РЕШЕНИЕ№
434
Гр. Пловдив, 28.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VII въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Боева въззивно гр. дело
№ 222 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение № 4482 от 21.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1937/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с-в, е признато
за установено, че „Комплексен онкологичен център“ Пловдив ЕООД, ЕИК: *********,
дължи на Н.П.П., ЕГН: **********, следните суми: 1000 лева, представляваща
неизплатен хонорар по КНАХД № 423/2015 г. по описа на Административен съд
Пловдив, 500 лева – неизплатен хонорар по КНАХД № 53/2015 г. по описа на
Административен съд Пловдив, 1000 лева – неизплатен хонорар по КНАХД №
3183/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, или общо всичко в размер
на 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над този
размер до пълния предявен от 2800 претенцията на ищеца е отхвърлена, тъй като
не е признато задължението за заплащане на възнаграждение по КНАХД № 2557/2014
г. по описа на Административен съд Пловдив. С посоченото решение е признато за
установено, че „Комплексен онкологичен център“ Пловдив дължи на Н.П.П. и
следните суми: 850 лева, представляваща неизплатен адвокатски хонорар по АНД №
3938/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив и 1500 лева – неизплатен
адвокатски хонорар по АНД № 3931/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, или
всичко общо в размер на 2350 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаването заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претенцията на ищеца е отхвърлена за сумата над 2350 лева
до пълния претендиран размер от 3550 лева, тъй като не са признати задълженията
за заплащане на възнаграждения по АНД № 3943/2014 г., АНД № 3942/2014 г. и АНД
3454/2014 г. – всички по описа на Районен съд Пловдив
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника „Комплексен онкологичен център“ Пловдив ЕООД в
частта, с която е уважена претенцията за заплащане на възнаграждения в размери
от 2500 лева и 2350 лева. Навеждат се твърдения, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че липсва плащане по посочените договори.
Посочва се, че във всички тях е записано, че възнаграждението е изплатено в
брой, като договорите са подписани от ищеца. Според жалбоподателя по този начин
ищецът е признал получаването на претендираното от него възнаграждение. Цитира
се и Тълкувателно решение № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, според което договорът за
правна помощ има характер на разписка. Поради изложеното моли решението да бъде
отменено в обжалваната част като вместо него бъде постановено друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена.
В законоустановения срок по чл. 263 ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивна жалба от Н.П.П.. От въззиваемата страна се излагат
съображения, че в хода на първоинстанционното производство не са ангажирани
доказателства за осъществено плащане на адвокатските възнаграждения. Навеждат
се доводи, че от приетите по делото ССчЕ се установява по несъмнен начин, че претендираните
възнаграждения не са изплатени. Посочва се, че цитираното от жалбоподателя
тълкувателно решение е ирелевантно за настоящия спор, тъй като дава отговор на
различен въпрос. Възразява се, че в исковата молба се прави изрично признание,
че възнаграждението не е изплатено, тъй като не е посочена банкова сметка ***.
Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Решението не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлена претенцията на ищеца за сумите над присъдената от 2500 лева до
претендираната сума в размер на 2800, представляваща възнаграждение по договор
по КНАХД № 2557/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, както и в
частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата в размер на над
присъдената 2350 лева до пълния претендиран размер от 3550 лева, тъй като не са
признати задълженията за заплащане на възнаграждения по АНД № 3943/2014 г., АНД
№ 3942/2014 г. и АНД 3454/2014 г. – всички по описа на Районен съд Пловдив,
поради което в тази част решението е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо
/постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/.
Районен съд гр. Пловдив е
сезиран с обективно кумулативно предявени искове с правна квалификация чл. 422
ал.1 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА, предявени от Н.П.П. срещу „Комплексен
онкологичен център Пловдив“ ЕООД. В исковата молба се навеждат твърдения, че
ищецът е сключил договори за правна помощ с ответника за защита и процесуално
представителство пред Административен съд – Пловдив по следните дела: КНАХД №
2557/2014 г., за което било уговорено възнаграждение в размер на 300 лева,
КНАХД № 423/2015 г., за което било уговорено възнаграждение в размер на 1000
лева, КНАХД № 53/2015 г., за което било уговорено възнаграждение в размер на
500 лева и КНАХД № 3183/2014 г., за което било уговорено възнаграждение в
размер на 1000 лева, или всичко общо в размер на 2800 лева. Посочва се, че
ищецът е изпълнил своите задължения по сключените договори, но не е получил
уговореното възнаграждение. Поради изложеното ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.
гр.д. № 17499/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, като била издадена
заповед. С оглед депозирано възражение по чл. 414 ГПК от ответника, ищецът
предявил иск по чл. 422 ГПК. От съда се иска да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2800 лева, представляваща неизплатени
адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Комплексен онкологичен център“ Пловдив ЕООД. Не се
оспорва обстоятелството, че между страните е имало сключени договори за правна
помощ за периода 2014 г. – 2016 г. Възразява се, че по КАНД № 2557/2014 г. по
описа на Административен съд Пловдив, страна по договора не е ответникът, а
лицето К. К.– в лично качество, макар и към посочения период да е заемал
длъжността „управител“ на КОЦ – Пловдив. Посочва се, че в договорите за правна
помощ ищецът е декларирал, че сумите са му изплатени напълно в брой. Навеждат
се доводи, че в договор за правна и защита и съдействие № 138938, сключен между
страните, предмет е описан като процесуално представителство по множество дела,
част от които не са водени от ответника, а от лицето К. К.. Поради изложеното
моли да се прекрати като недопустимо производството досежно претенцията на
ищеца за заплащане на възнаграждение по КАНД № 2557/2014 г. по описа на Административен
съд Пловдив, а в останалата част - същата да се отхвърли като неоснователна.
С определение от
26.09.2017 г. по първоинстанционното производство е присъединено гр. д. №
1937/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, XVIII
гр. с-в за
общо разглеждане. Посоченото дело е образувано по обективно кумулативно
предявени искове с правна квалификация чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД, вр.
чл. 38 ЗА, от Н.П.П. срещу „Комплексен онкологичен център Пловдив“ ЕООД. В
исковата молба се навеждат твърдения, че между страните били сключени договор
за правна защита и съдействие по дела, висящи пред Районен съд гр. Пловдив, а
именно: АНД № 3943/2014 г. – за което било договорено възнаграждение в размер
на 600 лева, АНД № 3942/2014 г. - за което било договорено възнаграждение в
размер на 300 лева, АНД № 3454/2014 г. - за което било договорено
възнаграждение в размер на 300 лева, АНД № 3938/2014 г. - за което било
договорено възнаграждение в размер на 850 лева и АНД № 3931/2014 г. - за което
било договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, или общо всичко на
стойност 3500 лева. Навеждат се идентични твърдения като в посочената по-горе
искова молба за липса на изпълнение на задълженията за заплащане на адвокатски
възнаграждения по посочените договори. Поради тази причина било подадено от
страна на ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
по което било образувано гр.д. № 17500/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив.
С оглед подадено възражение от ответника, ищецът предявил иск за признаване
съществуване на вземането в размер на 3550 лева.
В законоустановения срок
е постъпил отговор на искова молба от ответника Комплексен онкологичен център“ Пловдив ЕООД, в който се излагат
идентични съображения като при посочения по-горе. Възразява се, че искът
предявеният иск се явява недопустим досежно претенцията на ищеца за заплащане
на възнаграждение по АНД № 3942/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив; АНД №
3454/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, и АНД № 3938/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, тъй като страна по
посочените договори не е ответника, а управителя на КОЦ – Пловдив в лично
качество. По отношение на останалата част от претендираните възнаграждения се
изразява становище за допустимост на предявения иск, но за неговата
неоснователност, тъй като в договорите за правна помощ ищецът е декларирал, че
е получил процесните суми. Поради изложеното моли да се прекрати като
недопустимо производството досежно претенцията на ищеца за заплащане на
възнаграждение по АНД № 3942/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив; АНД №
3454/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, и АНД № 3938/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, а останалата част -
същата да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като съобрази
доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да
е задължението за заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на
възложена работа; настъпила изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума,
е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
В настоящия случай по
делото не се спори, че между страните са сключени множество договори за
процесуално представителство и защита по твърдените в исковата молба дела пред
Районен съд – Пловдив и Административен съд – Пловдив. Не е спорен и фактът, че
довереникът е изпълнил възложените му правни действия с процесните договори.
Спорът в настоящото производство се свежда единствено до обстоятелствата
заплатено ли е възнаграждението, уговорено в процесните договори.
Договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване.
С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са
договорени. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /така Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.
Както вече беше посочено между страните не се спори, а
и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че между
страните са сключени между договори за правна защита и съдействие. Видно
от представените по делото пълномощни за
процесуално представителство, правна защита и съдействие /л.7,8,10 от
първоинстанционното производство и 9,10 от присъединеното гр.д. № 3422/2017 г.
по описа на Районен съд Пловдив/, по КНАД № 3183/2014 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, било уговорено възнаграждение в размер на 1000
лева, по КНАД № 53/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив - в размер
на 500 лева, по КНАД № 423/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив – в
размер на 1000 лева, по АНД № 3938/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив –
850 лева, и по АНД № 3931/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив – 1500 лева.
Следва да се отбележи, че са представени и други писмени доказателства,
установяващи процесуално представителство по други дела, но за тях претенцията
на ищеца е отхвърлена, като решението не е обжалвано в тази част, съответно
същите не са предмет на настоящата проверка. Под всички посочени пълномощни се
е подписал представител на доверителя, както и упълномощеният адвокат – ищец в
настоящото производство. Както беше посочено договорът за правна помощ, а в
случая и представените пълномощни по делото имат характера на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Касае се за
документи, които обективират изявления на страната, съдържащи неизгодни факти
за нея, поради което същите се ползват с материална доказателствена сила
досежно полученото възнаграждение от ищеца /така Решение № 198/ 10.08.2015 г.,
по гр.д. № 5252/2014 година на ВКС, 4 ГО/.
В връзка тази не се
споделят твърденията, обективирани в отговорна на въззивната жалба, касателно
наличие на две на брой ССчЕ в първоинстанционното производство, които
установяват отрицателният факт на липса на плащане. Задължението по начисляване
и отчитане на суми на ответното дружество, възложени им съобразно разпоредбите
на ДОПК и Закона за счетоводството /ЗСч./, могат да касаят единствено нарушения
на фикса. При изрично признание за получаване на търсените от ищеца суми – в
брой, неизпълнение на посоченото задължение не може да обуслови основателност
на претенцията за заплащане на уговорените възнаграждения. Поради изложеното
макар и компетентно изготвени, с необходимите знания и умения, приетите по
делото ССчЕ, се явяват неотносими и ненеобходими към настоящия спор, и не
следва да бъдат кредитирани.
Неоснователен се явява и
доводът за признание в отговорите на искови молби на фактът, че ответното
дружество не заплатило процесните суми на ищеца. Действително, отразено е че
ищецът не е посочил банкова сметка, ***, но в никъде не се посочва изрично
изявление на ответника, че конректно посочените суми по конректно посочените в
исковата молба договори за правна защита и съдействие не са заплатени.
Приложените доказателства по делото са точно в обратната насока, а именно
изрично изявление на ищеца, че е получил в брой претендираните от него суми. В
признанието на извършеното плащане се съдържа номера на делото, както и
размерът на уговореното и съответно заплатено възнаграждение. Липса на
признание, че по тези дела конкретна сума не е заплата от страна на ответника.
Обективираното в отговорите на исковите молби изречение, че дори и да има
неизплатени суми на ищеца, причината за това е непосочване от същия на банкова
сметка, ***, което не обективира признание за наличие на висящо задължение на
КОЦ към ищеца.
По
разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноските както в настоящото, така и в
първоинстанционното исково, и в двете заповедни производства.
На основание чл. 78 ал.8 ГПК на ответника
следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – по
ч.гр.д. № 17499/2016 г. на Районен съд
Пловдив, и 50 лева - по ч. гр.д. № 17500/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив. За първоинстанционното исково
производство също е претендирано юрисконсултско възнаграждение, като с
присъединяването на гр.д. №3422/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив и
предявените множество обективно кумулативно предявени искове, според настоящата
инстанция същото следва да бъде определено в размер на 150 лева. Или общият
размер на възнаграждението за заповедните и исковото първоинстанционно
производство възализа на 250 лева. С обжалваното решение на ответника е
присъдена сумата в размер на 160.03 лева, като с настоящото решение следва
ищецът да бъде осъден да му заплати за горницата над посочената сума до пълния
размер от 250 лева.
За въззивното производство са претендирани разноски в
размер на 660 лева – адвокатско възнаграждение, и 97 лева - държавна такса, или всичко общо 757 лева.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Касае се за множество обективно кумулативно съединени иска, като съобразно чл.
2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същите се определят съобразно вида и броя на делата, за всяко
от тях по отделно. Следователно договореното възнаграждение в размер на 660
лева не се явява прекомерно, а в съответствие с установените в наредбата
граници. Поради изложеното на жалбоподателят следва да бъдат заплатени
разноските в пълния претендиран размер.
Съобразно разпоредбите на чл. 280 ал. 3
т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 4482 от 21.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1937/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено, че „Комплексен онкологичен център“ Пловдив ЕООД, ЕИК: *********,
дължи на Н.П.П., ЕГН: **********, следните суми: 1000 лева, представляваща
неизплатен хонорар по КНАХД № 423/2015 г. по описа на Административен съд
Пловдив, 500 лева – неизплатен хонорар по КНАХД № 53/2015 г. по описа на
Административен съд Пловдив, 1000 лева – неизплатен хонорар по КНАХД №
3183/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, или общо всичко в размер
на 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 16.12.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че „Комплексен
онкологичен център“ Пловдив дължи на Н.П.П. и следните суми: 850 лева,
представляваща неизплатен адвокатски хонорар по АНД № 3938/2014 г. по описа на
Районен съд Пловдив, и 1500 лева – неизплатен адвокатски хонорар по АНД №
3931/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, или всичко общо в размер на 2350
лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, КАКТО И В ЧАСТТА, с която „Комплексен
онкологичен център“ Пловдив ЕООД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на Н.П.П., ЕГН: **********, сумата в размер на
3125.38 лева – разноски в исковото производство по гр.д. №1937/2017 г. по описа
на Районен съд Пловдив, и присъединеното към него гр.д. №3422/2017 г. по описа
на Районен съд Пловдив, както и в заповедните производства по ч.гр.д. № 17499/2016 г. на Районен съд Пловдив, и ч.
гр.д. № 17500/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Н.П.П., ЕГН: **********, против „Комплексен онкологичен център“
Пловдив ЕООД, ЕИК: *********, да бъде установено между страните, че на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 38 ЗА ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1000 лева, представляваща неизплатен хонорар по КНАХД № 423/2015
г. по описа на Административен съд Пловдив, 500 лева – неизплатен хонорар по
КНАХД № 53/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, 1000 лева –
неизплатен хонорар по КНАХД № 3183/2014 г. по описа на Административен съд
Пловдив, или общо всичко в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.12.2016 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и следните суми: 850 лева,
представляваща неизплатен адвокатски хонорар по АНД № 3938/2014 г. по описа на
Районен съд Пловдив, и 1500 лева – неизплатен адвокатски хонорар по АНД №
3931/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, или всичко общо в размер на 2350
лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата
В останалата
част решение № 4482 от 21.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1937/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с-в, не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Н.П.П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Комплексен онкологичен
център“ Пловдив ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 89.97 лв. /осемдесет и девет
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващата горницата над 160.03 лв.
/сто и шестдесет лева и три стотинки/ до пълния претендиран размер от 250 /двеста
и петдесет лева/, представляваща разноски за исковото производство по гр.д. № 1937/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив, и присъединеното към него гр.д. № 3422/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив, както и в заповедните производства по
ч.гр.д. № 17499/2016 г. на Районен съд
Пловдив, и ч. гр.д. № 17500/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
Н.П.П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Комплексен онкологичен
център“ Пловдив ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 757 лева /седемстотин
петдесет и седем лева/, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: