№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на първи юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
при секретаря |
Ангелина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Д. |
|
|
адм. дело № 960/2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕКОФРУКТ“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя НИС-Д, чрез адв.П.А., против Решение № 260301/03.02.2021г. на ВРС,
VIII-ми състав, постановено по адм.д. № 9082/2020г. по описа на същия съд, с
което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед №
РД-20-04-166/16.07.2020г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Варна, и в полза на Дирекцията са присъдени разноски за производството в размер
на 400лв.
В касационната жалба са развити доводи, че
обжалваното решение е необосновано и противоречащо на материалния закон.
Изразява се несъгласие с мотивите на ВРС, че при издаване на заповедта
административният орган е спазил разпоредбата на чл.26 от АПК. В тази връзка се
твърди, че уведомлението по чл.26 от АПК е връчено в края, а не в началото на
производството, както и че в същото не е посочена датата, на която ще бъде
издаден акта, с което е накърнено правото на защита на дружеството и неправилно
ВРС е приел това нарушение като несъществено. Сочи се, че непосочването на
краен срок, в който ще бъде издадена заповедта, нарушава ритъма на търговската
дейност на дружеството и накърнява правото му да организира защитата си.
Излагат се подробни съображения и за неправилност на извода на ВРС, че по
делото е доказано, че именно „ЕКОФРУКТ“ ЕООД е ползвало процесните части от
имотите. Относно потвърдения от ВРС размер на средно рентно плащане, се твърди,
че неправилно не е възприето заключението на вещото лице Лиляна Дамянова по т.2
от изготвената СТЕ, според което средното рентно плащане за трайни насаждения
за стопанската 2018/2019г. е 114лв., а не 117лв. – както е посочено в
заповедта. В тази връзка се излагат съображения, че критерият по §2е от ДР на
ЗСПЗЗ е брой договори, а не брой имоти, отделно, законът поставя само долна
граница – повече от половината, поради което при наличие на само два вписани
договора, за определяне на средното рентно плащане е логично да се използват
100% от договорите. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което се отмени обжалваната заповед.
Претендират се разноски за две инстанции.
Ответникът – директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 284806/23.04.2021г. В съдебно заседание се представлява от гл.юрк.С.К., която поддържа отговора. В пледоарията по същество оспорва твърденията в жалбата, че не е спазена разпоредбата на чл.26 от АПК. Счита, че административният орган правилно е развил процедурата и е изпратил уведомително писмо, с което е указал на ползвателя на имотите, че има тридневен срок, в който би могъл да направи възражения, евентуално - да заплати съответната такса за трикратния размер на средното рентно плащане за неправомерно ползване и да продължи същото. В указания в писмото тридневен срок, така и до издаването на заповедта, ползвателят не се е възползвал от тази възможност, поради което счита, че да се твърди, че не е спазена процедурата по чл.26 от АПК е некоректно. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин е доказано - както с неоспорения от страната констативен протокол, така и със свидетелските показания, че имотите се ползват от „Екофрукт“ ЕООД, същите са оградени, достъпът до тях е контролиран и за да бъде извършена проверка от комисия от ОД „Земеделие“ – ДЧ, е извършено предварително уведомяване по телефона. Досежно определения трикратен размер за обезщетение, счита, че същият е правилно установен и изчислен от вещото лице въз основа на половината от вписаните договори за аренда, като е спазена процедурата на §2е от ДР на ЗСПЗСС. С оглед изложеното, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е поставено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за отмяната му.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд-Варна е
образувано по жалба на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД против Заповед №
РД.20-04-166/16.07.2020г. на директора на ОД „Земеделие“ – Варна, с която на
основание чл.34, ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи /ЗСПЗЗ/ и във връзка с извършени проверки на основание чл.47, ал.8 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи /ППЗСПЗЗ/ за състоянието и ползването на земи от Държавния поземлен фонд /ДПФ/,
е разпоредено изземването от „ЕКОФРУКТ“ ЕООД на земеделска земя от ДПФ,
представляваща: 1/ част от земеделска земя с площ 7,121 дка. от ПИ с ид.
51963.157.143, целия с площ 9,669 дка, с начин на трайно ползване „друг вид
земеделска земя“, категория на земята при неполивни условия IV (четвърта),
находящ се в землището на с.Н, общ.ДЧ, обл.Варна; 2/ част от земеделска земя
с площ 25,449 дка. от ПИ с ид. 51963.157.145, целия с площ 36,696 дка., с
начин на трайно ползване „друг вид земеделска земя“, категория на земята при
неполивни условия IV (четвърта), находящ се в землището на с.Н, общ.ДЧ,
обл.Варна. Видно от мотивите към обжалваната заповед, частите от имотите, които
се ползват от „ЕКОФРУКТ“ ЕООД без правно основание през стопанската 2019/2020г.,
са установени с Протокол № ПО-06-70-15/21.02.2020г., съставен от ОСЗ – ДЧ, за
извършена на основание чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ проверка за състоянието и
ползването на земеделските земи от държавния поземлен фонд в землището на с.Н,
във връзка със Заповед № РД19-04-270/30.10.2019г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Варна. Съгласно т.II. от заповедта, за неправомерното ползване на
имотите, дружеството може да заплати:
1/ за част от земеделска земя с площ 7,121 дка. от ПИ с ид.
51963.157.143 – 2499,47лв. и
2/ за част от земеделска земя с площ 25,449 дка. от ПИ с ид. 51963.157.145
– 8932,60лв. Сумите за времето на неправомерното ползване – стопанската
2019/2020г., представляват трикратния размер на средното годишно рентно плащане
за землището за трайни насаждения, определено съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ от
комисия, назначена със Заповед № 159/12.03.3019г. – в случая, определено в
размер на 117лв.
С обжалваното решение ВРС е приел, че по делото
не е спорно, че процесните имоти с ид. 51963.157.143 и 51963.157.145 са земи от
ДПФ, което се установява безспорно от представените скици на съответните имоти,
Решение № 10-1/16.06.1998г. на ПК-ДЧ за възстановяване правото на собственост
на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Н,
скици на двата имота по съществуващи стари реални граници, протокол № 10.32 на
ПК-ДЧ, с който във владение на процесните имоти е въведен ДПФ, като същите са
включени и в регистъра на имотите от ДПФ. Неправомерното ползване от страна на
„ЕКОФРУКТ“ ЕООД на части от посочените имоти: 7,121 дка. от ПИ 51963.157.143 и
25,449 дка. от ПИ 51963.157.145, е констатирано с КП №
ПО-06-70-15/21.02.2020г., предшестван от КП № ПО-06-70-8/29.11.2019г. – в който
също е отразено, че части от процесните имоти се ползват неправомерно от
„ЕКОФРУКТ“ ЕООД, които протоколи като официални удостоверителни документи се
ползват с материална доказателствена сила. Във връзка с констатираното
неправомерно ползване, до „ЕКОФРУКТ“ е изпратено писмо изх.№
ПО-06-8/15.05.2020г., получено на 20.05.2020г., с което дружеството е
уведомено, че е започнало административно производство за издаване на заповед
по чл.34, ал.1 и ал.8 ЗСПЗЗ за изземване на имот от ДПФ, т.к. се ползва без правно
основание. В указания в писмото 3-дневен срок за възражения по чл.34 от АПК,
дружеството не е изложило възражения срещу констатираното неправомерно ползване
на процесните части от двата имота. ВРС е приел за неоснователно оплакването,
че изискването по чл.26 от АПК е само формално спазено. В тази връзка е
съобразено, че при проверките по реда на чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ не е необходимо
да присъстват представители на лицата, които ползват земите, съответно липсва
задължение същите да бъдат предварително уведомявани за тях, както и да им
бъдат връчвани изготвяните констативни протоколи. В случая жалбоподателят, в
качеството на заинтересувано лице, е уведомен за започналото производство по
издаване на индивидуалния административен акт, като му е осигурена възможност
да депозира становище и доказателства, от която той не се е възползвал. По
отношение на липсата на посочена в уведомлението информация за датата, на която
ще бъде издаде акта, ВРС е приел, че това изискване на чл.26, ал.1 АПК не е
спазено, но този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото по никакъв начин не е накърнило правото на защита на дружеството.
По същество ВРС е приел, че основният спорен
въпрос в производството е дали „ЕКОФРУКТ“ ЕООД е фактическият ползвател на
процесните части от двата имота. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства – протоколите за извършените проверки, показанията на св.К С и
св.В Д., както и заключението по СТЕ, ВРС е приел, че ползвател на процесните
части от имотите е именно „ЕКОФРУКТ“ ЕООД. Съобразено е, че в протоколите за
проверка изрично е посочено, че ползвател на съответните части е „ЕКОФРУКТ“
ЕООД, което обстоятелство се потвърждава от събраните гласни доказателства, от
които ВРС е установил, че части от процесните имоти са с трайни насаждения –
праскови, нектарини и др.сортове, двата имота са почти един до друг, крайни
имоти са, попадат в една дига, като няма видимост с друг масив. За извършване
на проверката св.С се е обадил на представител на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД, т.к. за да
се влезе в района имало врата и пазач. В този масив имало имоти, които са
собственост на дружеството и такива, които са собственост на ДПФ, като
свидетелят е заявил, че винаги при предходни проверки на имоти в този масив се
е обаждал на представители на „ЕКОФРУКТ“. По време на проверката имало техника,
някъде са орали. И двамата свидетели посочили, че проверката е извършена с GPS,
като от показанията на св.Д ВРС е установил, че точната площ на
ползваните части от имотите е установена от очертаването, което самото
дружество „ЕКОФРУКТ“ е направило в ИСАК – затова имало две посочени площи и два
протокола. Заключението, че частите от имотите се ползват неправомерно, е
направено доколкото за същите липсвал договор за аренда. Дружеството имало
договор за аренда, но за други имоти, близки до процесните, в които се
отглеждали ябълки и круши. От заключението по СТЕ, неоспорено от страните, ВРС
е установил, че двата процесни имота попадат частично в масив с трайни насаждения,
като се явяват продължение от югозапад на ПИ № 000141 по КВС /ПИ 51963.157.141
по КК/, собственост на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД по силата на договор за замяна №
197/07.02.2006г. При така установените факти, ВРС е приел за доказано
обстоятелството, че именно „ЕКОФРУКТ“ ЕООД е ползвател на процесните части -
7,121 дка. от ПИ 51963.157.143 и 25,449 дка. от ПИ 51963.157.145. Съобразено е,
че именно дружеството ги е оградило, поставило е врата, очертало ги е в ИСАК,
като същите влизат в един общ масив на трайни насаждения със собствен и
обработван от дружеството имот. Тези обстоятелства в съвкупност водят до
единствено възможното заключение, че именно дружеството е реалният ползвател.
Относно определения в заповедта размер на
дължимото обезщетение за неправомерно ползване на имотите, ВРС е приел за
неоснователно оплакването, че със заповедта е вменено задължение за заплащането
му, т.к. разпоредбата на чл.34, ал.6, вр.ал.8 ЗСПЗЗ урежда рентна вноска в
полза, а не в тежест на ползвателя, който разполага с правната възможност,
заплащайки сумата и след изричното съгласие на собственика за получаването
ѝ да продължи да ползва необезпокоявано земята до края на съответната
стопанска година. В самата заповед само е дадена възможност за заплащане на
сумата, а не безусловно задължение, поради което това възражение на дружеството
е прието за неоснователно.
Относно конкретния размер на обезщетението за
неправомерно ползване – 117лв., ВРС е приел, че същият правилно е съобразен с
действително установения начин на трайно ползване. От заключението по СТЕ е
установено, че с КП изх.№ РД-06-63/12.04.2019г. на ОД „Земеделие“, е
удостоверено обявяването на таблото за обяви и на интернет страницата на
Дирекцията на Протокол № 1/29.03.2019г. за определеното средно годишно рентно
плащане за стопанската 2019/2020г. за землищата в общ.ДЧ, в т.ч. за с.Н в
размер на 117лв. Срещу така установения размер на средно годишно рентно плащане
не са постъпвали жалби. Според СТЕ, в СВ има вписани и регистрирани два
договора за аренда в землището на с.Н: № РД-51-31/17.02.2010г. – с предмет ПИ
000136 от КВС с площ 672,705 дка, и № РД-51-21/11.02.2010г. – с предмет ПИ №
000156 от КВС с площ 134,363 дка. и ПИ № 000150 от КВС с площ 345,164 дка.,
като приетото от ОСЗ средно рентно плащане в размер на 117лв. е определено като
са съобразени двата вписани договора, от втория от който е съобразена цената
само за по-големия имот. ВРС не е кредитирал заключението в частта, в която
вещото лице е установило средното рентно плащане в размер на 114лв. – при
съобразяване на цените на всички имоти по двата договора, по съображения, че по
този начин на практика се съобразяват 100% от всички регистрирани многогодишни
договори, с което не е изпълнено изискването на §2е от ДР на ЗСПЗЗ – средната
стойност на рентните вноски да бъде изчислена на база повече от половината
договори. По тези съображения са приети за неоснователни оплакванията, че
размера на сумата по чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ е неправилно определен.
По изложените съображения ВРС е приел, че в
случая са установени всички кумулативно изискуеми юридически факти – елементи
от правопораждащия фактически състав по чл.34, ал.8 ЗСПЗЗ, и е отхвърлил
жалбата като неоснователна.
Решението е частично неправилно.
Неоснователно е оплакването в касационната
жалба за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради
това че не е съобразено допуснато в производството съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.26 от АПК -
заинтересованите страни да се уведомят за започване на производството, както и
в случай че срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в
уведомлението да се включи информация за датата, до която следва да бъде
издаден актът.
Видно от приетото по делото уведомително писмо
изх.№ ПО-06-8/15.05.2020г., получено на 22.05.2020г., „ЕКОФРУКТ“ ЕООД е
надлежно уведомено за констатираното неправомерно ползване на имоти от ДПФ, в
уведомлението да посочени данни за констативния протокол от проверката и за
установените при проверката факти, като на основание чл.34, ал.3 от АПК е
предоставен тридневен срок за изразяване на становище, представяне на
доказателства, искания и възражения. В указания срок дружеството не се е
възползвало от предоставената му възможност, поради което неоснователно твърди,
че правото му на защита е съществено накърнено. Отделно, както правилно е
съобразил ВРС, констатациите, въз основа на които е направен извод за
неправомерно ползване на земи от ДПФ, са направени в рамките на проверка по
чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно цитираната разпоредба, общинските
служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и
до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните
дирекции „Земеделие“ за състоянието и ползването им. Проверките се извършват на
терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от
картата на възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и
парцелите, заявени за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на
площ. За имотите, предоставени за създаване и отглеждане на трайни насаждения,
се описват проведените дейности в съответствие с предмета на договора, като се
правят и геореферирани снимки от всяка ъглова точка на тези имоти. Според ал.9
от с.р. при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен
фонд областните дирекции „Земеделие“ изискват изземването им по реда на чл.34
ЗСПЗЗ. Самия характер на проверките изключва възможността предварително да се
уведомяват ползвателите, такова законово изискване липсва. Отделно,
задължението по чл.26 от АПК тежи на компетентния да се произнесе
административен орган, а в случая в хипотезите на чл.34 от ЗСПЗЗ това е
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна. Първият възможен момент, в който
същият е можело да изпълни задължението по чл.26 от АПК е получаването на
информацията по чл.47, ал.9 от ППЗСПЗЗ от общинската служба - както е
процедирано в случая, поради което неоснователно се поддържа от касатора, че
изискването за предварително уведомяване не е спазено. Вярно е, че не е
посочена датата, на която ще бъде издаден актът, но това нарушение не е
съществено, т.к. не се е отразило по никакъв начин на съдържанието на акта.
Правилно ВРС е приел и за доказано ползването
от страна на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД на процесните части от поземлените имоти - 7,121
дка. от ПИ 51963.157.143 и 25,449 дка. от ПИ 51963.157.145, за безспорно
доказано. ВРС е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни
доказателства, в т.ч. заключението по СТЕ и е стигнал до обоснован извод, че
ползването на земите от страна на касатора е безспорно установено. От
заключението по СТЕ се установява, че двата процесни имота попадат частично в
масив с трайни насаждения, като се явяват продължение от югозапад на ПИ № 000141
по КВС /ПИ 51963.157.141 по КК/, собственост на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД по силата на
договор за замяна № 197/07.02.2006г. От събраните гласни доказателства се
установява, че именно дружеството ги е оградило, поставило е врата, очертало ги
е в ИСАК, установено е и че същите влизат в един общ масив на трайни насаждения
със собствен и обработван от дружеството имот. Правилно ВРС е приел, че всички
тези обстоятелства в съвкупност водят до единственото възможното заключение, че
именно дружеството е реалният ползвател на земите.
Неправилно обаче ВРС е приел, че в т.ІІ от
обжалваната заповед правилно е определена дължимата сума за неправомерно
ползваната земеделска земя, като е съобразена средната рентна вноска за трайни
насаждения в землището на с.Н в размер на 117лв., определена за стопанската
2019/2020г., съгласно §2е, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗСПЗЗ, на база предходната
стопанска година, от Комисия, назначена със Заповед № РД-19-159/12.03.202019г.
на директора на ОД „Земеделие“-Варна.
От заключението по СТЕ се установява, че
средната рентна вноска за трайни насаждения в землището на с.Н е определена при
съобразяване на данните в два регистрирани договора за аренда: №
РД-51-31/17.02.2010г. – с предмет ПИ 000136 от КВС с площ 672,705 дка, и №
РД-51-21/11.02.2010г. – с предмет ПИ № 000156 от КВС с площ 134,363 дка. и ПИ №
000150 от КВС с площ 345,164 дка., като приетото от ОСЗ средно рентно плащане в
размер на 117лв. е определено като от втория договор е съобразена само цената
от по-големия имот. Според СТЕ, ако се съобразят данните за трите имота,
размерът на средното годишно рентно плащане за трайни насаждения би бил
114лв./дка, трикратен размер - 342лв./дка., а дължимата сума неправомерното
ползване от страна на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД би била: 1/ за част от земеделска
земя с площ 7,121 дка. от ПИ с ид. 51963.157.143 – 2435,38лв. и
2/ за част от земеделска земя с площ 25,449 дка. от ПИ с ид. 51963.157.145
– 8703,56лв., или общо 11138,94лв.
Неправилно ВРС не е кредитирал заключението в
частта, в която вещото лице е установило средното рентно плащане в размер на
114лв. – при съобразяване на цените на всички имоти по двата договора. Вярно е,
че по този начин се съобразяват 100% от всички регистрирани многогодишни
договори, но това не е в нарушение на изискването на §2е от ДР на ЗСПЗЗ –
средната стойност на рентните вноски да бъде изчислена на база повече от
половината договори. Както основателно сочи касаторът, законът поставя
изискване само за минимална база, на която да се определи средната стойност на
рентните вноски, с оглед постигане на по-голяма обективност. При това положение
неправилно при определяне на средното годишно рентно плащане за трайни
насаждения в землището на с.Н за стопанската 2019/2020г., комисията по §2е от
ДР на ЗСПЗЗ не е съобразила данните за всички имоти, предмет на регистрираните
договори.
Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата в тази част. По смисъла на чл.34, ал.6 вр. ал.8 ЗСПЗЗ целта на така определеното със заповедта рентно плащане е да осигури възможност на ползвателя, ако го внесе в указания в разпоредбата срок по сметка на МЗХ, упражняващо чрез министъра на основание чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ правата на собственика за имотите от ДПФ, ползвателят да продължи да ползва земята през цялата стопанска година, ако собственикът в посочения в същата разпоредба срок изрази писмено съгласие да приеме плащането. В този случай издадената заповед за изземване се отменя от административния орган, докато при липсата на изрично писмено съгласие за получаване на сумата тя подлежи на незабавно изпълнение. Следователно, определянето със заповедта на рентната вноска по чл.34, ал.6, вр. ал.8 ЗСПЗЗ е уредено от законодателя в полза, а не в тежест на ползвателя, който разполага с правната възможност, заплащайки сумата и след изричното съгласие на собственика за получаването ѝ да продължи да ползва необезпокоявано земята до края на съответната стопанска година. Оттук може да се заключи, че ползвателят разполага с правен интерес да обжалва определената рента вноска по чл.34, ал.6 ЗСПЗЗ само ако е недоволен от размера ѝ, както е в настоящия случай.
По изложените съображения касационната жалба е частично основателна, само в частта, с която ВРС е отхвърлил оспорването срещу т.ІІ от заповедта по чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ, с която е определена средна годишна рентна вноска по чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ за неправомерно ползване на процесната земеделска земя от ДПФ за стопанската 2019/2020г. В тази част, както и по отношение на присъдените разноски, решението на ВРС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което заповедта се измени в частта на т.ІІ., а в останалата част решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, страните взаимно си дължат разноски. От страна
на касационния жалбоподател са доказани разноски пред ВРС и в касационното
производство общо в размер на 1810лв., от които 1440лв. адвокатски хонорар с
ДДС за производството пред ВРС и 370лв. държавна такса за настоящото
производство. С оглед частичната основателност на жалбата (за сумата 293,13лв.,
явяваща се разликата между установеното със заповедта средно рентно плащане и
установеното от настоящия състав), на касатора следва да се присъдят разноски в
размер на 46,40лв. (четиридесет и
шест лева и четиридесет стотинки). В полза на Областна дирекция „Земеделие“ -
Варна на основание чл.143, ал.4 АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, определено по реда на
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на по 100,00 /сто/ лева за всяка инстанция. Относно разноските
за СТЕ, заплатени от ОД „Земеделие“, съобразно отхвърлената част от жалбата в
частта на средното рентно плащане (за 11138,94лв), на ответника следва да се
присъдят разноски за вещо лице в размер на 194,87лв., или общо разноски за две
инстанции в размер на 394,87лв.
(триста деветдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки). По компенсация,
„ЕКОФРУКТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Областна дирекция
„Земеделие“ Варна, разноски за две инстанции в размер на 348,47лв. (триста четиридесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки.).
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският
административен съд, І-ви касационен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №
260301/03.02.2021г. на ВРС, VІІІ-ми състав, постановено по адм.д. №
9082/2020г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя НИС-Д,
против Заповед № РД-20-04-166/16.07.2020г. на директора на ОД „Земеделие“ -
Варна, в частта по т.ІІ, с която е определена сума за неправомерно ползваната
земеделска земя през стопанската 2019/2020г:
1/ за част от
земеделска земя с площ 7,121 дка. от ПИ с ид. 51963.157.143 – 2499,47лв. и
2/ за част от земеделска земя с площ 25,449 дка. от ПИ с ид. 51963.157.145
– 8932,60лв., както и в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ разноски в размер на 400лв. /четиристотин лева/ И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ Заповед №
РД-20-04-166/16.07.2020г. на директора на ОД „Земеделие“ - Варна, в частта по
т.ІІ, с която е определена сума за неправомерно ползваната от „ЕКОФРУКТ“ ЕООД,
ЕИК********* земеделска земя през стопанската 2019/2020г: 1/ за част от
земеделска земя с площ 7,121 дка. от ПИ с ид. 51963.157.143 – 2499,47лв. и
2/ за част от земеделска земя с площ 25,449 дка. от ПИ с ид. 51963.157.145
– 8932,60лв., КАТО ОПРЕДЕЛЯ сума за неправомерно ползваната от „ЕКОФРУКТ“ ЕООД, ЕИК********* земеделска
земя през стопанската 2019/2020г., както следва: 1/ за част от
земеделска земя с площ 7,121 дка. от ПИ с ид. 51963.157.143 – 2435,38лв. и
2/ за част от земеделска земя с площ 25,449 дка. от ПИ с ид. 51963.157.145
– 8703,56лв.
ОСЪЖДА„ЕКОФРУКТ“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя НИС-Д да
заплати на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна разноски за две инстанции в
размер на 348,47лв. (триста четиридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки.).
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260301/03.02.2021г. на ВРС, VІІІ-ми състав, постановено по адм.д. № 9082/2020г., в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.