Р Е Ш Е Н И Е
**0422/**/**/****.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седми декември две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: А.Т.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 454 описа на ШРС за 2021г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по предявен положителен установителен иск, в условията на солидарност, с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от „С.“ ЕООД с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр.С, район „П.“, бул.“Б.Ш.“ № ***, чрез адв. В.В.,
със съдебен адрес *** срещу К.С.П. с ЕГН ********** с адрес *** и „Х.ЕР“ ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С, общ. „С.“ район „И.“,
ж.к.“И“, ул.“М.Ю.Г.“ № **, бл.**, вх.Б, ет.2, ап.**.
В исковата
молба се твърди, че със Запис на заповед издаден на **/**/****. ответниците се задължили към ищеца да
изплатят в условията на солидарност сумата от 4 200 лв. с падеж **/**/****. Записът на заповед съдържал
всички реквизити, съгласно установеното в чл.535 от Търговския закон. Поради
неплащане, било инициирало заповедно производство и издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № **21/2020г. на ШРС. В хода на заповедното производство длъжниците
възразили и това обосновило правния интерес на ищеца да заведен настоящото
производство. В заключение се иска да бъде признато за установено от страните,
че ответниците дължат в условията на солидарност на ищеца вземане в размер на 4
200 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
заявлението по чл.4** от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските в двете производства.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците.
В срока на писмен отговор постъпил такъв от ответникът „Х.Ер“ ЕООД, в който се
сочи, че между него и ищецът бил подписан Договор за наем № ДШ912000201 от **/**/****.
Дружеството „Х.ЕР“ ООД е представлявано и подписано от неговия управител Х.С.П..
В чл.15, ал.1 от договора са изброени няколко вида обезпечение на задължението
на наемателя по договора, измежду които е и записа на заповед. Твърди се, че
между двете дружества били подписани редица допълнителни споразумение, в които
е индивидуализирано конкретното наето оборудване. Именно такова допълнително
споразумение обезпечавал записа на заповед от **/**/****. Ищецът следва да
установи по правното основание, на което претендира сумата, както и да представи
протокола, с който е върнато наетото оборудване. В заключение се моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока на
писмен отговор постъпил такъв от ответника К.С.П., чрез адв. В.П., който по
съдържание е идентичен с писмения отговор от втория ответник. Моли се за
отхвърляне на иска, като неоснователен.
В съдебно
заседание за ищеца се явява адв. В.В. от
АК-С, който поддържа исковата молба. В
хода по същество се представя писмено становище, в което се излагат аргументи
за основателността на иска. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ответника К.С.П. се явява лично и заедно с адв. В.П., като се оспорва
исковата молба и се поддържа писмения отговор. В хода на съдебните прения се
моли за отхвърлянето на иска, като се посочват правни доводи за това.
За ответното
дружество „Х.Ер“ ЕООД не се явява представител, не депозират и становище по
хода на делото.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното
ч.гр.д.№ **21/2020г. на ШРС се установява, че по подадено от ищеца заявление
била издадена Заповед № 799/**/**/****. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.4** от ГПК и изпълнителен лист № 4 от **/**/****. срещу ответниците за сума в
размер на 4 2000 лв., дължима солидарно по Запис на заповед от **/**/****., издаден за горепосочената сума, с
падеж **/**/****., без разноски и без протест и авалиран от ответника К.С.П., както
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – **/**/****.
до окончателното изплащане на вземането, както и общо 84 лв. държавна такса и 456
лв. за адвокатско възнаграждение. В хода на заповедното производство постъпили в
срок възражения от двамата длъжници, в които било отправено искане за спиране
на изпълнителното производство, както и спиране на незабавното изпълнение на
издадената Заповед. С Определение № 2**8/18.11.2020г. заповедния съд е спрял изпълнителното производство с № 2020***0400786
на ЧСИ с рег. № *** спрямо К.С.П., като отхвърлил искането за спиране на
незабавното изпълнение на издадената заповед и дал указания на кредитора да
предяви иск за вземането, което било сторено в срок от негова страна. С
Определение № 2283 от **/**/****. е спряно същото изпълнително дело и по
отношение на другия длъжник – „Х.Ер“ ЕООД, като е отхвърлено искането за спиране
на незабавното изпълнение на издадената заповед
и са дадени указания за предявяване на иск за вземането. Такъв е
предявен в срок.
Видно от
приложен Запис на заповед от **/**/****. издателят „Х.Ер“ ЕООД се задължил без
протест на падежа **/**/****. срещу представяне на Записа на заповед от
поемателя „С.“ ЕООД да заплати сума в размер на 4 200 лв. Срещу издател подпис
бил положен от лицето К.С.П., който и авалирал от свое име задължението.
Видно от
представения по делото Договор № ДШ ********* от **/**/****.
между „С.“ ЕООД, в качеството му на „наемодател“ и „Х.ЕР“ ЕООД, в качеството на
„наемател“ бил сключен договор за наем. В чл.1 от договора било посочено, че
страните при наемане на конкретно оборудване подписвали Допълнително
споразумение, неразделна част от наемния договор. При ползване на оборудването
наемателят плащал наемната цена, посочена в Допълнителното споразумение и/или в
издадената фактура. Срокът за плащане бил уговорен в срок от 5 дни от издаване
на всяка фактура. В чл.6 от договора за наем е посочено, че срокът на действие
по отношение на всяко конкретно оборудване е посочен в Допълнителното
споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15 от договора (лист 14 от делото) е посочено,
че наемателят или негов представител се задължават да представят един или
няколко от следните видове за обезпечаване на всички задължения съществуващи
или бъдещи на наемателя по договора, в това число наемната цена, стойност на
оборудване, неустойки, разноски и др., а именно паричен депозит, безусловна и
неотменима банкова гаранция или запис на заповед по утвърден от наемодателя
образец.
На **/**/****.
било сключено Допълнително споразумение № ********* между наемодателят и
наемателят, като било предадено оборудване, както следва: 1. Помпа за вода бензинова 1600л/мин. Honda, с единична стойност 3 708.47 лв. – 1 брой, при
наемна цена от 90 лева; 2. Маркуч отвеждащ тип Щорц 4 цола, 20
броя, с единична стойност 15.60лв. (или обща стойност 312лв.), при стандартна наемна цена 0.44200 лв.за един
брой или общо наемна цена от 8.84 лв.; 3.
Осем броя маркуч смукателен с единична стойност 19.30 лв. (общо 154.40лв.),
при стандартна наемна цена 1.10000 лв.
за срок от един ден, като наемната цена била 8.80 лв.;
Общата
стойност на оборудването била 4 **4.87 лв., като наемната цена общо за
периода от един ден била 107.64 лв.
Оборудването
било предадено с Приемо – предавателен протокол (лист 94 от делото), в който
били описани подробно наетите движими вещи, съвпадащи с тези посочени в
допълнителното споразумение и било посочено, че наемната цена и стойността на
оборудването била без включен ДДС, който се начислявал при издаване на
фактурата. Била издадена Фактура от **/**/****. (лист 58 от делото) за дължим
наем в размер на 258.34 лв. с ДДС за периода от **/**/****. до **/**/****., с
отбелязването, че плащането се дължи в брой.
По делото е
представен Приемо-предавателен протокол № 12002502 (лист 95 от делото), от
който се установява, че наетото оборудване е върнато изцяло, като бил посочен
наем в размер на 215.28 лв. без ДДС за периода от **/**/****. до **/**/****. на
вещите на стойност с продажна цена 4 **4.87 лв.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото било изслушано заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда и неоспорено и прието от
страните, като вещото лице заключава, че получените на **/**/****. активи са
върнати на наемодателя на **/**/****., като била издадена фактура № **********
от **/**/****. за наем от 215.28 лв. без ДДС и 258.34 лв. с ДДС, която
отразявала наема да два дена наемен период. В приложените справки от
счетоводството на ищеца тя е описана като платена в брой на **/**/****.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки
становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:
По отношение на допустимостта на
иска:
Предявения иск е допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което
длъжниците са депозирали възражение в срок
и съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си по
заповедта.
По
отношение основателността на иска: Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределената доказателствена тежест при този вид иск, ищецът се явява
страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест да установи
наличието на редовен от външна страна запис на заповед, по който се явява
поемател, а ответниците съответно издател и авалист. В тежест на ответникът „Х.Ер“ЕООД
е при условията на пълно и главно доказване да докаже правопогасяващото си
възражение и да установи твърдяната връзка между издадената запис на заповед и
процесното Допълнително споразумение № **********/**/**/****. и изпълнение на
поетите задължения по договора към датата на депозиране на заявлението в съда.
По отношение редовността на записа на заповед, съдът
намира, че след анализ на съдържанието му, същият съдържа изискуемите реквизити
по чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна, поради което обективира съобразно
закона действителна абстрактна сделка.
При това положение следва да се изследва връзката на
записа на заповед с твърдяното каузално отношение. В настоящия случай се
доказа, че записа на заповед е издаден като обезпечение на Допълнителното
споразумение № **********/**/**/****.
към договор за наем № ДШ ********* от **/**/****., на основание чл.15, ал.1,
т.3 от същия, поради следното: Сумата по записа на заповед, почти съвпада с
общия размер на задължението по допълнителното споразумение формирано като сбор
от продажната цена на наетото оборудване. Следва да се отбележи, че датата на
издаване на записа на заповед (**/**/****.) и падежа на плащането (**/**/****.)
съвпадат с първоначално уговорения от страните наемен период от един ден. За да
приемем, че е доказана обаче обезпечителната функция на издадената ценна книга,
то следва да е налице конкретно задължение по каузалното правоотношение към
падежа на записа на заповед, каквото липсва в случая. За да възникне такова задължение за наемателя-издател,
то съгласно чл.15 от Договора за наем от **/**/****., то той следва да не е изпълнил
някое от задълженията си по него – да не е заплатена наемната цена или да не е
върнал в уговорения срок наетото оборудване. В настоящия случай не е налице
нито една от тези хипотези за ангажиране
на неговата отговорност. От заключението по назначената експертиза, което не е
оспорено от страните, се установи, че наемната цена по процесното Допълнително
споразумение е заплатена изцяло, като оборудването е върнато с Приемо –
предавателен протокол № 12002502 от **/**/****. В настоящия случай на
изследване подлежи само въпросът относно връщането на наетото оборудване, тъй
като сумата по записа на заповед в размер на 4 200 лв. покрива стойността на цената на оборудването, посочена
в Допълнителното споразумение, която е в размер на 4 **4.87лв. За пълнота
обаче следва да се отбележи, че издателя на записа на заповед е изпълнил и
задължението си на наемател да заплати наемната цена за възмездното ползване на
наетите вещи.
При пълното изясняване на въпроса относно връщането
изцяло на наетото оборудване в срока на наемния договор, продължен до **/**/****.
на основание чл.6 от Договора за наем с Фактура от **/**/****., то съдът намира, че липсва основание за
ангажиране отговорността на издателя на менителничния ефект.
По отношение на отговорността на авалиста: Доколкото
вземането по записа на заповед се претендира и от авалиста, то следва да се
посочи, че уреденото в чл.483-485 от ТЗ менителнично поръчителство е
самостоятелно задължение, което възниква по силата на едностранно волеизявление
на авалиста и независимо от задължението, което обезпечава. Авалът е
едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице (авалист) поема
задължението да изпълни менителничното задължение на друго лице (хонорат).
Поради самостоятелния характер на менителничното поръчителство, то в съдебната
практика се приема, че не е допустимо авалистите да противопоставят на
приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи между самия хонорат
и поемателя, включително и такива произтичащи от каузалното правоотношение
между поемателя и издателя на записа на заповед (освен ако не са страна по
каузалното правоотношение).
От правилото за недопустимост на релевиране на възражения
от авалиста, произтичащи от отношенията между поемателя и издателя на записа на
заповед са налице изключения. Те се свързват с недобросъвестност или
злоупотреба с право на приносителя. При установена недобросъвестност, авалистът
може да противопостави успешно на приносителя и относителните възражения на
издателя на записа на заповед по каузалното правоотношение, по което не е
страна. В конкретния случай обстоятелството, че фактурите за наем са заплатени
и наетото оборудване по Допълнително споразумение № ********** от **/**/****. е
върнато изцяло, е известно на ищеца – поемател, предвид надлежните отразявания
в неговото счетоводство, както и подписване от негов представител на Протокол за връщане на наетите вещи в срока на
договора. То в този смисъл ищецът се явява недобросъвестен, като това дава
възможност на авалиста да противопостави на приносителя възражение по каузално
правоотношение, за да изключи собствената си отговорност. В този смисъл е
Решение № ** от 21.04.2011г. по т.д.№ 213/2010г., Решение № 40 от 05.06.2012г.
на ВКС по т.д. № 148/2011г., I т.о.,
Решение № 233 от 18.12.2013г. на ВКС по т.д. № 1036/2013г., II т.о. и др.
Поради това претенцията спрямо авалиста също се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на възражението за неравноправност на чл.15
от Договора за наем от **/**/****., съдът намира, че е неоснователно, доколкото
страните по договора са търговци и позоваването на ЗЗП в случая е необосновано.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника К.С.П., сторените от него разноски в
производството в размер на 600 лв., представляващи заплатено възнаграждение за
един адвокат, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК иск от „С.“ ЕООД с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр.С, район „П.“, бул.“Б.Ш.“ № ***, чрез адв. В.В.,
със съдебен адрес *** срещу К.С.П. с ЕГН ********** с адрес *** и „Х.ЕР“ ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С, общ. „С.“ район „И.“,
ж.к.“И“, ул.“М.Ю.Г.“ № **, бл.**, вх.Б, ет.2, ап.** положителен установителен
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците при
условията на солидарност дължат на ищеца вземане в размер на 4 200 лв.,
представляващо сума по Запис на заповед, издадена на **/**/****. от „Х.ЕР“ ЕООД
с падеж на **/**/****. и авалирана от ответника К.С.П., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.4** от ГПК в съда,
за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 799 от **/**/****.
по ч.гр.д. № ************21 по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „С.“ ЕООД с ЕИК ****** да заплати на К.С.П. с ЕГН ********** направените
в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: