Решение по дело №457/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 336
Дата: 23 юни 2025 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20254430200457
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Плевен, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20254430200457 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. А. Г., от гр. Плевен, с ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 25-0938-000262/03.02.2025г. на **** група към
ОДМВР – Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен, упълномощен със
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя М. Г. е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.37, ал.3 от
ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
адв. Х. К. от ПАК, поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В дадени от съда срок процесуалния представител на жалбоподателя, адв.
К. представя писмени бележки. Процесуалния представител адв. К. моли да
бъде уважена депозираната жалба и отменено наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира да бъдат заплатени
направените от довереника му разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган **** група към ОДМВР – Плевен,
сектор “Пътна полиция”-Плевен, редовно призован, представител не се явява.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
1
фактическа страна, следното:
Жалбата е подадена в срока, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приложения към делото Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 3507002/16.01.2025г. е видно, че на същата дата
около 09:30 часа в гр. Плевен, ул. **** с посока на движение към булевард
„****“, като водач управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****
(собственост на „****“ ЕООД с Булстат ****), като при излизане от крайпътна
територия (паркинг на жилищна кооперация) не пропуска правилно
движещият се от ляво на дясно по платното за движение мотоциклет „Хонда
Силвър Уинг“ с рег. № **** (с водач П. В.Н. роден на ****) в следствие на
което се удрят и реализира ПТП с материални щети по мотоциклета и
автомобила, с което е нарушил чл.37, ал.3 от ЗДвП – не пропуска ППС,
движещи се по пътя на който излиза от крайпътна територия. ПТП.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Актът е съставен
в присъствието на нарушителя, като е дадена и възможност за възражения.
Жалбоподателят Г. е подписал акта без възражение.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем
Наказателно постановление № 25-0938-000262/03.02.2025г. на **** група към
ОДМВР – Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен, с което жалбоподателя М.
Г. е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.37, ал.3 от ЗДвП, за това че на 16.01.2025г. около 09:30 часа в гр. Плевен, ул.
**** с посока на движение към булевард „****“, като водач управлява лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № **** (собственост на „****“ ЕООД с
Булстат ****), като при излизане от крайпътна територия (паркинг на
жилищна кооперация) не пропуска правилно движещият се от ляво на дясно
по платното за движение мотоциклет „Хонда Силвър Уинг“ с рег. № **** (с
водач П. В.Н. роден на ****) в следствие на което се удрят и реализира ПТП с
материални щети по мотоциклета и автомобила.
Административнонаказващият орган е санкционирал на жалбоподателя
Г. за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП – не пропуска ППС, движещи се по
пътя на който излиза от крайпътна територия.ПТП.
Местопроизшествието е посетено от органите на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Плевен, които установили, че от ПТП-то са
настъпили само материални щети.
На мястото на ПТП свидетелят Г. П. Б. - **** при сектор „Пътна
полиция“ – Плевен, към ОД на МВР Плевен, съставил АУАН Серия GA №
3507002/16.01.2025г., с който установил, че жалбоподателя М. А. Г. с
маневрата, която предприел е извършил нарушение по чл.37, ал.3 от ЗДвП.
За констатираното ПТП свидетелят П. Г. П. – мл.автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ Плевен, към ОДМВР – Плевен, съставил Протокол за
2
ПТП № 2025-1029-50428-1 от дата 16.01.2025г.
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на свидетелите
Г. П. Б. и П. Г. П. - ****и към сектор „Пътна полиция”-Плевен, към ОДМВР –
Плевен, според които водачът на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ****,
управлявайки автомобила, излизайки от крайпътна територия се подава около
един метър напред. Мотоциклетиста се движи в платното за движение, при
което натиска рязко спирачката и самият мотоциклет се е ударил в
автомобила, който излиза от крайпътната територия. Пътната настилка е била
суха, но е било много студено, зимния сезон и асфалта бил студен, моториста
натиснал рязко спирачката, мотора пада и се блъска в автомобила.
От показанията на свидетелите се установява, че в дясната лента за
движение е имало спрели автомобили, които възпрепятствали видимостта на
водача на лекия автомобил, което наложило същият да се придвижи напред в
пътната лента, за да прецени потока от движение на ППС. Водачът на лекия
автомобил е спрял движението си след като е възприел мотоциклета, но в
същото време мотоциклетиста е натиснал рязко спирачката и пада, като се
удря в автомобила. Не е установена скоростта на движение на
мотоциклетиста.
От обясненията на жалбоподателя Г. се установява, че същият при
излизане от паркинга на жилищния блок, в който живее има паркирани коли в
лявата страна. Жалбоподателят възприема движещ се лек автомобил, който
пропуска. Придвижва се още малко напред и в този момент вижда моториста,
който пада от около 20 метра и се удря в автомобила на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че е спрял автомобила, не е бил в движение, но
паркирания в ляво на посоката му на движение лек автомобил „Ауди А4“ му е
попречило на видимостта, защото е точно непосредствено до изхода на
паркинга.
От приложения и приет по делото дигитален носител за настъпило ПТП
на 16.01.2025г. е видно, че има паркиран в лявата страна по посока на
движението лек автомобил „Ауди А4“, което възпрепятства видимостта на
водача на лекия автомобил „Рено Меган“.
От обективна страна съставът на нарушението изисква причиняване на
пътно-транспортно произшествие, като съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, тоест от цитираното събитие следва да са
настъпили смърт, телесни увреди или материални щети.
Безспорно жалбоподателят е притежавал качеството на водач на пътно
превозно средство по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП. Същият е бил участник в ПТП в резултат на което са били причинени
само имуществени вреди. Тези обстоятелства са описани от актосъставителя и
наказващия орган при описание на нарушението на горецитираната
3
разпоредба.
В конкретният случай обаче не би могло да се приеме, че евентуално
нарушение на цитираната норма от жалбоподателя е извършено умишлено.
При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни,
до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на
обжалваното Наказателно постановление № 25-0938-000262/03.02.2025г. на
**** група към ОДМВР – Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен, наличието
на съществено процесуално нарушение при издаването на НП, обуславящо
неговата незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение, следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
4
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят, и свидетелят по акта не
са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да
се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа
обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се
явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и
е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по
чл.53, ал.1 от ЗАНН, а именно да установи дали нарушителят е извършил
деянието виновно, след което да издаде атакуваното наказателно
постановление, като не е събрал доказателства относно спорните
обстоятелства, а именно възможността на жалбоподателя да предотврати
настъпването на инициалния удар.
На следващо място следва да се отбележи, че наказващият орган дори
формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно Решение №4/30.04.2025г. (обн. ДВ, бр.38 от 09.05.2025г.)
Конституционен съд на Република България, е обявил за
противоконституционна разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189з ЗДвП чрез своята обща забрана, без да въвежда
ясен критерий за диференциране на отговорността, ограничава възможността
административнонаказателната отговорност да се градира пропорционално на
индивидуалните характеристики на деянието и на неговата обществена
опасност, както и отчитането на смекчаващи отговорността обстоятелства,
които ЗАНН предвижда (чл.27), а когато бъдат установени предпоставките на
чл.28 от ЗАНН – деецът да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност. Такова законодателно решение е в противоречие с
конституционните принципи, осигуряващи провеждането на справедлив
съдебен процес, чиято цел е да бъде наложена точната мярка за обществено
въздействие за извършено нарушение. Индивидуализацията позволява то да
окаже възпитателно и предупредително въздействие върху извършителя и
обществото, а не да се прояви само като репресия върху дееца.
В светлината именно на това решение на Конституционния съд,
настоящия съдебен състав счита, че е налице възможност за приложение на
чл.28 от ЗАНН, възникнала след издаването на обжалваното понастоящем
НП. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от
ЗАНН, съдът счита, че са налице предпоставките за това, с оглед тежестта на
нарушението и нарушителя. Следва да се има предвид, че извършеното
нарушение не е тежко и жалбоподателят не е системен нарушител на ЗДвП,
като до настоящия момент са му налагани минимални санкции за леки
нарушения на закона.
При така констатираната от съда фактическа обстановка, установените
съществени нарушения на процесуалните правила и изложените съображения
5
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН намира, че Наказателно постановление № 25-
0938-000262/03.02.2025г. на **** група към ОДМВР – Плевен, сектор “Пътна
полиция”-Плевен, следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи.
Следва на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, административно-
наказващият орган ОДМВР – гр.Плевен да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя М. А. Г. направените разноски в размер на 500.00 лева, за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-000262/03.02.2025г.
на **** група към ОДМВР – Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен, с което
на жалбоподателя М. А. Г., на основание чл. 179, ал.2 вр.с чл.179, ал.1, т.5 пр.4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., за
нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН осъжда административно-
наказващият орган ОДМВР – гр.Плевен да заплати на жалбоподателя М. А. Г.
направените разноски в размер на 500.00 лева, за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6