Определение по дело №293/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е частна жалба, уточнена от касатора – Директора на ТП на НОИ Силистра, чрез гл. юрисконсулт Н.Н.– Н., че е молба за изменение (и по своята същност) и за допълване на определение от съдебно заседание по адм. д. № 293/2023 г., проведено на 30.03.2023 г., в частта му за разноските. Искането е да се измени определението, като се отмени в частта на присъдените в полза на оспорващия – Р.С., разноски за адвокатско възнаграждение и да се допълни определението с присъждане на разноски в полза на Директора на ТП на НОИ Силистра за юрисконсултско възнаграждение и разноски за явяване в съдебно заседание – разходи за гориво на автомобила и дневни командировъчни пари.

Директорът на ТП на НОИ настоява, че доколкото производството по адм. д. № 292/2023 г. е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради отпадане на правния интерес на оспорващата Р.В.С., то по аргумент от чл. 143, ал. 2 АПК оспорващият има право на разноски само при оттегляне на оспорения от него акт, а нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда право на разноски при прекратяване на делото само за ответника. Позовавайки се на Определение № 9529 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2021 г. и на обстоятелството, че в случая не е налице оттегляне на административния акт, се поддържа, че не е осъществена хипотеза, в която АПК и ГПК да предвиждат присъждане на разноски в полза на оспорващата. Възразява се и че не са налице данни за реално извършено плащане на разноски за адвокатско възнаграждение, а що се отнася до правната защита, осъществена от юрисконсулт страната не следва да доказва пряко направения разход. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на присъдените разноски, доколкото процесуалният представител на оспорващата не се е явил на заседанието на 30.03.2023 г. в АдмС – Варна. Отправя се искане за присъждане на разноски в полза на административния орган за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт по делото, както и за явяване в съдебно заседание на 30.03.2023 г., а именно: разходи за гориво на автомобила 58 лв. (Силистра-Варна и обратно – 290 км х7,5 л/км- 21,75 л х 2,665 лв), и дневни командировъчни пари– 40 лв. (2х20 лв.). Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Р.В.С., чрез процесуалния си представител – адв. В.В., възразява, като изтъква, че определението на съда е правилно и оспорва претендираните от ответника по адм. д. № 293/2023 г. разходи за разходи за гориво и за дневни командировъчни пари. Отправя се искане за присъждане на разноски за защита в размер на 500 лева за настоящото производство.

Съдът, като взе предвид становищата и исканията на страните, съобрази и следното:

Молбата за изменение и допълване на определението на съда в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – участник в производството по делото и в 7-дневния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК за обжалване на съдебния акт. Процесуален представител на ответника е присъствал в откритото съдебно заседание на 30.03.2023 г. по делото, като молбата за изменение и допълнение на определението за прекратяване на делото, в частта за разноските, обективирана в частната касационна жалба срещу определението (впоследствие уточнена, че е искане за изменение на определението), е подадена на 05.04.2023 г. – предвид клеймото на пощенския плик.

С Определение № 882 от 30.03.2023 г. по адм. д. № 293/2023 г. на АдмС - Варна е оставена без разглеждане жалбата от Р.В.С. против Решение № 1040-18-1 от 13.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 1059-18-3/19.08.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощите в ТП на НОИ – Силистра, с което, считано от 19.08.2022 г. е спряно образуваното производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по Болничен лист № Е20220196701 за периода от 29.01.2022 г. до 14.03.2022 г. на оспорващата. Съдът приема, че е отпаднал правният интерес от търсената от оспорващата защита срещу спирането на административното производство, с оглед възобновяването на основание чл. 55 АПК с Разпореждане № 1059-18-2/22.02.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Силистра на административното производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на оспорващата, предвид влизането в сила на административните актове, заради висящността на които е било спряно административното производство. С определението, на основание чл. 159, т. 4 АПК е и прекратено производството по делото и е осъден, на основание чл. 143, ал. 2 АПК, Националния осигурителен институт да заплати на оспорващата, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По аргумент на обратното на чл. 143, ал. 3 АПК, част от съставите на ВАС приемат, че оспорващият има право на разноски при прекратяване на производството по делото, в случаите на отпаднал правен интерес от оспорването.

Предвид изрично заявеното от оспорващата във възражението й срещу частната жалба на административния орган, съдържаща искане за ревизиране на определението за прекратяване в частта за разноските, в случая не се оспорва отпадането на правния интерес на Р.С. от обжалването на акта на ответника, с който е потвърденото разпореждането за спиране на административното производство до разрешаване спора по адм. д. № 78/2022 г. на АдмС – Силистра с влязъл в сила съдебен акт.

В случая става въпрос за отпаднал правен интерес от оспорването на потвърдения от ответника акт за спиране на административното производство, не поради оттегляне на акта за спиране или поради възобновяване по инициатива на органа без да са се реализирали предпоставките за възобновяване, послужили като основание за спирането. В случая правният интерес на оспорващата е отпаднал поради възобновяване на административното производство поради настъпването на предвидените в разпореждането за спиране на производството юридически факти – окончателното разрешаване на спора по адм. д. № 78/2022 г. на АдмС – Силистра. В този смисъл не следва да се приравнява възобновяването на административното производство на оттегляне на оспорения в настоящото съдебно производство акт.

Не следва да се приема и че причината за отпадането на правния интерес на оспорващия в настоящото съдебно производство се дължи на отстраняване от органа на неправомерно постановеното преди това от органа спиране на административното производство. Съдът не е извършил преценка дали е законосъобразно потвърденото от ответника спиране на административното производство, т.е. не може да се направи извод, че ответникът с неправомерното си поведение е дал повод за завеждане на делото. Настоящият казус е различен от хипотезата, при която административният орган е формирал мълчалив отказ, който е оспорен пред съда, и впоследствие органът е постановил положителен за оспорващия акт, в която хипотеза би могло да се приеме, че завеждането на делото е предизвикано именно от неправомерното поведение на административния орган, който не е изпълнил в срок задължението си да се произнесе с административен акт.

Отговорността за разноски в административния процес е материално правоотношение между страните по делото. Тя е уредена в закона като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото. Смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, която тя единствено поради неправомерното поведение на другата страна е била принудена да направи. В случая не може да се приеме, че е било недопустимо или неоснователно сезирането на съда, нито че неправомерно поведение на ответника е наложило сезирането на съда.

В този смисъл въпреки отпадането на наличния първоначално правен интерес и прекратяването на съдебното производство, в случая не следва съдът да присъждат разноски на нито една от двете страни. Така направения извод обуславя изменението на определението в частта за разноските, като се отмени осъждането на ответника да заплати на оспорващия присъденото му адвокатско възнаграждение и се остави без уважение искането на оспорващия за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Следва да се остави без уважение искането за допълване определението на съда в частта за разноските, а именно искането да се присъди в полза на ответника по своевременно направеното с писмения отговор по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането на ответника за присъждане на разноски за платени разходи за гориво и за дневни командировъчни, което искане е направено едва с жалбата срещу определението, уточнена впоследствие, че е искане за изменение и допълнение на определението в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави също без уважение. От една страна, процесното искане е несвоевременно направено – същото е след произнасянето на съда с прекратителното определение, а от друга страна, посочените разноски не представляват такива, подлежащи на репариране по смисъла на АПК и ГПК. Разноските, които подлежат на възстановяване са такива за държавна такса, адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица, за разходи за свидетели.

Извън горното, следва да се посочи, че е несъстоятелно възражението на ответника по делото за липсата на данни за реалното заплащане от оспорващата на адвокатското възнаграждение. Оспорващата е приложила към жалбата си Договор за правна защита и съдействие, съдържащ данни за плащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Независимо от така посоченото, както се отбеляза, съдът намира, че разноските в случая следва да си останат в тежест на страните, които са ги направили.

В производствата по оспорване на съдебни актове в частта за разноските, трайно в съдебната практика се приема, че не следва да се присъждат разноски, т.к. става въпрос за процес в процеса, т.е. за процес, който не е самостоятелен и не е извън същинския, поради което исканията и на двете страни в този аспект следва да се оставят без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 882, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.03.2023 г., в частта за разноските, като

ОТМЕНЯ Определение № 882, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.03.2023 г., в частта, в която е осъден Националния осигурителен институт да заплати на Р.В.С. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.В.С. за присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТП на НОИ Силистра за допълване на Определение № 882, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.03.2023 г., в частта за разноските, като се осъди Р.В.С. да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, разходи за гориво на автомобил и за дневни командировъчни пари за производството по адм. д. № 293/2023 г. на АдмС – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТП на НОИ Силистра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството по молбата за изменение и допълване на Определение № 882, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.03.2023 г., в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Рената В.С. за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по молбата за изменение и допълване на Определение № 882, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.03.2023 г., в частта за разноските

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от дата на съобщаването му пред ВАС на РБ.

	Съдия: