Решение по дело №674/2019 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 267

 

гр.Свищов, 22.11.2019 год.

 

                       

            Свищовският районен съд в публично заседание на 22.10.2019 година в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 674 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

                        Искове с правно основание чл. 439  от ГПК  вр. чл. 124 ал. 1 ГПК.  

           

            Ищецът Л.М.К. *** твърди, че  в полза на  ответника по гр.дело № 434/2008г. на Районен съд Свищов е издаден изпълнителен лист от 08.02.2011г.   Въз основа на него било  образувано изп.дело № 787/2013г. на ЧСИ Д.K. . Заявява, че от образуване на изпълнителното дело през 2013 г. до 04.2019г. спрямо ищцата не били извършвани каквито и да било изпълнителни  действия по делото, като от страна на взискателя не било направено и искане такива да бъдат извършени. Счита, че към 2015година изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция и всички предприети изпълнителни действия след тази дата следвало да се считат за обезсилени , в който смисъл била и константната съдебна практика. Счита, че без значение било, че частният съдебен изпълнител не бил прекратил изпълнителното дело с нарочно постановление, доколкото същото имало единствено декларативен характер. Посочва, че на 17.04.2019г. бил наложен запор върху банковите й сметки в „Банка ДСК“ЕАД до размера на сумата 2296,27 лева, изчислена към 11.04.2019г., за което прилага запорно съобщение № 6368/11.04.2019г. Твърди, че въз основа на така наложения запор й били направени удръжки в общ размер от 22 лева, която сума впоследствие била преведена на ответника. Счита, че вземането на ответното дружество спрямо нея било погасено по давност, а вече изтекла давност не можела да бъде прекъсвана. Този факт бил настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание. С оглед разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД било погасено и цялото й задълженеи , начислено по изп.дело № 787/2013г. на ЧСИ Д.K. с район на действие ВТОС. В тази връзка на връщане подлежала и сумата от 100 лева, с която ответникът неоснователно се бил обогатил, тъй като към момента на получаването й  вземането вече било погасено по давност. Или запорът и получаването от страна на ответното дружество на удържаната сума в общ размер на 22 лева е станало след погасяване на вземането. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 2296,27 лева, която била предмет на изпълнение по изп.дело № 787/2013г. по описа на ЧСИ Д.K. с район на действие ВТОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2011г. издаден на основание влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 434/2008г. по описа на РС Свищов, поради погасяване на вземането по давност. Искането е и да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 22 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.   В хода на устните състезания процесуалният й представител взема становище да бъде уважен предявения установителен иск, с оглед на събрания по делото доказателствен материал.  В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на иска.

 

                        Ответникът „К.с.и п.“ЕООД ***,  в законоустановения срок  е  подал отговор на исковата молба,  в който взема становище за недопустимост  на исковете, поради липса на положителна процесуална предпоставка  за предявяването им. Посочва, че с Постановление  от 14.06.2019г.  по изп.дело № 787–2013г. ЧСИ Д.K.  изпълнителното дело било прекратено, като наложените запори и възбрани  по отношение на ищцата  ще бъдели вдигнати  след влизане в сила на постановлението. Изпълнителното производство било прекратено  на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГП, като постановлението било влязло в сила на 17.07.2019г. , което обуславяло  и липсата на правен интерес от водене на настоящото производство. Заявява, че с писмо ответникът уведомил ищцата, че изпълнителното дело е прекратено. Позовава се, че иска бил неоснователен, защото дружеството не разполагало с възможност само да отписва задължения, ако не разполага с докумен,т който му вменява това задължение, а с отписване на едно задължение  по партидата, ответинкът губел възможността да търси удовлетворение на претенцията си по реда на съдебното и на изпълнителното производство. Предявеният иск по чл. 439 ГПК бил неоснователен, защото извънсъдебно ответникът бил предприел действия , с които да заличи сумата като недължима, което отписване станало преди за узнае  за завеждането на делото.  Твърди, че не бил получавал сумата 22 лева ,представляваща удръжки , която сума била събрана от съдебния изпълнител, а впоследствие преведена. Моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като недопустими, евентуално като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.  В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на исковете- задълженията били отпасина като недължими в систамета на дружеството преди да узнае за предяваване на иска.

                        С протоколно определение от 22.10.2019г. по делото, на основание чл. 233 от ГПК е прекратено производството по делото в частта по отношение на предявения от Л.М.К. иск по чл. 55 от ЗЗД, поради отказ от иска.

 

                       Съдът, като обсъди  представените по делото доказателства, намери за установено следното:

          Не се спори по делото, че по гр.д. № 434/2008 година по описа на РС Свищов  е издаден изпълнителен лист на 08.02.2011г. година, с който Л.М.К. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Свищов сумата 819,89 лева, от която 663,36 лева  главница, 156,53 лева-лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2008 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 192,80 лева – направени по делото разноски. Това се установи и от приложения по изп. дело № 787/2013г. на ЧСИ Д.K. изпълнителен лист от 8.02.2011г.  издаден по гр.дело № 434/2008г..

         Видно от изисканото и приложено  изпълнително дело  № 787/2013г. на ЧСИ Д.K.  същото е образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД гр.Свищов  от 21.08.2013 година, с която било поискано от ЧСИ да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството срещу длъжника Л.М.К..

         По делото през месец август 2013г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на длъжника на 12.09.2013г., при отказ. , Приложени са искания за справки до НАП, ОДП –Пътна полиция, до Община Свищов, наложен запор върху банкови сметки на длъжника със Запорно съобщение от 12.09.2013г. , получено от Автомобилен транспорт ЕООД на 17.09.2013г., според известието за доставяне. С писмо на Автомобилен транспорт ЕООД гр. Свищов до ЧСИ Д.K.  от 18.09.2013г. , ЧСИ K. е уведомена във връзка със запорно съобщение по изпълнително дело № 787/2013г., че лицето Л.М.К. е освободено от фирмата считано от 26.08.2005г. и към момента не е служител на фирмата. Приложение са и писмо до взискателя за внасяне на посочените такси  от август 2013г., от юни 2016г., от март 2019г.. В изпълнителното делото се съдържат и запорни съобщения  от 11.04.2019г.. до Банка ДСК ЕАД, до Общинска Банка АД  за запориране на сумата 2296,27 лева изчислена към 11.04.2019г.., съобщение до ищцата от 11.04.2019г.  за наложен запор на банковите сметки при Общинска Банка АД и Банка ДСК ЕАД. В изпълнителното дело се съдържат и възражение от Л.К. с искане за прекратяването му, поради перемпция.  С Постановление от 14.06.2019г. на ЧСИ K. е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като е постановено да се вдигнат наложените запори и възбрани по отношение на имуществото на длъжника след влизане на постановлението за прекратяване в сила.  Съдържат се в изпълнителното дело и съобщения за  вдигане на запорите. Съгласно удостоверение изх. № 11081/26.07.2019г. на ЧСИ Д.K. по изп.дело 787/2013г. , изпълнителното производство по делото е прекратено с постановление от 14.06.2019г. , което е влязло в сила на 17.07.2019г.

 

        При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

                       Предявен отрицателен установителен иск е допустим независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. В този смисъл Определение № 513/24.11.2016г. по ч.т.д. 16760/2016г. по описа на I т.о. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание ищецът има интерес да установи с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.

                      При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтичане на давностния срок), които водят до погасяване на изпълняемото право на ответника.

        Предмет на настоящето производство е доколко спрямо процесните вземания по изпълнителен лист от 8.02.2011 година , издаден по гр.д.434/2008г. на СвРС е настъпил ефектът на погасителната давност.

        В процесния случай изпълнителният лист е издаден на 8.02.2011 година. С оглед задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение 2/2013 година от 26 юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение на вземането, като не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа.

В настоящия случай първото валидно действие по събиране на вземането е от 12.09.2013г./запорно съобщение до Автомобилен транспорт ЕООД/, когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като без значение в случая е, че работодателя е отговорил, че лицето към момента на получаване на съобщението вече не работи във фирмата. На посочената дата са предприети действия по налагане на запор. Не са ангажирани никакви доказателства за прекъсване на давността в периода от 12.09.2013г. до 12.09.2018г., поради което съдът приема, че петгодишната давност е изтекла на 12.09.2018г. Извършените действия по налагани на запора след тази дата са без значение.

           Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на вземането се е осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от последното валидно извършено от взискателя действие на 12.09.2013г. до 12.09.2018г.

           Предявеният иск за установяване недължимост на процесната сума по издадения изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение се явява основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 663,36 лева- главница, сумата 156,53 лева-лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2008 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 192,80 лева разноски , за които е образувано изп. дело № 787/2013г. по описа на ЧСИ Д. K. №728 с район на действие ВТОС, въз основа на изпълнителен  лист от 8.02.2011 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 434/2008г. по описа на СвРС, поради изтекла погасителна давност. В исковата претенция са включени и сумата 522,01 лева- такси и разноски на ЧСИ, които по принцип не следва да бъдат насочени към този ответник и не са предмет на издадения изпълнителен лист. Претенцията за тази сума следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като не е предмет на издадения изпълнителен лист.

           Относно разноските:

           На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството, което съдът определя на 354,20 лева, която ответникът следва да бъде осъден да му заплати.  Възнаграждението по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се определя от съда, а не от лицата получили безплатна правна помощ. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 70,97  лева – разноски ,представляващи ДТ върху уважения размер на иска по чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.

        

                       Въз основа на гореизложеното, съдът

           

Р Е Ш И :

 

 

          ПРИЕМА  ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Л.М.К. с ЕГН ********** *** срещу "К.с.и п." ЕООД, ***, представлявано от T.A.T., че Л.М.К. не дължи на „К.с.и п.“ЕООД сумата 663,36 лева- главница, сумата 156,53 лева-лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2008 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 192,80 лева разноски , за които е образувано изп. дело № 787/2013г. по описа на ЧСИ Д. K. №728 с район на действие ВТОС, въз основа на изпълнителен  лист от 8.02.2011 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 434/2008г. по описа на СвРС, поради изтекла погасителна давност.

       Оставя без разглеждане прететенцията на Л.М.К. за сумата 522,01 лева/представляваща разлика до предявения размер от 2296,27 лева/ - такси и разноски на ЧСИ, тъй като същата не е предмет на изпълнителния лист.

      

         ОСЪЖДА "К.с.и п." ЕООД, ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от T.A.T.     да заплати  на адвокат П.Л.П. ***  сумата от 354,20 лева, представляваща дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

        ОСЪЖДА "К.с.и п." ЕООД, ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от T.A.T.  да заплати на Л.М.К. с ЕГН ********** *** сумата 70,97 лева – направени по делото разноски за ДТ по уважения отрицателен установителен иск.

 

                      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

           

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: