№ 1408
гр. Пазарджик, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220101843 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени установителни искове за
собственост по чл.124 ГПК.
Ищците К. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, *** и Й. С. Г. с
ЕГН ********** от гр.Пазарджик, *** твърдят, че всеки от тях е собственик
по наследство, оставено от Н. П. С.а с ЕГН **********, починала на
14.11.1986г. /тяхна баба по майчина линия/, на 2/9 ид. част от един недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на
гр.Пазарджик, с площ от 381 кв.м., адрес: гр.Пазарджик, ***, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план: 8925, кв.46, при съседи: ***,
***, ***, *** и ***, ведно с построените в него сгради, а именно: сграда с
идентификатор **** със застроена площ от 63 кв.м., на два етажа, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ***
със застроена площ от 12 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 20
кв.м., на два етажа, с предназначение: хангар, депо, гараж. Твърдят още, че на
13.05.2022г. ответникът П. П. В. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ***,
който е син на общия наследодател и сънаследник с дял 1/2 ид. част. от
наследството и който единствен живее в процесния имот, се е снабдил с
констативен нотариален акт №70, том І, рег. №1080, н.д. №60/2022г. по
регистъра на Ю. В. – нотариус с рег. №436 в НК, с който бил признат за
единствен собственик на имота въз основа на давностно владение и
1
наследство. Ищците поддържат, че признатото на ответника право на
собственост върху притежаваните от тях общо 4/9 ид. части от имота не
съществува, тъй като същият никога не е владял техните дялове и винаги е
зачитал правата им. Искат от съда да установи тяхната собственост по
отношение на ответника и да отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК
съставения констативен нотариален до размера на техните два дяла от
наследството. Сочат доказателства и претендират разноски.
Ответникът не оспорва качеството на страните на сънаследници на
общия наследодател Н. П. С.а, както и че имотът е част от оставеното от нея
наследство. Оспорва иска при твърдение, че е изключителен собственик на
гаража с идентификатор ***, който лично е построил въз основа на
отстъпено от наследодателя право на строеж. Твърди, че е придобил дялове
на ищците от дворното място и останалите сгради в имота, които е започнал
да владее като свои след смъртта на тяхната майка и негова сестра Т. П.а Г.,
настъпила на 18.11.1997г. Твърди, че през цялото време никой от останалите
наследници не е оспорвал неговото владение. Моли иска да бъде отхвърлен и
претендира присъждане на съдебни разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие от
фактическа и правна страна следното:
Предявените установителни искове за собственост са допустим. В
случая наличието на правен интерес от тяхното предявяване се обуславя от
действията на ответника по снабдяването му с констативен нотариален акт за
собственост върху имота. С това се засяга претендираното правото на
собственост на ищците, тъй като се създава правна несигурност относно
неговото съществуване.
За уважаването на иска ищците следва да установят, че страните са
сънаследници на Н. П. С.а, както и че процесният имот е част от оставеното
от нея наследство. С оглед легитимиращия ефект на констативния нотариален
акт, с които в полза на ответника е признато право на собственост въз основа
на придобивна давност и наследяване, ищците следва да докажат наличието
на обстоятелства, които изключва давностното владение на ответник по
отношение на техните части от имота. Тежестта за оборване на владението се
носи от оспорващата страна, тъй като изводите на нотариуса за
съществуването на удостовереното с констативния нотариален акт правото на
собственост се считат за верни до доказване на противното, (в т.см.
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС).
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете
за основателни.
Между страните не се спори, установява се и от представеното
удостоверение за наследници, че те са законни наследници на Н. П. С.а, б. ж.
на гр.Пазарджик, починала на 14.11.1986г. Същата е оставила двама
низходящи – дъщеря Т. П.а Г., починала на 18.11.1997г., която е майка на
2
ищците, и син – ответника П. П. В.. Освен ищците, Т. П.а Г. е оставила още
преживял съпруг С. Л. Г., починал на 09.11.2000г., който е наследен от
двамата ищци и от още един син Л. С. Г..
Дяловете на всеки от ищците от наследството на общия наследодател Н.
П. С.а са по 2/9 ид. части.
Между страните няма спор и се установява от представените писмени
доказателства - удостоверение №VІІІ-К-2619 от 16.10.1954г. на ГНС –
Пазарджик и строително разрешение №116 от 16.10.1954г, че Н. П. С.а е била
оземлена с процесния поземлен имот, в който тя и нейния съпруг П. В. С. са
построили жилищна сграда.
Ответникът П. П. В. е представил декларация с нотариално
удостоверяване на подписа от 21.10.1980г., с която Н. П. С.а като собственик
на поземления имот е дала съгласие ответникът да построи в имота гараж.
Строителното разрешение за гаража е от 26.01.1981г. Строежът е извършен от
ответника /видно от показанията на св. В. Н. Т./.
Видно от представения нотариален акт №70, том I, рег. №1080, нот.
дело 60/2022г. на Ю. В. – нотариус с рег. №436 в НК, ответникът е признат за
собственик на дворното място и сградите в него въз основа на наследство и
давностно владение.
Спорът между страните се свежда до това, дали ответникът е придобил
по давност наследствените дялове на ищците, както е удостоверено в
представения по делото констативен нотариален акт.
Не е спорно, че при откриването на наследството на Н. П. С.а и
възникването на съсобствеността в имота е живял само ответника, каквото е
положението и в момента. Майката на ищците Т. П.а Г. е напуснала
жилището още преди тяхното раждане. Не е спорно, че тя и ищците са
посещавали имота. Спорно е дали само са гостували на ответника или са
имали самостоятелен достъп до имота и дали са държали свои вещи там. За
установяването на това обстоятелство по делото са разпитани свидетели.
Доведените от ищците свидетели Е. В. Г., Б. М. Г. и А. Д. Г. твърдят, че те са
държали в имота свои вещи и са имали достъп до тях без да искат позволение
от ответника, както и че са се грижили за ремонта и поддържането на
сградите. Свидетелите на ответника З. И. К. и Л. Ц. Г. твърдят, че не познават
ищците и не са ги виждали в имота, а св.В. Н. Т. твърди, че ги е видял там
един път преди три години.
Съдът намира, че за разрешаването на въпроса относно собствеността
върху наследствената част от имота на ищците /какъвто е предмета на
положителния установителен иск/ е без значение дали те упражняват
фактическа власт върху него, тъй като същите основават своята претенция на
наследственото правоотношение, а не на придобивната давност. Фактическата
власт е релевантна към възражението на ответника за упражнявано от него
давностно владение върху идеалната част на ищците.
3
Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, при възникването на
съсобственост в резултат на наследяване, съсобственикът, който единствен
упражнява фактическата власт върху общата вещ се счита за владелец само
на своята част и за държател по отношение частите на останалите
съсобственици. Установената презумпция на чл.69 ЗС, съгласно която
владелецът държи вещта като своя, докато се докаже, че я държи за другиго,
не се прилага в случаите, при които съсобствеността е възникнала от
наследство. За да придобие някой от сънаследниците правото на собственост
върху целия имот по давност, необходимо е той да извърши действия, с които
да демонстрира по отношение на останалите сънаследници промяна в своето
субективното отношение към вещта. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, сънаследникът трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си, респ. този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у
тях никакво съмнение за новото си субективно отношение към вещта.
Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се
установи и намерението (анимусът) на ответника да държи чуждата идеална
част от имота за себе си /Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г.
на I г.о. на ВС/. Изменението на основанието на владението следва да
достигне до знанието на другите съсобственици /Решение № 2831 от 29.10.
1979 г. по гр. д. № 1103/79 г. на I г.о. на ВС/. Необходимо е сънаследникът да
е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на
другите съсобственици е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще
бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е отнело владението
върху имота от останалите съсобственици, ако не ги допуска да го използват
по никакъв начин.
В конкретния случай макар ответникът да е осъществявал фактическа
власт върху имота, като е живял в него и го е поддържал и ремонтирал, той не
е довел до знанието на ищците намерението си да придобие техните идеални
части. Напротив, в подадените от него декларация по ЗМДТ през 1998г.,
2019г. и 2022г. той е заявил имота като съсобствен с ищците, което е
индиция, че зачита техните права. Единственото категорично обективирано
действие, показващо намерението на ответника за своене на имота, е
снабдяването му констативен нотариален акт за собственост, което е станало
едва на 13.05.2022г. Това снабдяване с титул за собственост също не е било
обявено на останалите съсобственици, вкл. ищците и не може да се счита за
противопоставяне на давностно владение спрямо тях.
Изявленията на сестрата на ответника /майка на ищците/ Т. П.а Г., че
имота принадлежи на ответника /за които изявления свидетелстват част от
разпитаните свидетели/ не може да замести липсващото противопоставяне на
4
владение от страна на ответника, тъй като волеизявлението за незачитане
правата на останалите съсобственици трябва да изхожда от самия владелец, а
не от другите съсобственици.
Предвид изложеното съдът счита за неоснователно възражението на
ответника, че е придобил дяловете на ищците по давност.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е собственик на
построения в имота гараж на основание отстъпено в негова полза право на
строеж. Представената декларация от 21.10.1980г., с която Н. П. С.а като
собственик на поземления имот е дала съгласие ответника да построи в имота
гараж, не поражда вещно право на строеж в негова полза. С такава
декларация може да се учредява право на строеж само между съсобственици
на поземлен имот или между етажни собственици – чл.56, ал.3 ЗТСУ /отм./.
По отношение на трети за собствеността лица /какъвто е бил и ответника към
момента на съставянето на декларацията/ важи изискването за нотариална
форма по чл.18 ЗЗД. Следователно на основание чл.92 ЗС гаражът е придобит
от собственика на дворното място Н. П. С.а, а след нейната смърт е наследен
от страните съобразно техните наследствени дялове.
Затова предявените установителни искове се явяват основателни и
следва да се уважат като на всеки от ищците се признае право на собственост
върху 2/9 идеални части от процесния поземлен имот и сградите в него.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК съдът намира следното:
Този иск няма самостоятелен характер, а може да бъде предявен само
при условията на обективно съединяване с иск за собственост. Касае се до
акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне е изцяло обусловено от
изхода на спора по вещния иск.
Съдът формира извод, че главните искове са основателни, което
означава, че част от правото на собственост, признато с оспорения
констативен нотариален акт, не съществува до размера на притежаваните от
ищците общо 4/9 ид. части. Ето защо нотариалният акт следва да се отмени в
тази част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищците съдебни разноски в
размер на 1763.60лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на ответника П. П. В. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ***, че
всеки от ищците К. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, *** и Й. С. Г. с
ЕГН ********** от гр.Пазарджик, *** е собственик на 2/9 ид. части /общо 4/9
ид. части/ от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по
5
КК на гр.Пазарджик с площ от 381 кв.м., адрес: гр.Пазарджик, ***, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план: 8925, кв.46, при съседи: ***,
***, ***, *** и ***, ведно с построените в него сгради, а именно: сграда с
идентификатор **** със застроена площ от 63 кв.м., на два етажа, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ***
със застроена площ от 12 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 20
кв.м., на два етажа, с предназначение: хангар, депо, гараж.
ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №70 от
13.05.2022г., том I, рег. №1080, нот. дело 60/2022г. на Ю. В. – нотариус с рег.
№436 в НК, В ЧАСТТА, с която на ответника П. П. В. е признато право на
собственост върху притежаваните от ищците К. С. Г. и Й. С. Г. общо 4/9 ид.ч.
от гореописания имот.
ОСЪЖДА ответника П. П. В. да заплати на ищците К. С. Г. и Й. С. Г.
съдебни разноски по делото в размер на 1763.60 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6