МОТИВИ:

 

         Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия С.Й.Б., с ЕГН: ********** *** за това, че:

 

На 08.06.2016 г. в гр. Плевен, в двора на Сектор „Пътна полиция“ /КАТ/ - ОД на МВР – Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в употреба на цинични и обидни думи, както и сексуални закани

Престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

 

Прокурорът явил се в о.с.з поддържа обвинението изцяло и предлага на съда да признае подсъдимия С.Й.Б. за виновен, като не взема становище по отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.

Подсъдимият С.Й.Б. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

При условията на чл. 371, т. 1 от НПК подсъдимият С.Й.Б. и неговият служебен защитник – адв. ***от АК - Плевен дават съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимия С.Й.Б. – адв. ***сочи в пледоарията си, че подзащитният й е невинен, иска оправдаване на същия по предявеното обвинение, като излага аргументи за липса на осъществен престъпен състав и не на последно място, счита че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

 

Производството е протекло по реда на  чл. 370 и сл. от НК във вр. с чл. 371 т. 1 НПК.

Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 3, ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство, за които подсъдимия и защитника му дадоха съгласие, приобщи ги към делото и ги огласи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт е изнесъл следната фактическа обстановка:

„На 08.06.2016 г. преди обяд, в гр.Плевен, в двора на Сектор „Пътна полиция” /КАТ/ - ОД на МВР - Плевен, влязъл автомобил марка „КИА” с рег. № ***, управляван от С.Й.Б.. По това ' време работела комисията по възстановяване на идентификационни номера на моторни превозни средства, с цел недопускане на регистрация в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Плевен на МПС с интервенция върху номерата на рамата и двигателя им. Комисията била в състав: ***- инспектор при СПКП - ОДМВР - Плевен, ***- инспектор в БНТЛ - ОДМВР - Плевен и *** - инспектор при ОДВМР - Плевен. За съдействие на комисията присъствал и ***- мл. инспектор в БНТЛ - ОДМВР - Плевен. Пристигналият С.Б. бил добре известен на участниците в комисията, тъй като се занимавал с продажба на автомобили и многократно е представял пред комисията МПС за проверка. Предните странични прозорци на автомобила били свалени и от него се чувала силна музика. Преминал покрай полицейските служители с автомобила, отдалечил се към изхода на КАТ и спрял на около 5 метра от мястото, където била комисията. Обърнал се с висок тон към членовете на комисията - ***, ***и *** с груби, цинични и обидни думи. Отправил сексуални закани към тях. След това обвиняемият С.Б. напуснал района на КАТ като форсирал демонстративно двигателя на автомобила, който управлявал. Всички описани действия от страна на обвиняемия Б. били забелязани и от други лица, които се намирали в двора на КАТ и представяли автомобилите си за проверка пред комисията - свидетелите ***, *** и ***.

С.Й.Б. многократно посещавал мястото в КАТ – Плевен, където заседава комисията, като демонстрирал същото арогантно и цинично поведение спрямо участващите в комисията. Подобни действия той извършил и на 27.01.2016 г. спрямо комисията.“

В хода на проведено съдебно следствие от друг съдебен състав в РС-Плевен и от разпита на свидетелите в хода на досъдебното производство, съдът счита, че по делото не се събраха доказателства, които по безспорен и категоричен начин да потвърждават извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Съгласно буквалният прочит на разпоредбата на чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.), който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство.

За да е осъществен състава на чл. 325, ал. 1 от НК-

ХУЛИГАНСТВОТО е престъпление, насочено срещу обществения ред и спокойствие и с него се засягат интересите на обществото като цяло и на отделни негови членове.

Изпълнителното деяние се изразява в извършване на непристойни действия, които явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в значителна степен нарушават обществения ред.

От субективна страна следва да бъде налице хулиганския мотив, т.е. деецът с действията си да изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред и добрите нрави (в този смисъл: решение № 270 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1481/2011 г., II н. о., НК).

Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“. Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.

 „Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

„Грубо нарушение на обществения ред” има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

„Явно неуважение към обществото има”, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.

Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.

Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл.

За да е реализиран съставът на  чл. 325, ал. 1 НК нарушаването на обществения ред следва да е грубо !

Това, което превръща в хулиганство нарушаването на правилата на обществото, е психичното отношение на дееца към извършеното: неговото съзнание, че със своето поведение той подчертава неуважението си към колектива, към обществения ред, т.е. преследва именно тази цел и извършва непристойни постъпки, които не могат да се обяснят с други някакви конкретни мотиви. Възможно е в някои случаи хулиганство да се извърши и при евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки друга конкретна цел, допуска това да стане в обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към обществения ред и морала (в този смисъл: решение № 302 от 4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1527/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията ***).

Хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго (в този смисъл: решение № 600 от 16.I.1979 г. по н.о.х.д. № 619/78 г., II н.).

С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия.

Хулиганските действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта , в двора на държавно учереждение и другаде) са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на събрание, на увеселение, на театрални представления или кинопрожекции. Хулигански действия може да са свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. Хулигански действиямогат да са насочени и против морала.

Хулигански действия могат да са свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и др.).

Хулигански действия могат да създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко престъпление), които могат да създадат смут в обществото и др.

В съдебната практика съществува спор по въпроса дали хулиганските действия трябва да бъдат извършени на публично място. Законът не е въздигнал и такъв признак на престъплението. Затова съдилищата по принцип приемат, че е налице хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица.

В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава установеният ред и се изразява явно неуважението към обществото.

Предвид на подробно изложеното съдът счита, че с деянието си подсъдимият С.Й.Б. НЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛ  от обективна и субективна страна – умишлено престъпния състав по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на посочените по-горе дата и място не е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

 Неговите действия не се отличават с особена грубост и упоритост. Липсва пренебрежително отношение към установения обществен ред, с което да е изразил явното си неуважение както към личността на присъствалите на инцидента лица, така и към обществото като цяло.

Наличието на мотив, въпреки укоримото поведение на обвиняемия, изключва умисъла на подсъдимия за проявяване на демонстративна и провокираща непристойност, с висока степен на обществена опасност. В случая поведението на подсъдимия не нарушава грубо обществения ред и не изразява явно неуважение към другите граждани и обществото. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната  и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на добрите нрави и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Съдът счита, че в случая подсъдимият по никакъв начин не е нарушил важни обществени и лични интереси и съществено не е засягал нормите на добрите нрави. Не е налице явно неуважение към обществото, защото подсъдимият чрез действията си не е изразил открито висока степен на неуважение към личността и правилата на морала.

Съдът счита, че събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт по категоричен и безспорен начин и че внесения ОА от страна на РП-Плевен страда от съществени пороци  !!!

Съдът приема, че в хода на съдебното производство, което заема централно място в наказателния процес, за разлика от досъдебното производство, което има само подготвителен характер – чл.7 от НПК, че не се събраха безспорни доказателства – преки и/или система от косвени, чрез които да се направи обоснован, еднозначен извод, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по  чл.325, ал.1 от НК.

Тук е мястото да се посочи, че за да бъде постановена една осъдителна присъда е необходимо всички факти, касаещи обективните и субективните признаци на престъплението да бъдат установени по несъмнен начин – чл. 303 от НПК, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.31, ал.3 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл.16 от НПК.

Недопустимо е присъдата да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Още по-малко в процеса на постановяване на осъдителна присъда са допустими аргументи за авторството на деянието, които да се извеждат от неустановени по категоричен начин факти или подлежащи на различно интерпретиране такива.

Видно от заключителната част на ОА е ,че РП-Плевен е обвинила подсъдимия че е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в употребата на цинични и обидни думи, както и сексуални закани !

 

Представителят на прокуратурата обаче е пропуснал да спомене и изясни какви точно цинични думи и сексуални закани са използвани от подсъдимия  и на практика повдигнатото с този ОА обвинение се явява НЕСЪСТАВОМЕРНО .

След като подсъдимия не знае какво точно е извършил и с какви думи изцяло по вина на РП-Плевен , неговото право на защита в този процес е нарушено драстично и не може да бъде санирано в тази фаза  .

След като изпълнителното деяние е било извършено не с физическо действие , а с думи – редно е било подробно точно и ясно да бъдат изписани тези обидни думи и сексуални закани в заключителната част на ОА за да може деянието да бъде съставомерно , за да може съда да прецени виновността на лицето и не на последно място по занчение , за да не се нарушават правата на подсъдимия да разбере срещу какво точно следва да се защити ,защото той е невинен по презумпция дори към момента на изготвянето на тези мотиви !!!

Само на това основание съдът счита ,че подсъдимия следва да бъде признат за невинен и не следва да бъдат обсъждани показанията на свидетелите дадени пред друг съдебен състав , защото това би било процесуална загуба на време .

Доколкото в конкретния случай по делото не се установи категорично подсъдимият да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото в двора на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Плевен, с употреба на цинични и обидни думи, както и сексуални закани на инкриминираната дата, което е част от главния факт на доказване по делото – чл.102, т.1 от НПК, съдебният състав приема, че същият на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Предвид изложеното и на основание чл. 304 НПК съдът оправда подсъдимия С.Й.Б. за престъпление по чл. 325, ал.1 НК.

При така направените подробни и обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си убеждение, морал, юридическа и житейска практика съдът постанови своята оправдателна присъда.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: