Решение по дело №4889/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№    ……..…/……………………    , гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4889 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.г.6.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, подадена чрез адв. Ц.Б. ***-036/12.11.2020год. на Директора на ОДБХ Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 134, ал.2 от ЗХ за нарушаване нормата на чл.23, ал.1 вр. чл. 24, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, сочи че нарушението не било доказано от субективна страна, поради което и НП било издадено в нарушение на материалния закон. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното производство процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея. Заявява че прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 24.06.2020год., около 11:30ч., св. А. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Варна негова колежка – Тодорка Славова, извършили проверка в работнически стол, находящ се в ЗПЗ на гр.Варна на територията на „Топливо“ АД. Двамата предварително знаели, че на посоченото място се помещава такъв обект, който обаче от около шест месеца не работи. Отивайки на място проверяващите установили ,че обекта работи. Имало поставени рекламни транспаранти указващи, че в обекта се предлага храна, а след влизането вътре установили наличието на персонал както и прясно приготвена храна. Поискали от персонала в обекта да им представи удостоверение за регистрация на обекта, такова не било представено като им било обяснено, че трябва да се обадят на шефа. В хода на проверката проверяващите поискали да им бъде изведен фискален касов бон от въведения в експлоатация в обекта касов апарат и такъв бил издаден. От същия проверяващите установили, че обекта се стопанисва от въззивното дружество „К.г.6.“ ЕООД. Направили проверка в ел. регистър на БАБХ и установили, че дружеството не фигурира в регистъра. Констатациите от проверката проверяващите обективирали в Доклад № 0116249/24.06.2020год. Копие от доклада било връчено на представляващия въззивното дружество, който бил дошъл междувременно.

На 02.07.2020год. св. А. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 00021 в което посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗХ, тъй като на 24.06.2020год. извършвало търговска дейност в работнически стол, като нямало регистрация по ЗХ.

Актът бил надлежно предявен и  връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.

На 12.11.2020год. въз основа акта, Директора на ОДБХ Варна издал  атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.23, ал.1, вр. чл. 24, ал.1 от ЗХ и на основание чл. 134, ал.2 от ЗХ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.

Като писмени доказателства към АНП са приложени КП № 05445/02.07.2020год., Предписание № 01486/24.06.2020год.; Доклад 016249/24.06.2020год. разпечатка от ТР.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети още длъжностни характеристики за длъжностите директор на ОДБХ, съответно главен инспектор.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан А.А. (актосъставител), който в показанията си пресъздава възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

От правна страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата е процесуално допустима и е прието от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна описват вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна, посочени са дата и място на извършеното нарушение, посочена и нарушената законова норма.

Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на адм. наказателното производство съдът не констатира.

С НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушение нормата на чл. 23, ал.1, вр. чл. 24, ал.1 от ЗХ.

Съгласно нормата на чл. 23, ал.1 от ЗХ производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.

Съгласно нормата на чл. 24, ал.1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

В случая по делото не е спорно, а и по категоричен начин от събраните писмени гласни доказателства се установява, че на 24.06.2020год. въззивното дружество е оперирало, извършвало е търговска дейност в работнически стол находящ се на територията на „Топливо“ АД в ЗПЗ на гр.Варна. В обекта се е приготвяла и продавала храна, която дейност попада в обхвата на §1, т.5 от ДР на ЗХ. Съгласно посочената норма дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място.

Не е спорно, а и по категоричен начин от показанията на разпитания по делото свидетел А.А. се установява, че към тази дата въззивното дружество не е било регистрирано по ЗХ и не е било вписано в регистъра по чл. 24, ал.1 от ЗХ, поради което и съдът счете, че нарушение на закона в случая е било извършено от въззивното дружество от обективна страна. Що се касае до изложеното в жалбата становище за липса на виновно поведение (субективна несъставомерност) то не се споделя от съда, доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ и въпроса за вината изобщо не стои. Според настоящия съд обаче в случая АНО неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 134, ал.2 от ЗХ.

Посочената норма е обща предвижда санкция за други нарушения на ЗХ и на подзаконовите актове по прилагането, ако не е предвидено по-тежко наказание.

В случая обаче за извършване на дейност без регистрация, без вписване в регистъра по чл. 24, ал.1 от ЗХ (за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивното дружество) в ЗХ е предвидена изрична нарочна санкция в чл. 128, ал.1, 3 от ЗХ като санкцията е значително по-висока от тази предвидена в нормата на чл. 134, ал.2 от ЗХ. В предвидената в специалната норма санкция е в размер от 2000лв. до 4000лв., а санкцията предвидена в общата норма на чл. 134, ал.2 от ЗХ е в размер от 1000лв. до 3000лв.

И доколкото съгласно относимата санкционна норма нарушението е по-тежко наказуемо, макар и да няма изменение на фактическото обвинение, то за съдът не съществува процесуална възможност да коригира НП като приложи правилната разпоредба. Противното би довело до грубо нарушаване правото на защита на въззивника и би нарушило основния принцип в пеналистиката, да не се влошава положението на обвиняемия (в случая нарушителя) без наличието на нарочен протест, съответно жалба в тази насока.

Горното води до извод за незаконосъобразност на НП като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Разноски претендира само въззиваемата страна, което своевременно, до приключване на делото пред настоящия съд е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото обаче (НП подлежи на отмяна) съдът счете, че направеното искане се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното Варненския районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-036 от 12.11.2020год. на директора на ОДБХ - Варна, с което на „К.Г.6.“ ЕООД ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 134, ал.2 от ЗХ за нарушаване нормата на чл. 23, ал.1 вр. чл. 24, ал.1 от ЗХ.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

        

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: