Номер 31717.11.2020 г.Град гр. Горна Оряховица
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Горна ОряховицаVIII състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101323 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава 25 от ГПК – бързо производство.
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание: по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, осъдителен иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, заедно с акцесорна претенция за присъждане
на законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на исковете
до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът С. Л. С. твърди, че работел на длъжността „техник ВиК“ по
трудов договор, който бил прекратен със заповед № 704/07.7.2020 г. на
управителя на ответното дружество „ВиК Йовковци“ ООД гр. В. Търново.
Основанието за прекратяване било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
3, 8 и 10 от КТ, което представлявало особено тежък случай съобразно чл.
189, ал. 1 от КТ. Оспорва уволнението, считайки, че не е извършил грубо
нарушение на трудовата дисциплина, както и че нарушението не е особено
тежко. Намира, че мотивите изложени в оспорваната заповед са формални и
немотивирани. Оспорва нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, намирайки
че не е нарушил действащото законодателство и по конкретно чл. 14 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите към ВиК мрежата, считайки че разпоредбата урежда
реквизитите на договора за присъединяване, но не създава забрана за
присъединяване към ВиК мрежата на потребители без сключен договор.
1
Оспорва да е злоупотребил с доверието и да е уронил доброто име на
дружеството, в което работел, а напротив подобрил го е. Счита, че
наложеното наказание било своеобразен вид отмъщение заради предходно
дело водено от ищеца срещу ответното дружество. Намира нарушението на
чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ за неясно формулирано, предвид отменена част от
разпоредби и по точно т. 9 от същата. Иска от съда да признае уволнението
за незаконно и да го отмени, както и да бъде възстановен на предишната му
работа, включително да му се заплати обезщетение за времето за което е
останал без работа. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество е оспорило
иска. Не оспорва, че ищецът работел в дружеството на длъжността „техник
ВиК“, с място на работа гр. Г. Оряховица, на основание трудов договор №
757/16.02.2005 г. Посочва, че на 20. 06. 2020 г./събота/ Стоянов бил дежурен
по график в район Г. Оряховица на основание заповед № 554/01.06.2020 г., и
отговарял само за отстраняване на възникнали аварии. От доклад изготвен от
Н. Дамянов – техник производствени структури гр. Г. Оряховица, се
установило незаконно присъединяване на адрес ул. „Янтра“ № 5 гр. Долна
Оряховица, което означавало, че собственикът на имота имал съгласувателна
скица и изходни данни за проектиране от 12. 12. 2019 г., но нямал проект и
предварителен договор. При изискани писмени обяснения на основание чл.
193 КТ във връзка установеното незаконно присъединяване и постъпилите
обяснения от ищеца, се установило, че по време на отстраняване на аварията
в гр. Д. Оряховица се появило младо семейство с дете, което помолило да
подвържат към водопровода имота им - показали документите, с които
разполагат, след което ищецът ги подвързал. При извършената проверка за
присъединяването се установило, че съгласно изходни данни ПТ-
751/12.12.2019 г. абонатът нямал проект и договор за присъединяване към
водопреносната мрежа, което било абсолютна предпоставка за осъществяване
на присъединяването. Ответникът намира, че разпоредбата на чл. 18, т. 2 от
Наредба № 4/ 14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителната и канализационните
системи, е императивна, т.к. не разрешавала присъединяване на имотите към
водоснабдителните мрежи без сключен договор по чл. 14в“. Разпореждайки
подвързването към водопроводната мрежа на имот, находящ се в гр. Д.
2
Оряховица, ул. „Янтра“ № 5, в нарушение на действащата императивна
норма, ищецът извършил дисциплинарно нарушение. Намира, че съгласно
длъжностната характеристика на ищеца, същият бил наясно с контрола и
организацията на дейността по присъединяването на нови абонати, поради
което подвързването разпоредено от негова страна на подчинението му
длъжностни лица е в противоречие с възложената работа по длъжностна
характеристика. Дружеството счита, че е спазило процедурата по налагане на
дисциплинарната отговорност на ищеца, заповедта за налагане била
законосъобразна, мотивирана и съдържаща всички необходими реквизити, а
нарушението било правилно квалифицирано за съответното нарушение.
Счита че деянието представлявало грубо нарушение на трудовата дисциплина
и съгласно критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ нарушението било особено
тежко. Иска се от съда да отхвърли иска, както и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Между страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
при ответника длъжността "техник ВиК“, като този релевантен за спора факт
се установява и от представените по делото: трудов договор № 757/16.02.2005
г.
Приложена е от ответника длъжностна характеристика за длъжността
„техник ВиК“, утвърдена от управителя на ответното дружество от 28.04.2015
г., в която е посочено, че „техникът организира и контролира дейността по
присъединяване на нови абонати и организира проверка относно незаконни
водопроводни отклонения и кражби на вода.
С оспорената заповед № 704 /07.07.20 г. подписана от управителя на
дружеството - работодател, работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, поради налагането на дисциплинарно наказание
"уволнение". В мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарното
3
уволнение на ищеца се налага на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4
и 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ 1чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, след
поискани писмени обяснения от служителя С. Л. С. . Посочено е, че на
служителя се налага дисциплинарно уволнение за извършено от него тежко
нарушение на трудовата дисциплина на 20.06.2020 г. при посочена
фактическа обстановка, а именно: съгласно заповед № 554/01.06.2020 г. бил
дежурен по график за район Горна Оряховица. Дежурството предполагало
отстраняване само на възникнали аварии, а не присъединяване на имоти към
водопроводната мрежа. От рапорт за положен труд и заповед за положен
извънреден труд № 660/24.06.2020 г., както и от обясненията на ищеца с вх.
№ 1-7430/29.06.2020 г., същият на 20.06.2020 г. се намирал в гр. Д.
Оряховица, ул. „Янтра“ № 8, когато разпоредил подвързването към
водопроводната мрежа на имот, находящ се в гр. Долна Оряховица, на ул.
„Янтра“ № 5, с което нарушил разпоредбите на Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, както и ЗУТ, Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ ВиК
Йовковци“ ООД, и в противоречие с възложената работа по длъжностна
характеристика. Нарушението се изразявало в това, че за въпросният имот
имало съгласувателна скица и изходни данни изх. № ПТ № 751/12.12.2019 г.,
но няма проект и договор за присъединяване към водоснабдителната мрежа,
които били предпоставка за осъществяване на присъединяването. В имота
имало монтиран водомер, който нямал пломби и нямал разкрита партида.
В заповедта се излага, че това поведение на 20.06.2020 г. представлявало
нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, т.к. неизпълнението на възложената
работа по длъжността характеристика било особено съществено нарушение
на трудовата дисциплина, т.к нарушавало действащото законодателство,
което не позволявало разрешаване присъединяване на имотите към „ВиК“
мрежата без сключен договор по чл. 14в от горепосочената наредба №4, по т.
8 – злоупотребявало се с доверието на трети лица – абонатите на дружеството,
което се отразявало неблагоприятно на дейността на същото и съставлявало
престъпление по чл. 234в от НК, и по т. 10 неизпълнение на разпоредбите на
наредба № 4, ЗУТ, ОУ – т. 9.
С оглед изброените нарушения, работодателят заключил че това
4
представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина и съгласно
критериите на чл. 189, ал. 1 нарушението било особено тежко, поради което
му наложил и най-тежкото дисциплинарно наказание предвидено в чл. 188 от
КТ, а именно – уволнение. Работодателя намира, че поведението на ищеца е
недопустимо, т.к. по длъжностна характеристика отговарял за организацията
и контрола на дейността по присъединяване на нови абонати и извършва
проверки за незаконни водопроводни отклонения и кражби на вода, което
предполагало да познава нормативите в областта на присъединяване и
необходимите документи в процедурата по присъединяване. Изрично е
посочено, че извършените от служителя С. Л. С. дисциплинарни нарушения
са открити и констатирани в доклад вх. № 1-7287/25.06.2020 г. на Никола
Дамянов-техник производствени структури в район Горна Оряховица.
С искане, оформено с писмо с изх.№ 1-7288/25.06.2020 г., отправено до
ищеца работодателят поискал да даде обяснения в тридневен срок във връзка
с незаконно водопроводно отклонение на ул. „Янтра“ № 5, гр. Д. Оряховица.
Искането е подписано от управителя на дружеството.
От разпита на свидетеля Никола Дамянов, техник-производствени
структури при „ВиК Йовковци“ се установява, че извършил проверка по
присъединяването на имот, находящ се на ул. „Янтра“№ 5, гр. Долна
Оряховица, при която установил, че същото е направено през почивен ден,
без да е бил уведомен за същата, без да му е представена цялата преписка от
документи, необходими за да се разреши подвързването. Установил също, че
в същия ден имало авария на ул. „Янтра“ но пред № 8, срещуположно на
имота който бил подвързан, на няколко десетки метри от там. От съобщение
от електроразпределителното дружество установил, че по време на
подвързването на имота пред № 5 бил засегнат и прекъснат ел. проводник на
дружеството. Посочва, че около месец и половина след присъединяването
собствениците на имота представили всички документи, необходими за
присъединяването на имота към ВиК дружеството. Посочва също, че
присъединяването на имот № 5 е извършено качествено и съобразно
техническите изисквания. Свидетелства, че собственикът на имота е
задвижил процедурата за подвързване още през декември 2019 г., но поради
неснабдяването му с всички необходими документи му е отказвано свързване.
5
Настоящия състав кредитира свидетелските показания на разпитания
свидетел, които не са противоречиви и отразяват непосредствените му
впечатления от проверката по случая, независимо, че свидетелят работи в
дружеството и е възможно да е налице заинтересованост от изхода на делото.
Не се оспорва от страните, че към момента на приключване на
съдебното дирене ищецът е безработен, како и че последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец е в размер на 1416,44 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „техник ВиК“ при
ответното дружество и с атакуваната заповед работодателят е упражнил
дисциплинарната си власт, като му е наложил дисциплинарно наказание
"уволнение" и е прекратил трудовото му правоотношение на това основание.
От страните не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че законосъобразно е проведена дисциплинарната процедура по
чл. 193, ал. 1 КТ. От ищеца са изискани писмени обяснения по
дисциплинарното производство, в рамките на преклузивния срок, а в самото
искане на обяснения е достатъчно конкретно и ясно посочено, за какво
дисциплинарно нарушение се изисква. Видно от пописа положен в искането
за писмено обяснение е, че същото изхожда от работодателя и в него изрично
е посочено, че представлява такова по чл. 193 КТ и са посочени конкретните
действия на служителя, които работодателя счита за нарушения на трудовите
задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа
на който се налага. Това са задължителни реквизити на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание, тъй като тази правна норма има императивен
характер, съдът е длъжен във всеки конкретен случай да се произнесе по
съответствието с формата установена в закона, преди да разгледа спора по
същество. Мотивирането на заповедта не е самоцелно упражнение, нито
6
формалистично изискване, а е продиктувано от конституционното право на
защита на работника или служителя и неговото предназначение е уволнения
работник или служител да знае за какво конкретно нарушение, извършено от
него или приписването му е уволнен, защото тогава ще може да се защити.
Посочването на нарушението в случая означава неговото конкретно
описание, посочване на обективните и субективните признаци на деянието,
как, с какви действия или бездействия е извършено нарушението, в каква
последователност, какъв е резултата от него, ако има резултат.
В случая в атакуваната заповед работодателят е посочил достатъчно
ясно по разбираем начин за работника, в какво се състои нарушението на
трудовата дисциплина и конкретните действия като това, че на 20.06.2020 г.
служителя Стоян Стоянов е разпоредил на ремонтната бригада да подвърже
към водопроводната мрежа имот, находящ се в гр. Д. Оряховица, ул. ‚Янтра
„№ 5, в нарушение на разпоредбите на Наредба № 4 от 14. 09.2004 г., ЗУТ и
ОУ за предоставяне на ВиКуслуги на потребителите и по точно т. 9 и в
противоречие с възложената работа по длъжностна характеристика. Посочено
е, че за процесния имот имало изготвена и съгласувана скица и изходни
данни, но нямало проект и договор за присъединяване, което било абсолютна
предпоставка за осъществяване на присъединяването, както и че в имота
имало монтиран водомер, но нямало разкрита партида.
Съдът намира, че така описано нарушението не посочва, какво точно се
влага в понятието незаконно присъединяване към ВиК мрежата и каква вреда
е настъпила за дружеството, за да има основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. В същата не е описано, дали въобще дружеството е
претърпяло някаква вреда, като спестена такса за присъединяване и
неправилно отчитане на потребената вода или неотчитане на същата. Ето
защо съдът намира, че заповедта е немотивирана, т.к. не се описва, с кое
действие ищецът е заобиколил законовия ред за присъединяване на обекти на
потребители.
Основният въпрос на който следва да се отговори в случая е -
разпоредил ли е ищецът присъединяване на имота към водоснабдителната
мрежа съгласно процедурата уредена в чл. 13 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
7
водоснабдителните и канализационните системи, или е разпоредил
изграждане от водоснабдителната мрежа водопроводно отклонение към имота
на потребителя съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата. От събраните по делото
доказателства, а именно показанията на свидетел Никола Дамянов не се
установява обстоятелството ищецът да е извършвал, каквито и да било
действия за присъединяването на имота след така наречения „водомерен
възел“ или водомер. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата посочва, че
водопроводното отклонение е елемент на техническата инфраструктура
съгласно чл. 64 ЗУТ и представлява участък от водоснабдителната мрежа,
който започва от водовземната скоба или фасонната част и се състои от
водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и
завършва с водомерен възел. В следващата алинея се посочва, по какъв начин
и къде в имота се разполага съответния водомерен възел. От тук нататък след
изграждане на водомерния възел чл. 13 от Наредбата посочва по какъв начин
собственикът на имота следва да уреди отношенията си с дружеството
предоставящо услугата, включително и с сключването на съответния договор,
т. е. така както е описано в заповедта нарушение от страна на един техник,
въобще не може да бъде извършено.
При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка,
съдът намира, че ответното дружество не доказа присъединяването на имота
към водопреносната мрежа да е било извършено от ищеца или по негово
разпореждане, освен признатото от ищеца изграждане на водопроводно
отклонение от водоснабдителната мрежа, започващо от водовземната скоба,
водовземна част, водопроводни тръби и завършващо с водомерен възел, който
се поставя в близост до границата на имота. От там нататък отговорността за
нерегламентирано свързване към ВиК мрежата, включително и сочената
наказателна отговорност предвидена в чл. 234в от НК, в случай, че такова е
извършено, може да понесе само собственика или ползвателя на имота в
случай, че същият се е подвързал незаконно от водомерния възел към
водопреносната мрежа в имота си. Свидетелят извършил проверката посочва,
че водопроводното отклонение е изработено качествено от ремонтния екип,
т.к. са вложени съответните за целта елементи. Да, действително ремонтът е
извършен от аварийната група, но използвайки аварията на същата улица и в
близост до процесния имот, целесъобразно ищецът е разпоредил
8
изграждането на това водопроводно отклонение, собственост на дружеството,
което така или иначе няколко дена след това е трябвало да бъде изградено.
Ето защо съдът намира, че ответникът не доказа деяние, с което ищецът
да не е изпълнил възложена работа, да е злоупотребил с доверието и доброто
име на дружеството, или да не е изпълнил разпоредбите на Наредба № 4, ЗУТ
или ОУ.
Съвсем друг е въпросът имало ли е право ВиК дружеството да откаже
достъп на вода на собственика на имота повече от 7 месеца, съответно да
забрани на служителите си да изградят съответното водопроводно
отклонение, както и в случай, че същото бъде изградено да налага
дисциплинарно наказание в контекста на основополагащия принцип, че всеки
гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна
жизнена потребност /чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от
Закона за водоснабдителните и канализационните услуги/. Разпоредбата на
чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях
водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в
териториалния обхват на мрежите и съоръженията. Макар и според чл. 84, ал.
2 ЗУТ присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към
водопроводните и канализационните мрежи да се извършва със сключване на
писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното
дружество в лицето на съответния ВиК оператор, отношенията между тях не
се основават на принципа на договорната автономия, доколкото операторът,
който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата
на чл. 198 и следв. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията,
както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената
територия, при което неоснователният отказ за предоставяне на услугите по
пречистване, подаване и отвеждане на води от даден имот следва да се
квалифицира като неоснователно смущаване на собственическите права по
отношение на същия, обуславящо интерес от защита. В този смисъл е и
Решение № 42 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2017 г., II г. о., ГК,
постановено по дело, по което страна е било и ответното дружество.
9
С оглед недоказаността на дисциплинарното нарушение, съдът намира,
че е безпредметно да се произнася по съразмерността на същото с наложеното
наказание.
По иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ:
Поради основателността на главния иск, основателен е и предявеният иск
с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – "техник, ВиК". Страните не спорят,
че съществувалото между тях трудово правоотношение е имало безсрочен
характер. Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи
извод, че до устните състезания трудовият договор е бил прекратен на друго
основание. Ето защо искът е основателен.
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението за процесния период. Съдът достигна до
извод до незаконосъобразност на уволнението. Оставането на ищецът без
работа се не се оспорва от ответника. Ответникът не оспорва, че размерът на
брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен
отработен месец /юни 2020 г./ е 1416 лв. /стр. 45/. Изчислен на тази база,
размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 07.07.2020г. –
03.11.2020г. възлиза на 5554,32 лв., поради което до тази сума следва да се
уважи, а до целия предявен размер 7200 лв. и за периода от 04.11.2020 г. до
07.01.2021 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, но такива не са претендирани. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
по трите кумулативно съединени иска сумата от 322,17 лв. държавна такса.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. Л. С. ,
ЕГН **********, извършено със заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 704/07.07.2020г., издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ от
Управителя на „ВиК Йовковци“ ООД гр. В. Търново – инж. Д. В. .
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. Л. С. , ЕГН
**********, на заеманата до уволнението длъжност „техник ВиК” във „ВиК
Йовковци“ ООД гр. В. Търново, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „П.К.Яворов“ № 30.
ОСЪЖДА „ВиК Йовковци“ ООД гр. В. Търново , ЕИК *********, да
заплати на С. Л. С. , ЕГН **********, на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата
от 5554,32 лв./пет хиляди петстотин петдесет и четири лева и 32 ст./,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 07.07.2020г. – 03.11.2020г., ведно със
законната лихва от 04.09.2020г. до погасяването.
ОСЪЖДА „ВиК Йовковци“ ООД гр. В. Търново , ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ГОРС сумата от 322,17
лв. държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд -
Велико Търново в двуседмичен срок, считано от 17.11.2020 г.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11