РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Силистра, 28.07.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева разгледа КАНД № 37 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 61 / 23.03.2020 г. по АНД № 885 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-1099-000763 / 10.12.2019 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Касаторът Д.Д.Н., ЕГН **********, оспорва гореописаното решение с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, и желае отмяна както на решението, така и на потвърденото с него наказателното постановление.
Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-1099-000763 / 10.12.2019 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора е наложена, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: „[...] Д.Д.Н. [...] на 15.10.2019 г. в 07:30 часа в община Силистра на път трети клас № 213 – км 5+673 в посока гр. Силистра като водач на лек автомобил – *** [...] при извършване на маневра, навлизане в съседна пътна лента (преминаване от дясна в лява пътна лента по посока на движението) не пропуска лек ав-л ***, движещ се по нея, в следствие на което се блъскат и реализират ПТП“.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването на последното не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Не е необходимо СРС да изследва въпроса защо съответният контролен орган е променил първоначалните си констатации относно правнорелевантните факти, след като неговите последващите констатации, формиращи предмета на настоящия административнонаказателен процес, съответстват на действителното фактическо положение, установено във въззивното съдебно производство. Освен това, на с. 2 – 3 от решението си, районният съд е изяснил как се е стигнало до промяна в гореспоменатите фактически констатации. 2/ Не съответства на истината твърдението на касатора за необсъждане показанията на свидетелката М., че последната се е опитвала да спре управлявания от нея автомобил. Констатация в тази насока СРС е обективирал на с. 3 от обжалваното решение. Тази констатация обаче не променя с нищо факта, че касаторът не се е съобразил с правилата за предимство по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, изискващи той да изчака преминаването на свидетелката М.. 3/ Невярно е също така твърдението на касатора, че въззивният съд не се е мотивирал защо не кредитира показанията на свидетеля М.. Напротив, мотиви по този въпрос са изложени на с. 3 – 4 от въззивното решение. 4/ Съгласно чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, настоящият състав е обвързан от фактическите констатации на районния съд, които не могат да бъдат ревизирани в касационното производство. Ето защо не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора за необоснованост, целящи установяване на факти, различи от установените с решението на СРС, особено като се има предвид, че необосноваността не попада в списъка на касационните поводи по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Единственото основание за преодоляването на съдържащите се в мотивите на въззивното решение фактически констатации, е наличието на процесуални нарушения. Районният съд обаче не е допуснал такива нарушения, поради което касационната инстанция е длъжна да се съобрази с всички факти от обжалваното решение, включително с ключовото установяване, че „[...] автомобилът на жалбоподателя е навлязъл частично в лявата лента [...], преди да достигне мястото за обратен завой, намиращ се на още разстояние напред. [...] колата му не е била в покой към момента на удара, а е била в движение. [...] Съдът не дава вяра на показанията на св. М. в частта им, че жалбоподателят бил навлязъл изцяло в лявата лента и вече бил спрял [...], защото от гр. Силистра към с. Айдемир идвала бързо кола в другото платно и той трябвало да изчака. [...] Недостоверността на визираните показания се очертава и от оставените следи от завъртането на *** надясно, което, ако вече е било спряло, за да чака, при така нанесения му удар е щяло да се завърти в другата посока [...]“ (с. 3 – 4 от решението на СРС). 5/ По отношение на останалите въпроси, които са от значение за решаването на делото, настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, към мотивите на въззивното решение.
С оглед на гореизложеното, решението на районния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 / 23.03.2020 г. по АНД № 885 / 2019 г. на Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.