№ 158
гр. Плевен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря КОНА М. ДОЧЕВА
в присъствието на прокурора Иво Николаев Йолов (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Частно наказателно
дело № 20214400200672 по описа за 2021 година
За да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл.32 ал.1, във връзка с чл.16 ал. І - VІІІ от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Zentrale Bubgeldstelle Polizeiprasidium
Rheinpfalz Федерална Република Германия за изпълнение на парична санкция
по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., относно
взаимно признаване на финансови санкции.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на
решение на несъдебен орган № 21.***.4, от 17.ХII.2020 г., влязло в сила на
14.І.2021 г., постановено от Zentrale Bubgeldstelle Polizeiprasidium Rheinpfalz
1
за налагане на финансова санкция на българския гражданин С.Б. Г., ЕГН
********** с месторождение гр. Плевен, последен известен адрес с. ***, ул.
„***“ № 8.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна и следва да
се признае финансовата санкция, наложена на засегнатото лице С.Г.
съобразно Решението органа на Федерална Република Германия, в
съответствие с приложеното удостоверение.
Назначеният служебен защитник на засегнатото лице признава
наложената финансова санкция и моли решението да бъде признато.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване на решение №
21.***.4, от 17.ХII.2020 г., влязло в сила на 14.І.2021 г., постановено от
Zentrale Bubgeldstelle Polizeiprasidium Rheinpfalz за налагане на финансова
санкция на българския гражданин С.Б. Г., ЕГН ********** с месторождение
гр. Плевен, последен известен адрес с. ***, ул. „***“ № 8 в размер на 145
евро и парични суми за съдебни разходи в размер на 28,50 евро.
Видно от съдържанието на удостоверението, е че на С.Г. е наложена
финансова санкция от несъдебен орган за извършени правонарушения, за
това, че със своето поведение нарушава разпоредбите на §41, ал. I в
съчетание с Приложение 2, § 49 Stvo /Наредба за движението по пътищата/; §
24StVG /Закон за движение по пътищата/; 11.3.6 ВКаt /Каталог за глобите/.
Наложената финансова санкция за допуснатото нарушение е в размер на
145 евро и парични суми за съдебни разходи в размер на 28,50 евро.
Съобразно чл. 3, ал. І, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на
издаващата държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на
несъдебен орган за извършено административно нарушение.
Решение № ***, от 17.ХII.2020 г., влязло в сила на 14.І.2021 г.,
2
постановено от Zentrale Bubgeldstelle Polizeiprasidium Rheinpfalz Федерална
Република Германия е затова, че на 24.VIII.2020 г. в 18,53 часа в района на
Mainz, федерална магистрала 60 на 15,1 км., в посока Bingen, въпросното
лице в качеството си на шофьор на МПС с регистрация ЕН 92 – 30 КН
превиши допустимата максимална скорост извън населени места с 31 км/ч.
Деянията съставляват административно нарушение по смисъла на
разпоредбите на Приложение 2, § 49 Stvo /Наредба за движението по
пътищата/; § 24StVG /Закон за движение по пътищата/.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за
признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като е влязъл в
сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за
плащане на парична санкция, наложена с акт на съдебен орган за извършване
на престъпление, както и за налагане на задължение за плащане на разходите
по съдебните и административните процедури, довели до постановяване на
акта, който е издаден в държава-членка на Европейския съюз, от съд,
компетентен по наказателни дела.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. І от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на
Съвета от 24.ІІ.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец, съгласно приложения № 1 и 2
от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Федерална Република Германия е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. І и чл. 31, ал. І от закона, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и
обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
3
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция по отношение на С.Г. следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България, тъй като не са налице условията по чл.
35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на Решение
№ ***, от 17.ХII.2020 г., влязло в сила на 14.І.2021 г., постановено от Zentrale
Bubgeldstelle Polizeiprasidium Rheinpfalz Федерална Република Германия.
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решение
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция.
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд.
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
5. Решението не се отнася за деяния, които :
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума.
7. Решението се отнася за деяние, което представлява административно
нарушение по българското законодателство – Закона за движение по
пътищата, независимо от елементите на състава му по законодателството на
издаващата държава.
4
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението.
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
Извършеното деяние в издаващата държава – Федерална Република
Германия, касае разпоредбите на германския Закон за движение по пътищата
и Наредба за движението по пътищата. Решението е относимо към
административните нарушения визирани в българското законодателство,
поради което и на основание чл. 30, ал. ІІ, т. 1, предложение 1 от
ЗПИИРКОРНФС, двойната му наказуемост не се изисква. Постановено е
срещу физическо лице, което по българското законодателство носи
наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието,
предмет на решението. Производството е било писмено и С.Г. е бил уведомен
съгласно законодателството на решаващата държава лично, относно правото
си да обжалва решението.
С.Б. Г., ЕГН ********** е роден в гр. Плевен, последен известен адрес
с. ***, ул. „***“ № 8, поради което е налице и една от предпоставките на чл.
30, ал. ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
С оглед горното следва представеното решение да бъде признато.
Наложената финансова санкция в размер на 145 евро за административното
нарушение е с левова равностойност 283,59 лв. и съдебни разходи в размер на
28,50 евро с левова равностойност 55,71 лв., съобразно, равностойността по
валутния курс на БНБ, която за 1 евро е 1,95583 лв. на основание чл.16, ал.
VІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение № ***, от
17.ХII.2020 г., влязло в сила на 14.І.2021 г., постановено от Zentrale
Bubgeldstelle Polizeiprasidium Rheinpfalz Федерална Република Германия, с
което на българския гражданин Светослав Борисов Г., ЕГН **********,
роден в гр. Плевен, последен известен адрес с. ***, ул. „***“ № 8, е наложена
финансова санкция за извършени административни нарушения по смисъла на
разпоредбите на Приложение 2, § 49 Stvo /Наредба за движението по
пътищата/; § 24StVG /Закон за движение по пътищата/ на Федерална
Република Германия в размер на 145 евро с левова равностойност 283,59 лв. и
съдебни разходи в размер на 28,50 евро с левова равностойност 55,71 лв.
Препис от решението да се изпрати на ТП-НАП-гр.Плевен,за изпълнение.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Федерална Република Германия.
Копие от уведомлението по чл. 38, ал. І, т.1 от ЗПИКОНФС да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България, съобразно
чл. 38, ал. ІІ от същия закон.
Решението подлежи на обжалване и/или протест, пред Апелативен съд-
гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6