Решение по дело №249/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.Ж.К., ЕГН **********, против Решение № 1190/23.12.2022 година, постановено по АНД № 3697/2022 година по описа на Б.ки районен съд (БРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0769-001255/15.07.2022 г., издадено от началник на група към сектор ПП, при ОД МВР - Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

С жалбата се поддържа, че решението на БРС е постановено при противоречие със закона и в резултат на допуснати във въззивното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита наложеното на касатора наказание за несправедливо. С тези доводи е изложено искане съдът да отмени въззивното решение и издаденото срещу касатора наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С. П., който поддържа жалбата. Не оспорва фактическата обстановка свързана с издаване на наказателното постановление. Не оспорва извършването от страна на касатора на нарушенията за които е наказан. Поддържа становище за явна несправедливост на наложеното на касатора наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца с аргументи, че управлението на МПС е пряко свързано с работата която извършва при своя работодател и по този начин би бил лишен от препитание. В този смисъл заявява, че поддържа жалбата само и единствено в частта относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на БРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на В.Ж.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 22-0769-001255/15.07.2022 г., издадено от началник на група към сектор ПП, при ОД МВР - Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

При постановяване на решението си БРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и НП съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираните две нарушения предвид това, че водачът е управлявал МПС на процесната дата без поставени регистрационни табели на определените за това места. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция - "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и "Глоба" от 50 до 200 лв. Приел е също за установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като не е носил превозните документи в себе си, както и че по отношение на двете нарушения не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В заключение БРС е счел наказателното постановление за законосъобразно и го е потвърдил изцяло.

Решението на БРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно, като тричленният състав на административния съд споделя изводите на БРС и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото няма спор, че на 28.03.2022 г., около 11:50 ч., в гр. Б., на ул. Транспортна, в посока към ул. Петко Задгорски жалбоподателят е управлявал лек автомобил без поставени регистрационни табели на определените за това места. Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това нарушение е предвидена санкция - "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и "Глоба" от 50 до 200 лв. Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението на касатора за несправедливост на наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 2 месеца. Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП размер. Същият е съобразен с поведението, личността на извършителя и обстоятелствата свързани с нарушението. В този смисъл административният съд счита, че при преценката си относно тежестта на наказанието въззивният съд е съобразил разпоредбата чл. 27, ал. 1 ЗАНН, при неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 ЗАНН.

От изложеното става ясно, че БРС е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът по касация, но поради липсата на отправено искане, не се следва присъждане на такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1190/23.12.2022 година, постановено по АНД № 3697/2022 година по описа на Б.ки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: