ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260293 05.02.2021 година, гр. Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско
отделение, I-ви въззивен граждански състав,
в закрито заседание, проведено на пети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2.МЛ.С. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно частно гражданско
дело № 26 по описа за 2021
година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по чл. 274 и
слeдващите от ГПК.
Образувано е въз основа на частна
жалба, подадена от А.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** против Определение №
261472 от 25.09.2020 г. по гр.д. № 186 по описа за 2020 г. на Районен съд
Бургас, с което съдът е прекратил производството по предявения от частния жалбоподател
иск за установяване по отношение на ответниците Община Бургас, А. М. Д., В.С. Д.
и З.С.С., че е налице грешка и непълнота в кадастралната карта и кадастралните
регистри на Община Бургас, възникнала към момента на създаването ѝ,
състоящи се в неотразяване със самостоятелни идентификатори на поземлени имоти с
пл. № 948 и 949 в кв.128, които имоти по действащия ДРП на гр. Бургас са
включени в УПИ III-948,949 в кв.128, който УПИ е идентичен с нанесения в
кадастъра поземлен имот с идентификатор 07079.612.155.
С частната жалба прекратителното
определение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с практиката на ВКС, намерила изражение в Решение №123 от
14.11.2019 г. по гр.д. № 4370/2018 г. на ВКС, II –ро ГО. Жалбоподателят заявява, че
независимо от съществуващото решение за допускане до делба на процесния имот с
идентификатор 07079.612.155 по кадастралната карта на град Бургас, съответстващ
на УПИ III-948,949 в кв.128, в кадастралната карта съществува непълнота и
грешка, изразяваща се в неотразяването на границата между двата поземлени
имота, от които е образуван допуснатия до делба УПИ, а именно ПИ 948 и ПИ 949. С
оглед на което, към извършването на делбата следвало да се премине едва след
като това несъответствие бъде отстранено. Оспорва извода на съда, че в случая
липсва спор за материално право като предпоставка, обуславяща допустимостта на
предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Счита, че такъв спор е
налице, поради което сочените непълноти и грешки не могат да бъдат отстранени
по административен ред, което се потвърждавало и от постановения отказ на СГКК.
Сочи, че ако исковата молба страдала от нередовности, то съдът следвало да
остави същата без движение, а не да прекратява делото.
Наред с изложените оплаквания,
частния жалбоподател излага твърдения, част от които се заявяват за първи път
едва в подадената частна жалба. Такива са твърденията за неприложена дворищна
регулация, както и относно фактическото съществуване на граница между двата
поземлени имота, чието нанасяне в кадастъра се претендира. Жалбоподателят
заявява, че ПИ 948 и 949 съществуват като самостоятелни имоти, с отделни
граници и че същите не се притежават в съсобственост между страните по делото,
като такава съсобственост не би могла да възникне само по силата на решението
за допускане до делба на имот с идентификатор 07079.612.155. С оглед на което
ищецът намира, че притежава в собственост единият от поземлените имоти, а
именно ПИ 948, в който ответниците – физически лица не притежавали права.
Намира, че с нанасянето на вътрешната граница между двата имота ПИ 948 и ПИ 949
ще се продължи с реалното поделяне на имота в границите на съсобствеността на
отделните групи съделители, което на свой ред обуславяло и правния му интерес
от водене на предявения иск по чл. 124 от ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за отстраняване непълнота и грешка в КККР.
В тази връзка се позова и на цитираното решение, постановено по гр.д. №
4370/2018 г. на ВКС, според което съдът следвало да съдейства на страните да
приведат вътрешнорегулационните линии в съответствие с имотните граници. Пак
там върховният съд бил постановил, че в случай на установяване на разлика в границите
на имотите по решението за допускане на делбата, кадастралната карта и
подробния устройствен план, съдът следвало да предприеме действия за
установяване на действителните граници на собствеността като съобрази и
настъпилите след допускане на делбата юридически факти и да прецени дали
границите са грешно отразени в кадастралната карта или е налице нарушение на
изискването на чл. 17, ал.1 от ЗУТ вътрешните регулационни граници да съвпадат
с имотните граници. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение за
прекратяване на делото и разглеждане на спора по същество.
Препис от частната жалба е връчен
на ответниците в производството - Община Бургас, А. М. Д., В.С. Д. и З.С.С.,
които в срока по чл. 276 от ГПК не депозират писмени отговори.
Съдът по допустимостта на
подадената частна жалба намира, че същата е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от легитимирано
лице, имащо право на жалба, поради което същата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като взе предвид направените в
жалбата възражения, становищата на страните, изразени в първоинстанционното
производство, както и представените доказателства, и като съобрази, че настоящото производство се
провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т.д. №
6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, по повод на
която е образувано прекратеното производство, ищецът А.С. е изложил твърдения,
че в кадастралната карта на град Бургас, в частта, касаеща поземлен имот с
идентификатор №07079.612.155 съществува
непълнота и грешка, изразяващи се в това, че вместо посочения имот с обща площ
от 559 кв.м., следвало на негово място да бъдат отразени описаните в
документите за собственост на страните по делото два отделни поземлени имота, а
именно ПИ №948 и ПИ №949, в кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. Заявява, че
в кадастралната карта е отразен УПИ № III-948,949, образуван от посочените
два поземлени имота, като били заснети само външните регулационни граници на
този УПИ, но в нарушение на предвидените в ЗКИР изисквания /чл. 41, ал. 1 т. 1,
чл. 43, ал. 1 т. 5, чл. 27, ал. 1 т. 1, чл. 51, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 53, ал. 1,
т. 3 и др./ не била отразена вътрешната
имотна граница между двата поземлени имота /ПИ 948 и ПИ 949/. Обосновава
правния си интерес от предявяване на иска с твърдяното несъответствие между
действителното положение на имотите по действащия кадастрален
–дворищно-регулационен план с отразяването в кадастралната карта на един
единствен имот, съответстващ на УПИ № III- 948,949, както и разминаването
между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника,
удостоверяващ данните за тях.
Ответниците по иска, в подадените
от тях отговори, са оспорили иска като недопустим, както и като неоснователен.
Възразява се, че по отношение на процесния имот е налице висящо делбено
производство, по което е налице влязло в сила решение по допускане на делбата. Чрез
настоящото производство, ищецът правил скрит опит за извършване на делба, при
наличие на законова забрана за това. Висящото производството по делба обуславяло
недопустимост на предявения иск за непълнота и грешка на кадастралната карта,
тъй като спора за материално право между страните все още не бил разрешен
окончателно с влязло в сила съдебно решение.. Посочва се наред с това, че не са
налице предвидените в закона основания за изменение на кадастралната карта,
нито за отстраняване на непълноти и грешки по съдебен ред. Нямало основание за
отразяване на границата между двата поземлени имота, тъй като към момента на
одобряване на кадастралната карта такава материализирана на място не е
съществувала, поради което отразеният в
кадастралната карта имот съответствал на УПИ III- 948,949, в кв. 128 по
действащия регулационен план на ЦГЧ гр. Бургас.
Първоинстанционният съд е приел,
че е сезиран с иск за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта
на град Бургас, изразяваща се в неправилно обединявяне на двата поземлени имота
с номера 948 и 949 като един общ имот, а именно ПИ с идентификатор
07079.612.155, съответстващ на УПИ III 948,949, в кв. 128 гр. Бургас.
За да прекрати производството по предявения иск, съдът е приел, че за ищецът не
съществува право да предяви посочения иск, поради което същият е недопустим. В
мотивите на определението, съдът е посочил, че предпоставка за отстраняване на
непълнота и грешка в кадастралната карта по съдебен ред, чрез иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е наличие на спор за материално право, какъвто
в случая ищецът не твърди да съществува. А от друга страна с влизането в сила
на решението по първата фаза на делбата на ПИ с идентификатор 07079.612.155,
въпросите за съсобствения имот, носителите на правото на собственост и техните
квоти в съсобствеността са разрешени със сила на пресъдено нещо, и разпоредбата
на чл. 299, ал. 1 от ГПК забранява тяхното последващо пререшаване. При
положение, че искът за делба е бил заведен от настоящия ищец А.С. след влизане
в сила на кадастралната карта със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г., то в
делбеното производство, в рамките на приключилата първа фаза, е било установено
актуалното положение на процесния имот. В допълнение, районният съд е приел, че
с предявения иск се искало установяване на факт, а не на вещни права, като по
аргумент от чл. 124, ал. 4 от ГПК и доколкото липсва позитивна норма, която
допуска установяването на сочения от ищеца факт, то иска и на това основание
следва да се счита за недопустим. Редът за отстраняване на непълноти и грешки в
кадастралната карта, които не са свързани с разрешаване на спор за материално
право, е административен, като производството се провежда пред СГКК. Такова
производство в конкретния случай било проведено по инициатива на ищеца, но
видно от представеното по делото решение на началника на СГКК Бургас, същото е
приключило с отказ.
Въззивният съд приема за правилно
обжалваното определение, като изложените от първоинстанционния съд мотиви
следва да бъдат споделени.
Не е спорно, че по отношение на
процесния имот е висящо производство по съдебна делба, първата фаза, по което е
приключила с влязло в сила съдебно решение /Решение № 1667/25.11.2010 г. по
гр.д. №3025/2010 г. на БРС/. С цитираното съдебно решение е допуснато
извършването на съдебна делба между страните по настоящото производство на
съсобствения между тях недвижим имот ПИ с идентификатор 07079.612.155, по
отношение на който е предявен иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и
са определени квотите на съделителите.
В исковата молба, с която се иска отстраняване
на непълноти и грешки в кадастралната карта се сочат обстоятелства, които са
били известни на ищеца и към момента на предявяване на иска за делба. Същият не
твърди да са настъпили нови факти, осъществили се след постановяване на
решението за допускане на делбата, които евентуално биха могли да обосноват
извод за процесуална допустимост на предявения иск. По съществото си искът по
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е иск за собственост и с предявяването му се цели пререшаването
на разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси относно съсобствеността върху
процесния имот и квотите на съделителите. Оспорването, което се въвежда по
същество с настоящия иск, е, че допуснатия до делба имот с идентификатор №07079.612.155,
съответстващ на УПИ III-948,949
не е съсобствен, а включените в неговите пространствени предели два поземлени
имота се притежават самостоятелно от отделните групи съделители– ищецът
притежавал права само в поземлен имот 948, а ответниците – физически лица съответно
в поземлен имот 949. Съдът намира, че подобен спор, касаещ признатите вече от
съда права на страните върху допуснатия
до делба съсобствен имот, не може да бъде пререшаван поради забраната, въведена
в чл. 299, ал. 1 от ГПК.
Възраженията за неприложена
регулация по отношение на УПИ III-948,949,
довела до неправилното му отразяване като един общ имот в кадастъра с
идентификатор №07079.612.155, които впрочем ищецът излага за първи път в частна
си жалба, също не могат да доведат до преодоляване на забраната по чл. 299, ал.
1 ГПК, както и до обосноват извод за допустимост на иска. Тези обстоятелства,
на които ищецът основава твърденията си за липса на съсобственост на допуснатия
до делба имот /в хипотезата на отпадане на отчуждителното действие на
дворищно-регулационния при действието на § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/, са му били
известни и преди същият да предяви иска за делба, поради което е следвало да се
позове на тях именно в първата фаза на делбеното производство. Правомощията, предвидени
в §8, ал. 2 от ЗУТ е следвало да бъдат упражнени до влизане в сила на решението
по първата фаза на делбата. В допълнение, дори да се приеме, че съсобственост
върху урегулирания поземлен имот не е съществувала поради отпадането на
отчуждителното действие на дворишнорегулационния план и всяка от страните да е
запазила собствеността си върху отделните поземлени имоти, включени в рамките
на общото УПИ /каквито последици се свързват с неприлагането на дворищната
регулация в сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ/, то правоотношенията в
този случай са могли да бъдат уредени чрез някоя от предвидените в §8, ал. 2 от
ПР на ЗУТ възможности, но както вече бе
посочено преди влизане на решението за допускане на делбата.
Аргумент за недопустимост на иска
може да се изведе и от Решение № 97/3.05.2016 г. по гр.д. № 125/2016 г., I г.о.
, в което съдът се е произнесъл по въпроса дали е допустим иск за делба, ако
един от съделителите твърди, че по отношение на имотите- предмет на делбата е
допусната грешка в кадастралната карта, която към момента на предявяване на
иска за делба все още не е поправена по
предвидения в ЗКИР ред. В този случай, съдът е приел, че спора между страните
може да бъде разрешен и директно в производството по делба, а оттук и логичното
разрешение, че ако този спор не е повдигнат до приключване на делбата, същия не
може да бъде впоследствие прерашаван. Индивидуализирането на имота в делбеното
производство е осъществено по действащата кадастрална карта, отразяваща имота
от одобряването й до настоящия момент по идентичен начин. Към датата на
подаване на исковата молба за делба вече са били действащи и нормите на §6 и §
8 от ПР на ЗУТ, и ищецът е разполагал с възможността или преди завеждането на
иска за делба, или в хода на делбеното производство да постави въпросите,
свързани с прилагането на предвижданията по регулационния план. При наличието
на предвидените в закона възможности, вкл. и тези по § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ,
настоящият ищец е завел иска за делба именно на поземления имот с идентификатор
№ 07079.612.155, който така индивидуализиран безспорно
е съпритежаван от съделителите, между които е допусната делбата.
В допълнение следва да се посочи,
че съдът след извършена служебна справка установи, че по молба на ищеца се е
развило и производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение по
допускането на делбата на процесния имот, като видно от Решение № 68 от
05.04.2016 г. по гр.д. №6123/2015 г. по описа на ВКС, IV Г.О, молбата по чл. 303, ал.1 т.1 и т. 5 от ГПК е
била оставена без уважение. От мотивите на решението е видно, че искането за
отмяна, молителят А.С. също е основал на твърденията си за липса на
съсобственост върху допуснатия до делба имот, както и че след изтичането на
сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, същият притежавал в изключителна
собственост поземлен имот № 948. За да отхвърли искането за отмяна, Върховният
касационен съд е приел, че изложените от молителя С. обстоятелства, включително
и тези, свързани с твърденията му, че дворищнорегулационния план, предвиждащ
образуването на УПИ III-948,
949 от съществувалите преди това два поземлени имота с №948 и 949, е останал неприложен, не представляват нови по смисъла на чл. 301,
ал. 1 т. 1 от ГПК, тъй като същите би следвало да са му известни преди да предяви
иска за делба. Като неоснователно е преценено и искането за отмяна, основаващо
се на твърдения за нищожност на съдебната делба, която съдът е отбелязал, че
може да се релевира по исков ред. В настоящото производство, ищецът не излага
подобни възражения, нито пък твърди да я предявил иск за нищожност на делбата.
На следващо място, съдът
констатира, че към настоящия момент делбеното производство е висящо във фазата
по извършване на делбата като с Решение № III-303 от 30.09.2020 г. по в.гр.д.
№1722 по описа за 2020 г., Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционното
решение, с което имотът е бил изнесен на публична продан и вместо това е постановил
делбата да бъде извършена чрез обособяване на реални дялове за съделителите.
Решението на въззивния съд е обжалвано пред ВКС и понастоящем не е влязло в
сила.
С оглед на изложеното, съдът
намира за правилен извода на районния съд, че между страните не съществува спор
за материално право, тъй като с влязлото в сила съдебно решение по допускането
на имота до делба са определени квотите на всяка от страните в съсобствения
имот, така както същият е отразен в регулационния план като УПИ I-948,949 и е заснет в кадастралната карта
като ПИ с идентификатор № 07079.612.155. Същевременно,
спорът между страните относно начина, по който следва да бъде извършена делбата
/чрез изнасяне на публична продан или чрез обособяване на реални дялове по
реда, предвиден в чл. 201 от ЗУТ/, предстои да бъде разрешен във висящата към
момента втора фаза на делбеното производство.
Позоваването от ищеца на
цитираното в частната жалба Решение №123/14.11.2019 г. по гр.д. №4370/2018 г.
на ВКС, II
ГО, съдът намира за неоснователно, тъй като видно от мотивите на същото, в
разгледания по това дело случай, след влизане в сила на решението за допускане
на делбата са се осъществили различни факти – от една страна към момената на
допускане на делбата все още не е имало действаща кадастрална карта /такава е
била одобрена през 2006 г., а решението за допускане до делба е от 07.04.1997
г./, а от друга страна се сочи, че е налице и последващо изменение в регулацията,
засягащо допуснатия до делба имот. В резултат на това, във втората фаза на
делбата е било установено различие между границите на имотите, допуснати до
делба и съответстващите им имоти, индивидуализирани по изменените впоследствие
регулационен и кадастрален план. В настоящия случай от твърденията на страните
и от представените писмени доказателства не се установява наличието на такива
новонастъпили факти, които да водят до извод за промяна в границите на имотите
и до необходимост от изследване на действителните граници на допуснатия до
делба имот.
В тази връзка следва да се
спомене, че видно от постановеното въззивно решение в делбеното производство на
процесния имот /в.гр.д. №1722/2020 г.
по описа на БОС/, съдът е извършил делбата след проведена процедура по чл. 201,
ал. 3 от ЗУТ чрез обособяване на три самостоятелни урегулирани имота, които с
решението са поставени в дял на отделните съделители. В рамките на това
производство, съдът също е могъл при необходимост да предприеме съответни
действия по установяване действителните граници на допуснатия до делба имот, но
очевидно такава не е била констатирана.
В заключение, ищецът не
обосновава и правния си интерес от предявяване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при наличието на влязло в сила решение, с което имота, по отношение на
който се иска отстраняване на непълнота и грешка, е допуснат до делба.
По изложените съображения,
въззивният съд намира, че определението за прекратяване на производството
следва да бъде потвърдено. Страните нямат искания за присъждане на разноски,
поради което съдът не се произнася по този въпрос.
На
основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото определение подлежи на
касационно обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261472
от 25.09.2020 г. по гр.д. № 186 по описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, с
което съдът е прекратил производството по предявения от А.С.С. против Община
Бургас, А. М. Д., В.С. Д. и З.С.С., иск за установяване по отношение на
ответниците, че е налице грешка и непълнота в кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Бургас, възникнала към момента на създаването
ѝ, състоящи се в неотразяване със самостоятелни идентификатори на
поземлени имоти с пл. № 948 и 949 в кв.128, които имоти по действащия ДРП на
гр. Бургас са включени в УПИ III-948,949 в кв.128, който УПИ е идентичен с
нанесения в кадастъра поземлен имот с идентификатор 07079.612.155.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.