Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 3748/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от „Лено” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Н.М.Д., ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: 1366,34евро,
представляваща дължима главница по договор за заем Бизнес кредит с кл.№
6101/03.10.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 08.05.2019г.; 102,47евро,
представляваща падежирала договорна лихва по чл.2.3 /а/ и /b/ за периода
04.11.2018г. до 23.01.2019г.; 564,42евро,
представляваща неустойка за забава по чл.2.3 /c/ и /d/ за периода 04.12.2018г.
до 03.05.2019г.; 10000евро,
представляваща отметнина по чл. 2.2 б. /е/вр. чл. 4.1 б. /t/; 500евро, представляваща такса за
нотариални покани по чл. 4.4 б. /b/, т. /i/; 698,49евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на заема
по чл. 5.2 /а/ чл. 2.4 б. /е/, т. /ii/, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 4383/05.06.2019г. по ч.гр.д. №
6913/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 03.08.2018г. между ищеца и ЕТ „Неделина- Н.Д.“, като заемател и ответницата,
като солидарен и ипотекарен длъжник е сключен договор за заем Бизнес кредит с
кл. № 6101 с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл. 2.1, б.а
заемодателят е поел задължение да предостави лихвоносен обезпечен заем с
максимален размер на главницата от 10х.евро. С чл.2.1, б b страните са уговорили заемът да
бъде предоставен целево и на етапи, като връщането му е следвало да стане с
натрупаната по него лихва по чл.2.3 и 2.4. Първият етап уговорен в чл.2.1, б b, т. i, касае отпускане на сумата от 1366,34евро,
преди учредяване на необходимите обезпечения. От тази сума, сумата от
646,47евро е удържана при подписване на договора за погасяване на такса за
юридическо и адм. обслужване – разходи свързани с проучване и изготвяне на
документи за заем, за учредяване на договорна ипотека, нотариални и държавни
такси и др., сумите от 183,46евро, 90,91евро, 91,72евро, 90,91евро, 221,97евро
и 40,90евро са предоставени чрез внасянето им по сметка на Община Варна, ДМТ.
Съгласно вторият етап уговорен в чл.2.1, б b, т. ii, заемополучателят и солидарният
длъжник поемат задължение да представят документ удостоверяващ, че за имота,
който ще бъде предоставен като обезпечение няма неплатени данъци и такси.
Ипотекарният длъжник е поел задължение да придобие собствеността върху 1/3
ид.ч. от имота, който ще бъде предоставен като обезпечение по см. на чл.4.1,
б.а, т. i, доколкото
към датата на сключване на договора притежавал 2/3ид.ч. от него. Изпълнението
на това задължение е следвало да стане в 1-месечен срок от подписване на договора,
като се сочи то да е останало неизпълнено. С нотариална покана връчена на
16.01.2019г., ищецът е уведомил ответника, че предвид неизпълнение на
задължението му по договора, на основание чл.4.1, б.t вр. чл.2.2, б.a, т. ii и б. b,т.i се освобождава от задължението
си да предостави остатъка от заема, като заемополучателят дължи отметнина в
размер на 10% от размера на целия заем, но не по- малко от 10х.евро. Затова и
останалата част от заемната сума не е била отпусната. Твърди, че ответникът
дължи падежирала договорна лихва в размер на 102,47евро начислена за периода
04.11.2018г. до 23.01.2019г. на основание чл. 2.3, б. а и б. б от договора.
Крайната дата на начисляването й съвпада с датата, на която вземането е обявено
за предсрочно изискуемо. На основание чл.2.3 /c/ и /d/ за периода 04.12.2018г.
до 03.05.2019г. се претендира неустойка за забава в размер на 27% от
непогасената част от заема, изчислена само върху отпуснатата заемна сума. По
чл. 2.2 б. /е/вр. чл. 4.1 б. /t/ се заявява уговорената отметнина поради
неизпълнение задължението на ответника да представи нужните документи и
обезпечение в едномесечен срок от сключване на договора. В чл. 4.1 б. /b/, т.
/i/, страните са уговорили дължимост на разходи за нотариални покани в размер
на 1,5% от размера на заема по чл.2.1, б.а., но не по- малко от 250евро за
всяко лице по договора- солидарен и ипотекарен длъжник и заемополучател. На
основание чл. 5.2 /а/ чл. 2.4 б. /е/, т. /ii/ се заявява и претенция за
уговорена такса за предсрочна изискуемост, каквато в случая била настъпила
поради бездействието на заемодателя да изпълни задължението си по представяне
на нужните документи за учредяване на уговореното обезпечение в чл.4.1. Таксата
се определя в размер на 8,5% по ставка на двете величини- непадежиралите 236
вноски умножени по месечния размер на вноската, която в случая е била
съобразена с отпуснатата част от заема. За събиране на вземането си се снабдил
със заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по
чл. 414 ГПК, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Искът за главница се признава до
размера от 719,87евро и оспорва за разликата. Останалите претенции се оспорват
като неоснователни. Твърди, че за процесния договор приложение следва да
намерят разпоредбите на ЗПК, доколкото договорът е потребителски. Сочи неговата
недействителност на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗПК, поради
което и счита, че дължи връщане само на чистата стойност на получената сума от
719,87евро, представляваща сбор от сумите- 183,46евро, 90,91евро, 91,72евро,
90,91евро, 221,97евро и 40,90евро. Оспорва дължимостта на таксата от 646,47евро
за адм. обслужване на кредита. Сочи, че при сключване на договора е нарушена
разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта не бил 12, а по-
малък. Твърди, че в случая ЕТ е сключил договора не във връзка с търговската си
дейност, тъй като договорът е сключен за погасяване на задължения на ФЛ Н.Д. ***
за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, данък върху МПС,
задължения към ДОО, ЗО и универсален пенсионен фонд, наказателни постановления
и задължения по изп. дело на ЧСИ. По отношение на отметнината, твърди нищожност
на клаузата, която я регламентира, вкл. поради нейната прекомерност, евентуално
се иска нейното намаляване. Сочи приложение да има в случая чл. 92 ЗЗД, а не
чл. 308 и чл. 309 ТЗ. Допълнително се сочи клаузата да е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото задължението за учредяване на
ипотека не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
само като такова за отпускане на заема, което е извършено преди учредяване на
нужните обезпечения. Твърди, че липсва основание за дължимост на таксите за
нотариални покани, доколкото страните са уговорили начин за изпращане на
писмени съобщения в чл.6.9 от договора- по ел.поща или факс, при положение че в
случая не се касае за принудително изпълнение, а за обявяване на предсрочна
изискуемост и покана за доброволно изпълнение. Липсвали и доказателства тези
разходи реално да са направени. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответницата поддържа
доводите и оспорванията направени с отговора. В предоставения срок ангажира
писмена защита с доводи идентични на изложените в писмения отговор.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно
убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответницата задължения по договор за заем Бизнес кредит с кл.№
6101/03.10.2018г. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 6913/2019г. по описа
на ВРС, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответницата е подала възражение в срок.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него
като възникнали факти: валиден договор за заем Бизнес кредит с кл.№
6101/03.10.2018г., по който е предоставил на ответника сума пари и нейния
размер; настъпила предсрочна изискуемост на вземането; дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидни клаузи за
неустойка/отметнина и техния размер; валидна клауза за дължимост за нотариални
такси и такива за предсрочна изискуемост, техния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба. От
своя страна ответника дължи доказване на наведените положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици и в частност твърденията си, че сключването на договора не
е свързано с търговската/ професионалната дейност на търговеца.
От представените по
делото писмени доказателства се установява следното: На 03.10.2018г. между „Л.“
АД, вписано като финансова институция в регистъра по чл.3а от ЗКИ в качество на
заемодател и ЕТ „Неделина- Н.Д.“ с ЕИК *********, в качеството си на физическо
лице- търговец и заемополучател и Н.М.Д., в качество на солидарен и ипотекарен
длъжник е бил сключен договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6101. В раздел
2 именуван „заем“, страните са уговорили, че заемодателят поема задължение да
предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер от
10хил.евро, който може да се усвои и плати в левовата му равностойност по
фиксинга на БНБ към деня на плащането. Заемодателят се задължава да върне заема
заедно с натрупаната по него лихва по чл.2.3 и чл.2.4. Съгласно чл.2.1, б. „б“,
заемополучателят се задължава да ползва целево заема, като усвояването са
извършва на седем етапа. Първи етап- при подписване на договора и с цел
финансиране преди учредяване на необходимите обезпечения се отпуска сума от
1366,34евро, която следва да се усвои целево за: 646,47евро /1264,38лева/ за
погасяване на такса за юридическо и адм. обслужване, която се удържа при
подписване на договора. Изрично е уговорено, че таксата покрива юридически и
адм. разходи свързани със заема и обезпеченията, които са възникнали или са
били предвидени към датата на сключване на договора, не и бъдещи разходи,
породени от нововъзникнали или новоузнати факти. На следващо място, следва да
се извърши по предоставена справка за неплатени задължения на Х. Н., усвояване
на сумата от 358,81лева /183,46евро/, дължими за данък върху недвижимите имоти
към Община Варна, директно по сметка на Община Варна; сумата от 177,81лева
/90,91евро/ за погасяване задължения на Х. Н. за такса за битови отпадъци към
Община Варна, директно по сметка на общината. Следващото усвояване следва да се
извърши по предоставена справка за неплатени задължения на Н.Д. за сумата от
179,39лева /91,72евро/, дължими за данък върху недвижимите имоти към Община
Варна, платими директно по сметка на Община Варна; сумата от 177,81лева /90,91евро/
за погасяване задължения на Н.Д. за такса за битови отпадъци към Община Варна,
директно по сметка на общината и сумата от 434,13лева /221,97евро/ дължими за
данък върху превозните средства към Община варна, директно по сметка на общината
и сумата от 80лева /40,90евро/ за погасяване задължение за глоби към Община
Варна директно по сметка на общината. Вторият етап е свързан с поемане на
задължение от заемополучателя и ипотекарния длъжник да представят документ, че
за имота предоставен като обезпечение няма неплатени данъци и/или такси, а
ипотекарният длъжник следва да придобие собствеността върху останалата
1/3ид.част от предоставения в обезпечение имот, като разходите за нотариалните
такси за придобиване на тази ид.част са за сметка на заемополучателя и следва
да се удържат от отпусната сума по заема, за което страните следва да сключат
анекс. Третият етап включва цялостно погасяване на задължения за държавно
обществено осигуряване на Н.Д. към ТД на НАП възлизащи към дата 31.10.2018г. в
размер на 701,03лева, чието плащане следва да се извърши директно от
заемодателя към НАП в срока по чл.2.2, като заемополучателят се съгласява тази
сума да се приспадне от заемната сума.
Четвъртият етап включва цялостно погасяване на задължения за здравно
обществено осигуряване на Н.Д. към ТД на НАП възлизащи към дата 31.10.2018г. в
размер на 385,23лева, чието плащане следва да се извърши директно от
заемодателя към НАП в срока по чл.2.2, като заемополучателят се съгласява тази
сума да се приспадне от заемната сума. Петият етап включва цялостно погасяване
на задължения за универсален пенсионен фонд на Н.Д. към ТД на НАП възлизащи към
дата 31.10.2018г. в размер на 215,05лева, чието плащане следва да се извърши
директно от заемодателя към НАП в срока по чл.2.2, като заемополучателят се
съгласява тази сума да се приспадне от заемната сума. Шестият етап включва
цялостно погасяване на задължения по наказателни постановления на Н.Д. към ТД
на НАП възлизащи към дата 31.10.2018г. в размер на 400лева, чието плащане
следва да се извърши директно от заемодателя към НАП в срока по чл.2.2, като
заемополучателят се съгласява тази сума да се приспадне от заемната сума.
Седмият етап включва цялостно погасяване на задължения на Н.Д. по изп.д. №
319/2016г. на ЧСИ рег. № 713 и вдигане на възбрана върху имот предоставен като
обезпечение, възлизащи съгласно удостоверение от 28.08.2018г. в размер на
2957,74лева, чието плащане следва да се извърши директно от заемодателя по
сметка на ЧСИ, като заемополучателят се съгласява дължимите суми да се удържат
от заемната сума. Остатъкът от отпусната сума следва да се преведе по сметка
посочена от заемополучателя за оборотни средства. Съгласно чл.2.2б.“а“
отпускането на остатъка на заемната следва да се извърши в срок до три дни от
датата, на изпълнение на задължението за надлежно учредяване на обезпечение и
представяне на документите за това, както и представяне на документи от
ипотекарните длъжници чисти удостоверения за наличие или липса на задължения по
чл. 87, ал. 6 ДОПК, с изключение на случаите по чл.2.1 б. b, т.
i. Съгласно чл. 2.2, б.“б“, т. i, остатъкът от заема следва да се преведе по конкретно посочена сметка на Н.Д..
Съгласно чл. 2.2, б.“б“, т. d, ако заемополучателят не
представи нужните документи и не изпълни условията за окончателното отпускане
на целия заем, посочени в чл. 2.2, б.“а“ в рамките на един месец от подписване
на договора, заемодателят се освобождава от задължението да предостави заема,
при което заемополучателят дължи отметнина в размер на 10% от целия заем, но не
по- малко от 10хил.евро. В чл.2.3 б. „а“ е уговорено, че заемополучателят дължи
фиксирана лихва от 30% върху усвоената и непогасена част от главницата на
заема. Лихвата се начислява ежемесечно върху неплатената главница за периода от
деня, следващ датата на получаването му до пълното изплащане на главницата на
дневна база 1/360 част от годишния размер на ден и се дължи в пълен размер от
започване на месеца, в който падежира. Съгласно чл. 2.3 б.“с“, при
неизпълнение, на което и да е имуществено или неимуществено задължение по
договора на падежа, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
заемополучателят дължи неустойка за забава в размер на 0,27% върху сбора от
цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва за
всеки ден, считано от падежа на дължимото плащане до окончателното погасяване
на всички просрочени задължения за главница, лихва и неустойки, такси и
разноски по договора. Уточнено е, че неустойката се начислява върху цялата
непогасена сума по заема по чл.2.1 и независимо дали е усвоен заемът изцяло.
Съгласно чл. 2.3 б.“g“ при предсрочна изискуемост на заема, същият се олихвява
с договорната лихва по чл.2.3а и неустойка по чл.2.3 с. Срокът за пълното
погасяване на задължението съгласно чл.2.4 е 240месеца от датата на сключването
му. В чл.4.1 страните са уговорили като предварително условие за отпускане на
заема, учредяване от ипотекарния длъжник и вписване в полза на заемодателя
първа по ред ипотека върху конкретно описан имот. Съгласно чл.4.4 б. b, т. i в случай на неизпълнение на задължения по договора, заемополучателят
покрива разноски и разходи по изпращане на покана или нотариална покана за
предсрочна изискуемост в размер на 1,5% от размера на заема по чл.2.1б. а, но
не по- малко от 250евро за всяко лице заемополучател, солидарен или ипотекарен
длъжник, чието начисляване се извършва еднократно с първото действие/основание
за възникването им. В раздел 5 „Неизпълнение“ чл.5.2- последствия от
неизпълнението, б.а е предвидено, че при неизпълнение продължило повече от
7дни, възниква правото на заемодателя да обяви вземането по договора за
предсрочно изискуемо, при което срокът по чл. 2.4 /за цялостно връщане на заема
по погасителен план/ не се прилага и заемополучателят дължи плащане на всички
суми по договора, в т.ч. такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4 б.е, т. ii. Въпросната такса е в размер на 8,5% от всички вноски, които
заемополучателят би дължал според погасителния план, ако заемът не бе изцяло
или частично погасен.
Ответникът не е оспорвал
сключване на процесния договор, поради което съдът приема той да е валидно
сключен. И независимо, че като заемополучател по договора е посочен ЕТ
„Неделина- Н.Д.“, а солидарен и ипотекарен длъжник Н.Д., то единственият
възможен дееспособен правен субект в правоотношението е Н.Д., доколкото
едноличният търговец е регистриран от нея. А въпросът дали спорното
правоотношение предмет на спора е сключено от физическото лице с последици
относими към търговското му предприятие или такива от частния му живот има
значение към преценката дали физическото лице следва да се ползва от закрилата
на ЗЗП или не.
С нотариална покана,
връчена на 16.01.2019г. на ответницата, същата е уведомена от ищеца, че е в
неизпълнение на договорните си задължения, като не е представила нужните
документи и не е учредила уговореното в договора обезпечение, поради което и
заемодателят се освобождава от задължението си да предостави остатъка на
кредита, като ползва правото си да направи заема за предсрочно и незабавно
изискуем. Даден е 7дневен срок за доброволно изпълнение.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички
поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа
на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството
на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се установява
следното: Усвоената сума по договора е в размер на 1407,95лева, с която на
05.10.2018г. е наредено плащане на данък недвижими имоти на Неделина- Н.Д. ЕТ.
На 31.10.2018г. по повод усвояването на главницата е начислена и такса за
юридическо и адм. обслужване в размер на
1264,38лева, с която дефакто размерът на главницата става 2672,33лева или
1366,34евро. На 06.11.2018г. е извършено плащане на сумата от 0,09евро, при
което размерът на главницата е останал 1366,25евро или 2672,15лева. На 06.11.2018г.
Н.Д. е извършила банков превод на сумата от 544лева с основание „вноска по
договора“. Това плащане е било отнесено от ищеца в погашение на 0,09евро-
главница, 34,16евро- договорна лихва и 243,89евро отметнина. Договорната лихва
за периода 04.11.2018г. до 23.01.2019г. начислена върху главницата от
1366,25евро при 30% годишен лихвен процент е в размер на 92,22евро или
180,37лева, а за периода 04.11.2018г.- 16.01.2019г.- 84,25евро или 164,78лева.
Неустойката за забава за периода 04.12.2018г.- 03.05.2019г. е 557,02евро или
1089,44лева, за периода 04.12.2018г.- 16.01.2019г.- 161,31евро или 317,45лева,
и за периода 04.12.2018г.- 23.01.2019г.- 188,13евро или 367,96лева. Таксата за
предсрочна изискуемост е уговорена в размер на 8,5% от всички вноски, които
заемополучателят би дължал и е в размер на 698,70евро.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, за което
ответницата е била надлежно уведомена. Дефакто, възражения от последната в тази
насока не са били релевирани в процеса. Налага се извод, че твърдяната
предсрочна изискуемост е била действително настъпила и то предхождащо
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Макар ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение по аналогия следва да намери
приложение и по отношение на ищеца, защото то е
принципно и следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. В казуса, ищецът се позовава на
настъпване на предпоставките заложени в чл. 5.2 вр. чл.4.1, б.t вр. чл.2.2, б.a, т. ii и б. b,т.i от договора, а именно поради неучредяване на уговореното
обезпечение в срок. Тези предпоставки са безспорно установени като настъпили.
Ответницата е надлежно уведомена и чрез връчена й нотариална покана на
16.01.2019г.
Ответницата сочи
недействителност на договора, поради нарушаване изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК.
По това възражение на първо място следва да се даде отговор дали същата има
качество на потребител по смисъла на пар. 13 ДР на ЗЗП, в който случай
единствено би се ползвала от закрилата на ЗЗП, доколкото по договора е
договаряла в качеството си на търговец- физическо лице ЕТ. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13 е
формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира
понятието "потребител" като всяко физическо лице, което в качеството
си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси,
които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в
националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие
пар. 13 ДР на ЗЗП, според което „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Принципно, регистрацията на ЕТ по смисъла на чл. 56 ТЗ
ползва физическото лице осъществяващо търговска дейност по занятие за нуждите
на водене на делата му по търговски начин, като формално отграничава
имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на
търговската му дейност и правоотношенията с други субекти, в които встъпва при
осъществяване на търговската му дейност, както и за нуждите на фиска. Установената съдебна практика
задължава съда да извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото, с оглед установяване на качеството „потребител".
Преценката най- общо казано се основава на обстоятелството дали договорът има
връзка с търговската или професионална дейност на заемополучателя, респ. ако
има връзка каква е тя, доколкото ако е слаба е възможно обосноваване на извод
за преследване основно лични цели на кредитополучателя. Съобразявайки тези
принципни положения, настоящият състав е на мнение, че ответницата има качество
на потребител, независимо, че е договаряла в търговското си качество и е налице
уговорка кредитът да се предостави за оборотни средства. В тази връзка съдът
съобрази уговорката между страните за целево разходване на средствата. Първият
етап на усвояване на сумата предвижда погасяване на задължения на физическите
лица Х. М. Н. и Н.М.Д.. Задълженията на първото лице са за данък върху недвижим
имот и такса за битови отпадъци, а тези на ответницата за данък върху недвижим имот и МПС, такса за битови
отпадъци, глоби към общината, задължения към НАП- за ДОО, за здравни
осигуровки, към универсален пенсионен фонд, наказателни постановления,
задължения по изп.дело, нотариални такси по придобиване на 1/3ид.ч. от имота,
който следва да послужи за обезпечение. Очевидно е, че всички тези разходи нямат
връзка с търговското качество на ответницата, а са свързани с бъдещо
придобиване от нея на 1/3ид.ч. от имот, който впоследствие е уговорено да
послужи като обезпечение по договора. Остатъкът от усвоената сума, макар в
чл.2.1 б.б, т. viii
да е уговорено, че се превежда по сметка посочена от заемополучателя за
оборотни средства, като такава в чл. 2.2, б.б, т. i е посочена сметка на физическото лице
Н.Д., а не ЕТ. Така, че очевидно е, че ответницата при сключване на договора е
действала за цели, които не попадат в рамките на дейността й по занятие, още
повече че ЕТ е възникнал съобразно вписването в ТР на 02.08.2018г., т.е два
месеца преди сключване на договора и предмета му на дейност е- разработване и
реализиране на инвестиционни проекти; бизнес консултации; посредничество;
комисионни сделки; рекламни и информационни услуги; изработване и поддържане на
софтуер; cдeлки c интелектуална собственост и други сделки и дейности -
незабранени със закон. В заключение, ответницата не е договаряла в качество на
търговец, поради което и приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП.
Ответницата възразява относно действителността на договора, доколкото не
е спазено изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК, регламентиращ сключването му в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според
чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът
за потребителски кредит е недействителен. Нормата е императивна и за спазването
й, съдът следи и служебно. От представените в оригинал по ч.гр.д. № 6913/2019г. на ВРС
договор и погасителен план е видно, че е налице нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК,
доколкото текстът на договора и общите условия е изписан с шрифт, значително
по- малък от размер 12, което е видно и без за това да са нужни специални знания.
Изводът за несъответствие на договора с изискванията, предвидени с разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗПК, обосновава такъв за недействителност на договора. Съгласно
чл. 23 ЗПК, ако договорът е недействителен, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая чистата стойност на получения кредит е в размер на 1407,95лева.
Начислената и прибавена към главницата такса за юридическо и адм. обслужване в
размер на 1264,39лева се явява недължима, както на основание чл. 23 ЗПК, така и
на основание чл.10а, ал.2 ЗПК съдържащ забрана за заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от съдържанието
на чл.2.1, б.б, т. i
е, че тази такса е удържана още при сключване на договора и се дължи за всички
юридически и адм. разходи свързани със заема и обезпеченията /проучване и
изготвяне на документи за заем, проучване и изготвяне на документи за
учредяване на обезпеченията, нотариални такси, държавни такси и други необходими
разноски/, които са за сметка на заемополучателя, т.е плащането им е поставено
и като условие за усвояване на сумата по кредита. В заключение претенцията за
главница следва да бъде уважена само до размера от 719,87евро с левова
равностойност 1407,95лева.
Съответно,
недължими се явяват и акцесорните вземания за договорна лихва, неустойка за
забава, отметнина, разходи за нотариални такси и такса за предсрочно погасяване
на заема.
За пълнота
относно недължимостта на тези аксецорни вземания следва да се посочи и
следното: Дължимостта на възнаградителната лихва е
уговорена в чл. 2.3.б. а, като размерът на това възнаграждение е предварително
определен като фиксиран и плащането й е разсрочено на вноски съобразно
погасителен план. Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за
ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК. Факт е, че липсват
императивни норми регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва
към момента на сключване на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски
договор, то прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение
ползвайки се от защитата на специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това са „добрите
нрави“. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
налице именно тогава, когато се нарушава правен принцип, какъвто е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на спазването
му, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Затова и максималният
размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е ограничен. Обратното
би означавало икономически по- слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект да се
използва за облагодетелстване на друг. В този смисъл, по договорите за заем
обичайната минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва,
т.е 10% годишно. Съдебната практика приема, че е възможно уговаряне и на по-
висок лихвен процент с цел генериране и на печалба, като допустимият праг за
това е 20% годишно при обезпечени заеми и 30% годишно за необезпечени вземания. Предоставеният заем е уговорен като обезпечен изцяло с учредяване на ипотека, уговорената лихва е
възнаградителна и нейният размер надхвърля двукратния размер на законната лихва
за вземания във валута, поради което уговорката е нищожна и следва да се
приеме, че лихва не е уговорена. /в този смисъл Решение № 378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№
315/2005 на Второ Г.О./.
По
отношение на неустойката за забава,
като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на
длъжника, без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди: Дължимостта й е уговорена в чл.2.3.б. b, т. i и възниква
при неизпълнение, на което и да е задължение на заемополучателя по договора, в
т.ч. при предсрочна изискуемост на кредита и е в размер на 0,27% на ден до
момента на окончателното погасяване. Възприето е в съдебната практика,
че за да е нищожна клаузата за неустойка заложена в търговски договор поради
накърняване на добрите нрави, то уговарянето й следва да е свързано с постигане
на цели извън присъщите й функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна,
като преценката дали това е така се прави отделно за всеки случай преценявайки
конкретиката му към момента на сключване на договора /така ТР № 1/2009г. от
15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. ВКС/. Тази
преценка се извършва към момента на сключване на договора, като се съобразяват
примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или на
непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи- поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Към
датата на сключването на тази клауза в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/
и по волята на страните същите са се съгласили по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на кредитополучателя за заплащане на погасителните
вноски /обезпечителна функция/, да осигури обезщетяване на заемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да
санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в
полза на изправната страна /санкционна функция/. Предвидената в тази разпоредба
свобода на договаряне е ограничена само от повелителни разпоредби на закона,
както и на добрите нрави- общоприети норми за справедливост и добросъвестност
при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото. Към
момента на сключването на договора отпуснатата сума по него е в размер на
10хил.евро. Задължението е договорено, че ще бъде обезпечено, освен с
посочената неустойка, но и с учредяване на ипотека. Същата се начислява върху цялата
непогасена част от заема, в т.ч. натрупана договорна лихва за всеки ден от
забавата, като предвид липсата на фиксиран краен момент на начисляването й,
който е поставен в зависимост от изпълнението на длъжника, то към датата на
уговарянето й размерът й е неопределяем. Дължимостта й е уговорена и след като
заемодателят упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем, от
който момент всъщност размерът на вредите му е равен на само законната лихва.
При това положение, очевидно е, че при уговарянето на неустойката в размер
надхвърлящ почти два пъти очакваните вреди от неизпълнението съизмерими с
размера на законната лихва и съобразявайки, че кредиторът е уговорил
обезпечение, което се е съгласил, че покрива изцяло целия дълг, то очевидно е,
че така уговорената неустойка възлиза извън присъщите й функции. И още към
момента на сключване на процесния договор за заем уговорената неустойка създава
възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърнява добрите нрави и
обуславя нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По отношение на
отметнината: Дължимостта й е уговорена в чл.2.2.б. d.
По своята същност отметнината е средство за
освобождаване от договора, по силата на която клауза едната страна се задължава
да даде или да направи нещо, с което предварително си осигурява съгласието на
другата страна договорът да бъде прекратен, т.е да се откаже от него като
изгуби даденото или обещаното като престация. Нейната дължимост възниква и само
в случай, че не е започнало изпълнението на договора и страната, която е имала
правото да се отметне, го е упражнила. В този смисъл, прочитът на въпросната
клауза налага извод, че по правната си природа тази уговорка има характер на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за учредяване на обезпечение,
а не на отметнина, още повече че заемодателят е започнал изпълнение на
задължението по отпускане на заема съгласно уговорените етапи. Разглеждана на
тази плоскост, така уговорената неустоечна клауза се явява нищожна на
основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, доколкото излиза извън присъщите й функции
към момента на уговарянето й. Размерът й е равен на стойността на заема, който
е уговорен като обезпечен с ипотека. Предоставеният
срок за изпълнение на задължението по представяне на документите и условията по
чл.2.2 б.а, при неизпълнение на което са задейства клаузата за неустойка, е
един месец, а разпоредбата на чл.2.2 б.а касае уговорен тридневен срок за
отпускане на заема след изпълнение на посочените условия с изключение на
случаите по чл.2,1. б. b, т. i. Т.е уговорено е, че за да се отпуснат
средствата по заема по следващите етапи извън първи етап, следва да се
представят документи за учредяване на обезпеченията, за което обаче преди това
следва заемодателят да е отпуснал средства по останалите шест етапа от
усвояването, което прави изначално неизпълнимо задължението чл.2.2.б.d. за
представяне на необходимите документи и изпълнение на условията по чл.2.2б. а. Неизпълнението на това задължение не е било поставено и като
условие за сключване на договора, а само като такова за цялостно усвояване на
заема и като ангажиращо отговорност на кредитополучателя за вреди в случай на
неизпълнението му. Т.е уговарянето на тази неустойка изначално няма обезщетителна
роля, а цели само санкция на заемателя и извличане на допълнителна парична
облага за кредитора, която не му се следва.
По отношение на вземането за такса за нотариални покани по чл. 4.4
б. /b/, т. /i/; и такса за предсрочно погасяване на заема по чл. 5.2 /а/ чл.
2.4 б. /е/, т. /ii/. Независимо от употребения израз по правната си същност
представляват неустойки с компенсаторен характер за неизпълнение на
задължението на ответника да върне заема на падежа. Посочените разходи целят
обезщетяване кредитора за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да
се доказват, обезпечавайки го така изцяло. Такава е и легалната дефиниция на
неустойката по чл. 92 ал. 1 ЗЗД, и независимо от наименованието, което е
посочено в договора за съответното обезщетение- такси значението му следва да
се определя от вида и същността му, а не според начина, по който е наименувано.
Тези вземания са възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения и
забава в издължаването. Съобразно
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такси. На
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост дефакто е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Освен това твърдяните разходи на кредитодателя по естеството си са такива по
управление на кредита. Уговарянето им противоречи и на добрите нрави, защото в крайна сметка цели
неоснователно да обогати заемодателя. Още повече, че реално липсват по делото
ангажирани доказателства за направата на такива разходи за нотариални такси. Поради това заплащането им от
потребителя не се дължи. Дължимостта на такса за предсрочна
изискуемост пък, съдът приема, че влиза в противоречие с добрите нрави, като
морални норми, чието нарушаване има за последица приравнена на тази с
противоречие на договора със закона. Длъжникът не извлича полза или
изгода, т.е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална
свръхзадлъжнялост. Липсва разумна и съразмерна икономическа връзка между
стойността на договорената неустойка за настъпили предпоставки за обявяване
вземането за предсрочно изискуемо и кореспондиращата й насрещна престация, т.е.
налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните
страни по облигационното правоотношение.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 534,38лева
доплатена дължима държавна такса, 500лева депозит за ССчЕ, както и 450лева юк.
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 и т.2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер
на 450лева. Или общо разноските са в размер на 1484,38лева. Съобразно
уважената част от исковата претенция от
тях в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 80,76лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, макар изрично
искане за това в ИМ да няма /така определение по ч.т.д. № 618/2016г. на ВКС, II ТО/. Със заповедта са
присъдени 690,10лева платена държавна такса и 50лева юк.възнаграждение, общо 740,10лева.
Преценявайки частта от вземането предмет на иска по чл.
422 ГПК, то разноските за заповедното производство следва да се определят в
размер на 517,58лева за ДТ и 37,50лева за юк. възнаграждение или общо
555,08лева. Съобразно уважената част от исковата претенция от тях в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 30,20лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират
се такива за адв. възнаграждение в размер на 1000лева по
договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020г., чийто минимален размер с
оглед цената на иска определен по реда на чл. 7, ал.2, т. Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждение е 1306,37лева. Възражението на ищеца
за неговата прекомерност е неоснователно. Съобразно отхвърлената част на
исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 945,60лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Лено” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу
ответника Н.М.Д., ЕГН ********** с
адрес *** за сумата от 719,87евро,
представляваща дължима главница по договор за заем Бизнес кредит с кл.№
6101/03.10.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 08.05.2019г., за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 4383/05.06.2019г. по ч.гр.д. №
6913/2019г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над присъдената сума от 719,87евро до пълния
заявен размер от 1366,34евро; за сумата от 102,47евро, представляваща падежирала договорна лихва по чл.2.3 /а/ и /b/ за периода
04.11.2018г. до 23.01.2019г.; за сумата от 564,42евро,
представляваща неустойка за забава по чл.2.3 /c/ и /d/ за периода 04.12.2018г.
до 03.05.2019г.; за сумата от 10000евро,
представляваща отметнина по чл. 2.2 б. /е/вр. чл. 4.1 б. /t/; за сумата от 500евро, представляваща такса за
нотариални покани по чл. 4.4 б. /b/, т. /i/; за сумата от 698,49евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на заема
по чл. 5.2 /а/ чл. 2.4 б. /е/, т. /ii/, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН ********** да заплати на „Лено” АД,
ЕИК ********* сумата от 80,76лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН ********** да
заплати на „Лено” АД, ЕИК
********* сумата от 30,20лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 6913/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Лено” АД,
ЕИК ********* да заплати на Н.М.Д., ЕГН ********** сумата от 945,60лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част
на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: