№ 17395
гр. София, 15.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110137752 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. К. против Б. Д. Ф.П. с предявени иск
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от лека телесна повреда и противоправното оставане на ответника в жилището на ищцата на
28.06.2016 г. , както и от поведението на ответника по време на НДЧХ № 17892/ 2018 г., по
описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2536,32
лева – лихва за забава върху сумата 5000 лева за периода от 29.06.2016 г. до 28.06.2021 г.,
иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 3186 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в присъдени в полза на ответника съдебни разноски по НДЧХ № 17892/ 2018
г., по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 5080,96
лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и
изследвания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1686,01 лева –
мораторна лихва върху сумата 5080,96 лева, иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 3681,33 лева –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи, направени във връзка с НДЧХ
№ 17892/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 527,55 лева – мораторна лихва върху сумата 3681,33 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 по делото е депозирана насрещна искова молба с вх. №
42795/04.03.2022 г., подадена от ответницата по първоначалните искове Б. Д. Ф.П., чрез
пълномощника й адв. В. П. против ищцата по първоначалните искове Е. Д. К..
При извършване на преценка по реда на чл. 211 ГПК на предявените насрещни искове
с оглед редовността и допустимостта им и наличието на основания за приемането им за
съвместно разглеждане в настоящото производство, с разпореждане от 20.10.2022 г. съдът е
констатирал, че на ищцата Б. Д. Ф.П. следва да бъдат дадени указания за отстраняване в
срок на допуснатите нередовности, в т.ч. като уточни: сумата от 2760,62 лв. – главница,
представляваща сторени разходи (заплатени адвокатски хонорари) по кои конкретно дела са
заплатени от ищцата, какъв е бил изходът на тези дела, какви конкретно по размер
адвокатски възнаграждения са заплатени и кога, както и да обоснове правния си интерес от
тази искова претенция, като посочи тези възнаграждения претендирани ли са от ищцата като
разноски в хода на съответните дела и присъдени ли са в нейна полза; да посочи каква част
1
от сумата от 1 058,64 лв. като конкретен размер е начислена като лихва за забава върху
всеки отделен разход, включен в сумата от 2 760,62 лв., и за какъв конкретно период е
начислена тази лихва (с начален и краен момент), както и да обоснове правния си интерес от
предявяване на самостоятелна искова претенция за имуществени вреди за сумата от 95 лева,
представляваща сторени разноски по настоящото дело, предвид това, че към момента на
заявяването ѝ същото не е приключило с окончателен съдебен акт.
За изпълнение на указанията, по делото е постъпила уточнителна молба от 29.11.2022
г. от ищцата по насрещните искове Б. Д. Ф.П., чрез пълномощника й адв. В. П., с която
увеличава размера на предявената искова претенция за сумата от 2 760,62 лева на 4 323,35
лева, съответно лихвата за забава върху същата от 1 058,64 лева на 1 678,45 лева,
посочвайки какви конкретно пера включват посочените суми. В уточнителната молба са
изброени различни дейности съгласно издадени фактури, включващи оказване на
консултации, куриерски разходи, съдебни и нотариални такси, разходи за разговори по
телефон, за издаване на различни документи от органи и институции, в т.ч. и във връзка с
водени между страните други съдебни дела. Наред с това се посочва, че сумата от 95 лева,
представляваща сторени разноски по настоящото дело, се претендира под формата на вреди,
тъй като е свързана с извършени преводи на документи по настоящото дело.
С оглед така направените уточнения, съдът намира, че с уточнителната молба ищцата
по насрещните искове въвежда различно основание за дължимост на сумата в общ размер от
2 760,62 лева, заявена първоначално като главница за сторени разноски – заплатени
адвокатски хонорари във връзка с юридически консултации и правна защита и съдействие
по водените между страните граждански дела, което се явява недопустимо изменение на
основанието на иска, предвид извършването му в хода на уточнения във връзка с дадени
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че редът за
претендиране на тази част от общия разход, представляваща разходи за заплатени
адвокатски възнаграждение по други дела, водени между страните, е чрез заявяването на
искане по реда на чл. 78 ГПК в рамките на съответното съдебно производство, което прави
недопустимо предявяването на самостоятелна искова претенция за същите в рамките на
последващ процес. Наред с това, съдът счита, че в случая не е налице и изискуемата от чл.
211 ГПК връзка на насрещния иск в тази част с първоначалните искови претенции, предвид
това, че се касае за сторени имуществени разходи във връзка с различни граждански дела.
По отношение на исковата претенция в размер на сумата от 95 лева съдът намира за
необосновано от ищцата наличието на правен интерес от претендирането й със
самостоятелна искова претенция, доколкото се касае за разноски по настоящото дело, които
подлежат на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК.
В останалата част, съдът намира, че ищцата по насрещните искове е изпълнила
указанията, дадени с разпореждането на съда от 20.10.2022 г.
По изложените съображения, съдът намира, че насрещната искова молба следва да
бъде приета за съвместно разглеждане в настоящото производство наред с първоначалните
искове, с изключение на насрещните искове, имащи за предмет обсъдените по-горе
вземания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по гр. дело № 37752/2021 г. с
2
предявените първоначални искове, исковите претенции, предявени с насрещната искова
молба с вх. № 42795/04.03.2022 г., подадена от ответницата по първоначалните искове Б. Д.
Ф., чрез пълномощника си адв. В. П. против ищцата по първоначалните искове Е. Д. К.,
уточнена с молба от 29.11.2022 г. и молба от 08.03.2023 г., с изключение на исковете, имащи
за предмет следните вземания: сумата от 2 760,62 лева, заявена първоначално като главница
за сторени разноски – заплатени адвокатски хонорари във връзка с юридически консултации
и правна защита и съдействие по водените между страните граждански дела, сумата от
1058,64 лева, представляваща лихва за забава върху същата (съответно 4 323,35 лева и 1
678,45 лева – с оглед увеличените размери с уточнителната молба) и сумата от 95 лева,
представляваща имуществени вреди под формата на извършени разходи по настоящото дело
за извършени преводи на документи, в която част ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищцата по насрещните искове за приемането им за съвместно разглеждане в процеса
наред с първоначалните искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищцата по насрещните искове Б. Д. Ф.П.,
чрез пълномощника й адв. В. П. – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3