Р Е
Ш Е Н
И Е №
74
гр.Кюстендил, 11.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря И. С., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 367 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба на “А.Д.Г.” ООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано адв. Б.П. от САК, против Ревизионен акт
№ Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, в частта на установения
резултат по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) - начислен /доначислен/ ДДС за данъчни периоди: м. март
2014г. , м. юни 2015 г., м. април 2017г.
и м. юни 2017г.; в частта на установения резултат по Закона за
корпоративното подоходно облагане - определени задължения за корпоративен данък за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и
2016г., както и в частта за начислената лихва за забава за всяко от
задълженията, в които части ревизионният
акт е изменен, съответно потвърден с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от
директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
София при Централното управление на НАП /вж. молба
вх. № 5350/01.11.2019г. и уточнението в
с.з. на 11.02.2020г./. Релевирани са основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК и
се прави искане за отмяна на РА в оспорените му части. Претендира се присъждане
на деловодни разноски по приложен списък.
Видно
от депозираната жалба и допълнителните уточнения, жалбоподателят оспорва
установения резултат по ЗДДС както
следва: за данъчния период м. март
2014г. – начисления на осн. чл.84 от ЗДДС за внасяне ДДС в размер на
925,61лв. ведно с лихва за забава и конкретно
задължението за ДДС в размер на 499,15лв.
по фактура № 9678/19.03.2014г., издадена от IDEA DUE SPA c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT00244300034, регистрирано в
Италия. Оспорва се, че действително е извършено ВОП от дружеството на
стоката /автомобила/ по процесната фактура, т.е. основанието за начисляване на данъка по чл.84
от ЗДДС с доводи, че изводите на ревизиращите
се основават само на проверки в информационни масиви, а не на надлежно събрани доказателства, вкл. по реда
на административното сътрудничество с данъчната администрация на Италия, като
се сочат и констатациите на вещото лице
в тази им част.; за данъчния период м. юни 2015
г. – начисления на осн. чл.86, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 от ЗДДС за
внасяне ДДС в размер на 13808,16лв., ведно с лихва за забава в размер на 5034,64лв.,
което задължение е във връзка с декларирана от дружеството ВОД към лицето В. С. на употребяван автомобил, за която е издадена
фактури № 946/08.06.2015г. с данъчна основа в размер на 69 040,80лв. Оспорват се като недоказани констатациите в РА, че не
е извършена ВОД от дружеството с твърдения, че изводите на ревизиращите се основават само на информация, получена при
обмен на данни с данъчната администрация на Г.и без да е извършена насрещна
проверка на дружеството, за което се твърди, че е закупило процесния автомобил
от посоченото лице. Сочи се, че в
случая, задължението за данък е за
получателя на стоката, който не е изпълнил добросъвестно задължението си да
превози стоката извън държавата – членка, в който смисъл се цитира практиката
на Съда на Европейския съюз по дело № С-409/04.; за
данъчния период м. април 2017г. – доначисления ДДС на осн. чл.79, ал.3, т.2, б.“а“ от ЗДДС в размер на 1 955,83лв. , ведно с лихва
за забава, въз основа на корекция на
ползван данъчен кредит за закупен от дружеството автомобил марка ** модел ** с номер на рамата WBAFF41060LZ01822, който е осчетоводен като стока и към датата на
ревизията не е изписан от стоковите
наличности, но не е наличен. Оспорва се процесуалната възможност горното задължение
да се установи с доказателствено средство, съставено в друго административно производството, извън
процесната ревизия, а именно с протокол № 0054828/26.04.2017г. от извършена инвентаризация.; за данъчния период м. юни
2017г. – начисления на осн. чл.84 от ЗДДС за внасяне ДДС в размер на
2073,18лв., ведно с лихва за забава в
размер на 334,61лв., което задължение е във връзка с ВОП от GO AUTO DI GIANNI ORAZIO c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT07257460969, регистрирано в И. Оспорва
се, че действително е извършено
ВОП от дружеството на стоката /автомобила/ по процесната фактура, т.е.
основанието за начисляване на данъка по чл.84 от ЗДДС с доводи, че изводите на
ревизиращите се основават само на
проверки в информационни масиви, а не
на надлежно събрани доказателства, вкл.
по реда на административното сътрудничество с данъчната администрация на Италия.
Видно
от депозираната жалба и допълнителните уточнения, жалбоподателят оспорва
установения резултат по Закона за
корпоративното подоходно облагане - задълженията
за корпоративен данък за 2012г. в
размер на 5 117,52лв., за 2013г. в размер на 2 128,39лв., за 2014г. в размер на 2 052,69лв., за 2015г.
в размер на 1 573,98лв. и за 2016г. в размер на 497,74лв., ведно със съответните
лихви. Сочи се, че ревизиращите незаконосъобразно и в противоречие с чл.54, ал.1
и ал.2 от ЗКПО, са увеличили финансовия резултат със стойността на счетоводните
разходи за амортизации, като не са съобразили документите за придобиване и
въвеждане в експлоатация на активите на
дружеството, предоставени при ревизията и установени от вещото лице, като се визират
и констатациите на същото за определяне на амортизационните разходи от
дружеството по правилото по чл.55 от ЗКПО.
Ответникът
- директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
София при Централното управление на НАП,
чрез процесуалния си представител юк Н. Г.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите
констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и решението на решаващия орган. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001017007151-020-001/23.10.2017 г., изменена със Заповед № Р-22001017007151-020-002/23.01.2018 г., издадени от А. М. – началник сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017г. на директора на ТД на НАП София. Със заповедите е определен обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2012г. до 30.09.2017г., като и лицата, които да извършат ревизията, а именно: Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите, която е ръководител на ревизията и И. Д. на длъжност главен инспектор по приходите. Производството по извършване на ревизията е спряно със заповед № Р-22001017007151-023-001/22.03.2018г. на осн. чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК във връзка с изпратена молба за обмен на информация до данъчната администрация на Германия и е възобновено със заповед № Р-22001017007151-143-001/23.11.2018г.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001017007151-092-001/14.12.2018г., който е връчен на ревизираното лице по електронен път на 20.12.2018г. Следва искане от ревизираното лице с вх. № 53-00-212#6/28.12.2018г. за удължаване срока за подаване на възражения, във връзка с което с уведомление с изх. № Р-22001017007151-РУС-001/27.12.2018г. , срокът за възражения е удължен. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК „А.Д.Г.“ ООД депозира възражения срещу ревизионния доклад с вх. № 53-00-212#7/01.02.2019г.
Въз основа на събраните доказателства, след преценка на същите и на възражението на ревизираното лице, е издаден оспореният Ревизионен акт № Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., от А. М. - началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията, и от Б. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията. С РА са установени задължения по ЗДДС и по ЗКПО, като с оглед предмета на оспорване е необходимо да се посочат следните задължения:
по ЗДДС: за данъчен период м. март 2014г. е определен за внасяне ДДС в размер на 935,70лв. и лихва за забава в размер на 460,05лв., в които се включва и оспореното задължение за ДДС в размер на 499,15лв., определено на осн. чл.84 от ЗЗДС вр. с чл.63, ал.1 от ЗДДС във връзка с констатациите на ревизиращия орган въз основа на проверка в информационните масиви на програмен продукт на НАП VIES за дружество – доставчик **** за недекларирано ВОП по фактура № 9678/19.03.2014г. на стойност 1276,06 евро с левова равностойност 2495,76лв., издадена от **** c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT00244300034, регистрирано в И, като е прието, че дружеството не е издало протокол по чл.117 от ЗДДС за придобиването на стоката /автомобил А/ и за начисляване на ДДС; за данъчен период м. юни 2015 г. – е определен на осн. чл.86, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 от ЗДДС за внасяне ДДС в размер на 13808,16лв. и лихва за забава в размер на 5034,64лв., което задължение е във връзка с декларирана от дружеството ВОД към лицето В. С. /получател/ на употребяван автомобил, за която е издадена фактура № 946/08.06.2015г. с данъчна основа в размер на 69 040,80лв., като е прието, че за ВОД не са изпълнени кумулативните изисквания по чл.7, ал.1 от ЗДДС, доколкото автомобилът не е напускал територията на РБългария /не са представени ЧМР, фактури и други документи по чл.45 от ППЗДДС, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до друга държава-членка/, а е продаден директно от получателя на „А П**“ ЕООД; за данъчен период м. април 2017г. – е определен осн. чл.79, ал.1 от ЗДДС, ДДС в общ размер от 6198,84лв., от които за внасяне - ДДС в размер на 4889,58лв. и лихва за забава в размер на 870,69лв., което задължение е във връзка с корекция на ползван данъчен кредит за закупен от дружеството автомобил марка **, модел ** с номер на рамата *********, който е осчетоводен като стока и към датата на ревизията не е изписан от стоковите наличности, но не е наличен, видно от Протокол № 0054828/26.04.2017г. от извършена инвентаризация; за данъчен период м. юни 2017г. – е определен за внасяне на осн. чл.84 от ЗЗДС вр. с чл.63, ал.1 от ЗДДС, ДДС в размер на 2073,18лв. и лихва за забава в размер на 334,61лв., във връзка с констатациите на ревизиращия орган въз основа на проверка в информационните масиви на програмен продукт на НАП VIES за дружество – доставчик **** c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT07257460969, регистрирано в Италия, при която се установява, че в периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г., същото е декларирало ВОД с получател „А.д.г.“ ООД на стойност 10 600,00 евро, а при проверка на документите на ревизираното лице е установено, че в посочения период е съставен само Протокол № 84/ 01.11.2017г. на стойност 10 365,90лв. и начислено ДДС в размер на 2073,18лв. за ВОП по фактура № 46/14.07.2017г., издадена от **** на стойност 5300,00 евро за автомобил марка „Б“. При съпоставка на горните данни, е прието, че ревизираното дружество не е декларирало ВОП, настъпило в периода 01.04.2017г. -30.06.2017г. в размер на 10 365,90лв. или 5300,00лв., колкото е разликата между декларираните ВОД от *** с получател „А.д.г.“ ООД на обща стойност 10 600,00 евро, и декларираното от последното ВОП с протокол № 84/ 01.11.2017г. на стойност 5300,00 евро.
по ЗКПО: за финансовата 2012г. – е установено задължение за корпоративен данък в размер на 6793,34лв., от което за внасяне в размер на 2296,88лв. и лихва за забава в размер на 1394,99лв.; за финансовата 2013г. - е установено задължение за корпоративен данък в размер на 4974,36лв., от което за внасяне в размер на 3340,02лв. и лихва за забава в размер на 1710,02лв.; за финансовата 2014г. - е установено задължение за корпоративен данък в размер на 4048,96лв., от което за внасяне в размер на 2722,49лв. и лихва за забава в размер на 1147,70лв.; за финансовата 2015г. - е установено задължение за корпоративен данък в размер на 2048,23лв., от което за внасяне в размер на 1071,05лв. и лихва за забава в размер на 365,76лв.; за финансовата 2016г. - е установено задължение за корпоративен данък в размер на 1783,15лв., от което за внасяне в размер на 1755,21лв. и лихва за забава в размер на 336,00лв. Ревизиращите сочат, че при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава 10 от ЗКПО, каквито в случая не са установени, тъй като не са представени доказателства за въвеждане в експлоатация и използване на активите. От друга страна, задълженията за корпоративен данък са определени на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО, като е увеличен счетоводния финансов резултат със сума, представляваща счетоводните разходи за амортизации за следните ДМА, а именно: автомобил „П“, заведен на 28.12.2010г. с първоначална стойност 391,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; климатик, заведен на 15.09.2010г. с първоначална стойност 5310,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; мотоциклет „Сузуки Бъртман“, заведен на 23.03.2012г. с първоначална стойност 2600,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; автомобил „Б“, заведен на 23.03.2013г. с първоначална стойност 21800,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%; прожектори, заведени на 29.08.2013г. с първоначална стойност 2700,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; автомобил „Б/41402“, заведен на 17.09.2013г. с първоначална стойност 56719,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%, изписан през 2016г.; телевизор, заведен на 31.01.2014г. с първоначална стойност 1040,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; гуми, заведени на 05.04.2013г. с първоначална стойност 1033,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; офис мебели, заведени на 30.07.2014г. с първоначална стойност 5250,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 15.02.2019г. и е обжалван изцяло по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК с жалба вх. №
53-03-737/01.03.2019г. на управителя на дружеството.
Директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл по жалбата с Решение № 771/07.05.2019г., с което на осн. чл. 155, ал. 1 и ал.2 от ДОПК, е: отменил РА в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2012г., м.05.2012г., м.06.2012г., м.09.2012г., м.10.2012г., м.11.2012г., м.12.2012г., м.01.2013г., м.02.2013г., м.05.2013г., м.06.2013г., м.07.2013г., м.08.2013г., м.09.2013г., м.10.2013г., м.01.2014г., м.04.2014г., м.06.2014г., м.07.2014г., м.08.2014г., м.09.2014г., м.11.2014г., м.03.2015г., м.05.2015г., м.07.2015г., м.08.2015г., м.09.2015г., м.11.2015г., м.12.2015г., м.01.2016г., м.02.2016г., м.03.2016г., м.05.2016г., м.07.2016г., м.08.2016г., м.11.2016г., м.02.2017г., .03.2017г., м.09.2017г., ведно с начислените лихви за забава, както и в частта на установения резултат по ЗДДС за м.12.2012г. ; изменил РА като установените задължения по ЗДДС за м.03.2014г. в размер на 1362,16лв. ДДС за внасяне е определено на ДДС за внасяне в размер на 925,61лв. и за м.04.2017г. – ДДС за внасяне в размер на 6198,84лв. е определено на ДДС за внасяне в размер на 3265,09лв., а установения с РА резултат по ЗКПО е определен на: установеното с РА задължение за корпоративен данък за финансовата 2012г. в размер на 6793,34лв., е определено на 5117,52лв., ведно със съответните лихви; установеното с РА задължение за корпоративен данък за финансовата 2013г. в размер на 4974,36лв., е определено на 2128,39лв., ведно със съответните лихви; установеното с РА задължение за корпоративен данък за финансовата 2014г. в размер на 4048,96лв., е определено на 2052,69лв., ведно със съответните лихви; установеното с РА задължение за корпоративен данък за финансовата 2015г. в размер на 2048,23лв., е определено на 1573,98лв., ведно със съответните лихви; установеното с РА задължение за корпоративен данък за финансовата 2016г. в размер на 1783,15лв., е определено на 497,74лв., ведно със съответните лихви; потвърдил РА в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2015г., м.06.2015г. и м.06.2017г., ведно с начислените лихви за забава.
С решение № 1346/05.07.2019г., директорът на ОДОП е допуснал поправка на явна фактическа грешка на Решение № 771/07.05.2019г. в частта, с която е потвърден РА в частта на установените задължения по ЗДДС като е заличен данъчния период м.03.2015г., т.е. РА е потвърден в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.06.2015г. и м.06.2017г., ведно с начислените лихви за забава. Горното не е спорно по делото и е видно от молбата на оспорващото дружество, с която се уточнява предявената жалба.
Съобразявайки предмета на оспорване, съдът възпроизвежда мотивите на органа в издаденото Решение № 771/07.05.2019г. в следните им части:
за оспорените задължения по ЗДДС: за данъчен период м. март 2014г. – с решението на директора на ОДОП е изменен РА като ДДС за внасяне от 1362,16лв. е определен на 925,61лв., но корекцията в размера на данъка не е във връзка със спорното задължение за ДДС в размер на 499,15лв., определено на осн. чл.84 от ЗЗДС вр. с чл.63, ал.1 от ЗДДС за недекларирано ВОП по фактура № 9678/19.03.2014г. на стойност 1276,06 евро с левова равностойност 2495,76лв., издадена от IDEA DUE SPA регистрирано в Италия, което е прието за законосъобразно определено по съображения, идентични с тези в РА във връзка с констатациите на ревизиращия орган от информационните масиви на програмен продукт на *** за дружеството –доставчик; за данъчен период м. юни 2015 г. – с решението на директора на ОДОП е потвърден РА в тази му част за определения за внасяне ДДС в размер на 13808,16лв. и лихва за забава в размер на 5034,64лв., като е прието, че липсват представени от ревизираното лице доказателства съгласно чл.45 от ППЗДДС, за реално извършена ВОД , с оглед на което не са изпълнени условията по чл.53, ал.1 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка на данъка и на осн. чл.86, ал.2 от ЗДДС вр. с чл.46, ал.1 от ППЗДДС законосъобразно е начислен ДДС в посочения размер; за данъчен период м. април 2017г. – с решението на директора на ОДОП е изменен РА като ДДС за внасяне от 6198,84лв. е определен на 3265,09лв., по съображения за законосъобразно доначисляване на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, на ДДС в размер на ползвания данъчен кредит за закупен от дружеството автомобил марка Б, който е осчетоводен като стока и към датата на ревизията не е изписан от стоковите наличности, но не е наличен при извършена инвентаризация, а корекцията в размера на данъка е вследствие на квалифицирането на стоката като дълготраен актив по см. на §1, т.83 от ДР на ЗДДС, което пък обосновава прилагането на формулата по чл.79, ал.3, т.2, б.“а“ от ЗДДС; за данъчен период м. юни 2017г. – с решението на директора на ОДОП е потвърден РА в тази му част за определения за внасяне ДДС в размер на 2073,18лв. и лихва за забава в размер на 334,61лв., което е прието за законосъобразно по съображения, идентични с тези в РА за правилно приложение на чл.84 от ЗЗДС вр. с чл.63, ал.1 от ЗДДС във връзка с констатациите на ревизиращия орган от информационните масиви на програмен продукт на *** за дружество –доставчик *****регистрирано в Италия, за декларирани ВОД на ревизираното лице в периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г., и съпоставка с декларирани от последното ВОП за същия период.
за оспорените задължения по ЗКПО: с решението на директора на ОДОП е изменен РА като определените с последния задължения за корпоративен данък за финансовите години 2012г.-2016г., включително, са намалени, но съображенията за извършената корекцията в размера на данъка са поради неправилно приложение на чл.26, ал.1 и чл.78 от ЗКПО, т.е. не са във връзка със спора по делото касаещ приложението на чл.54, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, за които се приема, че са законосъобразно приложени от ревизиращия орган, който е преобразувал декларираните счетоводни финансови резултати на дружеството в посока увеличение със стойността на счетоводните разходи за амортизация / по сметка 603 на оборотната ведомост/ и не е признал начислените данъчни амортизации от дружеството при определяне на данъчния финансов резултат, приемайки че не са представени доказателства за въвеждане в експлоатация и използване на активите.
По отношение на начислените лихви за задълженията по ЗДДС, в РА и в решението на директора на ОДОП са налице съображения за дължимост на същите на основание чл.175, ал.1 от ДОПК и за законосъобразно определяне периода на забавата в съответствие с правилото на вр. с чл.89, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
По отношение на начислените лихви за задълженията по ЗКПО, в РА и в решението на директора на ОДОП са налице съображения за дължимост на същите на основание чл.175, ал.2, т.2 от ДОПК и за законосъобразно определяне периода на забавата в съответствие с правилата по глава четиринадесета от ЗКПО /чл. 84-чл.90/ за авансовите вноски.
Решение № 771/07.05.2019г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП е връчено по електронен път на жалбоподателя на 09.05.2019г., а жалбата до съда е изпратена по куриер на 23.05.2019г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство е установено, че „А Д г“ ООД е регистрирано по ЗДДС на 19.11.2008г. на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот, както и че основната дейност на дружеството през ревизирания период е доставки на употребявани превозни средства. За осъществяването ѝ дружеството е наело паркоместа в автокъща в гр. Дупница на главен път Е-79, ул. „Софийско шосе“, съгласно договор за наем, сключен на 01.08.2014г. с „А д“ при месечен наем в размер на 200,00лв.
На дружеството е извършена ревизия по ЗДДС за периодите 19.11.2008г. -31.05.2009г., приключила с ревизионен акт № 10-*********/16.09.2009г., а на 26.04.2017г. е извършена инвентаризация, за констатациите от която е съставен Протокол № 0054828/26.04.2017г.
Във връзка със спорните задължения, в ревизионното производство са представени и събрани писмени доказателствени средства, от които е видно следното:
За данъчния период на м. март 2014г., ревизираното дружество е декларирало ВОП на стойност 67075,19лв. или 34 295,00 евро, като в дневника за продажби и справка-декларация за ДДС са отразени протоколи по чл.117 от ЗДДС за ВОП на стоки по фактури , издадени от IDEA DUE SPA c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT00244300034, регистрирано в И С цел удостоверяване реалността на доставките е извършена съпоставка между декларираните от дружеството ВОП и декларираните данни от дружеството – доставчик, в информационните масиви на програмен продукт на НАП VIES. При съпоставка на данните е установено, че IDEA DUE SPA е издало фактура № 9678/19.03.2014г. с получател „А.д.г.“ ООД за доставка на автомобил марка „А“ на стойност 1276,06 евро с левова равностойност 2495,76лв., която фактура не е отразена в ДП и в СД за ДДС за м. март 2014г. от дружеството-получател и същото не е декларирало ВОП по визираната фактура. Не е спорно между страните, че искане за информация по реда на чл.7 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета не е изпращано до данъчната администрация на Република И.
За данъчния период м. юни 2015г., ревизираното дружество е декларирало ВОД на стойност 35 000,00 евро или 69 040,80лв. с получател ***** на употребяван автомобил марка А К*, за която е издадена фактура № 946/08.06.2015г. с нулева ставка на данъка на осн. чл. 53, ал.1 от ЗДДС /вж. л. 160 от делото/. При констатация, че доставчика не е представил документи, доказващи ВОД - ЧМР, фактури и други документи по чл.45 от ППЗДДС, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до друга държава-членка, както и с цел установяване на обстоятелствата по чл.7 от ЗДДС, е открита процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Германия съгласно чл.7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета, а именно изпратено е писмо на 20.03.2018г., по което е получен отговор с референтен номер ****** / вж. л. 156-159 от делото/, в който се сочи, че закупеният от В С автомобил е превозен от същата до гр. София на собствен ход, където е продаден на „А**“ЕООД и че автомобила не е напускал страната.
За данъчния период м. април 2017г. констатациите на ревизиращите органи са въз основа на данните от извършена инвентаризация, удостоверена с Протокол № 0054828/26.04.2017г. / вж. л. 867 и сл. от делото/, които са съпоставени с данните при ревизията. При сравнителния анализ се установява липса на автомобил марка **, модел * с номер на рамата ****, който е осчетоводен като стока и към датата на ревизията не е изписан от стоковите наличности, като за придобиването му дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 4 889,58лв.
За данъчния период на м. юни 2017г., констатациите на ревизиращите органи за дължим ДДС от дружеството за ВОП са въз основа на проверка в информационните масиви на програмен продукт на НАП VIES за дружество –доставчик **** c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT07257460969, регистрирано в Италия, при която се установява, че в периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г., същото е декларирало ВОД с получател „А.д.г.“ ООД на стойност 10 600,00 евро, а при проверка на документите на ревизираното лице е установено, че в посочения период е съставен само Протокол № 84/ 01.11.2017г. на стойност 10 365,90лв. и начислено ДДС в размер на 2073,18лв. за ВОП по фактура № 46/14.07.2017г., издадена от *** на стойност 5300,00 евро за автомобил марка „Б. При съпоставка на горните данни, е прието, че ревизираното дружество не е декларирало ВОП, настъпило в периода 01.04.2017г. -30.06.2017г. в размер на 10 365,90лв. или 5300,00лв., колкото е разликата между декларираните ВОД от **** с получател „А.д.г.“ ООД на обща стойност 10 600,00 евро, и декларираното от последното ВОП с протокол № 84/ 01.11.2017г. на стойност 5300,00 евро. Предвид горните констатации, ревизиращите органи начисляват допълнително ДДС в размер на 2073,18лв. върху сумата 10 365,90лв. за данъчно събитие – ВОП през м. юни 2017г.
За финансовата 2012година, ревизираното дружество е подало годишна данъчна декларация с деклариран счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 44 964,22лв. и формиран данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 44 964,22лв., както и дължим корпоративен данък в размер на 4496,46лв. Дружеството е осчетоводило разходи за амортизации в размер на 6210,55лв. ; не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата на счетоводните разходи за амортизации; представило е САП и ДАП, съгласно които начислените амортизации са в размер на 1030,38лв. за ДМА, а именно: автомобил „Паджеро“, заведен на 28.12.2010г. с първоначална стойност 391,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; климатик, заведен на 15.09.2010г. с първоначална стойност 5310,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; мотоциклет „С***“, заведен на 23.03.2012г. с първоначална стойност 2600,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%.
За финансовата 2013година, ревизираното дружество е подало годишна данъчна декларация с деклариран счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 16 343,36лв. и формиран данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 16 343,36лв. , както и дължим корпоративен данък в размер на 1634,34лв. Дружеството е осчетоводило разходи за амортизации в размер на 4940,45лв.; не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата на счетоводните разходи за амортизации; представило е САП с начислени амортизации в размер на 4258,07лв. и ДАП с начислени амортизации в размер на 7803,01лв., като начислените амортизации са за ДМА, а именно: автомобил „П“, заведен на 28.12.2010г. с първоначална стойност 391,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; климатик, заведен на 15.09.2010г. с първоначална стойност 5310,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; мотоциклет „С“, заведен на 23.03.2012г. с първоначална стойност 2600,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; автомобил „**“, заведен на 23.03.2013г. с първоначална стойност 21800,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%; прожектори, заведени на 29.08.2013г. с първоначална стойност 2700,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; автомобил „***“, заведен на 17.09.2013г. с първоначална стойност 56719,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%, изписан през 2016г.
За финансовата 2014година, ревизираното дружество е подало годишна данъчна декларация с деклариран счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 13 264,73лв. и формиран данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 13 264,73лв. , както и дължим корпоративен данък в размер на 1326,47лв. Дружеството е осчетоводило разходи за амортизации в размер на 7262,17лв.; не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата на счетоводните разходи за амортизации; представило е САП с начислени амортизации в размер на 7262,17лв. и ДАП с начислени амортизации в размер на 21441,92лв., като начислените амортизации са за ДМА, а именно: автомобил „П“, заведен на 28.12.2010г. с първоначална стойност 391,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; климатик, заведен на 15.09.2010г. с първоначална стойност 5310,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; мотоциклет „С“, заведен на 23.03.2012г. с първоначална стойност 2600,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; автомобил „Б“, заведен на 23.03.2013г. с първоначална стойност 21800,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%; прожектори, заведени на 29.08.2013г. с първоначална стойност 2700,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; автомобил „Б/41402“, заведен на 17.09.2013г. с първоначална стойност 56719,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%, изписан през 2016г.;телевизор, заведен на 31.01.2014г. с първоначална стойност 1040,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; гуми, заведени на 05.04.2013г. с първоначална стойност 1033,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; офис мебели, заведени на 30.07.2014г. с първоначална стойност 5250,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%.
За финансовата 2015година, ревизираното дружество е подало годишна данъчна декларация с деклариран счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 9771,83лв. и формиран данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 9771,83лв. , както и дължим корпоративен данък в размер на 977,18лв. Дружеството е осчетоводило разходи за амортизации в размер на 5968,00лв.; не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата на счетоводните разходи за амортизации; представило е САП с начислени амортизации в размер на 5968,00лв. и ДАП с начислени амортизации в размер на 20147,75лв., като начислените амортизации са за ДМА, а именно: автомобил „П“, заведен на 28.12.2010г. с първоначална стойност 391,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; климатик, заведен на 15.09.2010г. с първоначална стойност 5310,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; мотоциклет „С“, заведен на 23.03.2012г. с първоначална стойност 2600,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; автомобил „Б“, заведен на 23.03.2013г. с първоначална стойност 21800,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%; прожектори, заведени на 29.08.2013г. с първоначална стойност 2700,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; автомобил „Б/41402“, заведен на 17.09.2013г. с първоначална стойност 56719,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%, изписан през 2016г.;телевизор, заведен на 31.01.2014г. с първоначална стойност 1040,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; гуми, заведени на 05.04.2013г. с първоначална стойност 1033,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; офис мебели, заведени на 30.07.2014г. с първоначална стойност 5250,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%.
За финансовата 2016година, ревизираното дружество е подало годишна данъчна декларация с деклариран счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 279,42лв. и формиран данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 279,42лв. , както и дължим корпоративен данък в размер на 27,94лв. Дружеството е осчетоводило разходи за амортизации в размер на 4698,00лв.; не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата на счетоводните разходи за амортизации; представило е САП с начислени амортизации в размер на 4698,00лв. и ДАП с начислени амортизации в размер на 4698,00лв., като начислените амортизации са за ДМА, а именно: автомобил „П“, заведен на 28.12.2010г. с първоначална стойност 391,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; климатик, заведен на 15.09.2010г. с първоначална стойност 5310,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; мотоциклет „С“, заведен на 23.03.2012г. с първоначална стойност 2600,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 10%; автомобил „Б“, заведен на 23.03.2013г. с първоначална стойност 21800,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%; прожектори, заведени на 29.08.2013г. с първоначална стойност 2700,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; автомобил „Б/41402“, заведен на 17.09.2013г. с първоначална стойност 56719,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 25%, изписан през 2016г.;телевизор, заведен на 31.01.2014г. с първоначална стойност 1040,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; гуми, заведени на 05.04.2013г. с първоначална стойност 1033,33лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%; офис мебели, заведени на 30.07.2014г. с първоначална стойност 5250,00лв. при годишна данъчна амортизационна норма 15%.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е изпълнена от вещото лице М.В. , въз основа на данните в приложените от ревизиращия орган документи по преписката, представени от жалбоподателя ДАП, САП, първични документи за придобиване на амортизируемите активи, хронологични описи на сметка 304, месечни справки – декларации и др. Констатациите на вещото лице в експертно заключение вх. № 629/30.02.2020г. са следните: през ревизирания период дружеството е реализирало ВОП и заплащане на стоките от дружество ***c идентификационен номер по ***, регистрирано в Италия на автомобил *** по фактура №46/14.07.2017г. за 5600 евро, за което е съставен Протокол І№ 84/01.11.2017г. за стойност на актива 10 365,899лв. и ДДС – 2073,18лв., като покупката е отразена в месечната справка – декларация по реда на ЗДДС и в дневника за покупки в колона 10 - ВОП; през ревизирания период дружеството е реализирало ВОП и заплащане на стоките от дружество ** c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT00244300034, регистрирано в Италия / с този идентификационен номер е фирма *** на различни активи, а конкретно през спорния период на м. март 2014г. е придобит автомобил Мерцедес за 3646,06 евро и аксесоари за 123,94 евро по фактура № 90750348/19.03.2014г. за която е съставен Протокол № 48/19.03.2014г., за 7373,479лв. и ДДС – 1474,70лв., който е осчетоводи през м. март 2014г. По отношение на задълженията по ЗКПО, вещото лице сочи първичните документи за придобиване на активите, въведени в инвентарните книги на жалбоподателя, а именно: за климатика е издадена фактура № 380/15.09.2010г. за стойността от 5310,00лв. без ДДС; за мотоциклет „С“ – фактура № 4447/22.05.2013г. за 21 800,00лв. без ДДС; за 15 броя прожектори – фактура № 8198/29.08.2013г. за 2700,00лв. без ДДС; за Б/41402 – фактура № 13VVО00818/17.09.2013г. за 29 000 евро / 56 719,00лв.; за телевизор – фактура № **********/31.01.2014г. за 1040,83лв. ; за 4 броя гуми – фактура № 42/05.04.2014г. за 1003,33лв. без ДДС; за офис мебели – фактура № **********/30.07.3014г. за 5 250,00лв. без ДДС, а за автомобила „П**“ – не са представени документи за придобиване.
В заключението са посочени разходите за амортизация през ревизираните периоди, както следва: за 2012г. – съгласно ДАП – 1030,38лв. и съгласно САП – 1030,38лв. ; за 2013г. – съгласно ДАП –7803,01лв. и съгласно САП – 4258,07лв., като в последния не е включена амортизация за автомобила ***в размер на 3544,94лв.; за 2014г. – съгласно ДАП –21 441,90лв. и съгласно САП – 7 262,17лв., като в последния не е включена амортизация за автомобила ** в размер на 14 179,80лв. ; за 2015г. – съгласно ДАП –20 147,80лв. и съгласно САП – 5 968,00лв., като в последния не е включена амортизация за автомобила *** в размер на 14 179,80лв. ; за 2016г. – съгласно ДАП –4 698,00лв. и съгласно САП – 4 698,00лв., като съгласно последния, автомобила ** е изписан през м. 02.2016г.
Към заключението в.л. В. е приложила таблица с данни за начислените амортизации от дружеството за сочените по-горе активи, като изводите са, че определените годишни данъчни амортизационни норми са равни или по-малки от определените с чл.55 от ЗКПО. Вещото лице е направило изчисления за размера на лихвата за забава съобразно размерите на задълженията по ЗКПО по решението на директора на ОДОП.
Съдът счита заключението на вещото лице за обективно и компетентно, съответстващо на писмените доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, същата е частично основателна. Съображенията са следите:
Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на дружеството жалбоподател с ДДС и корпоративен данък за процесните периоди. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
Преценката относно приложението на материалния закон съдът извършва поотделно за всяко от установените задължения, а именно:
Жалбоподателят оспорва РА в частта, с която е начислен ДДС за данъчния период м. март 2014г. в размер на 935,70лв. и лихва за забава в размер на 460,05лв., в която част същият е изменен с решението на директора на ОДОП като е определен ДДС размер на 925,61лв. Видно от жалбата и допълнителната молба, оплакванията за неправилно приложение на материалния закон касаят задължението за ДДС в размер на 499,15лв., включено в общия размер на установения данък за данъчния период м. март 2014г. Както се посочи по-горе, оспореното задължение е определено на осн. чл.84 от ЗЗДС вр. с чл.63, ал.1 от ЗДДС във връзка с констатациите на ревизиращия орган въз основа на проверка в информационните масиви на програмен продукт на *** за дружество – доставчик *** за недекларирано ВОП от жалбоподателя по фактура № 9678/19.03.2014г. на стойност 1276,06 евро с левова равностойност 2495,76лв., издадена от **** c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT00244300034, регистрирано в Италия. Ревизиращите са приели, че дружеството е задължен субект по чл.84 от ЗДДС, но не е издало протокол по чл.117 от ЗДДС за придобиването на стоката, съотв. не е начислило ДДС. Защитната теза на жалбоподателя е, че не е извършено ВОП на стоката по процесната фактура, т.е. оспорва се основанието за начисляване на данъка по чл.84 от ЗДДС с доводи, че изводите на ревизиращите се основават само на проверки в информационни масиви, а не на надлежно събрани доказателства, като се сочат и констатациите на вещото лице в тази им част. Съдът счита така релевираните възражения за основателни, а оспорения РА в тази част за незаконосъобразен.
В случая е безспорно, че за данъчния период на м. март 2014г., ревизираното дружество е декларирало ВОП на стойност 67075,19лв. или 34 295,00 евро, като в дневника за продажби и справка-декларация за ДДС са отразени протоколи по чл.117 от ЗДДС за ВОП на стоки по фактури, издадени от *** c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT00244300034, регистрирано в Италия; че ревизиращите са извършили съпоставка между декларираните от дружеството ВОП и декларираните данни от дружеството – доставчик в информационните масиви на програмен продукт на ****; че при съпоставка на данните е установено, че **** е издало фактура № 9678/19.03.2014г. с получател „А.д.г.“ ООД за доставка на автомобил марка „А“ на стойност 1276,06 евро с левова равностойност 2495,76лв., която фактура не е отразена в ДП и в СД за ДДС за м. март 2014г. от дружеството-получател и същото не е декларирало ВОП по визираната фактура.
Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали действително е налице ВОП, респ. дали е възникнало процесното задължение за дружеството. За формиране на отговор по съществуващия спор, е необходимо да бъде съобразено, че според разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 25 ЗДДС данъчно събитие е вътреобщностното придобиване, а съгласно ал.2 на чл.25 от ЗЗДС, данъчното събитие възниква на датата на прехвърляне на собствеността върху стоката, освен в случаите на фактическо предоставяне на стока по чл. 6, ал.2 от същия закон. За да е налице ВОП и оттам данъчно събитие и основание за облагане по реда на ЗДДС, следва стоката да е получена на територията на РБългария, да е прехвърлено правото на собственост върху нея. Основен принцип в областта на косвеното данъчно облагане е принципът на облагане в "държавата на местоназначението" на вътреобщностните доставки. Съобразно този принцип, облагането с ДДС следва потреблението на стоките и се извършва в държавата-членка, където те се доставят, като по този начин задълженията за начисляване на данъка се възлагат на получателя на доставката. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС, съгласно която данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Данъкът се начислява с протокол и се посочва в справката - декларация за съответния данъчен период. Доставчикът, от своя страна, не начислява данък за доставката си, но я декларира в VIES - декларацията си. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, " декларация ( - информационна система за обмяна на информация по ДДС)" е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Горното сочи, че данните в информационните масиви на програмен продукт VIES съставляват надлежно доказателство в производството по установяване на данъчни задължения.
Независимо от изложеното, съдът счита, че в процесния случай не са налице всички предпоставки, за да се приеме, че ревизираното лице е извършило ВОП по посочената по-горе фактура, т.е. че е възникнало данъчното събитие. При защитна теза на оспорващия, че не е получател по сочената доставка, то без съмнение в тежест на приходната администрация е да установи по безспорен начин правнорелевантните за настоящия казус факти и обстоятелства, сочени като основание за издаване на ревизионния акт в тази му част. В случая това не е сторено, поради което не може да се приеме за достоверна тезата, че задълженото лице реално е получило от италианското дружество процесната доставка. Горният извод съдът мотивира с констатациите за липса на доказателства, че жалбоподателят е получил стоката. Вярно е, че от данните в информационните масиви на НАП е установено фактуриране на стоката, но не е установено достигане на тази стока до крайния получател, т. е. прехвърлянето на собствеността или фактическото придобиване. Какви са причините за това е ирелевантно за спора. В тази връзка от значение са констатациите на вещото лице в приетото заключение, за липса на данни в счетоводството на жалбоподателя за плащане на стоката по процесната фактури, както и за заприходяване на същата. Видно е, че това не е така за други ВОП от същия доставчик, за които има данни, че стоките са получени и надлежно декларирани с протоколи по чл.117 от ЗДДС.
По тези съображения съдът намира, че органите по приходите незаконосъобразно са установили на ревизираното лице задължение за период м. март 2014г. по чл. 84 от ЗДДС - ДДС в размер на 499,15лв., за доставката по данни от **, отразени от *** с фактура № 9678/19.03.2014г., поради което жалбата в тази част е основателна и ревизионният акт следва да бъде изменен, като вместо определения ДДС в размер на 925,61лв. се определи ДДС в размер на 426,46лв. / 925,61лв. – 499,15лв.= 426,46лв./. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК, данъкът се дължи ведно със законната лихва, определена в съответствие с правилото на вр. с чл.89, ал.1 и ал.2 от ЗДДС вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
Идентични са констатациите и правните изводи за незаконосъобразност на РА в частта, с която е доначислен ДДС за данъчния период м. юни 2017г. в размер на 2073,18лв. и лихва за забава в размер на 334,61лв., като в тази част РА е потвърден с решението на директора на ОДОП. Ревизиращият орган се е мотивирал само с данните от проверката в информационните масиви на програмен продукт на ** за дружество – доставчик *** c идентификационен номер по ДДС /VIN/ IT07257460969, регистрирано в Италия. Липсват доказателства, че жалбоподателят реално е получил от италианското дружество доставка, подлежаща на деклариране и облагане с данък на осн. чл.84 вр. с чл.63, ал.1 от ЗДДС. Доколкото жалбоподателят оспорва извършено ВОП, в тежест на приходната администрация е да установи по безспорен начин правнорелевантните за настоящия казус факти и обстоятелства, сочени като основание за издаване на ревизионния акт в тази му част. В случая това не е сторено, поради което не може да се приеме за доказано, че задълженото лице реално е получило от италианското дружество доставка на визираната стойност от 5300 евро. Данните в информационните масиви на НАП не доказват достигане на стоките до крайния получател, т. е. прехвърлянето на собствеността или фактическото придобиване на същите. В подкрепа на горното са и констатациите на вещото лице в приетото заключение, че в счетоводството на жалбоподателя е отразено ВОП от ***, но в друг данъчен период, което е декларирано с протокол, макар и съставен извън срока по чл.117, ал.3 от ЗДДС. Извън горното, неясна е процесната доставка по вид на стоката; неясна е и стойността на доставката. За да мотивират доначисления размер на ДДС, ревизиращите органи се основават на предположения. Видно от изложеното в РА и в решението на директора на ОДОП, за да приеме, че жалбоподателят не е декларирал ВОП, настъпило в периода 01.04.2017г. - 30.06.2017г. в размер на 10 365,90лв. или 5300,00лв., органът е съобразил разликата между декларираните в периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г., ВОД от *** с получател „А.д.г.“ ООД на обща стойност 10 600,00 евро, и декларираното от последното ВОП с Протокол № 84/ 01.11.2017г. на стойност 5300,00 евро. Този начин на определяне на данъчния период, на стойността на ВОП, респ. на данъчната основа и на ДДС, не съответства на правилата за безспорна установеност на публичните задължения чрез допустимите от закона доказателствени средства, както и на принципите за обективност и истинност, прогласени в чл.3 от ДОПК. Според ал.2 и ал.3 на чл.3 от ДОПК, административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. В контекста на изложеното и въз основа на събраните доказателства, вкл. заключението на вещото лице, съдът счита, че не са налице предпоставките, за да се приеме, че ревизираното лице е извършило ВОП през м. юни 2017г., т.е. че е възникнало данъчното събитие, за което не е начислен ДДС в дължимия размер.
По тези съображения съдът намира, че органите по приходите незаконосъобразно са установили на жалбоподателя задължение за ДДС за период м. юни 2017г. в размер на 2073,18лв. и лихва за забава в размер на 334,61лв., за доставка по данни от VIES, отразени от *** поради което жалбата в тази част е основателна и ревизионният акт следва да бъде отменен.
Жалбоподателят оспорва РА в частта, с която е начислен на осн. чл.86, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 от ЗДДС, ДДС за данъчния период м. юни 2015 г. в размер на 13808,16лв. и лихва за забава в размер на 5034,64лв. В тази част РА е потвърден с решението на директора на ОДОП. Съдът счита жалбата за неоснователна. РА в тази част, е издаден в съответствие със събраните доказателства спрямо които правилно е приложен материалния закон. Задължението за ДДС е във връзка с декларирана от дружеството ВОД към лицето В. С. /получател/ на употребяван автомобил, за която е издадена фактура № 946/08.06.2015г. Ревизиращите органа са приели, че не са изпълнени кумулативните изисквания по чл.7, ал.1 от ЗДДС, доколкото доставчикът не е доказал с документите по чл.45 от ППЗДДС, че стоката е напуснала територията на Р България. Така формираните изводи са правилни, вкл. във връзка с правилата за доказателствената тежест за установяване на релевантното данъчно събитие. Доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.
Не е спорно по делото, че ревизираното дружество е декларирало ВОД на стойност 35 000,00 евро или 69 040,80лв. с получател ***, регистрирано в Германия, на употребяван автомобил марка А**, за която е издадена фактура № 946/08.06.2015г. с нулева ставка на данъка на осн. чл. 53, ал.1 от ЗДДС; че по реда на чл.7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета е събрана информация за това, че закупеният от В. С автомобил е превозен от същата до гр. София на собствен ход, където е продаден на „А.***“ЕООД и че автомобила не е напускал страната.
Спорът по делото е относно наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на декларираната от ревизираното дружество ВОД, респ. относно надлежните доказателства за това и по-конкретно факта на напускане на стоката на територията на страната. Защитната теза на жалбоподателя е, че изводите на ревизиращите се основават само на информация, получена при обмен на данни с данъчната администрация на Германия и без да е извършена насрещна проверка на дружеството, за което се твърди, че е закупило процесния автомобил от посоченото лице. Поддържа се, че в случая, задължението за данък е за получателя на стоката, който не е изпълнил добросъвестно задължението си да превози стоката извън държавата – членка, в който смисъл се цитира практиката на Съда на Европейския съюз по дело № С-409/04. Така релевираните доводи са неоснователни. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, а според чл.53, ал.1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС и относимата разпоредба е на чл. 45 от ППЗДДС, в редакцията на текста към момента на извършване на ВОД - ред. ДВ бр. 10/2011г. Изискуемите документи са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно е налице фактура за доставката, с всички необходими реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Не са представени документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоката до територията на другата държава-членка. Обратно на поддържаното от оспорващия, доказателствената тежест за горното обстоятелство е за данъчния субект, който декларира данъчното събитие с нулева ставка, а и отрицателният факт, какъвто е липсата на документи по чл.45, т.2 от ППЗДДС, не подлежи на доказване, вкл. от приходната администрация. Последната е приложила механизма за обмен на информация, т.е. получените данни са събрани надлежно и са достатъчни за да обосноват изводите за отсъствие на ВОД. Ревизираното лице, което твърди обратното е следвало да ангажира доказателства за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка, а не получателят на стоката, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Цитираната съдебна практика е тълкувана изолирано и неправилно. Съобразно т.67 на Решение на Съда от 27 септември 2007 година по дело № С-409/04, след като веднъж доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки, че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят на доставката следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава – членка. Както се посочи, по казуса е безспорно, че стоката не е напускала територията на Република България, т.е. жалбоподателят – доставчик не е доказал ВОД с документите по чл.45 от ППЗДДС, поради което задължението за ДДС не е отпаднало за него.
Предвид изложеното, законосъобразно ревизиращите органи са дисквалифицирали процесното данъчно събитие като ВОД и на осн. чл.86, ал.1 вр с чл.66, ал.1 от ЗДДС, са начислили ДДС в размер на 13808,16лв. и лихва за забава в размер на 5034,64лв. Последната е определена правилно в съответствие с чл.175, ал.1 от ДОПК вр. с чл.89, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. РА в посочената част е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Жалбоподателят оспорва РА в частта, с която е доначислен на осн. чл.79, ал.3 вр. с ал.1 от ЗДДС, ДДС за данъчния период м. април 2017г. В тази част РА е изменен с решението на директора на ОДОП, като ДДС за внасяне от 6198,84лв. е определен на 3265,09лв. Възраженията на жалбоподателя касаят сумата в размер на 1 955,83лв. – доначислено ДДС въз основа на корекция на ползван данъчен кредит за закупен от дружеството автомобил марка *** който е осчетоводен като стока и към датата на ревизията не е изписан от стоковите наличности, но не е наличен. Оспорва се процесуалната възможност горното задължение да се установи с доказателствено средство, съставено в друго административно производството, извън процесната ревизия, а именно с протокол № 0054828/26.04.2017г. от извършена инвентаризация.
Съдът счита жалбата в тази част за неоснователна. Не е спорно по делото, че ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит за закупен от дружеството автомобил марка Б модел ** в размер на 4 889,58лв. по протокол № 43/21.01.2014г. и че автомобилът е осчетоводен като стока. Обстоятелство, че към датата 26.04.2017г. не е наличен на територията на дружеството, се доказва с Протокол № 0054828/26.04.2017г., съставен от длъжностни лица при ТД на НАП – София, заемащи длъжността главен инспектор по приходите в отдел „Оперативни проверки“ във връзка с резолюция за извършване на оперативна проверка № ОП - 22002217010099-ОРП/13.04.2017г. от регистъра на ТП на НАП – София. Цитираният протокол е допустимо доказателствено средство в ревизионното производство съгласно правилото по чл.49 от ДОПК. Визираните характеристики на протокола го квалифицират като официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК. От друга страна, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколът съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателства за извършените от или пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Следват изводи, че описаното в протокола МПС не е било налично към датата на инвентаризацията.
Горните факти сочат на осъществени предпоставки по чл.79, ал.1 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Установена е по надлежния ред липса на стока, за придобиването на която жалбоподателят е ползвал данъчен кредит. Налице са основания за начисляване на данък в размера на ползвания данъчен кредит, който в случая е коригиран законосъобразно от решаващия орган по правилото на чл.79, ал.3, т.2, б.“а“ от ЗДДС вр. с §1, т.83 от ДР на ЗДДС, в размер на 1 955,83лв. Вследствие на горното с решението на директора на ОДОП е изменен и общия размер на доначисления ДДС за м. април 2017г. на 3 265,09лв., който се следва ведно с лихва за забава в размер на 525,13лв. съобразно заключението на вещото лице. По изложените съображения жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
Жалбоподателят
оспорва РА в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък на осн. чл.54, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, за
периода 2012г. - 2016г., включително,
като в тази част РА е изменен с решението на директора на ОДОК като са определени
задължения за корпоративен данък, както следва:
за финансовата 2012г. - в размер на 5117,52лв., ведно със съответните
лихви; за финансовата 2013г. - в размер
на 2128,39лв., ведно със съответните лихви; за финансовата 2014г. - в размер на
2052,69лв., ведно със съответните лихви; за финансовата 2015г. - в размер на
1573,98лв., ведно със съответните лихви; за финансовата 2016г. - в размер на
497,74лв., ведно със съответните лихви, но съображенията за извършената корекцията в
размера на данъка са поради неправилно приложение на чл.26, ал.1 и чл.78 от ЗКПО, т.е. не са във връзка със спора по
делото касаещ хипотезите на чл.54, ал.1
и ал.2 от ЗКПО.
Съдът,
при съвкупната преценка на доказателствата по делото, счита жалбата за
неоснователна в тази част. Законосъобразно,
органите на приходната администрация са преобразували декларираните счетоводни финансови резултати на дружеството в посока увеличение със стойността
на счетоводните разходи за амортизация / по сметка 603 на оборотната
ведомост/ и не са признали начислените данъчни амортизации
от дружеството при определяне на данъчния финансов резултат, приемайки че не са представени доказателства за
въвеждане в експлоатация и използване на активите. Така формираните изводи са в
съответствие със събраните доказателства спрямо които правилно е приложен
материалния закон.
Съгласно
чл.54, ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават
годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава /глава десета
от ЗКПО/. Съгласно чл.54, ал.2 от ЗКПО, счетоводните разходи за амортизация не
се признават за данъчни цели и при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводния финансов резултат се
увеличава със счетоводните
амортизации, независимо от това дали
отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане. Видно от релевираните възражения, жалбоподателят не оспорва приложението на
чл.54, ал.2 от ЗКПО, а само отказът на органа да приложи правилото по чл.54,
ал.1 от закона като намали данъчния финансов резултат с годишните данъчни
амортизации. В този смисъл е защитната
теза на жалбоподателя , че при определяне на финансовия резултат, органът не е
съобразил документите за придобиване и въвеждане в експлоатация на активите на дружеството, предоставени при
ревизията и установени от вещото лице, както и констатациите на същото за
определяне на амортизационните разходи от дружеството по правилото по чл.55 от ЗКПО. Доводите са неоснователни и не се
подкрепят от доказателствата по делото.
Безспорно
е, че за финансовата 2012година, ревизираното дружество е осчетоводило разходи
за амортизации в размер на 6210,55лв. и не е увеличило счетоводния финансов
резултат със сумата на счетоводните разходи за амортизации; за
финансовата 2013година - е осчетоводило разходи за амортизации в размер на
4940,45лв. и не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата на счетоводните
разходи за амортизации; за финансовата 2014година - е осчетоводило разходи за амортизации в
размер на 7262,17лв. и не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата
на счетоводните разходи за амортизации; за финансовата 2015година - е осчетоводило разходи за амортизации в
размер на 5968,00лв. и не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата
на счетоводните разходи за амортизации;
за финансовата 2016година - е осчетоводило разходи за амортизации в
размер на 4698,00лв. и не е увеличило счетоводния финансов резултат със сумата
на счетоводните разходи за амортизации.
Безспорно
е, че ревизираното лице е представило
доказателства за придобиване на амортизируемите активи /с изключение на
автомобил „Паджеро“/, но както в
ревизионното производство, така и в съдебното производство не е доказано
въвеждането на същите в експлоатация и използването им в дейността на
дружеството. Такива данни не са
предоставени и на вещото лице, което изчислява амортизационните норми по
правилата на чл.55 от ЗКПО, съобразно датата на придобиване на активите.
Предвид горното, законосъобразно ревизиращият орган сочи, че при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава 10 от ЗКПО, каквито в случая не са установени, тъй като не са представени доказателства за въвеждане в експлоатация и използване на активите. Съгласно чл.58, ал.1 от ЗКПО, начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец, като датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. Относно документалната обоснованост на датата на въвеждане в експлоатация на актива, ЗКПО не съдържа специални изисквания в глава десета, поради което е приложим общия ред за документирането по чл.10 от ЗКПО, който препраща към Закона за счетоводството. Както се посочи, ревизираното лице не е ангажирало документи, установяващи датата на въвеждане в експлоатация на активите, както и тяхното ползване в дейността на дружеството, респ. тяхната икономическа изгода за дружеството. Следват изводи, че задълженията за корпоративен данък са определени правилно в резултат на извършено преобразуване в посока увеличение на годишния финансов резултат със сума, представляваща счетоводните разходи за амортизации на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО. Установените с решението на директора на ОДОП задължения за корпоративен данък са законосъобразни. По изложените съображения жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
Видно от решението за решаващият орган, РА е изменен само в частта на установените задължения за корпоративен данък, но не и по отношение на начислените лихви. Последните остават в размерите съобразно РА, което е в противоречие с правилата по чл.175, ал.1 и ал.2, т.2 от ДОПК вр. с чл.90 вр. с чл.93 от ЗКПО вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ. Дължимо е изменение на РА в частта за определените лихви върху задълженията за корпоративен данък съобразно заключението на вещото лице както следва: за финансовата 2012г. – в размер на 1394,99лв.; за финансовата 2013г. – в размер на 1017,16лв.; за финансовата 2014г. – в размер на 772,14лв.; за финансовата 2015г. – в размер на 365,76лв. и за финансовата 2016г. – в размер на 86,14лв.
Предвид изхода по делото, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на страните се следват деловодни разноски, а именно: на жалбоподателя се следват деловодни разноски съразмерно на уважената част на жалбата в размер на 135,65лв., а на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 1434,17лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлената част на жалбата.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, потвърден с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по Закона за данък върху добавената стойност за м. юни 2017г. – определен за внасяне от “А.Д.Г.” ООД ***, ДДС в размер на 2073,18лв. и лихва за забава в размер на 334,61лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, изменен с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по Закона за данък върху добавената стойност за м. март 2014г. като вместо определения за внасяне от “А.Д.Г.” ООД ***, ДДС в размер на 925,61лв., определя ДДС в размер на 426,46лв., ведно със законната лихва по чл.175, ал.1 от ДОПК вр. с чл.89, ал.1 и ал.2 от ЗДДС вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, изменен с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за “А.Д.Г.” ООД *** за лихва върху задълженията за корпоративен данък, както следва: за 2012г. –определя лихва за забава в размер на 1394,99лв. ; за 2013г. – определя лихва за забава в размер на 1017,16лв.; за 2014г. – определя лихва за забава в размер на 772,14лв. ; за 2015г. – определя лихва за забава в размер на 365,76лв.; за 2016г. - определя лихва за забава в размер на 86,14лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А.Д.Г.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ревизионен акт № Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, потвърден с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по Закона за данък върху добавената стойност за м. юни 2015 г. - определен за внасяне от “А.Д.Г.” ООД ***, ДДС в размер на 13808,16лв. и лихва за забава в размер на 5034,64лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А.Д.Г.” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ревизионен акт № Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, изменен с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по Закона за данък върху добавената стойност за м. април 2017г. - доначислен за внасяне от “А.Д.Г.” ООД ***, ДДС в размер на 3 265,09лв., ведно с лихва за забава в размер на 525,13лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А.Д.Г.” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ревизионен акт № Р-22001017007151-091-001/15.02.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, изменен с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за “А.Д.Г.” ООД *** за корпоративен данък, както следва: за 2012г. – в размер на 5117,52лв.; за 2013г. - в размер на 2128,39лв.; за 2014г. – в размер на 2052,69лв.; за 2015г. –в размер на 1573,98лв.; за 2016г. –в размер на 497,74лв.
ОСЪЖДА
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП да заплати на “А.Д.Г.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, деловодни разноски в размер на 135,65лева.
ОСЪЖДА “А.Д.Г.” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП , юрисконсултско възнаграждение в размер на 1434,17лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: