Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 15. 12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на първи декември през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1762
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
Делото
е образувано по жалба на М.П.К. *** против
мълчалив отказ на *** гр. *** по заявление с вх. № ***/ ***
год. Претендира се отмяна на настъпилия по описаното заявление мълчалив отказ
като незаконосъобразен и се излагат доводи в тази насока.
Ответникът
по жалбата не е взел становище.
Съдът
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя приема
за установено следното:
Видно е, че със заявление вх. № ***/ *** год. до началника
на ***гр. ***жалбоподателят М.П.К. е поискал да бъде обезщетен по преписка за
обезщетяване вх. № ***/ *** год. за признатото, но невъзстановено право на
собственост върху имот от 11, 012 дка. с равностоен имот от общинския поземлен
фонд. По това заявление общинската служба по земеделие е следвало по аргумент
от чл. 57 ал. 6 във вр. с ал. 1 от АПК да се произнесе в четиринадесетдневен
срок, но това не е било сторено. Непроизнасянето в този срок представлява
мълчалив отказ. Същият е обжалван от лице, което има правен интерес и при
спазване на установения в закона срок, поради което депозираната жалба се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл.10 ал. 1 от ЗСПЗЗ собствениците
или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на
урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху
тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове. Според ал. 2
когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи,
обезщетяването е: със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския
съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие -
когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради
обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска
собственост- т. 1,
със земи от държавния поземлен фонд- в останалите случаи- т. 2.
В хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ
по искане на правоимащите лица за обезщетение с равностойна земя от държавния
или общински поземлен фонд общинската
служба по земеделие постановява решение, с което признава правото на
обезщетение. Решението е със съдържание според предвиденото в чл.19а ал. 4 от ЗСПЗЗ и следва
да се връчи на заинтересованите лица /срв. чл. 26 ал. 14
от ППЗСПЗЗ/. Предвид
изискванията на закона за съдържание на решението и за необходимост от връчване
на същото съдът приема, че административният орган по поземлена собственост е
следвало да се произнесе по заявлението на жалбоподателя М.П.К. с изричен акт,
съдържащ мотиви и останалите изискуеми реквизити. В случая мълчалив отказ е
недопустим. Като не се е произнесла с изричен акт, общинската служба по
земеделие в гр. *** е извършила съществено нарушение на процесуалните правила,
съставляващо отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК. Ето защо мълчаливият отказ следва да се отмени и на
основание чл.
173 ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на
въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се върне на
административния орган за произнасяне с надлежен акт, съобразен с дадените
указания. При произнасянето си по процесното заявление общинската служба по
земеделие следва да прецени няколко обстоятелства. На първо място следва да съобрази,
че с влязло в сила решение № ***/ ***год., постановено по адм. дело № ***год.
по описа на Административен съд гр. П., е обявено за нищожно решение № ***/ ***
год. на ПК гр. ***, с което на П.К. Ц. е определено правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи както
следва: 10, 875 дка., ***, с решение № *** от *** год. по чл. 19 ал. 6
от ППЗСПЗЗ. Следователно останало е валидно другото постановено решение № ***/ ***
год. на ПК гр. ***, което касае обезщетяването за имот от 11, 012 дка. и именно
по отношение на този имот следва да се произнесе административният орган. Последният
следва да прецени и налице ли е надлежно искане от правоимащото лице за начина
за обезщетяване предвид наведените от жалбоподателя доводи, че подаденото
заявление от *** год. е подписано не от П.К. Ц., а от *** И.Г.К. при липса на
данни за упълномощаване или друг източник на представителна власт. Последният
въпрос, който следва да се разгледа, е при евентуална преценка на
административния орган по поземлена собственост, че обезщетяването на
жалбоподателя би могло да се бъде и чрез предоставяне на земи от общинския
поземлен фонд, осъществимо ли е искането това да стане чрез посочените в
заявлението имоти с № *** с площ от *** дка., респ. № *** с площ от *** дка.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на *** гр. *** да се произнесе по заявление с вх. № ***/ ***
год., подадено от М.П.К. ***.
ВРЪЩА преписката на *** гр. ***за
произнасяне по подаденото заявление съобразно дадените указания по приложение
на закона.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. П. в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: