Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 503
гр. Русе, 08.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, дванадесети граждански състав, в публично заседание на 10 март през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Светла
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. №6271 по описа на 2019 год.,
за да се произнесе съобрази:
Ищецът Р.Н.К. твърди, че бил дългогодишен служител
в МВР и се пенсионирал на 15.08.2015 г., след което продължил да работи на
длъжността старши полицай от "Конвой" в група "Охрана на
обществения ред и контрол над опасните средства" на сектор" Охрана на
обществения ред и териториална полиция" към отдел "Охранителна
полиция" при Областна дирекция на МВР – Русе. Със заповед №
336з-2356/03.12.2018 г. на директора служебното му правоотношение било
прекратено, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години,
считано от 19.12.2018 г. За 2016 г., 2017 г. и
2018 г. полагал труд извън редовното му работно време, който не му бил
заплатен. След многократни запитвания от негова страна му било обяснено, че се
извършвало преизчисление на извънредния труд. През м. септември 2019 г. подадал
заявление с искане за издаване на удостоверение за дължимите суми за извънреден
труд и платен годишен отпуск, включително и полагащия му се, но получил уведомление от 26.09.2019 г., с което
отново го уведомили, че се извършвало преизчисление и не му било издадено
удостоверение за дължимите суми. Заявява, че за 2016 г. имал неплатен
извънреден труд около 16 часа; за 2017 г. положеният от него извънреден труд
бил около 96 часа, който бил преобразуван като допълнителен платен отпуск от 12
дни, като отделно от това отново бил положил извънреден труд за около 150 часа.
За 2018 г. имал положен извънреден труд около 64 часа, който бил преобразуван
като допълнителен отпуск от 8 дни, както и неизползван платен годишен отпуск от
2 дни. Брутното му възнаграждение към м.11.2018 г. било в размер на 1329,68 лв.
Иска да бъде осъден ответника да му заплати: положен от него извънреден труд за
периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г. в размер на
675,60 лв.; лихвата за забава върху
дължимите суми за извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 16.10.2019 г.
в размер на 20 лв.; обезщетение за неизползван допълнителен платен отпуск за
периода от 01.01.2017 г. до 19.12.2018 г., около 20 дни, в размер на 1141,29
лв.; лихвата за забава за обезщетението за неизползван допълнителен отпуск за
периода от 19.12.2018 г. до 16.10.2019 г. в размер на 10 лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 16.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В
отговора на исковата молба ответникът счита предявените искове за
неоснователни. По отношение на претенцията за заплащане на платен годишен
отпуск, заявява че такъв не се дължи, тъй като ответникът го е ползвал. По
отношение на претенцията за изплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд, счита същата за неоснователна, а за претенцията за обезщетение за неизползван
допълнителен отпуск имало издадена заповед, съгласно която било разпоредено на
ищеца да се заплати обезщетение, поради неизползван платен годишен отпуск в
размер на 12 работни дни за 2017 г. и 8 работни дни за 2018 г., като заявява,
че така обявеното обезщетение щяло да бъде изплатено след издаване на
задължителни предписания от НОИ, относно коригиране на осигурителен доход за м.
декември 2018 г. Направено
е възражение за погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява,
че за процесния период ищецът заемал длъжността „ старши полицай“ от "Конвой" в група "Охрана на
обществения ред и контрол над опасните средства" на сектор" Охрана на
обществения ред и териториална полиция" към отдел "Охранителна
полиция" при Областна дирекция на МВР – Русе. Със Заповед № 336з-2356/03.12.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Русе служебното му
правоотношение било прекратено, поради навършване на пределна възраст за служба
в МВР – 60 години, считано от 19.12.2018 г.
Ищецът
осъществявал дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и
графици при работа със специфични условия и характер и риск за живота и
здравето, при 12-часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното
време на едномесечен период, съгласно
приложимата редакция на чл. 187, ал. 3
от ЗМВР.
Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза, общият брой часове положен извънреден
труд по графиците за дежурство за процесния период 16.10.2016 г. до 19.12.2018 г.,
били 29 часа/ с оглед направеното
възражение за погасителна давност от ответника/
- 17 часа за 2016 г. на стойност 102.15 лв., 154 часа на стойност 940.16
лв., от които ответникът заплатил на 22.11.2019 г. 149 часа на стойност 909.63
лв., като оставали дължими 30.53 лв., 7 часа за 2018 г. на стойност 51.17 лв. ,
или общо се дължала сумата от 183.85 лв. Паричната равностойност на 29 часа
положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв било в
размер на 183.85 лв.Тази сума не била заплатена от ответника на ищеца. Обезщетението
за забава за всяко от дължимите възнаграждения за положен извънреден труд за
периода от 16.10.2016 г. до 16.10.2019 г. било в размер на 479.73 лв. Обезщетението за допълнителен платен годишен отпуск било
в размер на 1141.29 лв.
Видно от Справка за изплащане на
обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване служебно правоотношение,
съгласно чл. 234, ал. 8 от ЗМВР с рег. № 336р-29648/11.12.2019 г. и Справка за
направени плащания на 21.02.2020 г. на ищеца била заплатена за сумата от
1071,17 лв., представляваща нетен размер на претендираното обезщетението за
допълнителен платен годишен, която била в брутен размер -1141.29 лв.
При така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Отношенията между
страните, предмет на настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се
явява специален по отношение на ЗДСл, КТ и издадените въз основа на тях други
нормативни актове, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
Исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, се явява доказана по основание. От
събраните по делото доказателства , както и от заключението на вещото лице се
установява, че за периода от 16.10.2016г. - 19.12.2018 г. включително ищецът е
положил извънреден труд в размер на 29 часа, който не му е бил заплатен, поради
което следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на извънреден труд е
доказан до този размер.
Задължението за плащане на
трудово възнаграждение, включително и за извънреден труд е срочно.
Работодателят е длъжен да го изплаща ежемесечно. Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, такава следва да се присъди върху предявения
главен иск, която е в размер на 20 лева
за забава, както е предявен с исковата молба/ не е направено искане за неговото
увеличение/.
С представените Справка за
изплащане на обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване служебно правоотношение,
съгласно чл. 234, ал. 8 от ЗМВР с рег. № 336р-29648/11.12.2019 г. и Справка за
направени плащания на 21.02.2020 г., ответникът установява погасяване изцяло на задължението си към ищеца за заплащане на обезщетение за допълнителен
платен отпуск в размер на 1071,17 лв./нетно/, в брутен размер -1141.29 лв. на 21.02.2020
г. Съдът намира, че работникът е приел макар и закъсняло изпълнението на
задълженията на работодателя, поради което, не е налице неизпълнение на длъжника, което да обоснове уважаване на
предявения иск.
Искът за заплащане на обезщетение
за забава върху дължимото обезщетение за допълнителен платен отпуск е
основателно и следва да се уважи до
претендирания в исковата молба размер от 10 лв.
За пълнота на изложението и с
оглед направените твърдения от страна на ищеца, следва да се посочи, че правилото
на чл.76, ал.2 ЗЗД, установяващо поредност при погасяване на главницата,
лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг,
по който длъжникът е направил частично плащане. Нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД
урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато
изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. В конкретният случай са
били налице няколко еднородни дълга- дължимите възнаграждения за извънреден труд
и обезщетението за допълнителен пратен годишен отпуск към 21.02.2020.
Ответникът изрично е посочил в Справката, че погасява дължимото обезщетение за
неизползван отпуск при прекратяване служебно правоотношение, съгласно чл. 234,
ал. 8 от ЗМВР, поради което следва да се приеме, че приложение намира
разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 от ЗЗД, а не текста на ал.2. С оглед изложеното съдът намира,
ответникът изцяло е заплатил дължимата главница за обезщетението за допълнителен платен годишен
отпуск, тъй като същият е искал да се погаси именно нея, а не дължимите лихви.
Дори да се приеме, че конкретно длъжникът не е посочил, кое именно задължение
погасява- главница или лихви, то при извършеното частично плащане, приложение
намира нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД, т.е. погасява се най-обременителното
задължение-главницата, поради което е неоснователен наведения от ищеца довод за приложение на нормата на чл.76, ал.2
от ЗЗД.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лв.-
разноски за производството, като съдът намира, че ответникът дължи
възнаграждение и за заплатените по време на производството претенции.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, и доколкото процесните вземания не съставляват
публични такива– по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК,
държавната такса, от която на основание чл.126 от ЗДС ищецът е освободен,
следва да бъде заплатена по сметка на съда от ответника, съобразно уважените искове,
в размер на общо 150 лева, както и 200 лв.- възнаграждение за вещо лице.
Съдът намира искането на ищеца по чл. чл.242, ал.1 от ГПК
за предварително изпълнение на решението за основателно, тъй като в конкретния
случай съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца именно възнаграждение за
работа.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе, бул. Скобелев
№49, да заплати на Р.Н.К., ЕГН ********** ***, сумата от 183.85 лева за положен от него извънреден труд от 29 часа в периода от 16.10.2016 г. до
19.12.2018 год., сумата 20 лева-
обезщетение за забава върху нея, считано падежа на всяка претенция до 16.10.2019
г., сумата 10 лева, обезщетение за
забава върху дължимото обезщетение
за допълнителен платен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 300 лв.- разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Н.К., ЕГН ********** *** против ОД на
МВР- Русе, бул. Скобелев №49, искове за заплащане: над сумата 183.85 лева до 675,60
лв. за положен от
него извънреден труд в периода от 16.10.2016 г. до 19.12.2018 год., сумата от
1141.29 г. , представляваща обезщетение
за допълнителен платен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 16.10.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе, бул. Скобелев
№49, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата 150 лева – държавна
такса и 150 лв.- за назначената
експертиза.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на Решение от 08.04.2020 г. постановено по гр.д.
№6271/2019 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: