Решение по дело №2995/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1207
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20215330202995
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330202995 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-007262 от 24.02.2021г.
на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, с което на "МИКС
КОНСТРЪКШЪН" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, ул. „Луи Айер" № 2, представлявано от
П.С.Х. ЕГН: ***** и С.П.И, ЕГН: ***** - **** заедно и поотделно, за
нарушение на чл.8, ал.2 вр. чл.9, ал.1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука
/Наредбата/, вр. с чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд /ЗБУТ/, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Жалбоподателят навежда твърдения в жалбата си за незаконосъобразност
на наказателното постановление /НП/ и моли съда да отмени същото, като
излага съображения в тази насока. В съдебно заседание за жалбоподателят се
явява процесуалният представител на дружеството – адв. Венелинова, която
поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, се
1
представлява в съдебното заседание от юрк. П., който оспорва жалбата. Моли
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и да му бъде присъдено юрисконскултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 10.05.2019 г. между жалбоподателя "МИКС КОНСТРЪКШЪН" ООД
като работодател и А.С.М. ЕГН: ********* като работник бил сключен
трудов договор, по силата на който последният изпълнявал длъжността
„*****". Той изпълнявал трудовите си функции до 09.09.2020г. когато
извършвал демонитране с помощта на автовишка на фасаден стоманобетонов
прозорец от същестуваща сграда на строителна площадка, когато поради
аварирала чупеща стрела на автовишката и падане на земята от височина
около 5-6 метра А.М. получил съчетана травма на главата, тялото и
крайниците, вследствие на което той починал на същата дата. По-късно на
30.12.2020г. бил подаден сигнал до ИА „Главна Инспекция по Труда“ – гр.
София от неговите близки за извършване на проверка на работодателя
относно евентуални нарушения свързани със задължителното застраховане на
служителя като на 05.02.2021г. в ДИТ - София била извършена проверка във
връзка с постъпилия сигнал. При извършване на последната било
констатирано, че на 27.05.2020 г. при сключване на Застрахователна полица
по групова застрахова „злополука“ № 7203200000062 „МИКС
КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството си на „работодател" по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Кодекса на труда в списъка на застрахованите лица към
предложение № 7203200000062 за сключването на групова застраховка
„злополука" срещу името на А.С.М., на длъжност „*****" е определил при
смърт на застрахованото лице застрахователите да изплатят застрахователна
сума в размер на 84000 лв., която сума била със 74462,50 лв. по-малка от 7-
кратния размер на годишната брутна работна заплата на лицето. Това било
установено от представени фишове за работна заплата, въз основа на които
проверяващите установили, че към момента на сключване на
застрахователния договор годишната брутна работна заплата на А.С.М. е била
в размер на 22637,50 лв, а 7-кратния размер на годишната брутна работна
2
заплата на А.С.М. се равнявал на 158462,50 лева.
Нарушението е било констатирано на 05.02.2021 г. при прегледа на
изисканите и представени документи.
Предвид горното на 09.02.2021г. от свидетеля Г. В. В. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 22-
007262/09.02.2021г. срещу жалбоподателят за нарушение на чл.8, ал.2 вр.
чл.9, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. 52, ал.1 от ЗБУТ и връчен на пълномощник
на дружеството на същата дата, който подписал акта без възражения, като
такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на съставения
АУАН било издадено и атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителят Г. В. В., която поддържа констатациите отразени в
съставения АУАН. В допълнение свидетелят сочи, че брутната годишна
работна заплата на служителя А.С.М. се е равнявала на 22 437,50 лева, като за
този размер са били подадени данни и в НОИ, а въз основа на този размер са
били внесени и осигуровки. Въпреки това на 27.05.2020г. при сключване на
застрахователна полица за групова застраховка на работиниците и
служителите за риск от трудова злополука в списъка на застрахованите лица
към предложение за сключване застрахователна полица под точка № 65
срещу името на А.С.М. от работодателят била посочена застрахователна сума
за изплащане при смърт в размер на 84000 лв. или със 74 462,50 лева по-
малко от 7 кратния размер на годишната му брутна работна заплата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото:
Протокол от извършена проверка № ПР2035971/09.02.2021г., Застрахователна
полица № 7203200000062 от 27.05.2020 г., списък към предложение №
7203200000062, фишове за работна заплата от м.05.2019 г. до м. 05.2020 г.,
пълномощно рег.№ 705/30.06.2020 г., разпореждане № 29826/22.10.2020г. на
НОИ – гр. София, справка - данни за осигуряването по ЕГН: *********.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се установява, че „МИКС КОНСТРЪКШЪН"
ООД е извършило административното нарушение, за което е санкционирано с
обжалваното НП, като в качеството си на работодател на 27.05.2020 г. при
3
сключване на Застрахователна полица по групова застрахова „злополука“ №
7203200000062 в Списъка на застрахованите лица към предложение №
7203200000062 за сключването на групова застраховка „злополука" срещу
името на А.С.М., на длъжност „*****" е определил при смърт на
застрахованото лице застрахователите да изплатят застрахователна сума в
размер на 84000лв., която сума е била със 74462,50 лв. по-малка от 7-кратния
размер на годишната брутна работна заплата на работника. По делото по
категоричен начин се доказа, че жалбоподателят и работникът М. са се
намирали в трудовоправни отношения, като последният е изпълнявал
длъжността „****“ видно от Трудов договр № ****., а към момента на
злополуката е извършвал демонитране, с помощта на автовишка на фасаден
стоманобетонов прозорец от същестуваща сграда на строителна площадка,
когато поради повреда в стрелата на вишката той е паднал и е получил
съчетана травма на главата, тялото и крайниците, от която травма е настъпила
и смъртта на лицето, а тази злополука е призната за трудова и от ТД на НОИ –
София по надлежния ред, видно и от приобщената документация.
Същевременно установи се предметът на дейност на „МИКС
КОНСТРЪКШЪН" ООД, който е именно строителство на жилищни и
нежилищни сгради /НКИД 41.20/. При тези факти за работодателя е било
налице задължението да застрахова за своя сметка М. за риска трудова
злополука, което той е и сторил, но не и съгласно изискванията на Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“. Това е така, тъй като при сключване на застрахователна
полица по групова застраховка „злополука“ № 7203200000062 от 27.05.2020г.
със застрахователното дружество „Групама Застраховане“ ЕАД
работодателят „МИКС КОНСТРЪКШЪН" ООД е посочил за размер на
брутна работна заплата на А.С.М. сумата от 1000 лева, но видно от
приложените по делото фишове за работна заплата на лицето неговото брутно
трудово възнаграждение е било в много по-голям размер, като фишът от
месец април 2020г. е бил в размер на 1775,28 лева. А чл.8, ал.1 от Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ сочи, че застрахователната сума по застраховка
"Трудова злополука" се определя на базата на месечната брутна работна
заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване
на застраховката. Моментът на сключване на процесната застраховка е месец
4
май 2020 година, като именно към този момент е следвало да се определи
брутното трудово възнаграждение на работника, защото така повелява
посочената разпоредба, а не да се гледа момента на сключване на трудовия
договор. Като към момента на сключване на застраховката, както се посочи,
месечното брутното трудово възнаграждение на служителя е било в размер на
1775,28 лева, а годишното в размер на 22637,50 лева. Съгласно чл.8, ал.2 от
Наредбата пък застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния
размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или
служител, като в конкретния случай дори при проста математическа сметка
се установява, че определеното от дружеството-работодател застрахователно
обезщетение в размер от 84 000 лв. не съответства на 7-кратния размер на
годишната брутна заплата на работника М.. С този свой подход „МИКС
КОНСТРЪКШЪН" ООД не е изпълнило задължението си по чл.8, ал.2 вр.
чл.9, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука /Наредбата/, вр. с чл. 52, ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и поради това е
извършило административно нарушение.
Неоснователно е възражението, че чл.8, ал.2 от Наредбата е приложим
само при търсене на обезщетение за имуществени вреди вследствие на
нетрудоспособност, тъй като изрично чл.9, ал.1 от същия подзаконов
нормативен акт повелява, че при смърт на застраховано лице
застрахователите изплащат обезщетение в размер на застрахователната сума
за съответния работник или служител, определена съгласно чл. 8, ал. 2 при
сключване на застрахователния договор.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че той не би могъл да
предвиди личностното развитие на съответния работник и възможните
увеличения на неговото възнаграждение, то настоящият състав намира, че в
случая не е било необходимо работодателят да предвижда неясни събития,
тъй като законът - чл.8, ал.1 от Наредбата изрично сочи, че размерът на
застрахователната сума по застраховка "Трудова злополука" се определя на
базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и
служители към момента на сключване на застраховката. Този размер е бил
пределно ясно на работодателя, тъй като именно той е определил брутното му
трудово възнаграждение към момента на сключване на застраховката и той го
е изплатил на работника си, което води до извод, че няма как да не е знаел, че
5
брутното възнаграждение на М. е било много повече от 1000 лева на месец, а
за правилното изчисление на дължимия размер на застрахователно
обезщетение следва да се съобрази и че брутната заплата се състои не само от
основната такава, но и от допълнителните трудови възнаграждения,
определени от закона, както и други трудови възнаграждения, определени в
закон или в индивидуалния трудов договор (чл. 3 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата).
Що се отнася до тезата на жалбоподателя относно неспазване на правния
принцип non bis In idem, то в случая такова не е налице доколкото в
цитираното от жалбоподателя НП става въпрос за нарушаване състава на
съвсем различна разпоредба от процесната.
Разпоредбата на чл.413, ал.2 КТ предвижда налагане на имуществена
санкция в размер от 1500 до 15 000 лева на работодател, който не изпълни
задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. В конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил
имуществена санкция в размер на 3 000 лева, но не е посочил как е определил
именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито кои
обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта
относно размера на наложената имуществена санкция, като същият бъде
намален на 1 500 лева.
Съдът счита, че конкретния случай не може да бъде приет за маловажен
доколкото той разкрива типичната, а не по-ниска, степен на обществена
опасност на деяния от този вид, каквото е изискването на чл. 28 ЗАНН. От
друга страна, естеството на извършеното нарушение, според настоящия
състав разкрива висока степен на обществена опасност, доколкото е довел до
намаляване размера на обезщетението на работника и то при положение, че е
настъпила неговата смърт, а неговите наследници са били ощетени със
значителна сума.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно следва да бъде изменено единствено по отношение на размера на
6
наложеното административно наказание, като в останалата част
наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, доколкото
наказателното постановление не се отменя, а само се изменя.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-007262 от 24.02.2021г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, с което на "МИКС
КОНСТРЪКШЪН" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, ул. „Луи Айер" № 2, представлявано от
П.С.Х. ЕГН: ***** и С.П.И, ЕГН: ***** - **** заедно и поотделно, за
нарушение на чл.8, ал.2 вр. чл.9, ал.1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука
/Наредбата/, вр. с чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд /ЗБУТ/, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 3000 /три хиляди/ лева като НАМАЛЯВА размера на санкцията на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "МИКС КОНСТРЪКШЪН" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, ул. „Луи Айер" № 2,
представлявано от П.С.Х. ЕГН: ***** и С.П.И, ЕГН: ***** - **** заедно и
поотделно ДА ЗАПЛАТИ на ДИТ – София сторените по делото разноски в
размер на 80 /осемдест/ лева представляващи възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
7
реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8