№ 1614
гр. Бургас, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20252120102072 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Р. Н. Х. против “Профи кредит България” ЕООД, за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ с № **** / 17.08.2023 год., поради противоречие с императивните
разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 и чл.22 от ЗПК.
Искът е с правно основание в чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и е допустим, както е
прието с определението по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.
Пълномощникът на ищеца поддържа исковете с нарочна молба, моли за
уважаването му и присъждане на разноските.
Процесуалният представител на ответното дружество е оспорил исковете
по реда на чл.131 от ГПК, също претендира деловодни разноски.
Съдът, след анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че между ищеца - заемополучател и ответника -
заемодател е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ с № **** /
17.08.2023 год. за сумата от 4000 лв., която е следвало да се върне на 36 равни месечни
вноски и краен падеж – 15.08.2026 год.
Не са спорни и останалите параметри по кредита - ГЛП от 41 %, ГПР –
49.13 % при първоначално уговорените параметри (без допълнителните услуги, за които по-
долу ще стане дума), общ размер на плащанията – 6965.93 лв., в т.ч. главница от 4000 лв. и
1
договорна лихва.
Отделно, ищецът е „закупил“ допълнителни услуги, за които се е задължил
да заплати, както следва: 1600 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 3080
лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“.
В обобщение, задължението по договора за кредит до пълното погасяване
възлиза на 11645.93 лв., в т.ч. отпуснат кредит, допълнителни услуги и договорна лихва,
които е следвало да се изплати на месечни вноски от по 323.49 лв., включваща 193.49 лв. -
погашение на кредит и договорна лихва, както и 130 лв. - погашение на допълнителни
услуги. Няма спор, че “Профи кредит България” ЕООД е предоставило физически на Х.
сумата по кредита.
Спорът е по правото и съдът, въз основа на така сложилите се факти,
намира предявения иск за основателен.
Страните са били обвързани от договора за потребителски кредит, по който
ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в посочения размер.
Но договорът за кредит е недействителен.
Възнагражденията за т.нар. „допълнителни услуги“ всъщност са част от
възнаграждението за предоставения кредит, обособени като отделно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Допълнителните услуги реално не са предоставени, т.к. липсва конкретно задължение за
кредитора, а са свързани с усвояване и управление на кредита - приоритетно отпускане на
кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа и
др. под. Затова възнагражденията за тези услуги са възнаграждения по договора за кредит,
което противоречи на чл.11а, ал.2 от ЗПК. С посочения похват, по скрит начин, се оскъпява
кредитът и се преследва забранена от закона цел - неоснователно обогатяване на кредитора,
в резултат на което подлежащата сума надхвърля почти трикратно ефективно предоставения
кредит. Понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и отпускане на
кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите - чл.19 ал.1 от ЗПК и
макар това да не е сторено, по естеството си са част същия. Затова договорът за кредит е
изначално недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като е сключен в нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от с.з. - без посочване на реален ГПР, който следва да съдържа и възнагражденията
за допълнителни услуги, имащи характер на скрита възнаградителна лихва. Касае се за
класически случай на недобросъвестно договаряне от по-силната икономически страна, с
цел прикриване действителните разходи по кредита.
Изложените мотиви налагат да се постанови решение в горния смисъл, като на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят деловодни разноски в размер на 865.84
лв., в т.ч. 465.84 лв. - държавна такса и 400 лв. - адвокатски хонорар, който е определен,
предвид основателността на възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се като типово.
2
Воден от горните мотиви, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 и
чл.22 от ЗПК, в отношенията между Р. Н. Х. от гр.Б****, ЕГН - ********** и “Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. С****,
представлявано от С.Н. и Н.Л., че сключения между страните договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ с № **** / 17.08.2023 год. е нищожен, поради
противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като ПРОГЛАСЯВА
нищожността му.
ОСЪЖДА “Профи кредит България” ЕООД да заплати на Р. Н. Х. деловодни
разноски в размер на 865.84 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3