№ 83
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Румен Бончев Попов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по
искане на осъдената В. И. А., чрез защитника й – адв. Х.Х. от АК – * за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 291/2020 г., по
което е постановена Присъда № 260013/22.02.2021г. по описа на РС –
Пазарджик, потвърдена с Решение № 36/29.06.2021г. по ВНОХД №
301/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик, като последното е окончателно.
С присъдата подсъдимата В. И. А. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 201, вр. чл.26, ал.1 от НК и на
основание чл.54 от НК е осъдена на наказания - „Лишаване от свобода“ от 1
година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да
упражнява счетоводна професия“ за срок от 1 година и 6 месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 4 години. Възложена е
1
възпитателната работа с условно осъдения на Наблюдателната комисия при
Община – *.
С решението на Окръжен съд – Пазарджик присъдата е потвърдена и
същото е окончателно.
В шестмесечен срок от влизането на последното в сила е постъпило
искане от защитника на осъдената А. за възобновяване на наказателното
производство, поради това че в хода на разглеждане на делото пред
първоинстанционния и въззивния съд са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – основание за възобновяването на
наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.2 от НПК.
Твърди се, че не са били обсъдени задълбочено показанията на
разпитаните по делото свидетели, от които е видно че подсъдимата не е
обладавала от обективна страна нужното длъжностно качество във връзка с
повдигнатото обвинение за присвоени парични суми, както и от субективна
страна липсва нужното психическо отношение към своето деяние и неговите
свойства. В тази насока са показанията на *а на общината св. С. и св. П. за
наличието на споразумения за възлагане на допълнителна дейност на
подсъдимата, по които е получавала допълнително трудово възнаграждение
към основната й заплата. Или се касае до вземания по нейни трудови
правоотношения, като не би могло тези суми да бъдат обект на длъжностно
присвояване, защото тези суми не са й връчени или поверени в това й
качество.
Затова се иска да се отменят постановените присъда и решение, като се
оправдае А. в рамките на фактическите положения по влязлата в законна сила
присъда при условията на чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Осъдената А. не се явява редовно призована, като се представлява от
нейния защитник – адв. Х., който заявява, че поддържа направеното искане по
изложените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив, намира искането за неоснователно,
тъй като в проведеното съдебно производство не е допусаното нарушение на
процесуалните правила. В мотивите към присъдата си районният съд е
2
обърнал подробно внимание на тези твърдения като законосъобразно е
достигнал до извода за съставомерност на деянието.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда,
намира за установено следното:
Искането на осъдената В.А. е неоснователно.
Липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3 от НПК при проведените първоинстанционно и
въззивно производства, както и в постановените съдебни актове.
Настоящият състав намира за нужно да подчертае, че в рамките на това
извънредно производство обект на контрол не би могла да бъде
необосноваността на постановените съдебни актове, в какъвто смисъл са част
от изложените твърдения в искането на осъденото лице.
Въпреки тази отметка, при запознаване с материалите по делото не се
установява нарушение в проведените съдопроизводствени действия от
районния съд, който е одобрил постигнатото съгласие между страните за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК за
приобщаване на показанията на повечето от разпитаните свидетели и
заключенията на изготвените на досъдебното производство СИЕ. Уважени са
доказателствените искания на защитата за изслушване на нови свидетели,
изискани са допълнителни писмени доказателства, назначена е допълнителна
СИЕ, чието заключение е прочетено със съгласието на страните по чл.283,
ал.2 от НПК по отношение на регистрираните граждански договори с подс. А.
и изплащаните възнаграждения. Разпитани са свидетелите С. и П. по повод на
твърдението на подсъдимата за изплащани допълнителни възнаграждения за
възложената й допълнителна работа.
При обсъждането на съставомерността на повдигнатото спрямо подс. А.
обвинение за престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът се е
съобразил с дадените задължителни указания в предходното Решение №
123/04.10.2019г. по ВНОХД №318/2019г. на друг състав на Окръжен съд –
3
Пазарджик по отменената предходна присъда по НОХД №1110/2018г. на
ПзРС.
В мотивите към присъдата, фактическата обстановка е приета за
установена след прецизен анализ на събраните доказателства, селектирани в
съответните групи на значимост.
Обърнато е сериозно внимание на показанията на св. С., която като * в
общината по изрично нареждане на главния * - подс. А. й е изплащала
инкриминираните суми, с указанието да се оформят с РКО с основание
„служебен аванс“ или „аванс-заплата“, но да не й ги удържа от заплатата,
защото щяла да ги отчете по друг начин, без да е ставало въпрос да са по
повод на възложена допълнителна работа или по граждански договори.
Свидетелите С. и И. в показанията им, също не сочат да са знаели за
уговорено заплащане за допълнителна работа на подс. А. с някой *овете на
общината, потвърдено от св. Б. и частично от св. С.. Установено е, че са
запознати за получено от подсъдимата възнаграждение по един граждански
договор, сключен от * Б., но това обстоятелство се оформяло изрично като
основание за получаване „по граждански договор“ със съответния РКО, но не
и като „аванс-заплата“ или „служебен аванс“. За целта е воден регистър, в
който се вписвали тези обстоятелства, пояснено и от св. С.. В показанията си
св. П. - * на общината, изрично е посочила, че не знае за сключени договори
или споразумения между подс. А. и *а – св. С. за възлагане на допълнителна
работа и изплащане на подобно възнаграждение, още повече и поради статута
й на държавен служител, при който изплащането на такива възнаграждения е
описано в закона и невъзможно да стане по визирания начин.
От важно значение са и обсъдените подробно показания на св. П., която
като * в общината през инкриминирания период е водела сметка 5011 „каса“ и
осчетоводявала РКО, вкл. и отпусканите „служебни аванси“. Тя е посочила,
че е трябвало да оформя задълженията по неотчетените суми по това перо в
ежемесечните отчети и индивидуални партиди за всеки служител на
общината, след което ги е предоставяла на главния и старшия *, за да могат
да ги удържат от заплатите на служителите. Въпреки това, отпусканите на
подсъдимата „служебни аванси“ са били отчитани като „разходи за външни
услуги“ по извършвани обучения, за което е следвало към РКО да има
4
приложени съответните фактури, но такива не са открити от ревизията и
назначените СИЕ, тъй като същата не участвала през този период в подобни
прояви. Изложила е и версията, че предоставените на подс. А. суми по РКО
„аванс-заплати“ са били осчетоводявани в обща сметка 4211 „задължения на
персонала“, а не по сметка 4213 „разчети на подотчетни лица“, тъй като
касаят допълнителни възнаграждения по граждански договори и
споразумения за извършена допълнителна работа, които получавала
подписани от *а св. С.. Но тези нейни твърдения са били опровергани от
другите гласни, писмени доказателства и ДСИЕ, като не са открити
граждански договори и споразумения за възлагане на допълнителна работа
спрямо подсъдимата. Това е отречено категорично и от св. Б., който е бил * на
общината през по-голямата част от инкриминирания период и по-уклончиво
от св. С. за другата му част. Самата св. П. е заявила пред съда и нещо много
важно, а именно обстоятелството, че начина на осчетоводяване на РКО за
„аванс-заплати“ в две отделни сметки е извършвано от нея изрично по
указания на подс. А. като главен * и е правела това, което й се каже от нея. Не
без значение е и това, че св. П. през инкриминирания период е заемала и
длъжността „старши *“, поради което заедно с главния *, респ. подсъдимата
са отговаряли за финансовата отчетност на общината, като са допуснали
съвместно поредица от нарушения на финансовата дисциплина.
По този повод и не без основание, при обсъждането на обясненията на
подс. А., една голяма част от тях не са били кредитирани по повод на
твърденията, че инкриминираните суми са й се следвали на надлежно
основание по трудово правоотношение и не дължи възстановяването им на
общината.
В тази връзка са обсъдени подробно сключените между подсъдимата и
общината през инкриминирания период два граждански договора и
получените на това основание с РКО парични суми като възнаграждение,
които по своя размер не съвпадат с тези на получените по същото време с
РКО, инкриминирани служебни аванси или аванс-заплати.
Съдът на база събраните по делото доказателства е установил, че
въпреки създадения строг ред за всички останали служители на общината,
инкриминираните суми са били предоставени на А. като „аванс-заплата“ или
5
„служебен аванс“, отразено като основание и по размер в описаните 48 броя
РКО. Тези суми не са били осчетоводени като задължение на подсъдимата по
персонална партида, а и подобна, изобщо не е била създадена. По нейно
нареждане задълженията по предоставените й с инкриминираните РКО суми
са били осчетоводени като разход на общината, съответно получените
като „аванс заплати“- в обща сметка 4211 „задължения към персонала“, а
„служебните аванси“ - като „разходи за външни услуги“. Целта е била да не
може да се проследи задължението и да не се търси впоследствие всяка сума
индивидуално от подсъдимата.
Така през инкриминирания период подс. А. е получила в брой и на
съответните дати, сумите по изготвените РКО, които не са й се следвали и
това е ставало по нейно нареждане. Разпореждала е и осчетоводяването на
тези суми да става по начин, който не водел до задължаването й с тези суми.
Или получавайки сумите и разходвайки ги по свое усмотрение, подсъдимата е
присвоила същите.
Така в инкриминирания период подс. А. е получила от касата на
общината сумата от 11 600 лв. по РКО с отразено основание „аванс заплата“,
както и сумата от 6 215 лв. по РКО, с основание „служебен аванс“, без да са
налице условията за изплащането им. Получените суми не били отразени
счетоводно в индивидуална партида по сметка 426 „подотчетни лица“, за да
бъде установено наличие на разлики между разходвани с оправдателен
документ и получени суми от едно лице за всеки един служебен аванс. Те
били осчетоводявани предимно като „разходи за външни услуги“ по сметка
602.
Законосъобразно, с оглед на събраните и обсъдени по делото
доказателства от съда е прието за установено от обективна и субективна
страна, извършването от подс. А. на престъпление по чл. 201, вр. чл.26, ал.1
от НК, като в периода от 05.03.2010 г. до 03.07.2013 г., в гр. *, като
длъжностно лице е присвоила чужди пари в общ размер на 17 815 лв.,
собственост на Община - *, представлявана от *а, връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява, като е получила сумата от касата на
общината, за което са били изготвени 48 бр. РКО с отразено като основание
„аванс заплата“ или „служебен аванс“.
6
Подсъдимата не е възстановила получените от нея суми, чрез внасяне в
брой в касата на Общината, чрез представяне на разходо-оправдателни
документи, удостоверяващи извършено разходване на средствата, или по друг
начин, в т.ч. и чрез удръжки от заплатата й, а е присвоила същата.
Тя е притежавала качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93,
т.1, б. „б“ от НК, защото е заемала длъжността „главен *“ и „главен *,
началник отдел „*“ в Община - *, въз основа на сключен трудов договор и е
била включена в организационната структура на юридическото лице, като
работата която е извършвала е свързана с пазене и управление на чуждо
имущество. При това положение подсъдимата е годен субект на
престъплението длъжностно присвояване по чл.201 от НК.
Противно на тезата в искането, от районния съд е установена и нужната
функционална връзка между длъжностното качество на подсъдимата и
възложената й работа по пазенето и управлението на чуждо имущество в
структурата на съответния правен субект – община, явяваща се собственик на
това имущество. Изяснени са също и в какво се изразяват нейните конкретни
разпоредителни действия с повереното й имущество в свой личен интерес
посредством подчинените й служителки, без да има това право, отклонявайки
паричните суми от патримониума на общината, от името на която се владее
това имущество.
Основателно е прието, че посредством 48 отделни деяния са
осъществени през горепосочения период при условията на продължавано
престъпление, тъй като са извършени през непродължителни периоди от
време, при идентична фактическа обстановка, при една и съща форма на вина
и един и същ състав на престъпление, като всяко следващо от тях се явява
продължение на предшестващото го в обективно и субективно отношение по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Правилно е преценено, че деянията са били са извършени с пряк
умисъл, като форма на вина.
Не отговаря на действителността и твърдението, че решението на
въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в
него са обсъдени инкриминираните деяния, даден е отговор на основните
7
доводи във въззивната жалба, както и защо не се възприемат.
Затова не би могла да бъде възприета тезата на защитника на осъдената
А. за допуснати съществени процесуални нарушения в постановените
съдебни актове по горепосочените дела на Районен съд – Пазарджик и на
Окръжен съд – Пазарджик.
В тази връзка искането да се възобнови наказателното производство
като се отменят постановените съдебни актове и се оправдае А. в рамките на
фактическите положения по влязлата в законна сила присъда при условията
на чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК се явява неоснователно.
Водим от изложените съображения и ано основание чл. 424, ал.1 от
НПК, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. И. А. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 291/2020 г., по
описа на Районен съд – Пазарджик и по ВНОХД № 301/2021г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8