О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 25.03.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в.ч.гр. д. № 71
по
описа за 2021г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от адв. А. В. М., в качеството
на процесуален представител по пълномощие на Д.Х.С., ЕГН **********,***,
Търговски комплекс Сан Марино“ насочена срещу разпореждане от 15.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2372 по описа за 2017 г. на Районен съд – гр. Дупница.
С
обжалвания съдебен акт първостепенния съд е върнал частна жалба вх. №
4482/27.03.2019 г., депозирана от адв. А.М., с която се обжалва разпореждане от
13.02.2019 г., с което са върнати молба вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба
вх. № 15853/10.12.2018 г., молба вх. № 1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх. №
1201/25.01.2019 г.
Частният
жалбоподател релевира довод за неправилност на обжалваното разпореждане.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е внесена дължимата държавна такса
по подадена частна жалба и поради тази причина е постановил обжалваното
разпореждане. Сочи, че в установения срок за внасяне на дължимата държавна
такса е направено искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на такси и разноски в производството.
Доколкото по това искане съдът не се е произнесъл с нарочен акт, се приема, че
постановеното разпореждане, предмет на съдебна проверка в настоящото
производство, се явява незаконосъобразно.
Изтъква, че едва след влизане в сила на акта, с който съдът се произнася
по искането с правно основание чл.83, ал.2 ГПК и при потвърден отказ за
уважаването му, съдът е следвало да постанови обжалваното разпореждане. По
същество иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Районен
съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗА.
В
срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по частната жалба от насрещната
страна.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на
изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Производството пред Районен съд – гр. Дупница
е образувано по искова молба, подадена от К.М.И. против Д.Х.С., с която са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В съдебно заседание на 23.05.2018 г. съдът е
указал на адвокат А.М. в едноседмичен срок да представи пълномощно, по силата
на което ответникът Д.Х.С. го упълномощава да го представлява по делото; указал
е, че в противен случай ще приеме, че адв. М.
не разполага с представителна власт и ще изключи от делото депозирания отговор
и молба по хода на делото.
С протоколно определение в съдебното
заседание на 19.09.2018 г. производството по делото е прекратено.
Постъпила е молба от адвокат А.М. в
качеството на процесуален представител на ответника, за предоставяне на
безплатна правна помощ на ответника за изготвяне на частна жалба срещу
определението за прекратяване на производството. С определение от 29.10.2018 г.
съдът е оставил без уважение молбата.
С молба вх.№ 15852/10.12.2018 г. адвокат А.М.
е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските; в
молбата е описано прилагането към нея на договор за правна защита и съдействие
и пълномощно, както и декларация за потвърждаване на извършените процесуални
действия. Към молбата не са приложени описаните в същата писмени документи,
поради което съдът е дал указание за тяхното представяне в едноседмичен срок.
С частна жалба вх.№ 15853/10.12.2018 г.
адвокат А.М. е обжалвал протоколното определение от 19.09.2018 г. в частта за
разноските.
С молба вх.№ 1413/30.01.2019 г. адвокат А.М.
е поискал доверителят му да бъде освободен от заплащане на държавна такса в
размер на 15 лева по подадената частна жалба вх.№ 15853/10.12.2018 г.; във
връзка с молба вх.№ 15852/10.12.2018 г. е посочил, че след като е описал в
молбата за разноски приложени документи, няма логика да не ги е приложил.
С частна жалба Вх.№ 1201/25.01.2019 г.
адвокат А.М. е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист по
делото.
Съдът, с разпореждане от 13.02.2019 г., е
върнал молба вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба вх.№ 15853/10.12.2018 г.,
молба вх.№ 1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх.№ 1201/25.01.2019 г., на
адвокат А.М..
С частна жалба вх. № 4482/27.03.2019г.
/изпратена по пощата на 25.03.2019 г./ адвокат А.М. е обжалвал разпореждане от
13.02.2019 г., с което са върнати молба вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба
вх.№ 15853/10.12.2018 г., молба вх.№ 1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх.№
1201/25.01.2019 г.
С разпореждане от 25.07.2019 г. съдът е
указал на частния жалбоподател да представи декларация за доходите и
имуществото си, с оглед преценка за наличието на основание за освобождаване от
заплащане на държавна такса по ч.ж. вх. № 4482/27.03.2019г. Съобщението е получено
на 26.08.2019 г. С молба вх. № 11704/04.09.2019 г. /изпратена по пощата на
02.09.2019 г./, адвокат А.М. е поискал продължаване на срока за изпълнение на
дадените указания.
С разпореждане от 19.09.2019 г. съдът е
продължил срока за изпълнение на указанието за представяне на декларация за
доходите и имуществото си, с оглед преценка за наличието на основание за
освобождаване от заплащане на държавна такса по ч.ж. вх. № 4482/27.03.2019 г. с
нов, триседмичен срок, считано от изтичане на първоначалния /02.09.2019 г./.
Продълженият срок е изтекъл на 24.09.2019 г., като указанията не са изпълнени,
поради което първоинстанционният съд е постановил разпореждане от 27.09.2019
г., с което е върнал молба вх. №15852/10.12.2018 г., частна жалба вх. № 15853/10.12.2018
г., молба вх.№1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх.№1201/25.01.2019 г.
- 2 -
Така постановеното разпореждане е обжалвано
от жалбоподателя Д.Х.С., чрез процесуалния му представител адв. А.М., пред ОС –
Кюстендил, който с определение № 8/06.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. №
585/2019 г. по описа на същия съд е
отменил обжалваното разпореждане и е върнал делото на РС – Дупница за
произнасяне по направеното искане на жалбоподателя за освобождаване от
заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 4482/27.03.2019г.
С оглед дадените от въззивната инстанция
указания РС – Дупница с определение от 16.01.2020 г., постановено по гр.д. №
2372 по описа на съда за 2017 г. е оставил без уважение искането на Д.Х.С.,
направено чрез пълномощника му адвокат А.М., за освобождаване от внасяне на
държавна такса по частна жалба вх. № 4482/27.03.2019 г. Съобщението за така
постановеното определение е връчено надлежно
на 18.02.2020 г. и като необжалвано е влязло в сила.е влязло в сила.
С разпореждане от 06.03.2020 г. съдът е
указал на жалбоподателя да внесе по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в
размер на .. лева по частна жалба вх. № 4482/27.03.2019 г., както и
да представи доказателства за това, като го е предупредил, че при неизпълнение
на дадените указания, частната жалба ще бъде върната. Съобщението за така
постановеното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 01.06.2020 г.
Приемайки, че в указания срок констатираната
нередовност по частната жалба не е отстранена, РС – Дупница е постановил
обжалваното в настоящото производство разпореждане, по силата на което е върнал
частна жалба вх. № 4482/27.03.2019 г., депозирана от адв. А.М., с която се
обжалва разпореждане от 13.02.2019 г., с което са върнати молба вх.
№15852/10.12.2018 г., частна жалба вх. № 15853/10.12.2018 г., молба вх. №
1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх. № 1201/25.01.2019 г.
При така установеното от фактическа страна,
КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е
подадена срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалване. По същество въззивният съд я приема за неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
За да върне частната жалба, съдът следва да
установи, че жалбата 1. е подадена след изтичането на срока за обжалване или 2.
не са отстранени в срок допуснатите нередовности /чл.275, ал.2 във вр. с чл.
262, ал.2 от ГПК/.
В случая съдът е върнал частна жалба вх. №
4482/27.03.2019 г., поради неизпълнени от жалбоподателя указания.
След преценка на представените по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира по отношение на констатираната
от първостепенния съд нередовност на частната жалба, че такава е била налице.
Въззивната частна жалба следва да отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК с
оглед разпоредбата на чл.275, ал.2 вр. чл.279 ГПК, като тези за нейната
редовност са изчерпателно посочени в чл. 260 и чл. 261 ГПК. Разпоредбата на чл.
261, т. 4 ГПК предвижда, че към жалбата се прилага документ за платена държавна
такса. Изводът на ДнРС, че жалбоподателят, след като с изричен съдебен акт не е
бил освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от задължението му за заплащане на
такси и разноски в производството и този съдебен акт е влязъл в сила, е
следвало да заплати в настоящия случай по сметка на Окръжен съд - Кюстендил
държавна такса в размер на .. лева за обжалване
пред въззивната инстанция и да представи документ, удостоверяващ внасянето на
таксата е правилен и се възприема изцяло от настоящата инстанция.
Предвид изложеното неоснователни са доводите
на жалбоподателя за неправилно процедиране от първоинстанционния съд, който е
следвало първо да се произнесе по искането на ответника по чл. 83, ал. 2 от ГПК, но не е стори това, а е предприел
действия по чл. 262, ал. 1 ГПК, след което постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане.
Такова порочно процедиране е било налице
при първоначално предприетите от първоинстанционния съд процесуални
действия, поради и което е било отменено разпореждането му от 27.09.2019
г., както бе посочено по-горе. След
връщане на делото от КнОС, първоинстанционният съд е извършил правилни
процесуални действия, като в случая е налице произнасяне по искането по чл. 83,
ал. 2 от ГПК, което както бе посочено е
връчено надлежно на жалбоподателя и е влязло в сила, като необжалвано.Предвид
това е последвало постановяване на разпореждане за отстраняване нередовностите
на частната жалба. Нередовностите не са отстранени нито в първоначално указания от съда срок, нито в продължения
срок.
За да е законосъобразно връщането на жалбата,
поради неотстраняване в срок на нередовността й, съобразно дадените указания, е
необходимо едновременно да са налице следните предпоставки: да е налице
нередовност на жалбата; съдът да е дал на жалбоподателя правилни и ясни
указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат отстранени. Наред с
това, същият следва надлежно да е уведомен за дадените указания, които той
следва да изпълни в указания срок и да му са разяснят последиците от
неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че
разпореждането на ДнРС от 06.03.2020 г. за оставяне без движение на въззивната
частна жалба за отстраняване на нередовности по чл. 261, т. 4 ГПК е ясно и
точно по съдържание. Съобразно разпоредбата на чл. 262 ГПК, съдът следва да
укаже на страната всяка една констатирана нередовност на жалбата, начинът по който
тя може да бъде отстранена и последиците при неотстраняването й в срок, което е
сторено от районният съд.
Нередовността в случая би била отстранена,
ако в указания от съда срок е била внесена дължимата д. т. в посочения от съда
размер – 15 лева и в същия този срок по делото се представят доказателства за
това, но в случая това не е сторено.
Налице са условията на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което
обжалваното разпореждане, с което въззивната частна жалба е върната като
нередовна е правилно следва да се
потвърди.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 15.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2372 по описа за 2017 г. на Районен съд – гр. Дупница, с
което е върната частна жалба вх. № 4482/27.03.2019 г., подадена от адв. А.М., в
качеството на процесуален представител по пълномощие на Д.Х.С., ЕГН **********,***,
Търговски комплекс Сан Марино“, с която се обжалва разпореждане от 13.02.2019
г., с което са върнати молба вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба вх. №
15853/10.12.2018 г., молба вх. № 1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх. №
1201/25.01.2019 г.
-
3 -
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната.
..ПРЕДСЕДАТЕЛ:
..ЧЛЕНОВЕ: