Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 07.02.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., гражданско отделение в публично заседание на 03.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1886 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело № 1886/2019 г. по описа
на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано поотделно от Димитър Бончев чрез пълномощника
юрисконсулт Ц.П. против Е.С.А., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с цена на иска 2 016,40 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че на 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия между „И.А.М.“
АД, и „Файненшъл България“ ЕООД,с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *******/12.10.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Е.С.А. било прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски.
Сочи, че на 1.06.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“
ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, по силата на което „И.А.М.“ АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *******/12.10.2016
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Е.С.А., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и
съответно от страна на „И.А.М.“ АД по втората цесия с Уведомителни писма,
изпратени с известия за доставяне.
Сочи, че в изпълнение на изискванията на
закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено
Уведомително писмо с Изх.№ ********-ФН/ ******* от *****.2018 г. от страна на „И.А.М.“
АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. станалата продажба на вземания. Било изпратено до ответника и Уведомително писмо
Изх.№ ********-ФН/ ******* от *****.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл
България“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД, в качеството на преупълномощено от „И.А.М.“
АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/, за извършената на дата
01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „И.А.М.“ АД. Двете писма
били изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в цялост с
отбелязване, че адресът на получателя не бил пълен. На 18.06.2019 г. ищцовото
дружество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с
Изх.№ ********-ФН/ ******* и Уведомително писмо Изх.№ ********-ФН/*******, и
двете с дата 18.06.2019 г., но обратната разписка към товарителница № ********,
писмото отново се върнало в цялост с отбелязване, че на посочения адрес нямало
такова лице.
Моли съда да приеме като доказателства към настоящата
искова молба Уведомително писмо с Изх.№ ********-ФН / ******* и Уведомително
писмо Изх.№ ********-ФН/******* и двете
с дата 18.06.2019 г.. и да връчи същите на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че на 12.10.2016 г. Е.С.А. в
качеството на Кредитополучател сключила договор за потребителски паричен кредит
№ ******* с „Провидент Файненшъл България“ ООД. Кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит получил Стандартен европейски формуляр. При условията на Договора за
потребителски кредит, Кредитодателят се задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 950,00 лева,
като сумата била предоставена от страна
на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя. Усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с
договорна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договор.
Така страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да е в
размер на 187,39 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва
по кредита била в размер на 1137,39 лв.,
които се заплащали на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 18,96 лв. Първата погасителна
вноска била платима на 21.10.2016 г., а последната погасителна вноска е с
падеж: 8.12.2017 г.
Сочи, че с подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие в размер на 47,50 лв. и същата била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0,79 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Сочи, че кредитодателят се задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. В конкретния
случай таксата „Кредит у дома“, дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на Кредитополучателя била в размер на 243,10 лв. и разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,05 лв., които били платими на
падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома“, която била в размер на 567,23 лв. била свързана с разходите на
Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и
била дължима през срока на кредита, като също била включена в седмичните
вноски. Тази такса също била разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,45 лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски.
Сочи, че общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне
на Кредитодателя при сключване на договора за кредит била в размер на 1995,22
лв., която включвала: главница в размер на 950,00 лв., договорна лихва в размер
на 187,39 лв., такса за оценка на досие в размер на 47,50 лв., такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
243,10 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене в размер на 567,23 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума била платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 33,25 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по
кредита в размер на 18,96 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на
0,79 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 4,05 лв. и вноска по
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 9,45 лв.Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил
8.12.2017 г., предвид което вземанията, произтичащи от договора за
кредит не били обявявани за предсрочно
изискуеми.
Сочи че на Кредитополучателят, от стран.
н.„А.з.с.на в.“ ЕАД, в качеството на кредитор,било начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода
от 12.11.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер
на което било 151,44 лв.
Сочи, че сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 130,26 лв., с
която били погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 16,20 лв., такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя: 37,80 лв., такса за оценка на досие: 3;20 лв., договорн.лихва:
22,72 лв., главница: 50,34 лв.
Сочи, че
„А.з.с.на в.“ ЕАД подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.С.А., като съдът уважил претенцията,
било образуваното ч.гр.д. № ***/2019 г. и издадена Заповед за изпълнение, като
същата била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК..
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение н. длъжника Е.С.А., ЕГН **********,***, че същият дължи
н.„А.з.с.на в.“ ЕАД сумите, както следва: 899,66 лева - главница по договор за кредит;164,67 лева
- договорна лихва за периода от
11.11.2016 г. до 8.12.2017 г.;44,30 лева - такса за оценка на досие: за периода
от 18.11.2016 г. до 8.12.2017 г.;226,90 лева за периода от 18.11.2016 г. до 8.12.2017
г., - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя;529,43 лева - такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 18.11.2016 г. до 8.12.2017 г.;151,44 лева - обезщетение за забава за
периода от 12.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за разноски в заповедното и
настоящото производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника. Сочи, че искът е неоснователен и изцяло недоказан по
размер по следните причини:
Сочи, че
следвало да установи вземането си
на претендираното договорно основание,
да докаже и изправността на цедента - наличието на сключен валиден
договор за потребителски паричен кредит.
Твърди, че за преценка основателността н.иска в случая, следвало
да бъдат изследвани трите материални правоотношения, а именно: правоотношението
по договора за потребителски кредит между ответницата и кредитодателя Файненшъл
България ЕООД; правоотношението по
първата цесия между цедента „Файненшъл България“ ЕООД и първия цесионер „Изи
Асет Менджмънт“ АД и правоотношението по втората цесия между първия цесионер и
втори цедент „И.А.М.“ АД и втория цесионер „А.з.с.на в.“ ЕАД.
Сочи, че сключеният между ответника Е.С.А.
и кредитора Файненшъл България ООД договор за кредит попадал в обхвата на
Закона за потребителския кредит
От посоченото съдържание на договора
следвал изводът, че в същото фигурирала отчасти информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК. ЗПК, за да бъде
прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представлявали погасителен план, следвало освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срока за това (уговорени в случая като седмични), а също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска. В случая
липсвало разбиване по пера на задължението на кредитополучателя.
Твърди, че не било ясно как се формирала сумата от 33,26
лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска с изключение на
последната, съответно как се формира сумата от 32,88 лв. за последна
погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, било да
посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на
всяка една отделна погасителна вноска. Не било посочено в стойността на всяка
една седмична вноска какъв бил размерът на главницата, лихвите и допълнителните
разходи. Включително таксата „кредит у дома“ следвало да бъде отразена в
погасителен план. Не ставало ясно как бил определен размерът на таксата „кредит у дома“ в двете й
разновидности. Счита, че процесният
договор за потребителски кредит за
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК.
Сочи че съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на
кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.
Счита, че клаузите за дължими от
ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие са нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Формулираната клауза заобикаляла императивното
правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно сключения между страните договор
спорните такси не били включени в ГПР, поради което договорката за заплащането
им се явявала нищожна - арг. от 21, ал. 1 ЗПК. Ищецът не ангажирал
доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“.
Сочи, че ищецът не приложил доказателства за съществуването
на първата цесия, поради което недоказано оставало твърдението „И.А.М.“ АД да е придобило
качеството цесионер, респ. кредитор на длъжника-ответник А..
Сочи, че ако ищецът докажел твърдението
си за наличие на такова правоотношение, следвало да се отбележи, че процесният
договор за кредит не съдържал уговорка покани, уведомления и други подобни, да
се считат за връчени н.другата страна. Нямало твърдения в тази насока и не се
сочили доказателства, установяващи това. Не се сочили доказателства, че цедентът „Файненшъл България“ АД или първият цесионер
„И.А.М.“ АД да са уведомили длъжника за извършената цесия
Счита, че втората цесия, със страни
цедент „Изи Асет Мениждмънт“ ЕАД и цесионер „А.з.с.на в.“ ЕАД се била състояла
между ненадлежни страни и при липса на предмет, а именно - нямало доказателства
„И.А.М.“ ЕАД да е придобил вземането по договора за потребителски кредит с А..
С оглед общия принцип, че никой не можело да прехвърли повече права, отколкото
има, счита, че въз основа на представените доказателства не можело да се заключи,
че цесията се е състояла, и че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е
придобила права върху вземането от А., доколкото липсвали доказателства
цедентът „И.А.М.“ АД да е имал качеството кредитор, респ. да е прехвърлил на
ищеца в настоящото производство свои права.
Ако
ищецът докажел твърдението си за наличие на такова правоотношение, с
оглед обстоятелството, че то имало за предмет същото първично правоотношения по
кредита, както и първата цесия, то относно начините за уведомяване и уговорките
между страните, продължавали да важат тези постигнати между първоначалните
страни, доколкото цесията не изменяла съдържанието на правоотношението, а само
заменя кредитора по него. По делото липсвали доказателства, а и ищецът не
твърдял противното, ответницата да е променила адресната си регистрация.
Счита, че волеизявлението на който и да
е от цедентите по чл. 99, ал.З от ЗЗД, направено в периода преди образуване на
заповедното производство, не било достигнало до длъжника. Ответницата не била открита
при условията на висящото заповедно производство, нито до подаване на настоящия
отговор от страна на назначения й от съда особен представител. С оглед
допуснатата от съдебната практика възможност, уведомлението да се счита за
редовно връчено, ведно с връчване на исковата молба на ищеца чрез съда, счита,
че в случая кредиторът не можело да се позове на направеното връчване,
доколкото същото било изпълнено на особен представител на ответницата. Статута
на особения представител бил такъв, че той придобивал правата си не по силата
на договор и упълномощителна сделка, а произтичал от особения институт на чл.
47, ал.6, ГПК.
Твърди, че не бил осъществен фактическият състав н.правоотношението
по първата цесия, поради което и втората се явявала изцяло недействителна, и по
нея не били възникнали права за новия
цесионер „А.з.с.на в.“ ЕАД. Последното не било
придобило качеството на кредитор, поради което и искът се явявал освен
неоснователен, но и недопустим.
Сочи, че ако
се докажело осъществяване фактическия
състав на първата цесия и ищецът докажел материално правната си
легитимация, счита иска за изцяло
неоснователен поради факта, че никоя от извършените сделки по прехвърляне на
вземането по договор за кредит с ответницата А. нямала действие по отношение на
същата, тъй като извършените прехвърляния не са й съобщени по предвидения от
закона ред.
Счита, че процесният договор се явявал
недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и
12, вследствие на което трябвало да бъдат приложени последиците на чл. 23 ЗПК,
като отговорността на заемателя да бъде ангажирана единствено по отношение на
чистата стойност на кредита, без претендираните лихви или други разходи по
кредита.
Прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит
поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12. поради противоречие с чл. чл.
21, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие
с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Прави възражение за неизпълнен
договор от страна на кредитора „Файненшъл Българи“ ЕООД по отношение на
услугата „Кредит у дома“,
Прави възражение за недействителност н.втората цесия, състояла се между
„И.А.М.“ ЕАД и „А.з.с.на в.“ АД, поради отсъствие на материално правна
легитимация на цедента и поради липса на предмет, доколкото няма данни цедентът
„И.А.М.“ ЕАД да е притежавал права върху процесното вземане.
Възразява и твърди, че дори и да
се докажело, че двете правоотношения по прехвърляне на процесното вземане са се
осъществили и цесионерите/цедентите са придобили прехвърляните права, то която
и да било от цесиите не породила действие спрямо длъжника и ответник в настоящото
дело - Е.А., поради неизпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД.
Сочи, че недоказани по размер се явявали
всички предявени от ищеца искове в настоящото производство.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ***/2019 г. по
описа на РС-К., че по отношение на Е.С.А., въз основа н.заявление от 01.02.2019 г. от заявителя „А.з.с.на в.“ ЕАД
***, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумите, които са предмет на настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за потребителски кредит от дата 12.10.2016 г., сключен между Е.С.А. като
кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор. От договора за
потребителски кредит е видно, че кредиторът е отпуснал паричен заем в размер на
950,00 лева. Срокът за връщане на
кредита бил 60 седмици, с ГПР в размер на 48,00 %. Видно от същия е, че
кредитополучателят дължи следните такси: такса за оценка на досие – 47,50 лева;
такса за услуга „Кредит у дома“ - 810,33
лева.
Ищецът сочи, че погасената сума до
момента била в размер на 130,26 лева. Освен това от стран. н.„А.з.с.на в.“ ЕАД
било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на 151,44
лева. Така общата дължима сума била в размер н.2 016,40 лева.
Ищецът „А.з.с.на в.“ ЕАД *** е представил заверено
копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от дата 16.11.2010
г., сключен между „И.А.М.“ АД като
продавач и „А.з.с.на
в.“*** като купувач, Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и
прехвърляне н.вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД
като продавач и „А.з.с.на в.“*** като купувач, по силата
на които титуляр на вземанията по договора
за паричен кредит, предмет н.настоящото производство, става „А.з.с.на в.“ ЕАД
***. В представеното по делото приложение на позиция с № **** е посочен кредита
на ответника Е.С.А..
По делото е представено Потвърждение за
сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД между „Файненшъл България“ ЕООД
като продавач и „И.А.М.“ АД като купувач.
Представено е и пълномощно, подписано от
изпълнителния директор н.„И.А.М.“ АД, с което„А.з.с.на в.“ ЕАД е
преупълномощена от името на „Файненшъл България“ ЕООД да уведоми всички
длъжници по всички вземания на „Файненшъл България“ ЕООД, възникнали по силата
на сключени договори за потребителски кредит, за прехвърлянето им на „И.А.М.“
АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г.
По делото са представени уведомителни
писма за извършено прехвърляне н.вземания /цесия/ от „А.з.с.на в.“ ЕАД:
Уведомително писмо изх. № ********-ФН/*******/*****.2018 г.; Уведомление изх. №
********-ФН/*******/*****.2018 г.; Уведомително писмо изх. № ********-ФН/*******/18.06.2019
г.; Уведомление изх. № ********-ФН/*******/18.06.2019 г. От представените
известия за доставяне е видно, че писмата не са надлежна връчени на Е.С.А., като е
отбелязано, че „пратката не е потърсена“, „получателката не живее на този
адрес, не вдига телефон“
Процесуалният представител на ищеца
сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД били направени
опити чрез изпращане на писмени уведомления да се уведоми длъжника за направеното
прехвърляне, но пратката се върнала в цялост. В този смисъл в исковата молба
ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с
исковата молба.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
н.парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът е
сключил Договор за потребителски кредит от дата 12.10.2016 г. с „Провидент Файненшъл
България“ ООД,
като кредитор з.сумата от 950,00 лева
при условия, описани в приложения договор.
По-късно между „И.А.М.“ АД и „А.за с.на в.“ ЕАД *** бил подписан Рамков
договор з.продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г.,
сключен между „И.А.М.“ АД като продавач
и „А.за
с.на в.“*** като купувач, Допълнително споразумение към Рамков договор з.продажба и
прехвърляне н.вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД
като продавач и „А.за с.на в.“*** като купувач, по силата
на които титуляр на вземанията по договора
з.паричен кредит, предмет н.настоящото производство, става „А.за с.на в.“
ЕАД ***.
Видно от допълнителното споразумение,
страните се споразумели, че продавачът
прехвърля на купувача ликвидни изискуеми вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от „Файненшъл България“ ЕООД с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД с физически лица, които „И.А.М.“ АД е
придобило по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. ведно с всички
акцесорни претенции и обезпечения.
По делото не се представиха
доказателства за прехвърляне на процесното вземане от страна на „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на „И.А.М.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично
законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.
Прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение №123
от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д.№1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото, той да го е получил.
Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено
изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47,
ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г., прехвърляне
на вземания, няма действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като з.извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закон.ред и затова ищецът „А.за с.на
в.“ ЕАД *** няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на
цесионер по договора са непротивопоставими на ответника.
Поради гореизложените мотиви, съдът
счита, че е безсмислено искането на процесуалния представител на ищеца да бъде
задължено на осн. чл. 192 ал. 1 от ГПК „И.А.М.“, да представи намиращи се в
него документи /доколкото това е в тежест на ищеца/, а именно: Заверен препис
от Договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 01.07.2017 г., сключен между
„И.А.М.“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД; Заверен препис на Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.07.2017 г. между „И.А.М.“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД, от което да е видно, че вземането по Договор за потребителски
кредит № *******/12.10.2016 г. е предмет на посочения договор за цесия; Заверен препис от Пълномощно от 04.07.2017
г., по силата на което „И.А.М.“ АД е упълномощено от името на „Файненшъл
България“ ЕООД да уведоми всички длъжници за всички вземания на последното
дружество, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити,
за цедирането им на „И.А.М.“ АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г.
На това основание в проведеното открито
съдебно заседание, съдът е отменил определението си от 22.01.2020 г. в тази
част. Дори да бъдат представени такива документи, това няма да доведе до промяна на
мотивите на съда за отхвърляне на иска.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 445,38
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатен.с разходен касов
ордер на особения представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д.Б.Б. срещу Е.С.А., с ЕГН **********, с адрес: *** иск
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415
от ГПК с цена на иска 2 016,40 лева /две хиляди и шестнадесет лева и 40
стотинки/ за
установяване на вземане за сумата от: 899.66 лв. (осемстотин деветдесет и девет
лева и 66 ст.) главница, 164.67лв. договорна лихва от 11.11.2016 г. до
08.12.2017г., 44.30 лв. такса за оценка на досие от 18.11.2016г. до
08.12.2017г., 226.90 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредит от 18.11.2016г. до
08.12.2017г., 529.43 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски от 18.11.2016г. до 08.12.2017г., 151.44 лв. лихва за
забава от 12.11.2016г. до 01.02.2019г. по договор за потребителски кредит №*******/12.10.2016г.
и законна лихва върху главницата от 01.02.2019г. до изплащане на вземането, както
и 90.33 лв. разноски по делото, от които: 40.33 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на Районен съд-К., като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Стара Загора.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ ***/2019
г. по описа на РС-К..
Районен съдия