Решение по дело №541/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 856
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Петина Кръстева Николова
Дело: 20223630100541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. ***, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630100541 по описа за 2022 година
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр. ***, район ***, бул. “***” № 258, *** ***, кула Г,
представлявано от Я.Д. и П.С.С. – членове на управителния съвет, с пълномощник юрк.
Е.М., срещу К. Н. М. с ЕГН ********** от гр. ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410
от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2726 по описа на ШРС за 2021 г. Вземането на
дружеството за продажба на електроенергия касаело неплатени главница и лихва за забава
по фактура от м. март 2021 г. относно неплатена ел. енергия от абоната за обект с аб. №
**********, находящ се с. ***, ул. „***“ № 7, в размер на 565,09 лв. главница, 17,89 лв.
мораторна лихва за периода от 25.05.2021 г. до 16.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, както и направените разноски по делото в размер на
25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът издал заповедта за
изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава
настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок.
Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата по издадената
заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по
настоящото исково производство.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че в хода на
настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, че имотът, за който е
доставена ел. енергията е собственост на ответницата и с оглед на това тя дължи заплащане
на потребената в имота ел. енергия.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на
ответника, с който се признава, че с оглед представените доказателства на този етап са и
вероятно основателни.
В съдебно заседание особеният представител се явява и заявява, че видно от
събраните по делото доказателства процесните суми се дължат.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че
ответницата К. Н. М. е потребител на ел. енергия и съответно клиент на „***” АД, гр. *** с
кл. № ********** във връзка с доставка на ел. енергия в обект с абонатен номер №
**********, намиращ се на адрес с. ***, ул. „***“ № 7.
В периода от 05.03.2021 г. до 03.04.2021 г. в имота е ползвана електро-енергия, за
която дружеството ищец издали фактура за консумирана и незаплатена електрическа
енергия № ФП ********* от 20.04.2021 г. Тя възлизала на обща стойност 565,09 лв. Сумата
не била заплатена от потребителят в срок.
Натрупала се и мораторна лихва в общ размер на 17,89 лв. за периода от 25.05.2021 г.
до 16.09.2021 г.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 2726/2021 г.
на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение № 966 на 13.10.2021 г., за посочените суми –
главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2726/2021 г. на ШРС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и
разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.
От доказателствата по делото се установи, а и ответникът не оспорва, че е било
2
потребител на ел. енергия – абонат на „***” АД, гр. *** до продажбата на обекта касателно
който е сключен договорът за доставка на електрическа енергия, а именно обект абонатен №
**********, намиращ се на адрес с. ***, ул. „***“ № 7. Липсват доказателства задължението
за главница и мораторна лихва в претендираните от ищеца размери е заплатено от
ответника.
По разноските:
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна
направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно
основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да
разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на
ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото,
така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Направените в настоящото производство разноски от ищеца възлизат на: 475 лв., от
които 100 – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, 300 лв. –
възнаграждение на особения представител и 25 лв. платена държавна такса. Също така в
заповедното са направени следните разноски: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – адвокатско
възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то
юрисконсултско размер на разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното
производство, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на
550 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо К. Н. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ЧЕ
ДЪЛЖИ „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, район ***, бул.
“***” № 258, *** ***, кула Г, представлявано от Я.Д. и П.С.С. – членове на управителния
съвет, с пълномощник юрк. Е.М., СУМАТА от 565,09 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и
девет стотинки) главница за неплатена ел. енергия за обект, намиращ се в с. ***, ул. „***“
№ 7, по фактура № ФП ********* от 20.04.2021 г. за отчетен период 05.03.2021 г. -
03.04.2021 г.; мораторна лихва в размер на 17,89 лв. (седемнадесет лева и осемдесет и девет
стотинки) за периода от падежа на 25.05.2021 г. до 16.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 11.10.2021 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 966 на 13.10.2021 г.
по ч.гр.д. № 2726/2021 г. на ШРС.
ОСЪЖДА К. Н. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, с
3
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. *** 9009, район ***, бул. „***” № 258,
*** Таурс Г, представлявано от Управителите Пламен Стефанов и Георги Кошия,
направените по заповедното и исковото производство деловодни разноски в общ размер на
550 лв. (петстотин и петдесет лева).
Препис от решението да се връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето
му
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4