Определение по дело №924/2018 на Софийски градски съд

         Мотиви към  Определение по НЧД№ 924/2018 г.по описа на СГС,НО,22-ри състав 

 

            Постъпило е предложение от Главния прокурор на Република България до Софийския Градски съд  с правно основание чл.457 от НПК, като се предлага на  този съд да постанови Определение , с което да приспособи Присъда на Районния Съд в гр.Ерфурт,Федерална Провинция Тюрингия,Федерална Република Германия, с която по отношение на български гражданин е наложено наказание от  компетентните немски съдебни власти.С горепосочената Присъда 371 Js 27395/13 421 Ls/в сила от 14.03.2014 г./ е било определено наказание спрямо българския  гражданин П.Л.Й. в размер на 1 година „Лишаване от свобода“.В предложението се иска от съда да приспособи  това наказание ,наложено от чуждите компетентни органи, като се определи на кои текстове от българския НК съответства извършеното престъпление в чужбина ,каква част е изтърпяна и колко остава да се изтърпи на българска територия, както и при какъв режим на изтърпяване да стане това.

            Бяха изискани писмени доказателства от МП-ГДИН касателно обстоятелството кога и на какво основание е задържано осъденото  в Германия  лице в  СЦЗ.Това се наложи както поради липса на данни немските власти да са предавали лицето на българските власти по силата на КТОЛ/Конвенцията за трансфер на осъдени лица/,както обикновено се практикува в подобни случаи, така и поради оскъдния текст на Предложението на Главния прокурор.

            В ОСЗ на 27.03.2018г. не бе уважено искането на защитника на осъденото лице за прекратяване на производството по делото и изпращането му на друг съд по компетентност /а именно ОС,гр.Русе/,тъй като счете същото за неоснователно.Извън казаното в Определението на съда по този въпрос, следва да се добави ,че и двата съдебни състава,които са се произнесли по мярката за неотклонение на Й./СГС и САС/, визират че последният е „искано за трансфер лице“, тоест легитимността на процедурата не е била оспорена,вкл. и от въззивния за настоящия състав Софийски Апелативен съд.Правното основание за задържането на осъдения е била нормата на чл.456,ал.2,вр.чл.64,ал.8 от НПК /както изрично САС е посочил/, а систематичното място на първата норма е в раздела „Трансфер на осъдени лица“, като последното не е било предмет на спорове и и дискусии.

            Съдът прие и прочете приложените по делото  писмени доказателства, като поради липсата на други  искания обяви за приключено съдебното следствие.

            Прокурорът поддържа в ОСЗ ,че са налице законовите предпоставки да се уважи  Предложението на Главния прокурор на РБ като се приспособи Присъдата  към изискванията на българското законодателство.Предлага на СГС да приеме за изпълнение Присъдата ,като определи общ режим.Да се приспадне предварителното задържане в размер 168 дни от размера на наложеното наказание,както и времето от задържането му от съда до постановяване на Определението.Според прокурора извършеното от Й. на немска територия деяние/квалифицирано в Германия по Параграф 152,ал.1 и Параграф 163а,ал.1 и 3 от НК-Герм./е съответно на престъпленията по чл.243,ал.2,т.3 и по чл.319а,ал.1 от бълг. НК. Наложеното наказание не надхвърля  максималния размер по българския закон и не се налага редуцирането му.Налице е идеална съвкупност според общите принципи на общата част на бълг. НК , а деянията са извършени в съучастие, поради което следва да е налице и правната връзка с чл.20,ал.2 от НК.

            Защитата поддържа също да се уважи Предложението на Главния Прокурор , като се съобразят приетите писмени доказателства , като се приспадне предварителното задържане в Германия и задържането в България до постановяване на крайния ак..Заявява ,че осъденият е съгласен да се трансферира в Република България по този ред.

            Осъденото лице  заявява     ,че  е съгласен с казаното от защитника си.

        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

              П.Л.Й. е род. на *** г. в гр.Русе ,българин , български гражданин ,с висше образование ,професия-„юрист“,работи в строителството във Франция/неконкретизирано/, неженен , неосъждан,жив.гр.Русе,ул.“********с ЕГН-**********.

 Спрямо българския  гражданин  П.Л.Й.  във  Федерална Република Германия на 24.02.2014 г. била постановена Присъда по наказ.дело № 371 Js 27395/13 421 Ls  от Районния съд в гр.Ерфурт за извършени престъпления на територия на осъдилата го държава , квалифицирани по Параграф/чл./ 152б,ал.1 и по Параграф/чл./ 263А,ал.1 и 3 от НК на ФРГ/StGB-Strafgesetzbuch/ – съответно : „Подправяне на разплащателни карти с гаранционна функция и образци за еврочекове“ и подготовка за „Компютърна измама“/в идеална съвкупност/ Съгласно българския превод на горния съдебен акт е видно ,че Й. е бил осъден във ФРГ за това че по неуточнено време,но преди 09.09.2013 г.,той заедно с още три лица/също български граждани-Леонов,Чалмов и Димитров/ се уговорили чрез т.нар. метод „скиминг“ да набавят данни за банковите сметки на клиенти от спестовка каса „Мителтюринген“,като монтират на банкомати лайсна с миникамера за запис на ПИН-овете на съответните банкови клиенти,както и устройство за запаметяване и прочитане на данните на разплащателните карти/те. „скимер“/.После на 09.09.2013 г.около 10,49 ч. Чалмов монтирал горната лайсна с миникамера и скиминг-устройство на бланкомат на горната спестовка каса на ул.“Ангер“№ 25/26 в гр.Ерфурт,като другите трима/вкл.осъденият П.Й./ контролирали този банкомат.Около 18,23 ч.Леонов влязъл в помещението на спестовната каса , за да контролира монтираните устройства на манипулирания банкомат.През това време другите трима/вкл. Й./ пребивалали пред спестовната каса , за да могат да предупредят Леонов в случай на възможно разкриване.Наложеното му наказание от 1 г. „Лишаване от свобода“ РС в гр.Ерфурт мотивирал със Споразумение по смисъла на чл.257 от НПК-Герм/StPO-Strafprozessordnung/,както и поради самопризнанието и второстепенното му участие в престъплението, а и тъй като бил „утвърден условно осъден неудачник“ с Присъда от 29.03.2012 г. на  РС,гр.Меминген,Бавария/неприложена към материалите от ФРГ/.Присъдата на РС,гр.Ерфурт влязла в законна сила на 14.03.2014 г.,но няма данни същата да е приведена в изпълнение от компетентните органи на ФРГ.Не е ясно от делото къде се е намирало осъденото лице за период от време около 4 години/след влизане в сила на Присъдата на РС,гр.Ерфурт до задържането му с Постановление на ВКП от 21.02.2018г/неприложено/. и Определение на СГС от следващия ден. 

С Молба за съдействие от 19.10.2017 г. Министерството на миграцията,правосъдието и защитата на потребителите на федерална провинция Тюрингия е отправено искане до МП на РБ за принудително изпълнение на наказателноправни въпроси и задържане на лицето П.Л.Й..Чрез позоваване на КТОЛ от 21.03.1983 г.и чл.2,ал.1 от Допълнителния Протокол от 18.12.1997г.е направено искане РБ да поеме по-нататъшното изпълнение на  наложеното наказание от 1 г. ЛОС/минус 168 дни предв. задържане/по горната Присъда на РС,гр.Ерфурт.Това искане се отправя доколкото била изпратена призовка на адреса на Й. в гр.Русе , на която той не отреагирал.Горното поведение на осъдения Й. се оценява като бягство по смисъла на Допълнителния Протокол,коментиран по-горе. 

На 21.02.2018 г. с Постановление ВКП постановява задържане на осъденото лице,по повод изричното искане в тази посока на осъдилата държава.На 22.02.2018г. предишен състав на СГС в производство с правно основание чл.456,ал.2,вр.чл.64,ал.1 от НПК е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а въззивния САС е потвърдил това Определение,приемайки същото правно основание на производството.

По делото са приети като писмени доказателства и медицински документи/описани в Протокола от СЗ/,които сочат на наличието на здравословни проблеми на майката на осъденото лице Я.Б.,на 67 години.

Тази фактическа обстановка се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства : /2 бр. Писма от Провинциалното министерство на миграцията,правосъдието и защитата на потребителите на Тюрингия,ФРГ- от 19.10.2017г. и от 09.01.2018 г./на немски език и в превод на бълг. Език/, Присъда № 371 Js 27395/13 421 Ls  от Районния съд в гр.Ерфурт г./не немски език и в превод на бълг. Език/,Удостоверение от Прокуратурата в гр.Ерфурт ,че горната Присъда е в сила и подлежи на изпълнение,а така също и удостоверяване на приложените правни разпоредби от немските НК и НПК в настоящия случай,  както и всички други материали  приложени към НЧД 924/2018 г. , изпратени ни служебно от немска страна ,  а така също и извлечения от приложимите разпоредби на австрийското законодателство.Всичките документи на чужд език са придружени от легализиран превод на български език.  

            Престъпленията , за които е осъден от немския съд български  гражданин , имат своя  относителен еквивалент в българското наказателно право в  състава  на престъплението „Монтиране и използване на техническо средство за придобиване на информация за съдържанието на платежен инструмент“,като с оглед фактическите данни по делото извършеното от осъдения П.Й. покрива дейността на помагача като съучастник, който не взима пряко участие в изпълнителното деяние, доколкото е пазел отвън пред спестовната каса,за да предупреждава при опасност от разкриване.При тези си доводи съдът намери ,че извършеното от Й. на територията на ФРГ осъществява състава на престъплението по чл.249,ал.3,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1 от НК на РБ.При тази фактология на извършеното от Й. съдът намери,че второто деяние приготовление за компютърна измама не съставлява отделно престъпление,наказуемо по българското наказ. право.Не е налице извършено престъпление по чл.319а,ал.1 от НК/както счита СГП/ и поради това че деянието по чл.249,ал.3 от НК предвижда от 1 до 8 години „ЛОС“ и глоба, а това по чл.319А,ал.1 от НК предвижда само Глоба, тоест от една страна имаме съотношение на специален към общ състав , а с оглед разликата в санкциите дори може да се коментира хипотеза на привидна идеална съвкупност от престъпления.във всички случаи обаче съответното престъпление в България би било само деянието по чл.249,ал.3 от НК.

Предвид спецификата на инкриминиране на деянията в двете държави, пълно покриване на съставите не е възможно , нито е необходимо.Касае се за различно виждане на законодателите , на различни изразни средства и различна законодателна техника на конструиране на самите нормативни актове.Именно поради тези специфики съдът намери ,че горната квалификация  по българския закон отговаря в най-голяма степен на извършеното от Й. на немска територия.

            Съдът кредитира така приложените горепосочени писмени доказателства изцяло.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА :

            Не само в производството по чл.457,ал.1 и следв. от НПК, но и във всяко друго производство , свързано с някаква форма на международно сътрудничество по наказателни дела , българският съд няма правомощието да преценява правилността на чужди съдебни актове, по повод правните последици от които  е  нужно негово произнасяне  в правнорегламентирана процедура.В тази посока е налице изричната и императивна норма на чл.459,ал.1 от НПК,според която  Присъда по отношение на лице,…прието по реда на този раздел  за изтърпяване на наказанието подлежи на проверка  само от компетентните органи на държавата ,в която е постановена.  Следователно, българският съд не може да преценява правилността  на съдебния акт , нито процедурата по която е постановен той на територията на чуждата държава,при действието на други съдопроизводствени правила.Горното важи в още по-голяма сила за прокурора, доколкото осъденият поиска „прокурорът на РБ“ да отмени австрийската Присъда.

            Европейската Конвенция за международно признаване на Присъди/ЕКМПП/е ратифицирана от РБ през 2004 г. и има задължителна сила за Република България от 01.07.2004г.Независимо ,че този международен акт е станал част от действащото българско законодателство преди приемането на РБ в ЕС/което става на 01.01.2007 г./,то регулативните му механизми действат и понастоящем.Чл.6,б.”А” от ЕКМПП предвижда ,че изпълнение на  „европейско съдебно решение по наказателно дело”/по смисъла на чл.1,б.”А”/ не може да бъде отказано напълно или частично, с изключение на определени случаи.Налице са и Рамково Решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г./изменено с Рамково Решение № 2009/299/ПВР/ от 26.02.2009 г./ относно принципа за взаимно признаване на съдебни решения за налагане на наказания „Лишаване от свобода“ и мярка изискваща задържане.

            Съобразявайки горното, СГС намери че  следва да приеме  за изпълнение  в Република България  горепосочената Присъда, като наложеното наказание от 1 година „ЛОС” следва да се изтърпи изцяло.Това следва да стане за остатъка от наказанието/след приспадане на предварителното задържане за времето от 09.09.2013 г. до 24.02.2014 г. и това в РБ за срока на настоящото производство – от 21.02.2018г. до 27.03.2018г. вкл./при „общ“ режим / , на основание чл.57,т.2,б.“Б“ от ЗИНЗС.Не са налице законовите основания за по-лек режим.Съдът няма как да игнорира обстоятелството,че за един сравнително продължителен период от  време Й. не е бил на разположение на осъдилата го държава , за да може да се приведе в изпълнение Присъдата.

Наложеното  наказание „Лишаване от свобода“ във ФРГ не надвишава максималното предвидено наказание за съответното престъпление по българския НК/видно е че санкцията в България е с по-нисък специален максимум /8 години съгл. чл.249,ал.3 от НК,докато чл.152б от НК-Герм. Е с максимум от 10 години ЛОС/,но наказанието за Й. е в минимален размер, поради  което не се налага корекция ,в смисъл – намаляване по  реда на чл.457,ал.4 от НПК на наказанието,наложено от чуждестранния съдебен орган.

Съдът приспадна на основание чл.457,ал.5 от НПК времето , през което П.Й. е бил предварително задържан във ФРГ/от 09.09.2013 г. до 24.02.2014 г./,както от датата на задържането му в Република България и настаняването му в СЦЗ до датата на произнасяне на съд. акт по настоящото производство в ОСЗ/от 21.02.2018г. до 27.03.2018 г/..Остатъкът за изтърпяване е определяема величина , която се получава чрез математическото действие изваждане на приспаднатия срок по реда на чл.457,ал.5 от НПК от наказанието , прието за изпълнение в РБ.

Здравословните проблеми на майката на осъдения няма как да бъдат взети предвид от настоящия състав пре решаване на делото,тъй като законът определя рамката на дължимо произнасяне в този вид производства.Бълг. съд не индивидуализира наказания, а приема или не приема за изпълнение такива ,които са наложени от чужд съд.Основанията за редуциране на наказание,наложено от чужд съд,могат да се намерят единствено при сравнения между законите на осъдилата държава и на тази, в която лицето изтърпява остатъка от наказанието.Извън горното,не е ясно в периода от близо 4 години /за който по делото няма данни къде е бил П.Й./ дали и как е полагал грижи за майка си с оглед здравословните й проблеми.

            В  този смисъл съдът постанови  Определението  си.

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                            1.                                                                

                                                ЧЛЕНОВЕ :

 

                                                                            2.