№ 250
гр. Плевен, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20224400100871 по описа за 2022 година
Производство по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Х. И. Н., от гр. П., подадена чрез адв. Н. Т. Я. против
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, както и за сумата 3500лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същите действия, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на решението на ПОС, с
което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца – 14.05.2018г. до окончателното им
заплащане.
В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем по
ДП № 2235/2011г., по описа на РП-Плевен, ищецът Х. И. Н. е привлечен като обвиняем и му
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Въз основа на внесен от РП - Плевен
обвинителен акт, РС-Плевен е образувал НОХД № 3222/2014г. срещу Н.. Делото е
приключило на първа инстанция с осъдителна присъда. След обжалването й ОС-Плевен е
отменил присъдата и е върнал делото на РП-Плевен, поради допуснати процесуални
пропуски в хода на разследването. Внесен е отново обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД № 3136/2015г. по описа на РС-Плевен, което отново е приключило с
осъдителна присъда. След обжалването й, ОС-Плевен е отменил присъдата и е върнал
делото на РС-Плевен, поради допуснати процесуални нарушения и постановяване на
присъда по неповдигнато обвинение. След връщане на делото на РС-Плевен, същото е
образувано под нов номер - НОХД № 603/2016г. Отново е постановена осъдителна присъда
от РС, която при обжалване, за пореден път е отменена от горната инстанция, а делото -
1
върнато на РП-Плевен, поради допуснати процесуални пропуски в хода на разследването.
РП - Плевен отново е внесла в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано
НОХД № 1349/2017г. по описа на РС-Плевен. С присъда № 230/23.11.2017г. Х. Н. е признат
за невиновен. След протест на РП-Плевен, с решение на Плевенски ОС по ВНОХД №
114/2018г. от 14.05.2018г., присъдата е потвърдена, като решението на ПОС е окончателно.
Предвид изложената фактическа обстановка, ищецът твърди, че Районна
прокуратура - Плевен е повдигнала срещу него неоснователно обвинение, за деяние, което
не е извършил. Поради това счита, че има правен интерес от завеждането на настоящия иск,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпените
вреди, които представляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове,
неправомерните действия и бездействия на прокуратурата. Счита също, че на обезщетяване
подлежат всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода
през който делото е било на производство пред съда, както и че са налице всички
предпоставки на закона за реализиране отговорността на държавата.
Обезщетението за имуществени вреди се претендира за: направените разходи
за възнаграждение за адвоката, осъществил процесуалното представителство на обвиняемия
по НОХД № 3222/2014г. в размер на 3 500лв., съгласно договор за правна помощ, прил. към
исковата молба.Обезщетението за неимуществени вреди се претендира за
следното:Неблагоприятното отражение на наказателното производство върху
здравословното и ментално състояние на ищеца.През продължителният период на
разследване и съдебна фаза на наказателния процес –повече от 7 години, ищецът е изживял
сериозен стрес и напрежение, които се характеризират с голям интензитет и
продължителност, рефлектирайки не само върху неговата физика, но преимуществено -
върху неговата психика. Преживяното е засегнало всяка сфера от личния и професионалния
живот на Х. Н..В резултат от воденото неправомерно наказателно производство срещу
ищеца, значително са се обтегнали отношенията между членовете на семейството му –
съпруга Л. Н.а и син - И. Н., предвид липсата на спокойствие, сплотеност и сигурност за
бъдещето.
Ищецът твърди, че повдигнатото обвинение не само е уронило престижа му на
родител, но едновременно е послужило като основание за пораждане и поддържане на страх
дали детето му няма да бъде лишено от баща, който да го напътства в живота, ако бъде
отделен, по един или друг начин от него. Твърди, че това практически се е случило, за
период от повече от седем години, през които срещу Х. Н. се е водило досъдебно
производство и съдебно наказателно такова.Самата мисъл, че е възможно детето му да го
помисли за престъпник, за ненадежден и провинил се човек засяга преди всичко неговото
чувство за пълноценност. Това е така, защото мнението на близките му, най-вече това на
неговият син, винаги е имало значение. Посочено е, че процесуалното качеството на
обвиняем съдържа в себе си огромнен отрицателен заряд, интензитетът на който е годен да
обърне всяка представа за това какъв в действителност е неправомерно обвинения в
извършване на престъпления човек.
2
Ищецът твърди, че вследствие на незаконното обвинение здравословното му
състояние се е влошило, като нивата му на кръвно налягане критично са се увеличили до
състояние на артериална хипертония. Развил е и хиперхолестеринемия, изразима в
увеличено количество на холестерол в кръвната плазма, предпоставяща сърдечно-съдови
заболявания и хипертония втора степен. Предписана му е била кардиоактивна терапия.
Ищецът е изпаднал в продължително състояние на тревожност и уплаха, които водят до
крайно и драстично ограничаване на социалните му контакти и самоизолация. Твърди се, че
дори към настоящия момент е невъзможно тези душевни преживявания и психически
състояния да бъдат заличени с обратна сила, доколкото споменът за процеса не избледнява.
Объркали са и представите му за понятието справедливост и нейното проявление в
обществения живот.
Твърди се, че ищецът е бил изключително деен човек, който е добре познат на
общността, сред която живее. Той е сред основателите на Ротари клуб Плевен, като през
периода 2017-2018г. е бил негов президент. Член е на Съюза на българските командоси,
както и на Националния съюз за безопасност и охрана. През 2007г е основал Регионален
клон на национално дружество „Т.“ в гр. П. и е негов първи управител и член на клоновия
съвет. Също така е секретар и касиер на „Нумизматичен клуб - С." - гр. П. от 1994 г. Твърди
се, че неоснователно повдигнатите обвинения са уронили пристижа му в личен и
професионален план и са се отразили пагубно върху самочувствието му. На съмнение са
били подложени всички негови добродетели, което е довело до нарушаване на хармонията и
разбирателството в семейството му и до ограничаване на приятелския му кръг.В исковата
молба се изтъква и обстоятелството, че относно повдигнатите му обвинения е имало
медийни публикации, с което вредоносните последици от незаконното обвинение са се
разпространили и и е бил злепоставен пред неограничен кръг граждани.Така последиците са
били по-тежки от обичайните за подобни случаи.
В заключение, ищецът твърди, че цялостното негативно влияние на
неоснователно повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение трудно може да бъде
описано така, както го е преживял и продължава да го преживява. Незаконосъобразни
действия на разследващите органи и на прокуратурата са засегнали личното достойнство и
себеуважение на ищеца, отрицателно са променили отношението на семейството, близките и
околните, накърнени са основни човешки права, при липса на законно основание, което
счита за недопустимо. Моли да бъде постановено решение, с което, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във
връзка с чл. 86 ЗЗД, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди и сумата 3500 лева за претърпени
имуществени вреди - всичките, изразяващи се в повдигане и поддържане на неоснователно
и недоказано обвинение, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от
14.05.2018г. до окончателното й заплащане.Моли, да му бъдат присъдите направените
съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатски хонорар, в размер на 9 550 лева.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства, в заверени от
3
пълномощника копия, следните документи: Договор за правна защита и съдействие от
10.12.2014 г. по НОХД № 3222/2014 г. по описа на РС -Плевен; Договор за правна защита и
съдействие от 15.12.2014 г. по НОХД № 3222/2014г. по описа на РС -Плевен; Кръвни
изследвания направени на 20.04.2021 г. към Медицински център „Екзакта Медика", гр. П.;
Резултати от кардиологична консултация от 21.04.2021г.; Доказателства за социално
значимата дейност в полза на обществото на ищеца Х. Н. - членства в споменатите в
обстоятелствената част на исковата молба обществени организации. Приложени са НОХД №
3222/2014г. на Плевенски РС, ведно с приложените към него НОХД № 3136/2015г., НОХД
№ 603/2016г. и НОХД № 1349/2017г.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Нанка Рачева, в
който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Изложени са следните съображения:
Прокуратурата счита, че в исковата молба не е посочен периода, през който ищеца е търпял
твърдяните от него неимуществени и имуществени вреди вследствие на повдигнатото му
обвинение. Това обстоятелство не позволява на прокуратурата да ангажира адекватни
доказателства по иска. Освен това иска е неоснователен, поради твърденията на ищеца, че
по внесения срещу него обвинителен акт е имало постановени осъдителни присъди по
НОХД 3222/2014 г., НОХД 3136/2015 г. и НОХД №603/2016 г. на Районен съд - Плевен, т.е.
твърдяните от него търпени вреди не са само в резултат на действия и актове на
Прокуратурата. Искът е оспорен и по размер, тъй като не съответства на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. В конкретния случай исканото обезщетение в размер на 100 000 лева за
неимуществени вреди е крайно завишено и явно несправедливо. Според възприетото в точка
2 от ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД,
като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от
значение е как воденото наказателно производство се е отразило върху здравето, личния
живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, личността. Паричното обезщетение
за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и да
съответства на стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване. В тази връзка твърденията на ищеца за търпени вреди от публикации в
местните медии не са подкрепени от никакви доказателства, както и дали, ако има такива
публикации, те са вследствие действия на прокуратурата. Прокуратурата е изложила и
довода, че представените от ищеца писмени доказателства за влошено здравословно
състояние са от по-късен период, много след периода на воденото наказателно производство
и няма доказателства за причинно-следствената връзка с него.Претенцията за
неимуществени вреди е изключително завишена и с оглед несъответствието с
икономическия стандарт на живот в страната през исковия период, както и на съдебната
практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
4
Оспорен е и предявения иск за търпени имуществени вреди в размер на 3
500лв., поради липса на доказателства за обема на извършените процесуални действия с
участието на упълномощения защитник, както и дали същите са представяни по делата. С
исковата молба е предявена и претенция за присъждане на законната лихва, считано от
14.05.2018г. С оглед датата на подаване на исковата молба, която е постъпила в съда на
14.12.2022г., се прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода
от 14.05.2018 г. до 14.12.2019г., съгласно чл.111, б.»в» пр. второ от Закона за задълженията
и договорите. Възразява се и относно искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 9550лв., като ответникът моли то да бъде редуцирано като
прекомерно и надвишаващо минималния размер, определен в Наредба №1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, поради това, че делото не е нито с фактическа, нито с правна
сложност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т.4 на
Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата.
Предявеният от ищеца Х. Н. иск е с правна квалификация - чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и
бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат
на незаконно обвинение за престъпления по чл.215, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.339,
ал.1 от НК, повдигнато с обвинителен акт от РП-Плевен, по което е постановена
оправдателна присъда № 230 от 23.11.2017г. по НОХД № 1349/2017г. по описа на
Плевенски РС, влязла в сила на 14.05.2018г. Предпоставките за уважаване на иска е да е
образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в
извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила акт, с който ищецът да
е бил оправдан, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба имуществени и
5
неимуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение.
Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното наказателно
производство, че с постановление от 20.12.2012г. на разсл.полицай от второ РПУ при
ОДМВР-гр. Плевен по ДП 2235/2011г., ищецът Х. И. Н. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 215, ал. 2, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода
24.09.2011г.-03.08.2012г., при условията на продължавано предстъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи на
обща стойност 10 644лева и се опитал да отчужди чужди движими вещи на обща стойност
4832лева, за което престъпление се придвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години и глоба от пет до десет хиляди лева, както и че по отношение на същия е взета
мярка за неотклонение „подписка“. Безспорно е, че с постановление от 09.08.2013г. на
прокурор при РП-Плевен, е прекратено наказателното производство срещу ищеца поради
недоказаност на обвинението за осъществен престъпен състав на престъплението вещно
укривателство и е отменена взетата спрямо него МН „Подписка“.Постановлението е
отменено с определение на Плевенски РС от 12.03.2013г. по чнд № 533/2013г. и
наказателното производството е продължило с указания до разследващия орган. С
постановление от 14.11.2014г. Х. Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 215,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Не се спори и по това, че въз основа на обвинителен акт внесен от прокурор
в РП е образувано НОХД № 3222/2014 г. по описа на РС – Плевен, с което е повдигнато
обвинение срещу ищеца както за престъпление по чл. 215, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, така и
за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С присъда № 48/26.02.2015 г. ищецът Х. И. Н. е бил
признат за виновен и по двете обвинения и осъден/след групиране по чл.23, ал.1 НК/ на две
години лишаване от свобода, чиито изтърпяване е било отложено с 5-годишен изпитателен
срок. Присъдата е отменена от въззивната инстанция по ВНОХД № 329/2015г. и делото е
върнато на РП-Плевен, поради допуснати процесуални пропуски в хода на разследването.
Безспорно е, че на 11.12.2015г. повторно е внесен обвинителен акт, въз основа
на който е образувано НОХД № 3136/2015г. по описа на РС-Плевен, което е приключило с
определение за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП-
Плевен, потвърдено с определение № 134/24.02.2016г. на ОС-Плевен по вчнд № 118/2016г.
Безспорно е, че на 15.03.2016г. отново е внесен обвинителен акт срещу ищеца
Н., въз основа на който е образувано НОХД № 603/2016г. по описа на Плевенски РС, за
престъпление по чл. 215, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
С присъда № 1/10.01.2017г. ищецът Х. И. Н. е бил признат за виновен и по двете обвинения
и осъден/след групиране по чл.23, ал.1 НК/ на две години и шест месеца лишаване от
свобода, чиито изтърпяване е било отложено с 4 години и шест месеца изпитателен срок.
Присъдата е отменена от въззивната инстанция по ВНОХД № 128/2017г. и делото е върнато
на РС-Плевен за ново разглеждане от друг състав на съда.При новото разглеждане делото е
образувано като НОХД № 1349/2017г.- приключило с присъда № 230/23.11.2017г., с която
6
Х. Н. е бил оправдан и по двете обвинения. С влязло в сила на 14.05.2018г. решение на
Плевенски ОС по ВНОХД № 114/2018г., оправдателната присъда е потвърдена.
Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1, ал.3 ЗОДОВ –
претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени и имуществени вреди от повдигнатото
незаконно обвинение, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и
незаконното обвинение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Не са събрани писмени
доказателства за наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие
водения срещу него наказателен процес. Няма представени разпечатки от местна преса или
от електрони публикации разгласяващи воденото срещу Х. Н. наказателно производство.
Няма писмени доказателства за това какво е било здравословното му състояние докато е
било висящо наказателното производство, нито за проведени през това време, мед.
изследвания или лечение. Събрани са гласни доказателства относно твърдените в исковата
молба увреждания-на доброто име на ищеца в обществото и вреди от психически и
емоционален характер.
От разпита на св. В. Т. П. се установява, че се познават с ищеца Х. Н. от 90-те
години, колеги са, тъй като до миналата година свидетелят е имал антиквариат за търговия с
антикварни стоки.Свидетелят твърди, че през 2011г. е чул, че Х. Н. е „откраднал някакви
стоки от някакъв човек“. С колегите си, които се занимават с подобна дейност, са чули, че Н.
има проблем с крадени стоки и че по този повод е бил арестуван. Ходили на нумизматични
и антикварни сбирки в гр.София и се чуло, че в гр.София е арестуван с някакви монети и е
обвинен за нещо. След това като го срещал лично, виждал, че е унил, депресиран. Нямал е
пари, казвал му: „В., дай да ти продам нещо“. Предлагал да му продаде някакви стоки, за да
вземе „някой бърз лев“. Очевидно било, че няма пари и че му трябват спешно.Свидетелят
дава показание, че с ищеца се уважават като колеги от много години, че са се виждали
веднъж в месеца, но че след този случай вижданията им намаляли. Твърди, че е имал
притеснения да купува антикварни вещи от ищеца, макар че виждал, че той е затруднен.
Притесненията били, че вещта може да се окаже крадена. Така постъпвали и другите му
колеги в бранша - редовно говорели, че избягват да купуват от Х., за да не си създадат
проблеми, ако вещите се окажат открадната. Твърди, че това е продължило доста време,
може би 5-7 години. През този период ищецът очевидно е бил депресиран. Свидителят чул,
че от много хора Х. е ходил да иска заеми, че е фалирал и бизнеса му се е разсипал. От
клиенти, които са и негови клиенти, разбрал, че повече от него нищо няма да купуват,
защото и те са чули слуховете, че продава крадена стока. С времето пак започнали да
общуват, като разбрали, че И. не е толкова лош човек, както се твърди, но доста години е
бил игнориран от тези среди – на търговци и клиенти на антикварни стоки.
По отношение на здравословното му състояние, свидетелят дава показание, че
веднъж Н. дошъл при него доста отчаян, искал да му продаде за 200 лева часовник, който
струвал 1000 лева. Тогава споделил, че много е закъсал, имал семейни проблеми, вдигал
високо кръвно.
7
От разпитан на свидетеля Х. Г. Г. се установява, че има трайни интереси към
култура, към история и че обикаля антикварни търговци и магазини. Познанството му с
ищеца датира от 2002г.-отначало като негов клиент, а с течение на годините се е развило
искрено приятелство между тях. Счита ищеца за личност, за уважаван човек в обществото.
През 2007г. Х. Н. е създал клон на национално дружество „Т.“ в гр.П., което дружество
извършва възстановки на исторически събития. В дружеството са членували клиенти и
търговци на ищеца Н. до момента, в който през 2011г. той е бил „несправедливо оклеветен
за задържане и продажба на предмети – крадени вещи“.Свидетелят твърди, че това е станало
известно в публичното пространство чрез публикации във вестник „П.“ и форуми на
колекционери в интернет. Тъй като Х. Н. е бил популярен в тези среди, е бил оклеветяван
публично от техни колеги, от участници в тези форуми. Твърди, че са ходили много пъти на
сбирки на антиквари в големите областни градове в страната и че във гр.Велико Търново,
където Н. е имал запазена маса от години, вече никой не искал да пристъпи към нея, тя е
станала като „на прокажен човек“. Мълвата го е опозорила и заклеймила. В клуб „Т.“
неговите клиенти, куито купували аксесоари, дрехи, униформи, се бояли да пристъпят и
само свидетелят единствен ходел в магазина му. Имало е хора, които директно са го
обиждаха в очите и са го заплашвали…. Това е довело до много тежък физически и
психически срив. Загубил телесна маса, загубил външен вид. В погледа му имало
тревожност, притеснения. Не е имал други доходи, но състоянието му не било предизвикано
само от липсата на регулярни доходи, а от това, че човек, който „има психика, душа,
интелект“ е невинен и оклеветен. Свидетелят предполага, че е имал и сърдечни проблеми,
тъй като е пиел лекарства.
Свидетелят твърди още, че през продължителния наказателен процес, на
ищеца се е налагало да търси помощ от близки за елементарни битови нужди, тъй като
дейността му на търговец беше унищожена, а имал малко дете на 5 години.Свидетелят
твърди и това, че като уважавана личност в града и човек с изключителна психика и сила,
притежаващ редица добри качества - опит, вещина, рутина, добро име, в течение на тези 10
години, особено след отпадане на обвиненията, той е успял да възстанови своето името на
реномиран търговец, на вещ познавач на нашата култура и минало.
От разпита на свидетеля Д.Р.М.. Се установява, че познава ищеца от края на
80-те години, като любознателен, ученолюбив и интелигентен човек. Завършил психология,
а свидетелят преподавал психология и са си помагали като колеги. Твърди, че Н. е бил доста
популярен в обществото, с възхитителни умения да общува с хората. Бил е един от
създателите на организацията „Т.“ в града - патриотична организация, в която членуват
колекционери на оръжия, униформи, и която се бори за възраждане на българския дух в
обществото. Той е един от създателите и неин пръв председател в гр.П.. Същевременно е
иактивен член на „Ротари клуб“, а в известен период - и неин ръководител. Продължил е да
членува в „Ротари клуб“, но се е наложило да напусне сдружението „Т.“, тъй като след
2012г. е бил обвинен от държавното обвинение за това, че е имал проблеми с някакъв човек,
на който са откраднали оръжията. Бил е преследван от държавата, взели са му имущество от
8
офиси и през този период на наказателно производство срещу него е изпаднал в нервно-
психическа криза. През ден, през два са се виждали за да играят табла, при които срещи
свидетелят се е опитвал да му дава своята психологическа подкрепа, тъй като ищецът е бил
„психически сринат човек“. Това се е случило през периода 2012 г. – 2014г. Нямал е с какво
да си прехранва семейството, поради което свидетелят му е помагал и финансово.След като
бизнеса на ищеца е пострадали, никой не е искал да търгува с него. Н. му споделял: „От
седмица нито един човек не е влязъл при мен в магазина“. По-късно лека-полека са се
променили нещата и той е успял да се защити и да остане в „Ротари клуб“. Свидетеля дава
показание, че през този период от живота е имало и напрежение в семейството на ищеца,
тъй като …“Не може да бъдеш „на прицел“ на полиция, да бъдеш арестуван и да ти бъде
спокойно в къщи.“ По отношение на здравето – ищецът имал високо кръвно налягане, пиел
лекарства, имал и проблеми с бъбреците.
Съдът като съобрази, че свидетелските показания са дадени от лица без
родствена връзка с ищеца, които имат непосредствени впечатления от Х. Н. през
изследвания период на воденото срещу него наказателно производство, приема че те са
обективно отражение на случилото се, доколкото не се опровергават от други доказателства.
Установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че ищецът е бил много
притеснен и разтревожен от действията на разследващите и на отражението на мълвата в
обществото върху бизнеса и живота му като цяло, не будят съмнение у съда, тъй като
показанията кореспондират по между си, а също и с представените писмени доказателства.
От последните се установява, че ищецът е бил популярен и уважаван човек в обществото.
Бил е член на „Ротари клуб“ и съучредител на Регионален клон „Т.“-гр.П., а също и негов
първи управител. Членувал е в Съюза на българските командоси“, видно от членската карта
на л.12 от делото. Поради водения срещу него наказателен процес, който е продължил общо
5 години и пет месеца/от 20.12.2012г.-14.05.2018г./ и е приключил с оправдателна присъда,
същият е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и
поддържано от органи на ответника – Районна и Окръжна прокуратура Плевен. В
продължение на 5 години и 5 месеца срещу Н., който се е занимавал с търговия с антикварни
стоки и е развивал и обществена дейност, е било налице висящо наказателно производство
на две инстанции по внесени от Прокуратурата обвинителни актове, с повдигнато
обвинение за тежки умишлени престъпление - чл. 215, ал. 2, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за
което престъпление се придвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и
глоба от пет до десет хиляди лева, както и по чл. 339, ал.1 НК за което престъпление се
придвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години, а определената мярка за
неотклонение е бил „подписка“.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, а именно: налице са претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, името и
авторитетът на ищеца като гражданин и общественик; възникнали са здравословни
9
проблеми – обостряне на съществуващо хронично заболяване хипертония. За последното
може да се съди, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от
намиращата се на л.78 от приложеното досъдебно производство декларация от 03.10.2011г.,
че ищецът е страдал от високо кръвно налягане, което предвид изживените притеснения, е
следвало да се лекува медикаментозно. Наложената му мярка за неоклонение е лека и няма
данни да е породила ограничения в обичайния му начин на живот.Ищецът е преживял
големи емоционални страдания, свързани с отношението на колегите му от неговия бранщ –
търговци и колекционери на антикварни предмети. Изживял е срама от моралната
укоримост на деянията, в които е бил обвинен, които вреди са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Не се събраха доказателства за по-дълго търпени вреди от посочения период
от пет години и пет месеца, така както се твърди в исковата молба – седем и повече години.
Няма доказателства за уронване на престижа на ищеца като баща и съпруг. Въз основа на
представените писмени доказателства/прил на на л.8 и 9/ за направени кръвни изследвания
и консултация с кардиолог през месец април 2021г. и свидетелските показания, не може да
се направят по различни изводи от изложените. При липса на други доказателства, че
ищецът е бил лекуван по време на наказателния процес и без наличието на предходна
медицинска документация или експертно заключение на вещо лице, при липсващи
специални знания у съда, не могат да се направят изводи в подкрепа на твърдяното в
исковата молба увреждане на здравето. Има данни в свиделските показания за негативни
последици свързани с инцидентно вдигане на стойностите на кръвното налягане. Те, обаче,
не могат да обосноват категоричен извод за наличието на причинно-следствена връзка с
воденото срещу ищеца наказателно производство. Това е така, поради обстоятелството, че
само заключение на съдебно-медицинска експертиза може да установи, че преживяния стрес
от воденото наказателно производство е причината/и в каква степен/ за претърпени
страдания от такова заболяване, а не напр., възрастови, наследствени или други особености
на пациента и хроничното му заболяване.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
посочените факти и обстоятелства, имащи значение с оглед критерия на чл. 52 от ЗЗД-
справедливостта, като за определяне паричния еквивалент на моралните вреди прие, че
продължителността на воденото наказателно производство/5г. и 5м./, личността на
увредения, който не е бил осъждан, положението му в обществото и промяната след
обвинението в контактите и социалния му живот, свързани с осъществяваната дейност
търговия с антикварни предмети, както и накърняване на достойнството на увредения, чрез
последвалата обвинението мълва сред клиентите и колегите му в бранша, и свързаните с
това негативни последици за личността, душевното му и психическо състояние, обославят
извода, че иска е основателен и доказан до размера 10 000лева. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че твърдените вреди от морално-етично естество са доказани, но за тези от
нервно-психично естество, които са повлияли здравето на ищеца, липсват достатъчно
доказателства. Обезщетението се определя за доказаните реално претърпени неимуществени
10
вреди-ищеца е преживял тежко повдигнатото срещу него обвинение, срама от мълвата и
негативните настроения срещу нея, са били съвсем реални.Както бе посочено по-горе част
от твърденията останаха недоказани. При това положение, а също и съобразно конкретните
икономически предпоставки, определянето на обезщетение в по-голям размер би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца и не би съответствало на критерия по чл.52 ЗЗД.
От друга страна следва да се вземе предвид, че не е налице съпричиняване на
вредните последици от страна на увредения и няма основание за намаляване на
обезщетението. Напротив – съобразявайки съдебната практика - решение № 267/ 26.06.2014
г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., ІV г.о., ВКС, съдът определи обезщетение в по-голям размер, тъй
като незаконното обвинение за умишлено престъпление е в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия, като взе предвид негативните последици за
авторитета и професионалната репутация на ищеца, а от там и за по-силно негативно
отражение върху неимуществената му сфера.
Изложеното до тук мотивира, съдът да приеме, че причинените на ищеца
неимуществени вреди могат да бъдат обезщетение със сумата 10 000 лева. За разликата до
заявената претенция от 100 000лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Сумата е дължима, ведно със законната лихва от влизане на оправдателната
присъда в сила – 14.05.2018г. По делото, обаче, е направено възражение от ответника за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва за забава на основание
чл.111, б."в" ЗЗД, което съдът намира за основателно. Съгласно тази разпоредба с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания, а съгласно чл.116, б."б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяването
на иск. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 14.12.2022г., съответно лихвите са
погасени за период по-дълъг от 3-годишния преди завеждане на исковата молба, т.е.
вземането за лихви е погасено за периода от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 14.05.2018г. до 14.12.2019г. Следователно на присъждане подлежи законната
лихва върху сумата на обезщетението, считано от 15.12.2019г. до окончателното изплащане
на вземанията.
С приемането на чл.84, ал.3 ЗЗД увреденото лице се счита в забава още от
датата на увреждането, а последица от това е, че му се дължи мораторна лихва по чл.86 от
ЗЗД, чрез която пострадалия следва да се счита обезщетен за вредите от закъснялото
плащане, като характерът на тази лихва не се отличава от този на лихвата, която се дължи
при други фактически състави на забавата/чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД/.
Съдът намира, че претенцията за имуществени вреди в размер на 3500лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената защита по НОХД № 3222/14г. на
ПРС е недоказана и поради това -неоснователна. В НПК липсва процесуална възможност,
даваща право на подсъдимия да получи в наказателния процес разноските, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар за осъществената защита в наказателното производство,
завършило с оправдателна или частично оправдателна присъда. Тези направени разноски
във връзка с незаконното обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2,
11
ал.1, т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. Но в
случая ищецът не е установил, че е направил такъв разход за защита, заплащайки адвокатско
възнаграждение в претендирания размер. В този смисъл направеното от ответника
възражение в отговора на исковата молба, е основателно.
В договора за правна защита и съдействие от 10.12.2014г./на гърба на
пълномощно/ с адв.Г.И.П., който е защитавал Х. Н. по делото, приложен в НОХД №
3222/14г. на Плевенски РС, липсва договорено и заплатено възнаграждение. Екземплярът от
този договор, приложен /в копие/ към исковата молба е с различно съдържание, което
навежда на съмнение за дописване, а договор за правна защита и съдействие от 15.12.2014г.
въобще не е представян в наказателното производство. Поради това, съдът намира за
недоказано обстоятелството за договорено и заплатено от ищеца на адв. Г.П. от ЛАК
възнаграждение за адвокатска защита в размер на 3500лв. Поради изложеното, искът за
имуществена вреда в посочения размер, следва да бъде отхвърлен.
В заключение :Налице са основанията на чл. 2 ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, поради
което ответникът Прокуратура на РБ следва да заплати на ищеца Х. И. Н. сумата 10 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконното обвинение в престъпление по чл. 215, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК и престъпление
по чл.339, ал.1 НК, за които е оправдан с влязла в сила на 14.05.2018г. присъда по НОХД №
1349/2017г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като следва да се отхвърли
претенцията за лихва, като погасена по давност, за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 14.05.2018г. до 14.12.2019г. Исковете за обезщетение следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани: за разликата до предявения размер от
100 000лв. - иска за неимуществени вреди и изцяло за сумата 3 500лв. – иска за
имуществени вреди.
При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски – държавната
такса в размер на 20лв. изцяло, а адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно договора за
правна помощ, защита и съдействие/на л.14/, съдържащ разписка за заплатена от ищеца сума
в размер на 9 550лв., от които има право на 922.70лв. пропорционално на уважената част от
исковете или общо на разноски в размер на 942.70лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да заплати на
12
Х. И. Н., ЕГН **********, от гр.П., ж.к.“С.“ №*, вх.*, ап.*, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 от ЗОДОВ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултата на незаконно обвинение в престъпление по чл. 215, ал. 1, вр.чл. 26,
ал. 1 НК и престъпление по чл.339, ал.1 НК, за които е оправдан с влязла в сила на
14.05.2018г. присъда по НОХД № 1349/2017г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 15.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като за
разликата до 100 0000лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен, а за периода от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 14.05.2018г. до 14.12.2019г. ОТХВЪРЛЯ
ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ЛИХВА, като погасена по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. Н., ЕГН **********, от гр.П., ж.к.“С.“ №*,
вх.*, ап.*, против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултата на незаконно обвинение в престъпление по чл.
215, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК и престъпление по чл.339, ал.1 НК, за които е оправдан с влязла
в сила на 14.05.2018г. присъда по НОХД № 1349/2017г. по описа на ПлРС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да заплати на
Х. И. Н., ЕГН **********, от гр.П., ж.к.“С.“ №*, вх.*, ап.*, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК,
вр. с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 942.70лв. за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13