Решение по дело №3120/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Е.И.Г., подадена чрез адвокат Х.П., против Решение № 1869 от 21.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 20235330205409/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХIV наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 152 от 15.05.2023 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните на Е.Г. е наложено административно наказание „глоба в размер на 2000.00 лева“ за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗХ.

Касационният жалбоподател моли за отмяна на съдебното решение поради неправилност и необоснованост. Счита, че решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи анализ на събраните в производството доказателства. Излага подробни съображения за това, че са налице процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Твърди че не е установено по несъмнен начин нарушение и обосновава маловажност на случая. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, в съдебно заседание се представлява от юрк. Б., която оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита, че касационната жалба е неоснователна, моли същата да бъде оставена без уважение. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде потвърдено.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 152 от 15.05.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на Е.И.Г. е наложена глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХ. Процесното наказателно постановление е издадено във връзка с подаден сигнал от потребител до ОДБХ Пловдив, касаещ продажба на храни на щанд /сергия/, които са с влошено качество и лоша миризма. Със Заповед № 146/24.03.2023 г. па Директора на ОДБХ гр. Пловдив, на 25.03.2023 г. е извършена проверка от д-р С.Ч.Ч. и инж. И.Н.П. на длъжност главни инспектори в отдел „КХГК“на сергия, находяща се на Кооперативен пазар на ул. „Асен Гаргов“, с. Калояново, обл. Пловдив, стопанисвана от нарушителя, който присъствал на мястото. Констатирано е, че Е.И.Г. извършва търговия с различни пакетирани храни: маслини, захарни изделия, консерви, кори за баница, маслиново масло и други. Затова от него е поискан документ, удостоверяваш регистрация на обекта по ЗХ, какъвто той не представил. При извършена проверка с Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход, който се поддържа на интернет страницата на БАБХ към дата 25.03.2023 г., е установено, че липсва включена дейност за търговия с храни на името на Е.И.Г., която да се осъществява на обект сергия, находяща се на Кооперативен пазар на ул. „Асен Гаргов“ в с. Калояново, обл. Пловдив. За установените обстоятелства е съставен АУАН №749/25.03.2023г.. Възприемайки изцяло фактическите констатации в АУАН и дадената им правна квалификация, АНО издал оспореното пред районния съд НП № 152 от 15.05.2023г.. За да потвърди обжалваното пред него НП Пловдивски районен съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано извършването на нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗХ, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, които да са засегнали правото на защита на наказаното дружество и възможността му да я реализира в пълен обем. По отношение на размера на наложената санкция е направен извод, че наказващият орган се е съобразил с фактическите обстоятелства, при които е извършено деянието и е санкционирал нарушителя с имуществена санкция в минимален размер от 2000 лв., който е обоснован и справедлив и би спомогнал да се изпълнят целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Районен съд – Пловдив е приел, че липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от Е.Г.. Не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение и не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото деянието съществено засяга охраняваните обществени отношения, свързани със здравето и живота на хората. Нарушението е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Целта на закона за управление на агрохранителната верига и на Регламент (ЕО) № 853/2004 е да се защитят здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни и да се гарантира тяхната безопасност, поради което са засилени контролът и отговорността при такива нарушения. Ето защо настоящото деяние не съставлява такова, което да е с по- ниска степен на обществена опасност от други подобни случай.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК разноски се дължат на касационния ответник, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 80 лв., съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд- Пловдив- ХХIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1869 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 20235330205409/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХIV наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: