№ 383
гр. Враца, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500552 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Заседанието е подготвително по чл. 267 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Б. С., ЕГН **********, чрез назначения й особен
представител – адв. Н. П., срещу решение № 260196 от 11.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 824/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, в частта му, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 843,32 лева, представляваща месечни вноски с падеж от
20.10.2018 г. до датата на връчване на исковата молба – 29.11.2019 г., както и наказателна
лихва в размер на 178,88 лева за периода от 20.09.2017 г. до 07.05.2019 г. С решението в
тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото в размер на 780,00 лева за
юрисконсулско възнаграждение и 50,00 лева държавна такса.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а
уваженият с него иск – неоснователен. В подкрепа на тези оплаквания се излагат
съображения, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена от банката редовно,
както е заключил и районният съд, но е посочено, че подобно уведомяване не може да бъде
направено с получаването на исковата молба, тъй като тя не е получена лично от
ответницата – настоящ жалбоподател. Релевира се, че във всички случаи на уведомяването
за предсрочна изискуемост трябва да бъде получено от длъжника, то да бъде получено преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и че банката следва да докаже настъпването
на обстоятелствата за такава изискуемост, ако такива се предвиждат в договора. При тези
доводи се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендират се
присъждането на възнаграждение за особен представител.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането
1
на такива.
Въззивната жалба на В. Б. С. е връчена на "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София,
като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по нея от дружеството.
По делото е постъпила втора въззивна жалба, подадена от "Райфайзенбанк България"
ЕАД гр. София, чрез юрк. Е. Н., срещу посоченото решение, но в частта му, с която е
отхвърлен предявения от банката срещу В. Б. С. иск за признаване за установено, че
последната дължи на банката сумата от 5825,46 лева, включваща падежирала главница,
предсрочно изискуема главница, просрочена редовна лихва и изискуема наказателна лихва,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2854/24.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4565/2018 г. на Районен съд – Враца.
В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно.
Релевират се доводи, че съгласно клаузи в договора /11.8/ страните са постигнали съгласи,
че всички уведомления и извлечения във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факт, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка достигнат
до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за неговата промяна. Позовавайки се на тази клауза този жалбоподател
счита, че с изпращането на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника на
посочения от него в договора адрес два пъти, независимо, че пратката е останала
непотърсена, е изпълнил задължението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
респ. длъжникът следва да се счита уведомен за нея преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Посочва се още, че отбелязвания в обратната разписка не са
оспорени, поради което при предприетия начин на връчване в договора фактическо
връчване не е осъществено поради бездействието на получателя-длъжник.
В жалбата се твърди още, че след като районният съд не е приел за настъпила
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението, а едва с връчване на исковата
молба, е следвало да съобрази новонастъпил към момента на приключване на съдебното
дирене факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК – настъпване на падежна на още месечни
вноски, поради което е следвало да ги присъди дължимите и за този период месечни вноски
за главница.
При тези доводи се иска решението в атакуваната му част да бъде отменено.
претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Във въззивната жалба се прави искане районният съд да поправи допусната от него
техническа грешка в изписване на датата на постановяване на съдебното решение като
вместо погрешно изписаната дата 11.08.2020 г. да се впише вярната дата – 11.08.2021 г.
С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за
събирането на такива.
Въззивната жалба на "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София е връчена на В. Б. С.,
чрез назначения й особен представител – адв. Н. П., който в законния срок подава писмен
отговор, с който я оспорва като неоснователна по съображения, подобни на тези, изложени в
2
нейната въззивна жалба. В заключение иска решението в атакуваната от него част да бъде
отменено.
При извършване на проверка по чл. 262 и чл. 263 ГПК въззивният съд констатира, че
въззивните жалби са подадени в срока, от лица с правен интерес и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Съдът констатира обаче, че във въззивната жалба на "Райфайзенбанк България" ЕАД
гр. София е инкорпорирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
обжалваното решение на районния съд, изразяваща се в погрешно изписване в титулната му
част на датата на постановяването на съдебния акт.
Извън направеното във въззивната жалба искане, въззивният съд констатира също, че е
налично разминаване в диспозитива и мотивите на съдебния акт при уважаване на иска за
заплащане на наказателна лихва, като в мотивите е посочено, че искът се уважава частично,
а в диспозитива искът едновременно е уважен изцяло и отхвърлен за посочената в мотивите
разлика, поради което следва да бъде направена преценка дали и в тази част не се касае за
очевидна фактическа грешка на съда.
При тези съображения и доколкото компетентен да се произнесе по искането на
жалбоподателя "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София е съдът, постановил обжалваното
решение, то настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато
на Районен съд – Мездра за произнасяне по чл. 247 ГПК.
След произнасянето на съда по този ред, респ. след надлежно администриране на
евентуални жалби срещу решението за поправка, делото да бъде изпратено на въззивния съд
за разглеждане на депозираните въззивни жалби.
Воден от горното, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 552/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Враца.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Мездра за произнасяне съобразно мотивите на
настоящото определение.
Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не
подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се връчат на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3