друга страна, видно от СТЕ,
досежно пристройката не е налице подадена декларация за узаконяването й по §
16, ал.2 от ПР на ЗУТ, т.е. не е налице и тази кумулативно предвидена от закона
предпоставка, за да се приеме, че същата е търпим строеж. Обстоятелството, че в
подадената през 1998г. данъчна декларация оспорващият З.З. е декларирал, гаражът
е построен през 1992г., не променя този извод, тъй като данъчната декларация по
чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ се подава за нуждите на данъчното облагане на
собствениците на недвижими имоти и нейн адресат не е органът по чл.16, ал.2 от
ПР на ЗУТ – главния архитект на общината, а и самата деклларация е по образец,
в която не фигурира отразяване на наличието, респ. липсата на строителни книжа
за декларираните строежи, поради което не може да се приеме, че условието за
деклариране по § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ е изпълнено.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че процесната пристройка не е била допустима по действащите подробни
градоустройствени планове, действали по време на извършването й и съгласно ЗУТ
и не е била декларирана за узаконяване от собствениците й пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г., поради което не представлява търпим строеж по
смисъла на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че пристройката не може да се разглежда като търпим строеж и съобразно
§ 16, ал.3 от ПР на ЗУТ, тъй като не е изградена след 30.06.1998г., нито е
декларирана в шестмесечния преклузивен срок, считано от обнародването на ЗУТ
(02.01.2001г.)
Строежът не е търпим и съобразно
§ 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като, както беше посочено по-горе, този
законов текст е приложим само за строежи, изградени в периода от 01.07.1998 г.
до 31.03.2001 г., какъвто процесният не е.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че дори и да се приеме застъпената от оспорващите едва в хода на
съдебното производство теза, че процесната пристройка е изградена преди 1987г.,
същата не би била търпима и при условията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Според
СТЕ, допълнена от вещото лице в съдебно заседание, от момента на изграждане на
пристройката( според вещото лице - преди 1987г.), до настоящия момент
градоустройствените планове предвиждат за процесния поземлен имот изграждане на
двуетажна жилищна сграда(т.4), свободно стояща спрямо страничните регулационни
линии и долепена до улична регулация, т.е. предвиждат основно свободно жилищно
застрояване на два етажа. Такива са били предвижданията на ПУП и през 1986г.
(допълнено от вещото лице в съдебно заседание). Според експерта, от момента на
изграждане на процесната пристройка до изготвянето на заключението по СТЕ,
въпросната пристройка не е съответствала и не съответства на предвижданията на
ПУП (т.5 от СТЕ), тъй като според същите, основното застрояване (част от което
се явява и процесната пристройка), следва да отстои на 3 метра от страничната
регулационна линия (защото в ПУП е предвидено свободно застрояване), а
пристройката отстои на 1,5 метра. Според вещото лице, би могло да се изпълни
свързано застрояване, ако се одобри ПУП за свързано застрояване, но данни за
такъв не са налице. Направеният от експерта извод кореспондира с действалия
преди 1987г. чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 5 от 02.09.1977г.( отм.) в
първоначалната му редакция, според която
при свободно застрояване сградата трябва да бъде на разстояние от
страничните регулационни линии, при
допустима височина на сградата до 2 етажа – най-малко 3 метра. В този смисъл е
и чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ, доколкото двуетажната сграда представлява ниско
застрояване (арг. от чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ). Дори и да се приеме, че
въпросната пристройка представлява гараж на един етаж, неговото изграждане също
не е било допустимо както преди 1987г., така и при действието на ЗУТ, тъй като
и в двете хипотези се изисква същият да отстои на 3 метра от страничната
регулационна линия (чл.97, ал.1, т.1 от Наредба № 5 от 02.09.1977г. (отм.),
респ. чл.42, ал.1 от ЗУТ). Действително чл.97, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
02.09.1977г. (отм.)допуска гаражите да се разполагат на 1,5 м от южната,
югоизточната или югозападната (до 45 градуса отклонение от южната посока)
регулационна линия към съседите, но както беше посочено по-горе, процесната
пристройка е разположена на намалено разстояние спрямо североизточната
регулационна линия, за която обсъжданото изключение не важи. Такава възможност
е предвидена и в чл.42, ал.3 от ЗУТ за допълващото застрояване, но само за
постройки с височина до 2,50 метра ( а гаражът е с височина 2,90 м.) и при
същите условия като чл.97, ал.1, т.2 от отменената Наредба № 5, които, както
беше посочено, в случая не са налице.
Следва да се посочи, че
изграждането на гараж на регулационната линия е допустимо както според чл.97,
ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 02.09.1977г. (отм.), така и според чл.41, ал.1 от ЗУТ, но при наличие на посочените в тези норми предпоставки, а в конкретния
казус първият етаж на процесната пристройка не е ситуиран на регулационната
линия, нито са налице останалите предпоставки на цитираните разпоредби. В този
смисъл е и заключението на вещото лице, че както според правилата, действали
към момента на изграждане на строежа, така и понастоящем, постройките на
допълващото застрояване могат да се разполагат на страничната регулационна линия,
свързано с допълващото застрояване в съседния имот, каквото в случая не е
предвидено (видно и от снимковия материал към СТЕ).
С оглед изложеното, дори и да се
приеме тезата на оспорващите, че процесната пристройка е изградена преди
1987г., която теза не се споделя от съда, тази пристройка не би била търпима и
при условията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради това, че не е била допустима
по действащите подробни градоустройствени планове, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ.
Що се
отнася до доводите на оспорващите, че е налице съгласие на собственика на
съседния поземлен имот за изграждане на пристройката, същото е ирелевантно за
преценка законосъобразността на оспорваната заповед, предвид липсата на
търпимост на процесния строеж. Още повече, че евентуално съгласие за
изграждането му би било необходимо както от собственика на ПИ с ид.83510.682.418,
така и от останалите съсобственици на ПИ с ид.83510.682.419, данни за които се
съдържат в приложената скица на поземления имот, издадена от СГКК-гр.Шумен.
Неприложима за процесния казус се явява и разпоредбата на чл.21 от ЗУТ,
доколкото същата визира хипотези на свързано застрояване.
В обобщение на изложеното съдът приема, че
процесната "Пристройка на два етажа към жилищна сграда" представлява
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, доколкото е
изградена в несъответствие с действащия ПУП и без разрешение за строеж. Данните
по делото сочат наличието на фактическите основания на тези правни норми. Като
е установил това правнозначимо обстоятелство и доколкото не са налице
предпоставките за «търпимост» на извършеното строителство, правилно
административният орган е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ (доколкото е приел, че е без разрешение за строеж и е изпълнен на недопустими отстояния от
страничната регулационна линия) и подлежи на премахване.
Изложените аргументи налагат извода, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на
процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентиращи
процесните отношения и целта на закона, поради което жалбата срещу нея се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното
искане за присъждане на разноски, направено от ответната страна в съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4
от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като
съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че в полза на държавното
учреждение Община Шумен (в чиято структура е издателят на акта), следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Д.З. с ЕГН ********** и П.Н.З., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, против Заповед № РД-25-1043/29.05.2018г. на
Кмета на Община Шумен, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж
"Пристройка на два етажа към жилищна сграда", находящ се в УПИ IX-668, кв.56, с идентификатор № 83510.682.419 по КК
на гр.Шумен, кв.Дивдядово, с административен адрес ул.Вела Благоева № 19.
ОСЪЖДА З.Д.З. с ЕГН **********
и П.Н.З., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на
Община Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд - гр.Шумен пред Върховен административен съд на РБ - гр.София
в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: