Р
Е Ш Е Н И Е № 1014 / 27.7.2020г.
гр.
Перник, 27.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5860 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ЗК „Бул Инс“ АД срещу В.Е.П.
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
282,89 лв., включваща сумата от 267,89 лв., представляваща заплатено по
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователно обезщетение за вреди от
ПТП, настъпило на 30.04.2016 г., вследствие на виновното поведение на ответника,
както и разноски за тяхното определяне в размер на сумата от 15 лв., със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 12.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че 30.04.2016 г. в гр. П.е настъпило застрахователно събитие – ПТП с
участието на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от ответника В.П.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при него. Посочва, че в изпълнение
на задължението си по застрахователния договор е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 267,89 лв. в полза на упълномощен представител на
собственика на увредения от ПТП автомобил
- „***“ с рег. № ***, като е направил и ликвидационни разноски за неговото
определяне в размер на 15 лв. Посочва, че вредите са настъпили в резултат от
виновното и противоправно поведение на ответника П., който не е спазил
предписанието на пътен знак Г-2 и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
отнемайки предимството на водача на увредения автомобил. Твърди се, че П. е
напуснал мястото на ПТП и по този начин виновно се е отклонил от проверката за
употреба на алкохол. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.Е.П. не е подал писмен отговор.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните фактичеси и правни изводи
на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в
случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените
предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено
решение, са налице: ищцовото дружество е направило искане ако са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови по делото
неприсъствено решение; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са
предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от
ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като
недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и
ответника по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
настъпването на ПТП, участието и вината на ответника, размера на исковата
претенция и заплащането ѝ от ищеца, както и правото на регрес.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение по реда на
чл. 239 ГПК, с което предявения иск да бъдат уважени изцяло, като
ответникът бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 282.89 лева,
представляващо ликвидационно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски.
По
разноските.
Ищецът е претендирал разноски и по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени в доказания
размер, а именно 50.00 лева за заплатената държавна такса. Претендирано е и присъждане
на възнаграждение за процесуално представителство, но по делото заплащане на
такова не е доказано, поради което при съобразяване т. 1 от Тълкуватено решение
№ 6/2012 г. на ОСГТК такова не следва да бъде присъждано.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението
не подлежи на обжалване.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 500 КЗ В.Е.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата
от 267,89 лв., представляваща
заплатено по застраховка „Гражданска отговорност” застрахователно обезщетение
за вреди от ПТП, настъпило на 30.04.2016 г., вследствие на виновното поведение
на ответника, както и разноски за тяхното определяне в размер на сумата от 15 лв., със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.06.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание 78, ал. 1 ГПК В.Е.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 50.00 лева разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг.
чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ_________________