РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 12.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5092 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Р.Ц.Ц. и Г.Г.Ц. чрез пълномощника си адвокат П.
твърдят, че са съпрузи, които на 30.11.2017 г. сключили с първия ответник „Уърлд Травел
Мениджмънт“ ЕООД (в ликвидация) в качеството му на туроператор договор за
организирано туристическо пътуване. По силата на договора туроператорът се
задължил да организира в периода от 22.06.2018 г. до 10.07.2018 г. туристическо
пътуване по програма К. с А. (корабен круиз) – 2018 г. срещу сумата от 19 534
лв. общо за двамата ищци. Сумата включвала самолетни билети от С. до Т. и от В.
до С.; настаняване в хотел на база нощувка със закуска в градовете Т., О., К.,
М., А., В.; настаняване на кораба В., в кабина с балкон и изглед към океана на
база нощувка със закуска, обяд и вечеря; трансфер летище – хотел – круизен кораб
– хотел – летище – наземен транспорт с туристически автобус при обиколките;
екскурзии по програма с входни билети и разглеждане; местен екскурзовод с
превод на български език по време на цялото пътуване; медицинска и туристическа
застраховка. Твърдят, че са заплатили авансово цялата дължима сума за
екскурзията, като плащанията били извършени през банковата сметка на „Металика“
ООД, в което дружество ищците били съдружници. Твърдят, че вторият ответник С.Н.
Б. бил собственик на дружеството-туроператор и тогавашен управител. Твърдят, че
„Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД имал сключена задължителна застраховка
„Отговорност на туроператора“ с третия ответник „ЗД Евроинс“ АД, валидна от
26.01.2017 г. до 25.01.2018 г. включително, с уговорена застрахователна сума в
размер на 25 000 лв. Твърдят, че имат качеството на застраховани лица по
посочената застрахователна полица като потребители на услугите на „Уърлд Травел
Мениджмънт“ ЕООД и съгласно сключения с туроператора договор за организирано
туристическо пътуване. Твърдят, че непосредствено преди заминаване им били
предоставени бордовите карти за полета С. – Т. и връзка с водача на групата Р.
Й., който да ги придружава през цялата екскурзия. На 22.06.2018 г. след като
пристигнали в Т., К. установили, че „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД не е
заплатил нито една от останалите услуги по договора, а именно: нощувките в
хотели, корабния круиз, трансферите, туристическите атракции и самолетните
билети за връщане. Решили да се върнат обратно в Б., но се наложило да
ангажират друга туристическа агенция, която да организира връщането им в Б.
Най-ранният възможен полет бил на 01.07.2018 г. по маршрут М – Ф. – С. Поради
това се наложило да ангажират хотели за престоя им до полета и да заплатят
извършването на трансфер и наземен превоз. Твърдят, че в резултат на
неизпълнените договорни задължения на „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД са
извършили допълнителни разходи по време на престоя им за настаняване в хотели в
М. и Т., наземен транспорт и самолетни билети в общ размер на 2 699.03 канадски
долара. Твърдят, че с констативен протокол за рекламация от 02.07.2018 г.
вторият ответник С.Н. Б. в лично качество е поел ангажимент да им заплати в
тридневен срок дължимата сума в общ размер на 27 626 лв., включващи платената
по договора цена, цената на самолетните билети за връщане до София и
равностойността на сумите, заплатени в канадски долари за нощувки в хотел и
наземен транспорт. Въпреки това ищците не получили плащане на посочената сума.
Поради това на 09.07.2018 г. завели застрахователна претенция пред третия
ответник „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за
настъпил покрит риск по застрахователната полица в размер на: сумата от 23
869.56 лв., включваща заплатената цена по договора за организирано туристическо
пътуване и стойността на самолетните билети за връщане, както и сумата от 2
699.03 канадски долара, включваща стойността на платените в К. нощувки в хотели
и наземен транспорт. С писмо от 03.08.2018 г. застрахователят отказал изплащане
на застрахователно обезщетение с мотив, че застрахователното събитие било
настъпило много след края на застрахователния договор. Считат, че отказът на
„ЗД Евроинс“ АД е незаконосъобразен, тъй като съгласно ЗТ застраховката покрива
дадено пътуване – включително и при прекратяването на договора за застраховка –
когато е налице сключен договор с туроператора и предвидената в него цена е
заплатена, което в случая било сторено. По изложените съображения молят да бъде осъден ответникът „ЗД Евроинс“ АД да им
заплати сумата от 8 096.37 лв., представляваща част от сумата 19 534.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети в резултат на настъпил покрит риск по
застрахователна полица 03700100001152, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. При условията на
евентуалност молят да бъдат осъдени ответниците „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД в
ликвидация и С.Н. Б. солидарно да им заплатят сумата от 8 096.37 лв.,
представляваща част от сумата 19 534.00 лв., дължима като обезщетение за
неизпълнение на задължение по договор за организирано туристическо пътуване №
7042 от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират присъждане на разноските по делото.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД (в ликвидация)
и С.Н. Б. не са подали отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
„ЗД Евроинс“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Д. намира исковата молба за
допустима, но неоснователна и я оспорва по основание и размер. Позовава се на
първо място на обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило след
края на срока на застрахователния договор, а именно 25.01.2018 г., като до тази
дата задълженията по договора за туристическо пътуване не е било напълно
заплатено. Оспорва извършеното плащане по договора за туристическо пътуване да
е извършено в полза на ищците, тъй като общата стойност на плащанията – 19 534
лв. надхвърля стойността на договора – 17 190 лв. По отношение на разликата от
2 344 лв., която не е била включена договора за туристическо пътуване, а
представлявала доплащане за допълнителни екскурзии и стойност на круизна кабина
с балкон и изглед към океана, счита, че излиза извън обхвата на
застрахователния договор, тъй като доплащането е по желание на потребителя и е
възникнало след края на застрахователното покритие. На следващо място оспорва
настъпването на застрахователно събитие „неразплащане с контрагенти“ поради
липса на доказателства за това. Позовавайки се на разпоредбата на § 1, т. 4 от
ДР на КЗ твърди, че не е налице застрахователно събитие, тъй като същото е настъпило
извън периода на застрахователно покритие на застрахователния договор с оглед
обстоятелството, че падежът на съответните плащания към контрагентите
(хотелиери, самолетни превозвачи, туристически гидове на място и други)
настъпва най-късно 2 седмици преди съответната резервация – в случая преди
22.06.2018 г. На следващо място прави възражение за изчерпан лимит по
застрахователния договор. Твърди, че като застраховател носи отговорност за
нанесените вреди за сумата от 25 000 лв. за едно събитие и в агрегат (за
всички събития за периода на договора), като до момента е изплатил
застрахователни обезщетения за настъпили застрахователни събития в общ размер
на 16 813,63 лв. и разполагаемият лимит, до който дружеството може да носи
отговорност по събития по процесния договор е 8 186,37 лв. Твърди също така, че
с искова молба от 2018 г. против него е предявена претенция за изплащане на
сумата в размер на 12 940,28 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
същия застрахователен договор, която при уважаване на иска следва да бъде
заплатена с приоритет спрямо настоящата претенция, която е заведена по-късно. В
случай, че бъде прието, че застрахователят носи отговорност за нанесените
вреди, прави искане за разпределяне на отговорността между него и следващия
застраховател „ЗАД Алианц България“ АД, в чийто период на застрахователно
покритие сключеният договор за туристическо пътуване е изцяло заплатен, при
съотношение 40 % в тежест на „ЗД Евроинс“ АД и 60 % в тежест на следващия
застраховател, ако се вземе предвид само чистата стойност на договора, без
допълнителни доплащания (17 190 лв.) и 35 % в тежест на „ЗД Евроинс“ АД и 65 %
в тежест на следващия застраховател, ако се вземе предвид и допълнително
платените суми (общо 19 534 лв.), а при условията на § 24 от ПЗР на КЗ –
поравно между застрахователите. На следващо място оспорва искането за осъждане
на ответниците солидарно, тъй като липсва такава законова разпоредба, както и
договорна уговорка в този смисъл. Счита, че не става ясно как е формирана
исковата претенция по пера. Тъй като само част от предварително заплатените
услуги са предоставени, съответно заплатени от туроператора към контрагентите,
счита, че е приложима нормата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗТ, поради което
обезщетението следва да се простира до неплатената част от туристическите
услуги. Твърди, че претендираните суми за самолетни билети за връщане,
заплатени на туроператора, са възстановени на ищците и за тях не се дължи
обезщетение. В случай, че се приеме, че действително е настъпил застрахователен
риск „неразплащане с контрагенти“ и че този риск попада дори и частично в
обхвата на застрахователния договор, счита, че се дължи възстановяване единствено
на
разходите, извършени от ищците за неплатените от туроператора, но платени от
тях туристически услуги, включени в пакета на частично осъществената екскурзия,
като оспорва всички претендирани разходи, за които не са представени документи,
че са действително заплатени от ищците. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете. В условията на евентуалност моли исковете да бъдат
уважени частично като отговорността за обезщетяване на настъпилите вреди бъде
разпределена пропорционално, алтернативно поравно между „ЗД Евроинс“
АД
и „ЗАД Алианц България“ АД. Моля да бъдат отхвърлени исковете за разходите, за
които не са представени платежни документи, че са действително изплатени от
ищците, както и исковете за заплатени услуги, които са на стойност над тази
съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за сключване на договор
за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“, а именно трикратния
размер на услугите, които са осигурени с договора на пътуване. Моли да бъдат
отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за разходи за храна, които не
са извършени по време на принудителен престой при осъществяване на връщане до
началния пункт на пътуване със собствени средства, както и на разходите за
обиколки на М. Моли да бъдат отхвърлени исковете за сумата над 8 186,37 лв.,
тъй като това е размерът на разполагаемия лимит на отговорността на
застрахователя. Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Третото лице помагач на ответника – „ЗАД
Алианц България“ АД чрез пълномощника си адвокат Н. изразява становище, че
ответникът няма правен интерес от привличането му в процеса предвид срока на
валидност на застрахователния договор и моли да бъде отменено определението, с
което е конституиран в производството по делото. Заявява, че не е ясно как са
формирани претендираните суми и моли тази нередовност на исковата молба да бъде
отстранена от ищците. По същество оспорва основателността и размера на
исковете. Оспорва да е налице покрит риск „неразплащане с контрагенти“ и сочи,
че по делото няма доказателства в тази насока. Счита, че представената по
делото спогодба с втория ответник му е непротивопоставима, тъй като към момента
на подписването й този ответник не е бил управител на тур-оператора. Счита, че
ищците не са материално легитимирани да получат застрахователно обезщетение,
тъй като от представените платежни документи не се установява именно те да са
заплатили претендираните суми на тур-оператора. Твърди, че е налице основание
за изключване на отговорността на застрахователя, тъй като тур-операторът не е
изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за обстоятелства, които биха
могли да доведат до настъпване на застрахователно събитие, не по-късно от един
ден след узнаване на обстоятелствата. Оспорва извършените плащания от страна на
ищците, тъй като няма данни за заверяване на сметката на кредитора –
тур-оператор и останалите контрагенти. Възразява срещу твърдението на
ответника, че отговорността следва да бъде разделена между двамата
застрахователи. Сочи, че нормата на § 24 от ПЗР на КЗ е приложима единствено по
отношение на задължителната застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на
разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства – договор за организирано туристическо пътуване № 7042 от
30.11.2017 г., удостоверение за сключен граждански брак, справка от ТРРЮЛНЦ, че
между ищците Г.Г.Ц. и Р.Ц.Ц. (съпрузи, сключили граждански брак на 30.04.1989
г.) и ответника „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД (понастоящем в ликвидация),
представляван от ответника С.Н. Б. е бил сключен договор, по силата на който туроператорът
„Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД се е задължил да предостави на ищците туристическо
пътуване по програма К. с А. (корабен круиз) през периода от 22.06.2018 г. до
10.07.2018 г., включващо полет от С. през В. до Т., полет от М. през М. до А. и
полет от В. през В. до С., 18 броя нощувки, от които 11 нощувки с включени
закуски в двойни стаи в хотели в Т., О., К., М., А., В. и 7 броя нощувки в
двойна вътрешна каюта с включени закуски, обеди и вечери на круизен кораб В.,
трансфери летище – хотел – круизен кораб – хотел – летище, наземен транспорт с
туристически автобус, медицинска и туристическа застраховка, екскурзии по
програма с входни билети и разглеждане, водач от туроператора, местен
екскурзовод, превод на български език по време на цялото пътуване, срещу
заплащане на цената от 17 190 лв., дължима, както следва: 7 000 лв. –
предплата, дължима до 01.12.2017 г., 7 000 лв. – доплащане, дължимо до
01.04.2018 г., а остатъкът от 3 190 лв. – финално доплащане, дължимо до
01.06.2018 г.
С
кредитни преводи от 30.11.2017 г., 03.04.2018 г., 04.06.2018 г. и 20.06.2018
г., наредени от „Металика“ ООД, съдружници в което са ищците, а ищецът Р.Ц.Ц. –
и негов управител съгласно справка от ТРРЮЛНЦ, в полза на ответника „Уърлд
Травел Мениджмънт“ ЕООД е преведена сума в общ размер на 19 534 лв., от които:
7 000 лв. с основание: фактура № 546/27.11.2017 г., депозит Т. 2018,
7 000 лв. с основание: фактура № 629/19.03.2018 г., депозит Т. 2018,
4 526 лв. с основание: окончателно плащане Торонто 2018, фактура №
672/30.05.2018 г. и 1 008 лв. с основание: фактура № 680/18.06.2018 г.,
чийто предмет е доплащане за кабина с балкон и изглед към океана.
На
26.06.2018 г. на ищцата Г.Г.Ц. е издадена фактура (представена по делото в
превод от английски език) с предмет: 4 броя нощувки с дата на пристигане
22.06.2018 г. и дата на заминаване 26.06.2018 г. в хотел Bond Place Hotel на обща стойност 1 722.84
долара.
Фактурираната
сума е заплатена на 26.06.2018 г. с кредитна карта, притежавана от ищеца Р.Ц.Ц.
с оглед представеното по делото месечно извлечение от „Обединена българска
банка“ АД.
По делото
е представена разписка в превод от френски език за получена сума в размер на
2 000 канадски долара от лицето La Gephal –
шофьор в
Duel Tarans.
На 29.06.2018
г. на ищеца Р.Ц.Ц. е издаден проформа протокол № 1627 от „Оптима Плюс“ ЕООД с предмет:
2 броя самолетни билети на името на Р.Ц. и Г.Ц. по маршрута М. – Ф. – С.на
стойност 2 410 евро (4 713.56 лв.).
Сумата
от 4 713.56 лв. е преведена от „Металика“ ООД на „Оптима Плюс“ ЕООД на
02.07.2018 г. с платежно нареждане с основание: протокол № 1627/29.06.2018 г.,
самолетни билети.
По
делото са приложени бордни карти в превод от английски език, издадени от Air Canada на името на Г.Ц. и Р.Ц. за полет АС… на 30.06.2018 г.
по направление М. – Ф. и полет LH1426 на
01.07.2018 г. по направление Ф. – С.
Съгласно
декларация, подписана от ищеца Р.Ц.Ц. в качеството му на управител на „М.“ ООД,
посочените суми, заплатени от „М..“ ООД на „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД и „Оптима
Плюс“ ЕООД, са платени в полза на лицата Р.Ц.Ц. и Г.Г.Ц., за което финансовите
отношения с тях са уредени.
На
29.06.2018 г. ответникът С.Н. Банкова в качеството си на управител на „Уърлд
Травел Мениджмънт“ ЕООД е уведомила по електронната поща Р. Й. (водач на
групата), че корпоративните карти на туроператора са били блокирани и в тях
няма средства за разплащане с хотелите, транспортната и круизната компания.
На
02.07.2018 г. между ответника С.Н. Б., водача на групата Р. Й. и пътуващите по
маршрут Б. – К. – А., сред които ищците Р. и Г. Ц., е подписан констативен
протокол за рекламация, с който е констатирано неизпълнение на условията за
пътуване от страна на ответника „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД и заплатени
разходи от пътуващите, които С.Н. Б. се е задължила като физическо лице,
солидарно с плащанията на фирмата, да възстанови на участниците в пътуването в
тридневен срок след приспадане на платените от туроператора суми за самолетни
билети от С. до Т., за нощувки в хотели в О. и К. и посещение на кулата в Т.
С
декларация от 02.07.2018 г. С.Н. Банкова е поела задължение към всички
участници в пътуването в тридневен срок да им възстанови заплатените от тях по
банков път суми и направените разходи за нощувки, закуски, транспорт с автобус
и самолет и застраховки.
Междувременно
на 25.01.2017 г. между „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД и „ЗД Евроинс“ АД е бил сключен
застрахователен договор № 03700100001152 по застраховка „Отговорност на
туроператора“, по силата на който застрахователят се е задължил срещу заплащане
на премия да покрие отговорността на туроператора за причинени вреди на
потребителя вследствие на неразплащане на туроператора с негови контрагенти и
доставчици, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност на
туроператора, при следните покрити рискове: възстановяване на платените от
потребителя суми по договора преди започване на пътуването; заплащане на
разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част
от услугите, уговорени в договора; разходите, свързани с връщане на потребителя
до началния пункт на пътуването. Застрахователният договор е сключен за срок от
12 месеца, считано от 00.00 ч. на 26.01.2017 г. до 24.00 ч. на 25.01.2018 г.
Уговорената застрахователна сума/лимит на отговорността за едно събитие и в
агрегат за всички застрахователни събития през срока на застраховката е в
размер на 25 000 лв.
На
09.07.2018 г. ищците Г.Г.Ц. и р.Ц.Ц. са заявили пред „ЗД Евроинс“ АД претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 23 869.56 лв. и
2 699.03 канадски долара за неосъществена екскурзионна програма по застрахователен
договор „Отговорност на туроператора“ № 03700100001152.
С
писмо от 03.08.2018 г. застрахователят „ЗД Евроинс“ АД е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение на ищците с аргумента, че застрахователното събитие
е настъпило след края на застрахователното покритие на сключения договор за
застраховка, както и че пътуването не е изцяло заплатено в периода на покритие
на застрахователната полица.
По
делото са представени платежни документи за извършени от ответника „ЗД Евроинс“
АД плащания на трети неучастващи в процеса лица, представляващи застрахователни
обезщетения по застрахователна полица № 03700100001152 на обща стойност
16 813.63 лв., както и заявена пред съд претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 12 569.44 лв. главница и 370.84
лв. лихва за забава.
На
06.03.2018 г. между ответника „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД и третото лице
помагач „ЗАД Алианц България“ АД е бил сключен застрахователен договор №
1316018132000001 по застраховка „Отговорност на туроператора“ с период на
покритие от 00.00 ч. на 07.03.2018 г. до 24.00 ч. на 06.03.2019 г. с лимит на
обезщетение в размер на 50 000 лв. за всяко едно събитие и в агрегат за
срока на застраховката.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото,
застрахователната сума/лимит на отговорност по застрахователен договор №
03700100001152 от 25.01.2017 г. за едно събитие и в агрегат за всички
застрахователни събития през срока на застраховката е в размер на 25 000 лв. „ЗД
Евроинс“ АД е изплатило застрахователни обезщетения в общ размер на 16 903.63
лв. по договор за застраховка 3700100001152, както следва: 3 790.16 лв. на
13.07.2017 г. на Н. Г., по доклад за щета № ********** за разходи за връщане на
клиенти от З. по договор за организирано туристическо пътуване от 03.02.2017
г., като плащането на договорените туристически услуги е извършено на
03.02.2017 г. и 23.03.2017 г.; 3 717.32 лв. на 13.07.2017 г. на Е. С. П-Б. по
доклад за щета № ********** за разходи за връщане на клиенти от З. по договор
за организирано туристическо пътуване от 03.02.2017 г.; 5 347.18 лв. на
13.07.2017 г. на В. Т. Д. по доклад за щета № ********** за разходи за връщане
на клиенти от З. по договор за организирано туристическо пътуване от 03.02.2017
г., като плащането на договорените туристически услуги е извършено на
03.02.2017 г. и 23.03.2017 г.; 3 958.97 лв. на 13.07.2017 г. на А. А. В.-Н. по
доклад за щета № ********** за разходи за връщане на клиенти от З. по договор
за организирано туристическо пътуване от 03.02.2017 г. В счетоводната система
на „ЗД Евроинс“ АД няма данни за извършено допълнително плащане от
застрахования „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД. Плащането на застрахователна сума
по застрахователен договор/полица № 03700100001152 от 25.01.2017 г. в размер на
459 лв. е отразено като постъпило на 25.01.2017 г. Разполагаемият лимит по
застрахователната полица към момента е 8 096.37 лв. Стойността на договореното
между ищците и туроператора „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД туристическо
пътуване е в размер на 19 534 лв. Същото е заплатено, както следва: 7 000 лв. –
на 27.11.2017 лв., 7 000 лв. – на 03.04.2018 г. и 4 526 лв. – на 04.06.2018 г.
На 20.06.2018 г. са доплатени 1 008 лв. за допълнителна услуга. На 06.03.2018
г. туроператорът е сключил застрахователен договор № 13160181320000001 с „ЗАД
Алианц България“ АД за периода от 07.03.2018 г. до 06.03.2019 г. с уговорена
застрахователна сума 50 000 лв. В периода на застрахователно покритие на „ЗД
Евроинс“ АД от ищците са платени 7 000 лв., представляващи 40.72% спрямо общо
дължимата по договора за организирано туристическо пътуване сума от 17 190
лв. В периода на застрахователно покритие на „ЗАД Алианц България“ АД от ищците
са платени 10 190 лв., представляващи 59.28 % от общо дължимата по договора за
организирано туристическо пътуване сума от 17 190 лв. Спрямо общо платената по
договора за организирано туристическо пътуване сума от 19 534 лв., платената от
ищците сума в периода на застрахователно покритие на „ЗД Евроинс АД“
представлява 35.83 %, а платената от ищците сума в периода на застрахователно
покритие на „ЗАД Алианц България“ АД представлява 64.17 %.
Съгласно
приетото по делото допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза
липсват данни от ответника „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД за действително
платени суми по договора за организирано туристическо пътуване. Съгласно
констативен протокол за рекламация от 02.07.2018 г. страните са приели, че са
заплатени самолетни билети по маршрута С. – Т., нощувки в хотел в Отава,
нощувки в хотел в К. и посещение на кулата в Т. Наличните данни на различни
компании, предлагащи същите услуги през периода са със следните цени: самолетни
билети по маршрута С. – В. – Т., икономична тарифа, с компания LOT Airlines –
719.14 евро, равни на 1 406.52 лв. за човек, общо за ищците – 2 813.03 лв.;
нощувка със закуска в 4-звезден хотел Novotel Ottawa City в Отава – 274 лв. за
двойна стая с включена закуска; нощувка със закуска в 4-звездет хотел Best
Western Plus в К. – 226 лв. за двойна стая с включена закуска; входна такси за
посещение на Кулата Си Ен Тауър в Т. 44 канадски долара или 58.90 лв. за човек,
общо за ищците -117.80 лв. Общо платени за ищците от дружеството организатор на
пътуването: 3 430.83 лв.
Изслушан
по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът Р.Ц.Ц. заяви, че по договора за
организирано туристическо пътуване не му е възстановена никаква сума. От услугите
от туристическия пакет със съпругата му са ползвали единствено самолетните
билети от С. до Т.. Лично са заплатили нощувките в хотели в О. и К..
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото са субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 103, ал. 1 във връзка с чл. 97, ал. 1 от ЗТ (в
редакцията на ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) за заплащане на застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Отговорност на туроператора“.
Под евентуалност са
предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 101, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неизпълнение на задължения по договор за организирано туристическо пътуване
и встъпване в дълг.
Туроператорската дейност на територията на Република Б.
се извършва от регистрирани по ЗТ
лица, които са търговци или юридически лица, притежаващи право на извършват
стопанска дейност.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗТ (в приложимата редакция
на ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) с договора за организирано пътуване туроператорът
се задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на потребителя
срещу заплащане на определена цена. Договорът за организирано пътуване се
характеризира с това, че негов изпълнител е туроператор, който се е задължил да
организира за потребителя туристическо пътуване, в цената на което са включени
транспорт, нощувки, водач и други услуги, а потребителят се е задължил да заплати
уговорената цена. Договорът съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017
г.) се сключва в писмена форма и екземпляр от него се предоставя на потребителя.
С оглед събраните по делото писмени доказателства
съдът приема, че на 30.11.2017 г. между ищците Р.Ц.Ц. и Г.Г.Ц. и ответника
„Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД в качеството му на туроператор е възникнало
облигационно правоотношение на основание сключен между тях договор за
организирано туристическо пътуване, съгласно който туроператорът е поел
задължение да осигури на ищците в качеството им на потребители на туристическа
услуга пътуване по програма К. с А. (корабен круиз), което ще се реализира през
периода от 22.06.2018 г. до 10.07.2018 г. Ищците от своя страна са поели
задължение да платят възнаграждение в общ размер на 17 190 лв., платимо
разсрочено на посочени в договора дати. Договорът е сключен в писмена форма,
съдържа типичните характеристики на договора за организирано пътуване и носи
подписите на страните по него, поради което съдът приема, че между тях е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за организирано
пътуване по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.).
Ищците са изпълнили задължението да заплатят
уговорената цена, което се установява от представените по делото платежни
документи. Нещо повече – ищците са заплатили в полза на туроператора не само
предварително уговорената цена в размер на 17 190 лв., а са направили
допълнителния плащания в общ размер на 2 344 лв., включително за кабина с
балкон и изглед към океана съгласно фактура № **********/18.06.2018 г. на
стойност 1 008 лв. Така общата заплатена цена по договора за туристическо
пътуване от ищците възлиза на 19 534 лв. Ирелевантно е обстоятелството, че
плащанията са наредени от банковата сметка на търговското дружество „Металика“
ООД, тъй като съгласно общото правило на чл. 73, ал. 1 от ЗЗД задължението може
да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той
има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая се касае за
парично задължение, чието изпълнение не зависи от личността на длъжника, поради
което направените от „Металика“ ООД плащания представляват надлежно изпълнение
на поетото от ищците задължение по договора за организирано пътуване и имат
погасителен ефект. Вътрешните отношения между ищците и третото лице, платило
чуждо задължение, са без значение за удовлетворения кредитор, но следва да се
спомене, че същите са свързани лица помежду си понеже ищците са съдружници в
търговското дружество, а ищецът Р.Ц.Ц. – и негов управител.
Заплащането на цената по договора за организирано
пътуване е породило насрещното задължение за туроператора да осъществи уговореното
пътуване. С оглед доказателствата по делото и признанията на ищците, направени
по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че от страна на туроператора е
реализиран единствено полет по направление
С. – В.– Т.. За изпълнение на останалите поети от туроператора задължения,
включително нощувки в хотели, трансфери, корабен круиз и другите включени в
цената услуги, по делото няма доказателства. Туроператорът е предоставил само
част от услугите, уговорени в договора, т.е. налице е неточно изпълнение на
задълженията по договора по вина на туроператора, обуславящо договорната му
отговорност по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 93, ал. 1
от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) туроператорът носи отговорност за всяко
неизпълнение и неточно изпълнение на своите задължения по договора независимо
от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови
контрагенти. Отговорността на туроператора за вреди, причинени от неизпълнение
или от неточно изпълнение на договора, отпада единствено в случай, че вредите
се дължат на: поведението на потребителя; действия на трето лице, несвързано с
изпълнението на договора, които не могат да се предвидят или избегнат;
непреодолима сила или събитие, което не може да се предвиди или избегне от
страна на туроператора или неговите контрагенти при добросъвестно изпълнение на
техните задължения. В случая тези предпоставки не са налице, а и по делото не
са наведени твърдения за това. В резултат на неточното изпълнение на договора
от страна на туроператора ищците са претърпели имуществени вреди по смисъла на
чл. 82 от ЗЗД, включващи авансово заплатената от тях цена на закупените
туристически услуги и направените от същите разходи за нощувки и за връщане до
началната точка на пътуването (последните след изменението на исковете,
направено в съдебно заседание на 09.07.2021 г., не са предмет на делото).
Ищците са заплати по договора за организирано пътуване сума в размер на
19 534 лв. От същата следва да бъде приспадната сумата от 2 813.03
лв., която съгласно допълнителното заключение на съдебно-икономическата
експертиза представлява стойността на самолетните билети от С. през В. до Т.,
осъществени с икономична тарифа на LOT Airlines,
тъй като тази туристическа услуга е била предоставена на ищците и те са се
възползвали от нея. Така общият размер на претърпените от ищците вреди от неточното
изпълнение на договора за организирано пътуване възлиза на 16 720.97 лв.,
без в тази сума да се включват разходите за нощувки и връщане.
По исковете за заплащане на застрахователно
обезщетение:
Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017
г.) туроператорът ежегодно сключва договор за задължителна застраховка
„Отговорност на туроператора“ със застраховател по смисъла на КЗ. Договорът за
застраховка се сключва за срок от една година и се подновява или се сключва нов
договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му съгласно чл. 99,
ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.). Съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр.
96/01.12.2017 г.) тази задължителна застраховка покрива отговорността на
туроператора за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите
контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност.
По-конкретно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.)
предвижда, че застраховката трябва да покрива: възстановяване на платените от
потребителя суми по договора преди започване на пътуването, в случай че то не
се осъществи не по вина на потребителя; заплащане на разликата в случаите,
когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени
в договора; разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на
пътуването. Според чл. 98, ал. 3 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) застраховката
покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на потребители по
договори за организирано туристическо пътуване с обща цена, сключени и
заплатени в периода на нейното действие, включително и при прекратяването на
договора за застраховка. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр.
96/01.12.2017 г.) предвижда, че застрахователното обезщетение по застраховката
по този раздел се плаща от застрахователя, който е издал застрахователната
полица, или от упълномощен негов представител.
Основателността на
исковете за ангажиране на отговорността
на застрахователя предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на валидно застрахователно правоотношение
между „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД и „ЗД Евроинс“ АД по договор за
задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“, в рамките на което е
настъпило застрахователно събитие, причинило имуществени вреди на ищците и
наличие на причинно-следствена връзка между тях. Тези юридически факти следва
да бъдат установени по делото от ищците при условията на пълно и главно
доказване.
В случая няма спор, че между ответниците „ЗД Евроинс“
АД и „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД в качеството му на туроператор е бил
сключен по реда на чл. 97, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.)
застрахователен договор по застраховка „Отговорност на туроператора“,
обективиран в застрахователна полица № 03700100001152 от 25.01.2017 г.,
съгласно който застрахователят се е задължил да покрие отговорността на
туроператора за причинени вреди на потребителя вследствие на неразплащане на
туроператора с негови контрагенти и доставчици, включително при
неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора. Покритите рискове
включват: възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди
започване на пътуването, заплащане на разликата в случаите, когато по време на
пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;
разходите, свързани с връщане на потребителя до началния пункт на пътуването. Застрахователният
договор е сключен за срок от 12 месеца, считано от 00.00 ч. на 26.01.2017 г. до
24.00 ч. на 25.01.2018 г.
Спорът по делото с оглед възраженията на
ответника-застраховател се съсредоточава върху разпоредбата на чл. 98, ал. 3 от
ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) предвиждаща, че застраховката покрива
отговорността на туроператора за причинени вреди на потребители по договори за
организирано туристическо пътуване с обща цена, сключени и заплатени в периода
на нейното действие, включително и при прекратяването на договора за
застраховка.
Тази разпоредба е специална спрямо нормите на КЗ,
регламентиращи имуществените застраховки, и следва да се тълкува в смисъл, че
застрахователят по този вид застраховка поема риска от настъпване на
застрахователно събитие за всички договори за организирано пътуване, които са
сключени и заплатени в периода на действие на застраховката, макар
застрахователното събитие да настъпи след прекратяване на застраховката. Под
„прекратяване на договора за застраховка“ се има предвид не само предсрочно
прекратяване (например поради неплащане на застрахователна премия, платима на
вноски), но и изтичане на срока на застрахователния договор, тъй като това е
смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 354, ал. 1 от КЗ, според която
застрахователният договор се прекратява с
изтичането на срока, за който е сключен, както и в случаите, предвидени в този
кодекс.
Това тълкуване на нормата в най-пълна степен отчита
особеностите на застраховката „Отговорност на туроператора“ и защитава правата
на потребителите на туристическа услуга. Тази застраховка обезпечава
имуществената отговорност на туроператора за причинени на потребителите вреди
от неизпълнение на договори за организирано пътуване и следва да покрива
отговорността на застрахования през известен период от време – от сключване на
договора за организирано пътуване до изпълнението му. Към момента на сключване
на застрахователния договор не е ясно кога и колко договора за организирано
пътуване ще сключи туроператорът и което е по-съществено – кога ще се осъществи
пътуването. Поради това е възможно, както е и в настоящия случай, към датата на
сключване на договора за организирано пътуване и към датата на настъпване на
застрахователното събитие отговорността на туроператора да е била обезпечена от
два различни застрахователни договора. Именно такива случаи регламентира
разпоредбата на чл. 98, ал. 3 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.), като предвижда,
че застрахователният риск ще бъде за този застраховател, с когото е имало
сключен застрахователен договор към датата на сключване на договора за
организирано пътуване, без значение кога е настъпило застрахователното събитие.
Поради това задължителен реквизит на договора за организирано туристическо
пътуване съгласно чл. 82, ал. 3, т. 16 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) е
посочването на фирма и адрес на застрахователя, с който туроператорът е сключил
застрахователния договор по чл. 97, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр.
96/01.12.2017 г.), а съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) туроператорът
има задължение да предостави на потребителя сертификат, издаден от
застрахователя, удостоверяващ наличието на договор за задължителна застраховка. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 108, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.), според която застрахователното
обезщетение се плаща от застрахователя, който е издал застрахователната полица,
или от упълномощен негов представител. В случая в чл. 7.2. от договора за
организирано пътуване е посочена сключената с ответника „ЗД Евроинс“ АД
застрахователна полица № 03700100001152, поради което именно той следва да
покрие риска от настъпване на застрахователно събитие по договора за
организирано пътуване, сключен с ищците.
Всяко тълкуване в обратния смисъл обезсмисля института
на застраховката „Отговорност на туроператора“, регламентирана в закона като
задължителна и накърнява правата на потребителите на туристически услуги. Да се
приемат доводите на ответника „ЗД Евроинс“ АД означава в случаи като настоящия,
въпреки наличието на валидни застрахователни правоотношения към момента на
сключване на договора за организирано пътуване и към момента на настъпване на
застрахователното събитие, нито един от застрахователите да не носи риска от
настъпване на застрахователното събитие – първият, защото застрахователното
събитие е настъпило след срока на застраховката, а вторият – защото договорът
за организирано пътуване е сключен преди началото на застрахователния договор,
по който той е страна. Това тълкуване противоречи на основополагащи принципи в
гражданските и търговските отношения – за справедливост, добросъвестност и
предвидимост, поставя потребителите на туристическата услуга в
по-неблагоприятно положение в сравнение с търговеца, тъй като обезщетяването на
причинените им вреди зависи от датата на сключване на договора с туроператора и
от срока на застраховката, и преди всичко не съответства на смисъла на закона –
да бъдат гарантирани правата на потребителите на туристическата услуга чрез
непрекъснато във времето обезпечаване на отговорността на туроператора от
застраховател – чл. 99, ал. 1 и 2 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) и чл. 2 от
Наредба за условията и реда за сключване на договор за задължителна застраховка
„Отговорност на туроператора“ (ДВ, бр. 2, от 07.01.2014 г.).
По отношение на другото изискване на чл. 98, ал. 3 от
ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) – договорът за организирано пътуване да е
заплатен в периода на действие на застраховката, следва да се има предвид, че макар
в случая уговорената цена за туристическото пътуване да не е заплатена изцяло
при действието на застраховката, сключена с „ЗД Евроинс“ АД, е налице частично
плащане по договора в размер на 7 000 лв., което обстоятелство не може да бъде
пренебрегнато с оглед защитата на правата на потребителите. Размерът на
платената сума е значителен с оглед уговорената цена по договора за
организирано пътуване, поради което ищците не бива да бъдат приравнявани на
тези потребители на туристически услуги, които изобщо не са заплатили дължимата
цена. Доколкото в случая все пак се касае за частично плащане, съдът приема, че
отговорността на застрахователя следва да бъде ограничена до размера на
платеното в срока на действие на застраховката, а именно до сумата от
7 000 лв.
Несъмнено в случая туроператорът не е изпълнил изцяло
уговорените туристически услуги поради неразплащане с контрагентите му в К. Не
се твърди, нито по делото има доказателства за друга причина за неизпълнение на
поетите към ищците ангажименти. В тази насока е и представената от „ЗД Евроинс“
АД електронна кореспонденция, от която се установява, че корпоративните карти
на туроператора са били блокирани и в тях няма средства за разплащане с
хотелите, с транспортната и с круизната компании. Поради това съдът приема, че
застрахователното събитие, представляващо настъпване на покрития риск
„неразплащане с контрагенти“ се е осъществило най-късно на 22.06.2018 г.
Следователно за застрахователя „ЗД Евроинс“ АД е възникнало задължение да покрие
отговорността на туроператора за причинените вреди на потребителите като
съгласно застрахователния договор им заплати разликата, когато по време на
пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора. Заплатената
от ищците цена по договора за организирано пътуване е в размер на 19 534
лв., а стойността на предоставената им услуга (полет по направление С. – В. – Т.)
е 2 813.03 лв. Разликата от 16 720.97 лв., представлява размерът на
вредата, която следва да бъде обезщетена от застрахователя. Ищците претендират
застрахователно обезщетение в размер на 8 096.37 лв., предявено частично от сумата
19 534 лв. С оглед възприетото от съда ограничение на отговорността на
застрахователя с оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 3 от ЗТ (ДВ, бр.
96/01.12.2017 г.), исковете за заплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 03700100001152
от 25.01.2017 г. следва да бъдат уважени до размера от 7 000 лв. (която
сума е в рамките на разполагаемия лимит по застраховката съгласно заключението
на съдебно-икономическата експертиза), ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане, а за разликата над
7 000 лв. до предявения размер от 8 096.37 лв. същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По предявените под евентуалност искове:
При частичното отхвърляне на главните искове съдът
дължи произнасяне по същество по съединените под евентуалност искове по
отношение на отхвърлената част от главните искове с оглед осъществяване на процесуалното
условие за разглеждането им, т.е. за сумата от 1 096.37 лв.
Основателността на тези искове предполага съществуване
на валидно облигационно правоотношение между ищците и ответника „Уърлд Травел
Мениджмънт“ ЕООД по договор за организирано туристическо пътуване, плащане на
уговорената по него цена от ищците, виновно неизпълнение на задълженията на
туроператора по договора, настъпване на имуществени вреди за ищците в резултат
от виновното неизпълнение на задълженията по договора, а по отношение на ответника
С.Н. Б. – съществуване на валидно правоотношение по встъпване в дълг.
Осъществяването на тези правнорелевантни факти е
установено по делото – ищците и ответникът „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД са
били валидно обвързани от договор за организирано пътуване по смисъла на чл.
82, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.), ищците са изпълнили поетото тях
задължение за заплатят цената на пътуването, а туроператорът от своя страна не
е осъществил пътуването съгласно уговореното. Поради това на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 93, ал. 1 от ЗТ (ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) следва да бъде
ангажирана имуществената отговорност на туроператора за неточното изпълнение на
задължения му по договора независимо дали тези задължения е следвало да бъдат
изпълнени от него или от негови контрагенти.
Отговорността на туроператора следва да бъде
ангажирана солидарно с ответника С.Н. Б., която по силата на констативен
протокол за рекламация от 02.07.2018 г. и декларация от същата дата се е
задължила солидарно с „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД да възстанови на
участниците в пътуването, включително на ищците, по банков път в тридневен срок
заплатените от тях суми за организираното туристическо пътуване. Налице е
хипотезата на встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, тъй като едно
трето на правоотношението лице е встъпило като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора. Договорът за встъпване в дълг е сключен в
писмена форма между третото лице С.Н. Банкова и кредиторите Р.Ц.Ц. и Г.Г.Ц. и
обективира изричното изявление на третото лице, че поема задължението солидарно
с туроператора да възстанови на участниците в организираното пътуване
заплатените от тях суми (за ищците сума в общ размер на 27 626 лв.) след приспадане
на разходите за самолетни билети С. – Т., нощувки в хотели в О. и К. и
посещения на кулата в Т. Съгласно изричната разпоредба на чл. 101 от ЗЗД
първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници. Поради това съдът приема, че между ищците и ответника С.Н. Банкова е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което С.Н. Б.
отговаря солидарно с туроператора „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД за изпълнение
на задълженията му към ищците, произтичащи от неточното изпълнение на договора
за организирано пътуване.
Размерът на претърпените от ищците вреди е 16 720.97
лв. Ищците са заявили претенцията си частично – в размер на 8 096.37 лв.
От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 7 000 лв., която им е
присъдена по предявените искове против главния ответник. Разликата от
1 096.37 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, следва да бъде заплатена на ищците солидарно
от ответниците по евентуалните искове – „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД и С.Н.
Банкова.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде
постановено решение, с което предявените против ответника „ЗД Евроинс“ АД
искове за заплащане на застрахователно обезщетение бъдат уважени до размера от
7 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до предявения
размер от 8 096.37 лв. да бъдат отхвърлени като неоснователни, а предявените под евентуалност искове против ответниците „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД и С.Н. Б.
да бъдат уважени до размера от 1 096.37 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците съобразно уважената част на всяка от предявените искови претенции
следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК. Не следва да бъде уважавано искането на ищците за присъждане
на разноските за извършени преводи от чужд език в
размер на 100.80 лв. На първо място за стойността на тези разноски липсват
доказателства по делото. Освен това по реда на ангажиране на отговорността за
разноски се покриват само тези, които по естеството си са необходими за
движението на процеса – нормативно предопределени или свързани с процесуално
действие, указано от съда, поради което не са в дискреция на страната. Ето защо
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК се присъждат заплатените по делото държавни
такси, направените разноски за възнаграждения за вещо лице, за явяване на
свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното
възнаграждение за един адвокат – в този смисъл Определение № 379 от 16.10.2018
г. на ВКС по ч.гр.д. № 3121/2018 г., III г.о.
Ответникът „ЗД Евроинс“ АД е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците. Възражението
е неоснователно понеже размерът на адвокатското възнаграждение от 680 лв. е под
минималния размер, определен с оглед материалния интерес по правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК в полза на
ответника „ЗД Евроинс“ АД следва да се присъдят разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 37 от ЗПП във
връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, чийто размер следва
да бъде съобразен с отхвърлената част от исковете, предявени против този
ответник.
Третото лице помагач „ЗАД Алианц България“
АД е претендирало заплащане на разноските по делото, но такива не му се следват
с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, според която на третото лице
помагач не се присъждат разноски.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК …, седалище и адрес на
управление: гр. С., .., район И., бул. „Х. К.“ № …, представлявано от
изпълнителните членове на управителния съвет Р. Г. Б. и П. В. А., да заплати на
Р.Ц.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.Ц., ЕГН ********** *** на основание чл. 103, ал. 1 във връзка с чл.
97, ал. 1 от ЗТ (в редакцията на ДВ, бр. 96/01.12.2017 г.) сумата от 7 000
лв., представляваща част от сумата 19 534.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети в резултат на настъпил покрит риск по
застрахователна полица 03700100001152 от 25.01.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.12.2019 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата над 7 000 лв. до предявения размер от 8 096.37
лв.
ОСЪЖДА „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК …,
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „М. л.“, бул. „Т. К.“ № ..,
ет. .. ап. .., представлявано от ликвидатора И. И. К., и С.Н. Б. (понастоящем К.),
ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Р.Ц.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.Ц.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 101 от ЗЗД сумата от 1
096.37 лв., представляваща част от сумата 19 534.00 лв., дължима като обезщетение
за неизпълнение на задължения по договор за организирано туристическо пътуване
№ 7042 от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление: гр. С., 1592, район И., бул. „Х. К.“ № .., представлявано от
изпълнителните членове на управителния съвет Р. Г. Б. и П. В. А., да заплати на
Р.Ц.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.Ц., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК разноски за държавна такса в размер на 280.12 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 587.91 лв. и депозит за вещо лице в размер на 86.46 лв.
ОСЪЖДА „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК …,
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „М. л.“, бул. „Т. К.“ №
53, ет. .., ап. .., представлявано от ликвидатора И. И.К., и С.Н. Б.
(понастоящем К.), ЕГН ********** *** да заплатят на Р.Ц.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.Ц.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за държавна такса
в размер на 43.88 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 92.02 лв. и депозит
за вещо лице в размер на 13.54 лв.
ОСЪЖДА Р.Ц.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.Ц., ЕГН ********** ***
да заплатят на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление: гр. С.,
.., район И., бул. „Х. К.“ №.., представлявано от изпълнителните членове на
управителния съвет Р. Г. Б. и П. В. А., на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК разноски
за депозит за вещо лице в размер на 40.62 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 27.08 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника, а именно: „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК …, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „К.А. Д.“ № …..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: