РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Пазарджик, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря К Т. К
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20225200100452 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и
по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод предявен иск от Г. П. С. с ЕГН **********, с
настоящ адрес , чрез пълномощникът му адв. С. М. от АК Пазарджик със
съдебен адрес срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2,представлявана от главния прокурор И Г по реда на чл.2 от
ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 25001 /двадесет
и пет хиляди и един/ лева, представляващо обезщетение за неимуществени
вреди.
Твърди, се че на 21.06.2019 г., с Постановление на разследващ орган,
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 348/2019 г. по
описа на РУ П и № 836/2019г. по описа на Районна прокуратура-Б,
Териториално отделение - Ц /тогава РП- Ц/ - за престъпление по чл.209, ал.1
във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като след неразумно дълго продължило
производство спрямо същия, около 2 години, на 09.06.2021г., Районна
прокуратура-Б, Териториално отделение - Ц /тогава РП Ц/ е прекратила с
Постановление за частично прекратяване на наказателното производство по
ДП №348/2019г. по описа на РУ П и №836/2019г. по описа на Районна
прокуратура-Б, Териториално отделение Ц /тогава РП Ц/ - на основание чл.
243, ал.1, т.2 от НПК.
Твърди се, че в тази ситуация са били изправени пред хипотеза на
1
привличане като обвиняем без изобщо да е имало данни за извършено
престъпление.
Ищецът сочи, че през времето на цялото досъдебно производство, което
неоснователно се е водило срещу него, за нещо, което не е бил извършил, е
бил изключително притеснен. А през целия си живот се е стремял да бъде
порядъчен, честен и добронамерен човек, но бил попаднал в тази ситуация
без да може да си обясни как. За този неприятен инцидент били научили
жителите във град В и ищецът изпитвал срам да се покаже, ходел с наведена
глава, за да не среща погледите на роднини, приятели, познати, тъй като не
желаел да им обяснява, как без вина се е оказал виновен; как бил третиран
като престъпник, заедно с такива, които били с обвинение за най-тежките
престъпления; как бил разкарван по полицейските управления на отдалечения
град Я за нещо, което не бил направил.
Твърди, че все още понякога имал кошмари и съзнанието му било
обременено от тези неприятни инциденти, че бил се отчуждил от хората, че с
много от тях загубил реален контакт и не поддържал контакт с роднините си
от град В. Описва, че през времетраенето на цялото досъдебно производство е
бил с ограничени граждански права, бил с наложена мярка „подписка“ и му
било забранено да напуска местоживеенето си през времетраенето на
досъдебното производство, което не му позволило да пътува извън град В за
дълъг период от време.
Ищецът е изложил обстоятелства, че е претърпял неимуществени вреди
във връзка с воденото срещу него наказателно дело, които оценява в размер
на 25 001 лева. Налице бил правен интерес и предпоставките за предявяване
на претенция за обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу
него досъдебно производство №348/2019г. по описа на РУ П и № 836/ 2019 г.
по описа на РП Б, ТО - Ц.
За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на
правозащитните органи неимуществени вреди, следвало да се определи
обезщетение, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл.52 от ЗЗД – от
съда по справедливост, като счита, че именно претендирания размер от 25 001
лева е едно справедливо обезщетение.
Сочи също, че според константната практика на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за
тях, тъй като било нормално такива вреди да са търпени. Цитира се съдебна
практика Решение № 427/16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г. на ВКС, III
ГО, Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV
ГО.
Ищецът, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, представя банкова сметка, по
която можело да бъде преведена дължимата му сума, ведно със сторените
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, която банкова
сметка била на упълномощения от него адвокат, а именно: IBAN: .
Във връзка с така изложеното се моли, съдът да постанови решение, с
което да осъди Прокуратурата на Република България - гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, представлявана от Главен Прокурор - И С Г, да му заплати
2
сумата от 25001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от претърпените вследствие на повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което
обвинение ДП №348/ 2019г., по описа на РУ П и ДП № 836/2019г., по описа
на Районна прокуратура - Б, Териториално отделение Ц /тогава Районна
прокуратура-Ц/, било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление - с
Постановление от 17.01.2022 г.
Моли се ответника да бъде осъден да заплати и законната лихва върху
сумата от 25 001 лева, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба - 3.08.2022 година до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и направените разноски в полза на упълномощения от
ищеца адвокат, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, определени по
правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. - за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБългария чрез представител от страна на ОП-П, прокурор С. Я.
Становището е, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
Възразява се, че не са налице твърдените неимуществени вреди
настъпили за ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се
сочат в исковата молба. Вредите били недоказани по основание, по размер и
като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария.
Оспорват се всички твърдения за причинени вреди, които били в тежест на
ищеца да ги докаже.
Сочат, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 25
001 лева било изключително завишено, не съответствало на описанието на
вредите, които сочел ищеца, нито на съдебната практика в подобни случаи,
нито на икономическия стандарт на живот в страната. Не съответствали и на
обстоятелствата, свързани с развитието и движението на наказателното
производство, посочени от ищеца и поради неоснователността на иска, то не
следвало и да се дължи.
Изтъква се, че липсват доказателства за наложена мярка за
неотклонение, ограничение или обезпечение.
От приложените към исковата молба писмени доказателства било
видно, че делото е било с фактическа и правна сложност, което обуславяло
по-продължителен период за развитието на процеса. Продължителността на
наказателното производство и евентуални вредни последици от това били
обстоятелства, които били предмет на конкретна преценка и те не следвало да
намират изражение в един прекомерно увеличен размер на обезщетението.
Сочи се, че към исковата молба липсвали доказателства за някаква
прекалена интензивност на упражнена наказателна репресия спрямо ищеца и
3
размерът на обезщетението не следвало да бъде източник за обогатяване на
същия.
Недоказани били и твърденията на ищеца, че в резултат на воденото
наказателно производство, същият е изпаднал в редица негативни
изживявания, отчуждения от хората, несигурност, отрицателно въздействие
върху емоционалното му състояние, психика и поведение. Липсвали
доказателства за поведението на ищеца на работното му място и в близкото
му обкръжение. Липсвали доказателства за засягане на личен и
професионален живот сред търговци и колеги. Липсвали вреди над
обичайните, които се презумират от ищеца в исковата му молба.
Сочи се също така, че липсват и доказателства за направени разноски
от ищеца, освен платените 10 лева за държавна такса по делото.
Изтъква се, че делото не се отличавало с фактическа или правна
сложност, поради което евентуално на по-късен етап, удостовереното
възнаграждение за платен адвокатски хонорар, не следвало да превишава
минималните размери, определени в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и поради неоснователността и
недоказаността на иска, претендираните разноски не следвало и да се дължат.
С оглед изложеното, се оспорва иска по основание, по размер и като
пряка последица на твърдените вреди от действията на Прокуратурата на
РБългария.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени
в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от
ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Така предявените искове са родово и местно подсъдни на Окръжен съд -
Пазарджик.
Като ответник и контролираща страна в производството се явява Окръжна
Прокуратура П представлявана от прокурор П С при проведеното о.с.з. на
18.10.2022 година, която поддържа неоснователност на претенцията.
Установената фактическа обстановка която ищецът е пресъздал в исковата
молба досежно воденото наказателно производство срещу него не се оспорва
от ответника - прокуратурата.
Същата съдът приема за установена от събраните по делото доказателства
и приложеното в цялост ДП №7/2019г. РП 2693/2018г. на РП гр.Я ТО Т,
срещу ищеца Г. С. по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Установява се, че срещу ищецът е започнало наказателно производство
4
/преписка вх.№2693/18г. на ЯРП, на 19.03.2019 година, по подадена от Т И И
от гр.Я жалба срещу ищеца Г. С., който твърдял, че още в момента на
постигане на устна уговорка със С., лицето не е имало никакви намерения да
изработи поръчаните от него вещи, а целта му е била само да бъде преведена
като капаро, уточнената сума от 1150 лева.С жалбата се искало извършване на
проверка за наличие на данни за извършено престъпление от „общ характер“.
С постановление на РП гр.Я от 26.02.2019г. е отказано да се образува
досъдебно производство, което постановление е отменено от Окръжна
прокуратура Я на 19.03.2019 година.
С постановление от 17.04.2019 година на РП гр.Я на основание чл.234 ал.1
от НПК, срокът за извършване на досъдебното произовдство е определен на
два месеца.
С постановление от 21.06.2019 година, на разследващ полицай при ОД на
МВР гр.Я е привлечен като обвиняем ищеца Г. П. С. и същият ден е бил
проведен разпит с него.
С постановление на наблюдаващ по делото прокурор при РП гр.Я от
16.10.2019г., досъдебното производство е било изпратено по компетентност
на РП-гр.Ц.
След разкриване на банкова тайна, представяне на съдебно решение на
Районен съд гр.В и извършване на редица процесуално-следствени действия
вкл.разпити на свидетели и пострадали лица, разпити по делегация,
получаване на информация от регистъра на банковите сметки и сейфове на
БНБ, изпращане на делото по компетентност, с постановление от 23.08.2021
година на РП гр.Я, е бил удължен срока за извършване на разследването с
още два месеца.
С постановление №836/22.06.2021г. на РП –Б ТО-Ц, досъдебното
производство отново е изпратено по компетентност на РП гр.Я.
На 26.10.2021 година е било дадено мнение от гл.разследващ полицай П.Р
за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 от
НПК, тъй като се установило от събраните доказателства, че обвиняемият С.
не е имал изначално намерение да измами установените лица и
жалбоподателя/взимайки им капаро за изработка на дървени маси.
С постановление на РП гр.Я ТО-Т е прекратено наказателното
производство срещу ищеца на 17.01.2022 година.
5
Искът е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ . По предявения
иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства 1/ че спрямо него е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че
лицето е оправдано по повдигнатото обвинение, 3/ че е претърпял
неимуществени вреди, както и какъв е размера на тези вреди и 4/ между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ е налице причинно следствена връзка.
Съгласно ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице, като съгласно чл.7 искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата,
която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице- пряк
причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично
проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл.49 от
ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна.
На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този
смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния
критерий за справедливост - арг. по чл.52 от ЗЗД. Понятието
справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи
размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с
конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконно повдигнатото обвинение,
6
ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и
нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и
начина, по който се е отразило обвинението на ищеца- върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството
му.
Във връзка с твърдените претърпени имуществени вреди, по делото е
разпитан св.И Я, която живее с ищеца на семейни начала от 2016
година.Установява, че настъпил момент в който ищеца изпитвал финансови
затруднения, обвинявали го хора, че им дължи пари, а впоследствие
настъпили и психологически проблеми.Установява, че не знаела много
подробности,/защото ищеца и ги спестявал/, но няколко пъти бил ходил до
гр.П, след това ходел до Районното полицейско управление.Установява, че
имало период в който ищецът не трябвало да напуска местоживеенето им и
това се отразило на начина им на живот.Установява също, че му се отразило
психически, бил затворен и не контактувал с никого.
Свидетелката установява, че във гр.В започнало да се говори, че е
престъпник и измамник.Градът бил малък и бързо се разчували тези слухове,
не знаела от къде идвало това да се говори в града, но и нея самата я били
спирали и казвали, че живее с престъпник, измамник.
Съдът счита, че в настоящият случай, след подадена жалба от лице, на
което ищецът е бил взел капаро за изработка на дървени маси и столове е
започнало законосъобразно разследване, което е приключило след две години
и половина от момента в който ищецът е бил привлечен като обвиняем.Не се
установи от гласните доказателства, ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, дори описаните в исковата молба.
В обвързващата съдилищата съдебна практика /Р-388-2012, ІV г. о.; Р-3-
2014г, ІV г. о./ ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени
вреди по чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното
за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване
7
на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания/от исковата
молба – „понякога имал кошмари и съзнанието му било обременено от тези
неприятни инциденти“/, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да
ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване от
ищеца.
В настоящият случай, с оглед единственият посочен свидетел съжителката
на ищеца, съдът счита, че освен, че самата свидетелка е заинтересована от
изхода на делото, но не се установи при условията на пълно и главно
доказване ищецът да е търпял вреди от воденото разследване. Не се
установиха изложените факти и обстоятелства в исковата молба, нито
търпените "неудобства“ от взетата спрямо него мярка – „подписка“.
От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че не
се установява факта на причинени на ищеца С. неимуществени вреди.
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и
преживявания от негова страна. Обезщетение се дължи за всички преки и
непосредствени вреди от увреждането. Такива от това конкретно разследване,
да са настъпили за ищеца не се установи, липсва и мед.документация по
делото за влошаване, както на физическото, така и на психическото
здраве.Св.показания не установиха, нито едно от твърденията в исковата
молба, напротив свидетелката установяваше какво се говорело в гр.В.Отделно
от това следва, да се отбележи, че поради съжителството с ищеца, са налице
основания показанията й, да се третират като заинтересовани.
Не е без значение, в настоящото производство и факта, че е била взета
най-леката мярка за неотклонение “подписка“, както и че изобщо не е бил
оповестяван случаят публично.
Съдът формира извод за неоснователност на претенцията на ищецът С.
отчитайки, че разследването е продължило в рамките на разумния срок /2
години и 6 месеца/т.е. негативното въздействие за неоснователно привличане
като обвиняем, не е заемало значителен период от живота на ищецът; същото
не е било с висока интензивност на наказателната репресия – проведени са
само два разпита/следва да се отчетат малкото на брой процесуално-
8
следствени действия, извършени с участието на С. в досъдебното
производство/ и е била взета най-леката мярка за неотклонение –
„подписка“, която му е позволила да не променя съществено обичайните си
житейски и други навици и да задоволява основните си жизнени потребности
без ограничения.
Тук следва да се отбележи също, че ищецът С. освен, че не доказа при
условията на пълно и главно доказване настъпване на неимуществените вреди
и размера им от конкретното обвинение, но не се установи и причинно-
следствената връзка от незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици /вредите/, които се твърдят в исковата молба.
Поради така изложеното предявеният иск, следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. П. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес ,
чрез пълномощникът му адв. С. М. от АК Пазарджик със съдебен адрес ,
срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от главния
прокурор И Г, с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ №2, чрез П С
прокурор при ОП гр.П,с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с който се
иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на Г.
П. С. с ЕГН **********, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД,
обезщетение в размер на 25 001 лева за причинени неимуществени вреди,
претърпени вследствие на повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.209 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, /за което
обвинение ДП №348/ 2019г., по описа на РУ П и ДП № 836/2019г., по описа
на Районна прокуратура - Б, ТО Ц било прекратено на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление, с постановление от 17.01.2022 г./,както и за законна лихва
върху главницата от 25 001 лева, считано от датата на подаване на настоящата
9
искова молба - 3.08.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Пловдив, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10