Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети март, през
две хиляди и двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16714 по описа на състава за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ вр. с §22 ПЗР на КЗ и искове с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищците Ж.С.М. и С.Н.С. поддържат твърдение, че претърпели
значителни неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт на Н.Й.М.,
която настъпила на 01.07.2015г. като пряка последица от пътно- транспортно
произшествие, реализирано на същата дата в гр. Добрич, между лек автомобил „Нисан“ с рег. № *******и
ППС велосипед, който бил управляван от пострадалия Н.М.. Първата ищца била
съпруга на починалия Н.М., а втората била негова дъщеря. Установените
обстоятелства, в хода на ДП № 642/2015г. по описа на І- РУ на МВР Добрич
мотивирали извод, че смъртта на пострадалия била предизвикана от неправомерното
поведение на водача на лекия автомобил А.Г.А.. Понеже гражданската отговорност
на причинителя на вредите /водача на лекия автомобил/ била застрахована от ответното дружество, то при
изложените фактически твърдения всяка една от двете ищци претендира за осъждане
на ответника, да изплати застрахователно обезщетение за понесените от нея
неимуществени вреди както следва (според допуснатото увеличение на иска на
18.03.2021г.): Ж.С.М. - съпруга на пострадалия - претендира за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 150 000 лева като част от претенция в общ размер на 200 000 лева,
заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредата
/смъртта на пострадалия/ до окончателното плащане на задължението. С.Н.С. -
дъщеря на пострадалия - претендира за изплащане на застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 130 000 лева като
част от претенция в общ размер на 200 000 лева, заедно със законната
лихва, считано от деня на причиняването на вредата /смъртта на пострадалия/ до
окончателното плащане на задължението. С оглед изхода на спора, всека
една от ищците претендира да й бъдат
присъдени направените съдебни разноски, вкл. тези за процесуално
представителство.
Ответникът „З.А.Б.“ АД оспорва основателността на
предявените искове, като релевира доводи за тяхната
неоснователност и моли да бъдат изцяло отхвърлени. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, предоставена от него за водача на посочения в
исковата молба лек автомобил, но отрича собствената си надлежна пасивна
материална легитимация – в качеството на застраховател, поради липса на
предпоставки за възникване на деликтна отговорност за
водача на този автомобил. Поддържа твърдение, че настъпването на процесното ПТП и смъртта на пострадалия не са резултат от противоправно поведение на водача на лекия автомобил, а тъкмо
напротив- поддържа, че този резултат е предпоставен
изключително от виновното противоправно поведение на
самия пострадал, който допуснал нарушение на чл. 15, ал.4 от ЗДвП, чл. 79,
т.1-4 от ЗДвП, чл. 80, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 81 от ЗДвП. При условията на
евентуалност, ответникът поддържа твърдение, че с поведението си на водач на
велосипеда, пострадалият е допуснал споменатите по- горе нарушение, посредством
което е допринесъл значително за настъпването на вредоносния резултат и при
определяне на обезщетението, размерът му попада в приложното поле на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД. Независимо от изложените доводи, ответникът оспорва предявените
искове и по размер - поддържайки становище за прекомерност на претендираното обезщетение спрямо действителния обем на
вредите и принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира за осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателство по делото /стр.11-12/ препис – извлечение от
АГС и препис от Удостоверение за наследници № 3392/09.07.2015г., изд. от Община
Добрич, установява факта, че ищците Ж.С.М. (съпруга) и С.Н.С. (дъщеря) са
наследници по закон на починалия на 01.07.2015г. Н.Й.М..
Приетият като доказателство по делото /стр.190-191/заверен препис от Присъда
№ 14/24.10.2018г., постановена по НОХД № 155 от 2017г. на ОС Добрич, както и
приетия като доказателство по делото /стр. 200-202/препис от Решение №
106/14.10.2020г. по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, относно следните
подлежащи на установяване факти: На 01.07.2015г.
в гр. Добрич, на кръстовището между бул. „Добруджа“ и улица „Хан Тервел“, в
качеството на водач на лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Патфайндър“, с рег.№ *******е нарушил
правилата за движение по пътищата– чл. 20, ал.2 от ЗДвП, както и на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, в
резултат на което е предизвикал настъпването на ПТП и е причинил по
непредпазливост смъртта на велосипедиста Н.Й.М..
В мотивите на решението по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ, което е предпоставило влизане в сила на присъдата, наказателния съд
обсъжда механизма на настъпване на ПТП и приема извода, че /цит./„От възприетите факти по делото се
установява, че пострадалият, без да е бил възпрепятстван от обективни
предпоставки, не е изпълнил задълженията, които е имал по ЗДвП като участник в
движението, навлязъл е в кръстовището от улица без предимство и е допринесъл
съществено за настъпване на вредоносните последици.“
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелите Г.М.Г.заявяват, че познавали
пострадалия /приживе/ и неговите съпруга и дъщеря. Свидетелите твърдят, че
имали непосредствени впечатления за личността на пострадалия и за личните и
социални отношения между пострадалия /приживе/ и ищците. Според впечатленията
на свидетелите, пострадалият бил възрастен, но енергичен човек, работел след
пенсия и поддържал добри отношения с дъщеря си и съпругата си. Със съпругата си,
пострадалия имал дългогодишен брак. Дъщерята на Н.– С.С.
живяла в Добрич, но поддържала често социални контакти с баща си. Всеки от посочените по- горе свидетели
заявява, че е имал възможността да възприеме лично за негативната емоционалната
реакция на ищците, по повод пътния инцидент и предизвиканата от него смърт на
техния близък- съпруг респ. баща. Според показанията на свидетелите, социалното
поведение на ищците мотивирало еднозначен извод, че те не са забравили
загиналия свой баща, респ. съпруг и тъгуват за него.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която е изговена от вещо лице д-р Н.С. мотивира следните изводи,
относно правнозначимите юридически факти:
При настъпилия на 01.07.2015г.
пътен инцидент, пострадалия Н.М. е бил с концентрация от 0, 33 % алкохол в
кръвта, установени чрез кръвна проба с газова хроматография.
Заключението на приетата съдебна- автотехническа
експертиза, която е изговена от вещо лице Х.И.,
мотивира следните изводи, относно правнозначимите
юридически факти:
При настъпването на пътния инцидент, скоростта на лекия автомобил е била
приблизително около 61 км./ч., а скоростта на велосипеда, при праволинейното му
движение преди удара е била приблизително около 13 км./ч. Според първоначалното
заключение на вещото лице, ударът между двамата участници в пътния инцидент е бил
предотвратим ако пострадалият велосипедист не беше допуснал нарушение на пътен
знак „Б-1- Пропусни движещите се по път с предимство“ и ако водачът на лекия
автомобил бе реагирал своевременно на създалата се опасност и бе предприел
незабавно аварийно спиране, запазвайки траекторията си на движение, вместо да
предприеме опит за заобикаляне на навлезлия в
кръстовището велосипедист отляво. При това, вещото лице посочва, че
опасната зона на спиране на автомобила е около 37 метра, при положение, че
велосипедистът е започнал да навлиза в платното за движение на бул. „Добруджа“
т.е. в кръстовището, в момент, когато лекият автомобил се е намирал на отстояние от 29, 4 метра от мястото на удара. В
допълнителното си експертно заключение, вещото лице разглежда аспектите на въпроса:
дали в конкретната пътна обстановка, водачът на автомобила е имал фактическа видимост
към пострадалия велосипедист, за да може да е обективно способен да предприеме
спасителна маневра за аварийно спиране, с цел да предотврати удара – при
конкретно изчислените опасна зона на спиране и зона на видимост.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове, които се основават на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, ответникът - в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, дължи изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените и имуществени вреди, причинени от застрахования при него
водач.
По допустимостта на предявените искове;
Исковете са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по реда на част
ІV от вече отменения Кодекс на застраховането, по силата на §22 от ПЗР на
Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г.
Спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ не се изисква- понеже по аргумент
от споменатата вече преходна разпоредба на действащия кодекс - чл. 380 от КЗ не намира приложение в
хипотезите, при които спорът следва да се уреди при условията на чл. 226, ал.1
от КЗ/отменен/.
По общите предпоставките за основателност на предявените искове;
Посредством събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени
средства, бяха установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране
на задължението на ответника, да изплати застрахователно обезщетение, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Нисан“,
модел „Патфайндър“, с рег.№ *******.
Изводът за причинения деликт е мотивиран на първо
място от правните последици на Присъда № 14 от 24.10.2018г., постановена по
НОХД № 155 от 2017г. по описа на Окръжен съд Добрич, която е влязла в сила след постановяване на Решение №
106/14.10.2020г. по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ и обвързва настоящия съд по
въпросите относно оценката за противоправност на поведението
на водача на лекия автомобил „Нисан“, модел „Патфайндър“, с рег.№ *******и естеството на настъпилите
вреди /смъртта на Н.Й.М./. Логическото
и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК мотивира извода,
че настоящият съд е длъжен да приеме тезата на ищците, че процесния
пътен инцидент е причинен от противоправното
поведение на водача на автомобила, независимо от факта, че самият пострадал
също е реализирал противоправно поведение, което е
допринесло в твърде значителна степен за настъпването на инцидента.
В конкретния случай, след анализ на заключението на първоначалната и
повторната съдебна авто- техническа експертиза, съдът
приема за основателен и доказан релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия в значителна степен. Пострадалият е допуснал нарушение
на разпоредбата на чл. 80, ал.1 т.2 от ЗДвП - да се движи
възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение и при това е извършил грубо нарушение на правилата за
движение, тъй като не е спазил пътен знак „Б-1“ и без да е бил възпрепятстван от обективни предпоставки- като участник в
движението, навлязъл е в кръстовището от улица без предимство, „допринасяйки съществено за настъпване на
вредоносните последици.“ /цит. Решение №
106/14.10.2020г. по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ /
Независимо от изложеното, дори да е обвързан да приеме изводите на
наказателния съд за противоправно поведение на водача
на автомобила, настоящият съд кредитира преимуществено заключението на
допълнителната съдебна- автотехническа експертиза,
според която ударът между участващите в процесното
ПТП превозни средства е бил предотвратим за водача на автомобила – но само ако
хипотетично се приеме, че този участник в инцидента е имал достатъчна зона на
видимост, която да е по- голяма от дължината на опасната зона на спиране.
По всички изложени съображения, настоящият съд приема извода за значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тоест такова, при което съотношението на причинно следствената
връзка е 50:50 процента. Всеки от водачите –
участници в процесното ПТП е допринесъл в равна
степен за настъпване на процесното ПТП, а приносът на
пострадалия велосипедист в обема на причинно- следствената връзка не е не по-
малък от приноса на водача на автомобила, понеже именно поведението на
велосипедиста е създало първоизточника на опасността, а влиянието на неговото
нарушение спрямо настъпилия пътен инцидент е поне толкова значим, колкото
поведението на водача на лекия автомобил. Горният заключитилен
извод, на свой ред мотивира необходимостта от прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на платимия размер на обезщетението за всеки един от ищците.
Събраните доказателства установиха наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която покрива деликтната
отговорност на причинителя на вредите.
Надлежната материална легитимация на ищците, да претендират изплащане на
застрахователно обезщетение бе установена, с оглед установяването на близката
им връзка с пострадалия – брачно правоотношение /за първата ищца/ и низходяща родствена
връзка по права линия от първа степен /за втората ищца/.
Изводите на съда - относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на ищците, следва да бъдат съобразени от една страна с
действащите към момента на настъпване на събитието нормативни разпоредби за
задължителното застраховане, вкл. лимита на отговорността на застрахователя през 2015г., а от друга страна – да се
основават на доказателствата,
установяващи естеството и обема на вредите, за които се твърди да са
претърпени от всеки един от ищците. Не на последно място, съдът следва да
съобрази и социално икономическите
критерии на понятието за справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Именно социалните измерения на понятието за справедливост определят втория
основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника
обезщетение. За определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не
само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента на
причиняване на увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно
измерение). В тази насока е и константната практика на ВКС на РБ – напр: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
II т. о. при ТК и др.
По претенцията на Ж.С.М. за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени поради смъртта съпруга й Н.М.;
Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение вече бе прието за
доказано в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да
се вземе предвид естеството на прекъснатите лични отношения между нея и
починалия неин съпруг.
В случая са необратимо и внезапно
прекъснатите дълготрайни съпружески взаимоотношения, основани на близка
емоционална привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на грижи в морално и
материално отношение на между съпрузи със значителна продължителност на брака.
Всички тези социални връзки са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в
период от живота й, в който ролята на съпруга й се увеличава, поради навлизане
в преклонна възраст. Като кредитира показанията на разпитаните свидетел,
възприемайки факта, че загубата на съпруга е създало тежък емоционален и
социален удар и точно поради това вредите са значителни по обем.
За определяне на адекватен размер на платимото застрахователно обезщетение,
съдът съобрази обществено икономическите условия в страната, които определят
адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на Ж.М. за обезщетяване
на неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга й, възлиза на общо на 80 000
лева.
Както вече беше посочено, съдът споделя напълно тезата на ищцата за
изключително големите емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при
определяне на размера на обезщетенията следва да бъдат съобразени обществените
разбирания за справедливост и със социалния стандарт към периода на
настъпването на пътния инцидент – 2015г., когато минималната работна заплата е
възлизала на 420 лева (ПМС № 375/28.12.2015 г.).
Този справедлив размер на обезщетението от 80 000 лева, следва да бъде
редуциран с ½ съобразно приноса на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат, до окончателен размер от 40 000 лева. За разликата
над посочената сума и до пълния претендиран размер от
150 000 лева, като част от претенция за 200 000 лева – предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията на ищцата С.Н.С. за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на баща й Н.М.;
Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение вече бе прието за
доказано в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
посочените по- горе ищци, които са пълнолетни деца на пострадалия, за релевираните на това конкретно основание неимуществени
вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да
се вземе предвид естеството на фактически прекъснатите лични отношения между
всеки един от тях и починалия техен баща.
Трагичният инцидент е прекъснал основни социални функции, изразяващи
отношенията между навършило пълнолетие дете и неговия възрастен родител. Събраните
доказателства установиха, че между ищцата и баща й /приживе/, са съществували
близки социални отношения, които са основани на емоционална привързаност,
взаимопомощ и уважение, полагане на грижи и подпомагане в морално и материално
отношение. Показанията на разпитаните свидетели разкриха факта, че ищцата и
пострадалия не са живели в едно
домакинство, нито дори в един и същи град, макар да са поддържали
интензивни социални контакти.
За определяне на адекватен размер на платимото обезщетение за тези ищци,
съдът съобрази обществено- икономическите условия в страната през 2015г., които
определят адекватно съответствие между размера на обезщетението и понятието за
справедливост. С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на всеки
един от тези ищци възлиза на сумата от по 60 000 лева.
Както вече беше посочено по- горе, съдът споделя напълно тезата за настъпването
на значителни емоционални вреди за ищците, но отчита и факта, че всички те са
пълнолетни лица, които приживе на наследодателя са живеят в отделни домакинства
и привързаността им към техния родител е предимно емоционална.
При определяне на размера на обезщетението, ще трябва да бъдат съобразени и
обществените разбирания за справедливост и социалния стандарт към периода на настъпването
на пътния инцидент – 2015г., когато минималната работна заплата е възлизала на
420 лева (ПМС № 375/28.12.2015 г.).
Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран с ½ съобразно
обема на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до
окончателен размер от 30 000 лева. За разликата над посочената сума и до
пълния претендиран размер от 130 000 лева, като
част от претенция за 200 000 лева– предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите за присъждане на законната лихва;
На основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с
чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения размер на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, за периода, считано от датата на самото
настъпване на вредоносния резултат за който е присъдено обезщетението т.е. от 01.07.2015г.,
до деня на окончателното плащане.
По претенциите на страните, за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски.
Ищцата Ж.М. обаче, фактически не е извършила разноски, освен сумата от 120
лева за възнагражнение на нещо лице и не е заплатила
държавна такса, тъй като е била освободена от това задължение изцяло, но
дължимите от нея суми са били понесени първоначално от бюджета на съда.
Ищцата С.С. е извършила разноски, като е заплатила
част от дължимата държавна такса в размер на 300 лева, от чието внасяне не е освободена
и сумата от 120 лева разноски за събиране на доказателства. Дължимите суми над нпосочените, са били понесени първоначално от бюджета на
съда.
При тези обстоятелства, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати
на ищцата С.С., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 420 лева, да заплати на ищцата Ж.М.
сумата, а при това - следва да бъде осъден, да заплати на Ж.М. сумата от 120
лева за съдебни разноски.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на Софийски градски съд, сумата от общо 2 500 лева за държавна такса, дължима по всеки един от
предявените искове, съответно на уважената му част.
На процесуалния представител на ищците П.К., ответникът следва да бъде
осъден да заплати общо сумата от 3160 лева, представляваща сбор от сумите на предвиденото
в НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всяка от
двете ищци ( сбор от сумите 1730 лева, 1430
лева), което се дължи в хипотезата на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част
от исковете.
Настоящият състав на съда споделя принципното становище, че върху
адвокатския хонорар по чл. 38 от ЗА не може да бъде „авансово“ присъждан
неначисления ДДС – ако към момента на произнасянето не са били представени
писмени доказателства, че този косвен данък вече е начислен и разходът за
заплащането му е направен и това обстоятелство не е отразено в данъчна фактура
по реда на ЗДДС.
Данъкът върху добавената стойност не може да бъде
предварително присъждан като разход, тоест „служебно начисляван“ със съдебно
решение, независимо от всякакви доводи за целесъобразност, справедливост и т.н.т.
защото „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати фактически неизвършен разход за неотчетен с данъчен документ ДДС
всъщност противоречи на установения от закона механизъм на данъчното облагане с
косвени данъци, но и на указанията в ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС по някои
въпроси за присъждането на разноските в гражданския процес. Тази указания
задължават съдилищата да присъждат само действително
направени разходи, а не бъдещи или хипотетични (уговорени и принципно
дължими). Принципът на законност в съдебните актове не би следвало да бъда
нарушаван, под благовидния предлог, че ако ответникът не бъде осъден да заплати
и ДДС, той никога не би изпълнил задължението си да го заплати.
Ответникът по принцип е легитимиран да получи от всеки
ищец направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Обстоятелството, че ищцата Ж.М. е освободена от
задължението да внесе съдебни разноски за събиране на доказателства не
означава, че тя е освободена и от задължението да понесе процесуална
отговорност за разноските на другата страна в процеса. Направените в рамките на процеса суми за съдебни
разноски, които ищецът е легитимиран да получи общо от ищците в инициирания от
всички тях общ съдебен процес, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
възлиза на 420 лева от ищцата С.С. и на 380 лева от ищцата
Ж.М.. Според настоящия състав на съда, разноските, за които са отговорни ответниците не следва да бъде разпределени поравно, тъй
като тези разноски са направени за установяване на общи релевантни факти, но
при това следва да се отчита различната степен на уважаване на иска за всеки
ищец при формиране на разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ж.С.М. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, офис 10, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 40 000 (четиридесет хиляди)
лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на Н.Й.М., настъпила на 01.07.2015г.
в следствие на ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Нисан“, модел „Патфайндър“,
с рег.№ *******, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2015г.
до деня на окончателното плащане, като
отхвърля предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в частта- за
разликата: над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 150 000 лева, като част от претенция за сумата от 200 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на претендираното застрахователното обезщетение.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Н.С. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, офис 10, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие
смъртта на Н.Й.М., настъпила на 01.07.2015г. в следствие на ПТП, причинено от
водача на лек автомобил „Нисан“,
модел „Патфайндър“, с рег.№ *******, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2015г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля
предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, в частта- за разликата: над
присъдената сума и до пълния претендиран размер от 130 000
лева, като част от претенция за сумата от 200 000 лева, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на претендираното застрахователното обезщетение.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД с ЕИК ******* да заплати на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - на С.Н.С. с
ЕГН ********** сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, а на Ж.С.М. с ЕГН **********
– сумата от 120 (сто и двадесет) лева за съдебни разноски, направени в настоящото
производство.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД с ЕИК ******* да заплати на адвокат П.К.,***,
офис 10, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата - сумата от 3160 (три
хиляди сто и шестдесет) лева, без включен ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Ж.С.М. и на С.Н.С. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД с ЕИК *******, да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от
общо 2500 (две хиляди
и петстотин) лева за държавна такса, дължима по
всеки един от предявените искове, съответно на уважената му част.
ОСЪЖДА Ж.С.М. с ЕГН **********, да заплати на З. „А.Б.“ АД с ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК – сумата от 380 (триста и осемдесет) лева, за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН **********, да заплати на З. „А.Б.“ АД с ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК – сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: