О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1350 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.419 ГПК по частни жалби подадени от
солидарни длъжници Р.И.Х., „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД и „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД
и трето лице „РЕМИ АУТО“ ЕООД срещу
разпореждане № 20800/15.05.2019г за допуснато незабавно изпълнение на заповед №
3776/15.05.2019г., издадена по ч.гр.дело №7163/2019г. на ВРС,9 с-в въз основа
на документ по чл.417 от ГПК.
Първите трима
жалбоподатели излагат идентични оплаквания за необоснованост на изводите на
съда за наличие на редовен документ, удостоверяващ заявените вземания на кредитора
като изпълняеми задължения по основание и размер. Сочат, че ипотеката е
учредена в полза на банка, като прехвърлянето на обезпеченото вземане не е
извършено в необходимата форма с нотариална заверка на подписите. Оспорват
съществуването на дълга, посочен като предмет на цесия. Позовават се на
отпадане на действието на вписана преди 10 години ипотека и липса на вписване
на цесията на обезпеченото вземане. Възразяват за изтекла давност. Оспорват
уведомяването от банката –цедент за прехвърляне на дълга. Въз основа на тези
оплаквания, жалбоподателите молят да се отмени допуснатото незабавно изпълнение
изцяло и да се обезсили издадения изпълнителен лист.
Отделно от тези
оплаквания жалбоподателите оспорват и частта от заповедта, в която са
определени разноски като излагат оплаквания срещу възлагане на отговорност по
неоснователно заявление, евентуално за прекомерност на определеното
юрисконсултско възнаграждение.
Четвъртият жалбоподател отделно сочи, че въпреки
липсата на издадена срещу него заповед,
изпълнителният лист, издаден въз основа на обжалваното разпореждане е
бил посочен в покана за доброволно изпълнение, връчена му от съдебен
изпълнител. Счита, че накърнените му права от насочване на изпълнение без
изпълнителен титул могат да бъдат защитени само чрез отмяна на допуснатото изпълнение.
Поддържа оплаквания срещу разпореждането на съда идентични с изложените от
длъжниците по заповедта.
Насрещната страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,чрез ю.к. Николова,
действала като заявител по спорната заповед оспорва жалбите изцяло, като
се позовава на редовност на ипотечен акт, посочен изрично в заявлението като
документ, удостоверяващ обезпеченото вземане на неговия праводател - банка,
предоставила кредит, подробно описан в нотариалния акт и задълженията на
жалбоподателите като солидарно задължени лица по обезпечено с ипотеката задължение
на кредитополучателя „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД за връщане на главница и лихви по
договор за револвиращ кредит. Сочи, че актуалният размер на задължението към
всеки от солидарните длъжници е съобразен с поредицата от анекси, сключени с
банката преди цесията, в които срокът за връщане на главницата е бил удължен до
31.08.2016г. Допълнително заявителят се позовава на налично подновяване на действието на тази
ипотека и вписването на придобиването на обезпеченото вземане и следващите го
ипотечни права с договор за цесия от
15.10.2018г, сключен с нот. заверка на подписите и
ясно индивидуализиращ именно обезпечения с ипотеката дълг като придобито от
цесионера право. Всеки от длъжниците е бил и изрично уведомен за цесията от
банката с писма, достигнали до адресати като пратки с удостоверено в обратна
разписка връчване. Оспорва възражението за давност като се позовава на
неизтекли 5 години на погасителен срок от падежа на задължението, търсено като
част от главницата. Като счита, че акта за ипотека е редовен от външна страна
документ, който със съдържанието си удостоверява годно за принудително
изпълнение вземане на праводателя му, а съобщената на длъжниците цесия го
легитимира надлежно да търси изпълнението в своя полза, моли съдът да потвърди
незабавното изпълнение, допуснато въз основа на този а документ като
законосъобразно и правилно. По отношение на разноските сочи, че същите се
изчерпват с законов размер на държавна такса и минимален нормативно определен
размер на юрисконсултско възнаграждение и счита възражението срещу тази част от
заповедта за неоснователно.
Заявителят оспорва жалбата на „РЕМИ АУТО“ ЕООД с доводи за недопустимост, като сочи че
това лице не е страна в заповедното производство, тъй като кредиторът не го е
посочил като длъжник в заявлението си за издаване на заповедта по ипотечния
акт. Евентуално излага съображенията си по идентичен начин относно редовност на
документите, установяващи претенцията му към длъжниците. Счита, че като се е снабдил
със заповед за изпълнение на обезпечено с ипотека вземане, може да насочи
изпълнението и върху всеки имот, ипотекиран за същото вземане, независимо дали
е притежание на длъжника или на друг собственик.
Кредиторът моли правилното разпореждане да бъде
потвърдено след отхвърляне на всички жалби.
Всички жалбоподатели претендират за определяне
на разноски в тяхна полза за настоящото производство.
По
предварителните въпроси и допустимостта на производството:
Жалбите на тримата длъжници (вх.№№ 46429, 46452, 46460 от 26.06.2019г) са подадени в срок (считано от връчването на
заповед като приложение към покани за доброволно изпълнение, получени от законнен представител на дружествата и лично от физическото
лице на 13.06.19г, удостоверено от съдебен изпълнител по реда на чл. 418 ал.5 ГПК на л. 158 от делото на ВРС. На същия ден и третото лице – недлъжник е било
уведомено с покана до ипотекарен длъжник и съответно
жалбата му (вх.№ 46454/26.06.2019г) е подадена също преди изтичане на 14 дни за
оспорване на изпълнението. Авансово дължимата такса е внесена по всяка от
жалбите.
Въззвиният съд констатира, че
отчасти жалбите са насочени срещу допуснато изпълнение на частта от заповедта,
с която са били определени разноски в полза на заявителя. Това произнасяне
обаче няма самостоятелен характер и обжалването му е обусловено от стабилизането на заповедта, издадена по вземането на
заявителя. При вече подадено възражение по материалното право, заповедта губи
изпълнителна сила в частта за разноските (съобразно задължителните указания
дадени с т.12 ТРОСГТК 4/2013 на ВКС) и съответно определянето им следва да бъде
оспорено в исковия процес. В тази част оплакванията на жалбоподателите
съответстват на жалба по чл. 413 ГПК, съответно не могат да бъдат разглеждани
по друг съдопроизводствен ред. Инкорпорираните в
частните жалби искания за отмяна на определени разноски следва да се отделят от
производството по чл. 419 ГПК и върнат за администриране след настъпване на
условие за разглеждане на жалба по реда на чл. 413 ГПК.
В производството пред въззивен съд предмет на проверка е само
допуснатото незабавно изпълнение, въз основа на преценка на удостоверителни
документи, докато спорът по съществуването на удостовереното вземане следва да
се разреши при прилагане на последиците по чл. 415 ГПК. Съответно извън
предмета на обжалването остава позоваването на давност и недоказано
съществуване на цедирания обезпечен дълг. Въззивният
съд констатира своевременно подадени ( едновременно с жалбите) и редовни
възражения от жалбоподателите, прието от заповедния съд, поради което е налице
и предпоставката за разглеждане на жалбите срещу допуснатото изпълнение на
спорния вече дълг.
Обжалването е предприето от първите трима
жалбоподатели като надлежни страни – длъжници,
оспорващи с възражение по реда на чл. 414 ГПК изпълняема заповед,
издадена срещу тях като солидарно задължени лица по обезпечен с ипотека договор
за кредит и производството по всяка от тях нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК.
Легитимацията на четвъртия жалбоподател обаче, не се установява. За
разлика от заповедта, чието действие при оспорване се изчерпва с очертаване на
предмета на спора само между страните по материалното правоотношение, посочени
в заповедта, издаденият по нея изпълнителен лист може да разпростре
изпълнителна сила и спрямо други субекти, поради наличие на друго материално
правоотношение, макар и обусловено от това между страните по основанието. Тази
процесуална възможност изрично е предвидена в чл. 429 ГПК за взискател, ползващ
се не само от основание за изпълняем дълг, но и от учредено отделно като
обезпечение право на принудително изпълнение върху имущество на друго лице (
гарант за чужд дълг или приравнен на него приобретател на обременно
с права на кредитора имущество ). Видно
от връчената покана за насочване на изпълнението, жалбоподателят „РЕМИ АУТО“ ЕООД е конститутиран в
изпълнителния процес не като длъжник по изпълнителния лист (издаден само срещу
първите трима жалбоподатели) а именно като гарант, учредил ипотека за чужд
дълг. Затова и към поканата за плащане, адресирана до това лице не е била
приложена заповед . Съдебният изпълнител има задължението да връчи преписи от
заповедта за изпълнение на длъжниците по него, но не и на третото лице - ипотекарен длъжник.
Това негово качество изключва интереса му от упражняване на каквито и да
са права в заповедно производство, в което не е участвал до издаване на
заповедта, а не може и да участва занапред в исковата фаза на установяване на
вземането срещу самите длъжници. По аргумент от чл. 419, ал. 1 ГПК легитимиран
да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение е само длъжникът по
вземането, не и ипотекарният длъжник( в този смисъл е
и установената практика: Определение №
327 от 15.05.2018 г. на ВнАС по в. ч. т. д. №
233/2018 г. и Определение от 21.11.2018 г. на
ВнАпС по
в. ч. т. д. № 606/2018г за 2018
г. /. Същият може да търси
защита на правата си в изпълнителния процес по реда на гл. ХХХIХ от ГПК(т.2 от
ТР 4/2017 ОСГТК). Производството по недопустимата жалба на гаранта „РЕМИ АУТО“ ЕООД следва да се прекрати.
По същество на
жалбите на длъжниците Р.И.Х., „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД и „РЕМИ-БИЛДИНГ
СТРОЙ“ЕООД:
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените
от жалбоподателите доказателства, включително и новите, посочени в отговора на
заявителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е било образувано по молба на заявител- търговец срещу
група свързани лица (търговски
дружества и физическо лице, техен представител), с адреси в седалището на сезирания съд.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК.
Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд
кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК
и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по редовно заявление, вземането за част от
главница и добавена към нея законна лихва са достатъчно индивидуализирани в т.
9 и добавките към нея, включително с позоваване на твърдения за начина на
възникване на обезпеченото с ипотеката задължение и настъпилите промени по него
(договор за банков кредит и анекси), придобиването му от кредитора с цесия и
уведомяване на длъжниците от цедента.
Твърденията на заявителя сочат допустима претенция на ипотекарен кредитор (цесионер, вписал промяната в лицето на
кредитора в нотариалните книги) срещу
солидарните длъжници за обезпеченото с
ипотеката изискуемо вземане с настъпил уговорен падеж. Между описаните
приложения само цитирания в т. 12 ипотечен акт в оригинал и препис и
отбелязаната цесия по него, съответстват на документ по чл. 417 т. 6 ГПК,
поради което и съдът приема, че заявлението може да бъде основано само на тази
законова хипотеза. Всички останали приложения могат да се ценят само като
документи, установяващи изискуемост по чл. 418 ал.3 ГПК. Заявлението е редовно по смисъла на чл.410
ал. 2 вр. чл. 127 и 128 ГПК по отношение на заявените
вземания.
Външната преценка на нотариалния акт за учредяване на ипотеката не
поражда съмнение по редовността му. Документът отразява учредяването на
ипотечни права от жалбоподателите „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД, „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД и Р.И.Х. за
обезпечение на задължение на кредитополучател „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД по
договор за кредит за връщане главница от 200 000лв до 20.07.2013г при револвиране до определени лимити. Титуляр на правата по
този документ е банката, предоставила кредита, но молителят се легитимира
допълнително с нотариално заверен рамков договор за цесия, чийто предмет е
допълнително конкретизиран в приложение, ясно обозначаващо именно обезпеченото
с тази ипотека вземане на цедента. Върху този договор е вписана заверка за
отразяване в нотариални книги към вписаната ипотека, поради което съдът
възприема в цялост нотариалния акт и вписаната цесия, за да установи надлежно
противопоставените изменения на обезпеченото вземане (чл. 171 ЗЗД).
Допълнително приложените документи удостоверяват и получаване на пощенски
пратки, обозначени с изходящи номера, съответни на писма, адресирани от банката
кредитор до жалбоподателите съдържащи изрично уведомяване на длъжници за
прехвърляне на вземането. Обратните разписки по пратките сочат подписано
изявление на лице, поело задължение за предаване на адресатите.
При преценка на тези доказателства от външна страна съдът намира
оплакванията на длъжниците за отчасти неоснователни. На първо място договорът за цесия
несъмнено има рамков характер (изяснен чрез отграничаване от други видове
съглашения в Решение № 138 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 367/2009 г., I т.
о., ТК) и макар да урежда окончателно съдържанието на поредицата от договорени
сделки, сам по себе си не е достатъчен за да породи прехвърлителен
ефект. Рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния
предмет на всяка от сделките в планираната поредица от еднотипни договори и
именно с подписването на приложението се довършва фактическия състав по
прехвърляне на конкретното обезпечено вземане. Тази част от съглашението между
новия и стария кредитор несъмнено също е била част от пакета, чиято
автентичност е удостоверена с официалната заверка, доколкото и върху нея е поставен печат на
нотариуса, приел подписите на цедента и цесионера. Редовно оформените обратни разписки
също доказват редовното доставяне на уведомленията по чл. 99 ЗЗД до длъжниците.
Макар и в едно от писмата да е посочен различен адрес (№ 32 вместо № 42) всички
разписки указват получаване от едно и също лице, явно намерено на адреса, служещ за общ адрес
на управление на всички дружества. Като преценени, че уведомление за цесията е
връчено и лично на Р.Х., представляващ всички юридически лица, оспорването на
жалбоподателите на знанието им за цесията е явна злоупотреба с право.
Отбелязването на цесията върху ипотечния акт допълва началното му
съдържание с данните за новия кредитор, заместил праводателя си и го легитимира
като титуляр за всички права по този акт ( по смисъла, възприет в
задължителната практика по т. 4г от ТРОСГТК 4/2013). В този смисъл и
оплакването за липса на необходимата форма на отразяване на правоприемстмвото
на страната на кредитора е неоснователно.
Възражението за изтичане на срока на действие на вписването на ипотеката
по чл. 172 ЗЗД също е неоснователно, тъй
като към отговора по жалбите заявителят е представил своевременно вписано
подновяване от 14.08.2018г от неговия праводател за конкретно посочени
недвижими имоти, включително и тези върху които са учредени права от
жалбоподателите.
Оплакванията срещу точното съдържание на обезпеченото вземане също са неоснователни.
В случая ипотеката ясно посочва договора за банков кредит, предоставената
главница и крайния падеж, който несъмнено е настъпил според отразеното в акта (
а и според признанието на неизгодните за заявителя факти по продължаването на
срока на ползването до 31.08.2016г.). Ипотеката принципно легитимира кредитора
да събере цялата сума, за която е вписано обезпечението, съответно и претенция
за изискуема част от главница под този размер не следва да се удостоверява допълнително.
При преценката на съдържанието на ипотечния акт обаче, съдът
констатира, че в него е удостоверено обезпеченото вземане само като дълг на
кредитополучател „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД. По отношение на останалите
жалбоподатели актът удостоверява само ипотечното право на кредитора да се
удовлетвори предпочитително от цената на дадения в
обезпечение на този дълг ипотекиран имот, което може да бъде реализирано
принудително без предварително съдебно установяване при неизпълнение на
обезпеченото вземане (чл. 173 ал. 3 ЗЗД). Солидарната отговорност с
кредитополучателя, поета от Р.И.Х. и
„РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД не е
отразена в ипотечния акт. Качеството съдлъжници за тези физическо и юридическо
лице е отразено в приложения договор за банков кредит и анекс към него, но тези
документи не са в необходимата нотариална форма за да легитимират кредитора
спрямо тези длъжници по реда на чл. 417 ГПК. Правоприемството
на страната длъжника по обезпеченото вземане
(встъпване в дълга на кредитополучателя) е следвало също да се отрази като
промяна по реда на чл. 171 ЗЗД в вписаните данни за ипотеката, за да може да се
приеме за ново съдържание на документа, предвиден като доказателство за
заявените претенции на заявител по чл. 417 т. 6 ГПК. В случая обаче, заявителят
не сочи други отбелязвания, освен цесията на дълга и затова съдът не може да
приеме за длъжник по обезпеченото вземане друго лице, извън посочения в акта
кредитополучател.
Същевременно съдът констатира, че ипотечният акт сочи както Р.И.Х.,
така и „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД като учредители на ипотечно право за дълга на
кредитополучателя. Правата, които заявителят удостоверява спрямо тези
жалбоподатели, съответстват само на отговорността на гарант, задължен реално със
стойността на ипотекирания имот до размера на неговата цена. Тези длъжници не
отговарят с цялото си имущество за обезпеченото вземане, поради което насочване
на принудително изпълнение върху други техни имущества, освен ипотекираното, е
недопустимо. Съгласно установената съдебна практика (напр. Определение №
603/04.07.2012 г. по ч. т. д. № 168/2012 г. на II-ро
т. о. на ВКС, Определение № 531/25.09.2012 г. по ч. т. д. № 498/2012 г. на I-во т. о. на ВКС), ипотечният акт може да послужи на
кредитора да се снабди със заповед и спрямо такова лице – гарант, като
удостовери ипотечния си иск за да реализира ипотечното право за удовлетворяване
на неизпълнен обезпечен дълг (чл. 173, ал. 3 ЗЗД). Доколкото самата заповед
удостоверява материалното право, обуславящо акцесорното обезпечение, заповедта
срещу гаранта като съдържание следва да е идентична с тази срещу длъжника, но
ограничението на процесуалната принуда, произтичащо от особеността на вещното
обезпечение за чужд дълг следва да
намери отражение при издаване на изпълнителния лист по тази заповед.
Заявлението на кредитора спрямо тези длъжници може да се уважи само отчасти,
като при допускане на незабавното изпълнение чрез издаване на изпълнителния
лист, следва са да бъде удостоверено, че ипотекарните длъжници отговаря за
задължението на друго лице, за обезпечаването на което са учредили ипотеки
върху свой имот, но само с този конкретен имот и за сума не по-голяма от
размера на стойността на този имот. В конкретния случай районният съд,
издавайки исканата заповед за изпълнение по чл. 417, т.6 ГПК и изпълнителен лист
срещу ипотекарните длъжници е пропуснал да ограничи изпълнителната сила спрямо
ипотекарните длъжници до прилагане на способ върху ипотекираните имоти. Това
налага така издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен спрямо „РЕМИ-БИЛДИНГ
СТРОЙ“ЕООД и Р.И.Х. в частта, въз основа на която изпълнителният лист дава
възможност на кредитора да удовлетвори вземането си не само от ипотекирани имоти, но и от други имущества на тези лица. Съответно
само в тази част оплакването на жалбоподателите относно удостоверените в
ипотечния акт техни задължения е основателно и разпореждането следва да се
потвърди само за частта, в която е допуснато изпълнение върху ипотекираните
имущества по подновената ипотека.
В останалата част на
разпореждането, издадено спрямо кредитополучателя по обезпечения и просрочен
дълг изцяло съотвестства на удостоверените в
документа по чл. 417 т.6 ГПК права и съответно следва да се потвърди в
цялост.
Доколкото с настоящото произнасяне приключва спора по процесуалния
въпрос относно незабавното изпълнение на издадената заповед, съдът следва да
разгледа и искането на жалбоподателите
за присъждане на разноски по настоящото производство. Представени са
доказателства за заплащане на държавна такса от по 15 лв
от всеки от жалбоподателите, чийто частни жалби, макар и отчасти са
основателни. Претенцията за разноски на Р.И.Х.
и „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД следва да бъде уважена, като на насрещната
страна се възложи само половината от направените от всеки от тези жалбоподатели
разходи или по 7.50 лв в полза на всеки от тях.
По тези съображения и на осн. чл. 419 ал.1 вр. чл. 278 ал.2 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА въззивно производство, образувано по реда на чл. 419 ГПК по
НЕДОПУСТИМА частна жалба вх.№ 46454/26.06.2019г, подадена от трето лице (ипотекарен гарант) „РЕМИ АУТО“ ЕООД срещу разпореждане № 20800/15.05.2019г
за допуснато незабавно изпълнение, по което е постановена заповед №
3776/15.05.2019г. по ч.гр.дело №7163/2019г. на ВРС,9 с-в въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, издадена срещу други лица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК пред Варненски апелативен съд с частна жалба в седмичен срок от връчването
му на жалбоподателя „РЕМИ АУТО“ ЕООД със
съобщение образец № 9 от Наредба № 7 на МП.
ОТДЕЛЯ от настоящото производство, образувано по реда на чл. 419 ГПК по
частни жалби вх.№№ 46429, 46452, 46460 от 26.06.2019г, подадени от
длъжници Р.И.Х., „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД и „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД срещу
разпореждане № 20800/15.05.2019г за допуснато незабавно изпълнение, по което е
постановена заповед № 3776/15.05.2019г. по ч.гр.дело №7163/2019г. на ВРС,9 с-в,
В ЧАСТИТЕ ИМ, представляващи искане за отмяна на същата заповед в частта, с
която са определени РАЗНОСКИ в полза на заявителя, основано на оплакване за
неоснователност на заявлението, евентуално прекомерност на размера на
възнаграждение на представителя, като ВРЪЩА ОБРАТНО на първоинстанционния съд
тази част от жалбите за администриране по чл. 413 ГПК след приключване на
исковото производство по оспорената заповед(по указанията дадени с т.12 от ТР
4/2013 на ОСГТК на ВКС).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ОТМЕНЯ разпореждане №
20800/15.05.2019г, САМО В ЧАСТИТЕ, с
които е допуснато незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист
по заповед № 3776/15.05.2019г. по
ч.гр.дело №7163/2019г. на ВРС,9 с-в срещу СОЛИДАРНО ЗАДЪЛЖЕНИ длъжници Р.И.Х. и
„РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД и вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТКАЗВА исканото допускане на незабавно изпълнение на издадената
заповед за събиране на обезпеченото с ипотека вземане САМО ПО ОТНОШЕНИЕ на
принудителното изпълнение спрямо имущество на тези лица, извън имотите, за
които са учредени ипотечните права, като.
ОБЕЗСИЛВА издаден изпълнителен лист по заповед № 3776/15.05.2019г. по ч.гр.дело
№7163/2019г. на ВРС,9 с-в САМО В ЧАСТТА
МУ, удостоверяващ право на принудително изпълнение въз основа на ипотечен
акт № 24/22.08.2008г том ІІІ н.д. № 372/2008 на Нотариус при ВРС М. Динчев ИЗВЪН правото на взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД да насочи изпълнение спрямо учредители на ипотечни
права Р.И.Х. и „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД върху имоти, за които е подновено
вписване на ипотека, отбелязано по ипотечния акт в Служба по вписвания Варна
като акт № 32, т. ХVII, с вх.№
21891/14.08.2018г., както следва:
Недвижим имот, собственост на Р.И.Х.. ЕГН ********** към момента на
учредяване на ипотеката, находящ се в гр. Варна, община Варна, Варненска
област, а именно: АПАРТАМЕНТ №52, разположен на VII етаж на сградата с
административен адрес гр. Варна, ул."кдп Георги
Боев" № 4 (четири), изградена напълно, съгласно разрешение за строеж №79
от 10 юли 2006 г., издадено от главния архитект на община Варна район
„Приморски", но невъведена в експлоатация, състоящ се от входно антре, две
тераси, две бани с тоалетна, две спални и дневна с кухня и трапезария, със
застроена площ 142,60 квадратни метра, заедно с принадлежащото избено помещение
№ 22, находящо се на първия подземен етаж, с площ 5 квадратни метра, ведно с
1,98 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата, цялото с 1116,00 (хиляда сто и шестнадесет) квадратни метра,
съставляващо урегулиран УПИ I-1501, кв. 20 по плана на
23-ти микрорайон на град Варна
Недвижим имот, собственост на „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД, ЕИК *********
към момента на учредяване на ипотеката, находящ се в гр. Варна, община Варна,
Варненска област, а именно: МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, разположен на I етаж
на сградата, находяща се в гр.Варна, ул.“Батова" № 2, съгласно
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 223/08.10.2007г., издадено от
главния архитект на община Варна район „Приморски“, състоящ се от коридор, стълбищна клетка, търговска зала, денонощна зала,
канцелария и баня с тоалетна, с обща площ от 72,09 кв.метра, заедно с
принадлежащите ОБСЛУЖВАЩИ ПОМЕЩЕНИЯ, находящи се в сутерена на сградата, с обща
площ от 62,09 квадратни метра, представляващи стълбищна
клетка, склад за стоки, склад за амбалаж и две хладилни помещения, ведно с
0,1629 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
както и 56,69 квадратни метра ИДЕАЛНИ
ЧАСТИ от правото на собственост върху МЯСТОТО, в което е построена сградата,
цялото с площ 348,00 кв. метра, съставляващо УПИ XI-612, кв. 6 по плана на
24-ти микрорайон на град Варна.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
20800/15.05.2019г, В ЧАСТИТЕ, с
които е допуснато незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист
по заповед № 3776/15.05.2019г. по
ч.гр.дело №7163/2019г. на ВРС,9 с-в срещу ипотекарни
гаранти Р.И.Х. и „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД за събирането на вземането на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, обезпечено с ипотека по акт №
24/22.08.2008г том ІІІ н.д. № 372/2008 на Нотариус при ВРС М. Динчев от стойността на ипотекираните им имоти,
за които е подновено вписване на ипотека, отбелязано по ипотечния акт в Служба
по вписвания Варна като акт № 32, т. ХVII, с вх.№ 21891/14.08.2018г.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ЕИК *********, гр. София,
бул. Д-р П. Дертлиев № 25 офис сграда „Лабиринт“ ет.2 офис 2 да заплати на Р.И.Х.. ЕГН **********,***
сумата 7.50 лв(седем лева и петдедет
стотинки), представляващи разноски в производството по частично уважената
жалба, на осн. чл. 81 вр.
чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ЕИК *********, гр. София,
бул. Д-р П. Дертлиев № 25 офис сграда „Лабиринт“ ет.2 офис 2 да заплати на „РЕМИ-БИЛДИНГ СТРОЙ“ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна ул. Д-р Железкова № 42 вх.Б ет.1
офис 1 сумата 7.50 лв(седем лева и петдесет
стотинки), представляващи разноски в производството по частично уважената
жалба, на осн. чл. 81 вр.
чл. 78 ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло допуснато с
разпореждане № 20800/15.05.2019г. незабавно изпълнение и издаването на
изпълнителен лист по заповед №
3776/15.05.2019г. по ч.гр.дело №7163/2019г. на ВРС,9 с-в в полза на взискателя ипотекарен кредитор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД
срещу длъжника кредитополучател „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД за обезпеченото с
ипотека вземане по ипотечен акт №
24/22.08.2008г том ІІІ н.д. № 372/2008 на Нотариус при ВРС М. Динчев.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т.8 от ТР 4/2013г ОСГТК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.