№ 2643
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100507360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „А.“ АД - длъжник по изпълнително
дело № 20227880400374 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег.№
788 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. №
4589/20.06.2022г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване
на размера на присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, както и за дължимите такси по т. 26 от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното
разпореждане за разноските. Сочи, че предоставената от пълномощника на
взискателя правна помощ се изразява единствено в подаване на молба за
образуване на изпълнително дело, поради което счита, че в случая не е налице
хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвиждаща минимален размер за водене
на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания. По тези съображения е аргументирано становище, че дължимите на
взискателя разноски следва да се определят в минимален размер от 200 лева
за образуване на изпълнително дело в приложение на разпоредбата на чл. 10,
1
т. 1 от Наредба № 1/2004г. Освен това в жалбата се поддържа, че
дружеството-длъжник е с публично оповестени банкови сметки, поради което
изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не
представлява правна сложност и определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалвания акт, включително и в частта му по определената по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ пропорционална такса по доводи за обусловеност на нейния
размер от размера на приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско
възнаграждение.
Взискателят С.И.Л. не изразява становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20227880400374 по описа на частен съдебен
изпълнител М.К., с рег.№ 788 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от С.И.Л. от 07.06.2022г. срещу ЗАД „А.“ АД, за принудително
събиране на присъдените в полза на взискателя парични суми по предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на 7 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 04.11.2019г. до окончателното плащане,
за които е издаден на 27.05.2022г. изпълнителен лист по гр.дело № 733/2020г.
по описа на СГС. Молбата е депозирана чрез адв. В., като в същата е
поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя
разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Представен е договор за правна защита
и съдействие, установяващ, че възложителят С.Л. е заплатил на адв. В. при
подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за
предоставената правна помощ и съдействие, изразяваща се в образуване,
процесуално представителство и защита по изпълнителното дело. В молбата
за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на
съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия за събиране на
дълга на основание чл. 18 от ЗЧСИ, както е посочен и конкретен
изпълнителен способ – налагане на запор върху вземанията на длъжника по
2
банкови сметки.
С постановление от 02.06.2022г. съдебният изпълнител е приел на
основание чл. 78, вр. чл. 79 от ГПК разноски по изпълнителното
производство, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева;
такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС; такса по т. 5 от
ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 910, 06 лева с ДДС.
На 02.06.2022г. длъжникът е получил покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени дължимите до този момент суми по
изпълнителното производство, както следва: главница в размер на 7 000 лева,
законна лихва в размер на 1 856, 94 лева за периода от 04.11.2019г. до
16.06.2022г., 400 лева разноски по изпълнителното дело и 960, 66 лева такси
по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 16.06.2022г.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът не е погасил вземането,
предмет на изпълнителното дело.
На 06.06.2022г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
намаляване на размера на приетите за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева и като следствие на това – за намаляване
и на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като е направено изрично
искане за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева
предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и с оглед обема на извършените действия от представителя на
взискателя.
Взискателят С.Л. е депозирал на 10.06.2022г. становище по
възражението на длъжника относно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. В същото е направено изявление, че взискателят не се
противопоставя на искането за намаляване на разноските по изпълнителното
дело в случай, че дружеството-длъжник погаси задълженията си в цялост в
срока за доброволно изпълнение.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение и предвид липсата на
постъпило плащане от длъжника, съдебният изпълнител е уведомил на
22.06.2022г. ЗАД “А.” АД, че преминава към друг начин на принудително
изпълнение за събиране на вземането, а именно – запор върху банковите
сметки разкрити в “ЦКБ” АД. На 20.06.2022г. е наложен запор върху всички
3
сметки на длъжника в “ЦКБ” АД. Третото задължено лице е получило
запорното съобщение на 21.06.2022г.
С разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 4589/20.06.2022г.
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.
1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на препис от обжалвания акт –
22.06.2022г., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните
изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
4
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
– в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело съдебният изпълнител е приел за
събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева за образуване, процесуално представителство и защита по
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело минималното възнаграждение
за образуване на изпълнително дело е 200 лева. А според чл. 10, т. 2 от
същата наредба минималното възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000
лв e в размер на 200 лв., и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В конкретния случай паричното вземане, предмет на издадения
изпълнителен лист, съответно предмет на принудително изпълнение, е в общ
размер над 1 000 лева. Следователно, минималният размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата следва да се определи като ½ от
съответното възнаграждение, посочено чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, а
5
именно – минималното възнаграждението е 1/ 2 от сбора от сумата от 580
лева + 5 % за горницата над 5 000 лева.
В конкретната хипотеза от обсъденото съдържание на молбата по чл.
426, ал. 1 от ГПК се установи, че взискателят е поискал да бъде образувано
изпълнително производство, възложил е на съдебния изпълнител
извършването на изпълнителни действия за събиране на дълга на основание
чл. 18 от ЗЧСИ, както е посочил и конкретен изпълнителен способ – налагане
на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. В случая предвид
липсата на доброволно плащане от длъжника в срока за доброволно
изпълнение съдебния изпълнител е наложил запор върху вземанията на
застрахователното дружество по банкови сметки. Изпълнителното действие е
предприето въз основа на изричното искане на взискателя в молбата му за
образуване на изпълнително дело. С оглед изложеното се налага извод, че
процесуалното представителство на пълномощника на взискателя не се
изразява единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително
дело. Длъжникът следва да отговаря за всички разноски, които са в причинна
връзка с поведението му и са били сторени за извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания. В случая е без значение за
основателността на жалбата дали удовлетворяването на процесното вземане е
било извършено въз основа на наложения запор чрез плащане от третото
задължено лице или въз основа на извършено от длъжника плащане по
изпълнителното дело след налагане на запора. В мотивите си по чл. 436 от
ГПК съдебният изпълнител е посочил, че плащането на сумата по
изпълнителения лист е било извършено на 28.06.2022г. след налагане на
запора върху банковите сметки на длъжника. Релевантно за изхода на спора е
обстоятелството, че плащането не е извършено в срока за доброволно
изпълнение /поканата за доброволно изпълнение е връчена на 02.06.2022г./.
Поради тази причина съдът намира, че представителството на взискателя не
се е ограничило единствено до образуване на делото, а са налице реално
извършени действия по правна защита и съдействие в производството с цел
удовлетворяване на вземането, поради което на взискателя следва да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата се определя като 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
6
чл. 7, ал. 2. В конкретния случай при материален интерес от 8 856, 94 лева
/сума, представляваща сбор от присъдените с изпълнителния лист главница и
законна мораторна лихва, изчислена към 16.06.2022г. според удостовереното
в поканата за доброволно изпълнение/ минималното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата възлиза на сумата от 772, 85 лева. Половината от тази
сума е 386, 42 лева. В случая претендираното възнаграждение за
процесуалното представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата е 200 лева, т.е.
същото е определено в по-нисък от минималния размер. Доколкото приетото
за събиране адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния размер по
Наредбата, се налага извод, че е безпредметно обсъждането на доводите на
жалбоподателя, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. По тези съображения жалбата в тази част следва да се
отхвърли.
Жалбоподателят е обосновал доводите си срещу размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ единствено с
възражението, че в базата за нейното определяне са включени разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя в размер над дължимия такъв от
200 лева. Предвид заявената от жалбоподателя връзка на обусловеност и с
оглед неоснователността на жалбата в частта относно приетите за събиране в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, се
налага извод за неоснователност на жалбата и в частта относно определения
размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника ЗАД “А.” АД срещу разпореждане по
изпълнително дело № 20227880400374 по описа на частен съдебен изпълнител
М.К., с рег.№ 788 по описа на КЧСИ, обективирано в съобщение с изх. №
4589/20.06.2022г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение и на размера на пропорционалната такса по т. 26
7
от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8