Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261908 08.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично
заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15253
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Я.Й.Й., с ЕГН **********, с която
са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните възникнали облигационни правоотношения по договори за предоставяне на услуги, а именно:
- Договор за мобилни услуги № ******** от
22.11.2012г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер
***********,
- Договор за мобилни услуги № ******** от
25.11.2012г., ведно с Приложение към договора, съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер ******** и мобилно устройство Samsung E 2600.
Съгласно Приложението на ответника е предоставен мобилен
номер ****** и мобилно устройство Nokia Asha 311.
- Договор за мобилни услуги № ******** от
18.10.2013г. и Договор за лизинг от 18.10.2013г., съгласно които на ответника е
предоставен мобилен номер ******* и мобилно устройство HUAWEI Ascend
Y300.
- Договор за мобилни услуги № ******** от
08.09.2017г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер *******
със стандартна абонаментна такса в размер на 7.99 лева с ДДС, и мобилно
устройство
Kids watch MyKi Touch Pink.
- Допълнително споразумение № ******** от
10.10.2017г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за номер ***** е
променена абонаментната такса на 20.99 с
ДДС.
- Допълнително споразумение № ******** от
10.10.2017г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за номер ****** е променена абонаментната такса на 20.99 с ДДС.
- Допълнително споразумение № ******** от
26.07.2018г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за номер ****** е
променена абонаментната такса на 29.99 с
ДДС.
За задълженията на ответника били
издадени 8 броя фактури за периода от м.октомври 2018г. до м.февруари 2019г.,
за сума в общ размер на 508.39 лева, от която:
-
по Договор за
мобилни услуги № ******** от 25.11.2012г., ведно с Приложение към договора,
изменено с доп. споразумение № ********от 26.07.2018г., сума в общ размер на
164.44 лева, от която 50.88 лева –
незаплатени задължения за начислени такси
и ползвани услуги за периода 01.09.2018г. – 30.11.2018г. и сумата от 113.56 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги
за периода 21.12.2018г. – 26.07.2020г.
-
по Договор за
мобилни услуги № ******** от 22.11.2012г., изменен с Допълнително споразумение №
******** от 10.10.2017г., сума в общ размер на 154,77лева, от която 102.30 лева - незаплатени задължения за начислени такси и ползвани услуги за периода 01.09.2018г. –
30.11.2018г. и 52.47 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за периода 21.12.2018г. – 10.10.2019г.
-
по Договор за
мобилни услуги № ******** от 18.10.2013г. и Договор за лизинг от 18.10.2013г.
изменен с Допълнително споразумение № ******** от 10.10.2017г., сума в общ
размер на 115.44 лева, от която : 62.97
лева - незаплатени задължения за начислени такси и ползвани услуги за периода 01.09.2018г. –
30.11.2018г. и 52.47 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за периода 21.12.2018г. – 10.10.2019г.
-
по Договор за мобилни услуги № ******** от 08.09.2017г., сума в
общ размер на 73,74 лева , от която: 23.97
лева - незаплатени задължения за начислени такси и ползвани услуги за периода 01.09.2018г. –
30.11.2018г. и 49.77 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за периода 21.12.2018г. – 10.10.2019г.
Поради неизпълнение на задълженията, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК.
По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 10660/2020г. по описа на
ПРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за гореописаните
суми, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до
погасяването й, ведно с разноски. В предвидения срок е постъпило възражение от
длъжника срещу издадената заповед, поради което за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл.
415 ГПК. Моли се за уважаване на исковете, като иска да се
постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Теленор
България” ЕАД има вземания срещу ответника. Претендират се разноските в
настоящото и заповедното производство.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника Я.Й.Й., като
в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът Я.Й.Й. е бил редовно призован за първото съдебно заседание,
лично.
В открито съдебно
заседание, проведено на 15.06.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, които следва да се
присъдят изцяло в тежест на ответника. В настоящото исково производство, ищецът
е заплатил държавна такса в размер на 125 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева, които следва да се присъдят изцяло в тежест на ответника
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 870 лева, от които 385 лева за заповедното производство и 485 лева за
исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Й.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, следните суми:
50.88 лева, представляващи
стойността на неплатените задължения за месечни абонаментни такси и ползвани
услуги за периода 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., дължими по Договор за мобилни
услуги № ******** с Приложение към договора за мобилни услуги от 25.11.2012 г.,
изменен с Допълнително споразумение № ******** от 26.07.2018 г.;
сумата от 113.56 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги за периода 21.12.2018г. –
26.07.2020г. по Договор за мобилни услуги № ********с Приложение към договора
за мобилни услуги от 25.11.2012 г., изм. с Допълнително споразумение № ******** от 26.07.2018
г.;
сумата от 102.30 лева - представляващи
стойността на неплатените задължения за месечни абонаментни такси и ползвани
услуги, за периода 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., дължими по Договор за
мобилни услуги № ******** с приложено Заявление за пренасяне на номера в
мрежата на Globul от 22.11.2012 г., изменен с Допълнително споразумение №
******** от 10.10.2017 г.;
сумата от 52.47 лева,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ******** с приложено Заявление за пренасяне на номера в
мрежата на Globul от 22.11.2012 г., изменен с Допълнително споразумение №
******** от 10.10.2017 г.,
сумата от 62.97 лева,
представляващи стойността на неплатените задължения за месечни абонаментни
такси и мобилни услуги за периода 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., дължими по
Договор за мобилни услуги № ******** от 18.10.2013 г., изменен с Допълнително
споразумение № ******** от 10.10.2017 г.;
сумата от 52.47 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ******** от 18.10.2013 г., изменен
с Допълнително споразумение № ******** от 10.10.2017 г.
сумата от 23.97 лева,
представляващи стойността на неплатените задължения за месечни абонаментни
такси и мобилни услуги за периода 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., дължими по
Договор за мобилни услуги № ******** от 08.09.2017 г.;
сумата от 49.77 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ******** от 08.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 25.08.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5166/18.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10660/2020 г. на
ПРС, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА Я.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми: 485 лева /четиристотин осемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 385 лева /триста осемдесет и пет лева/
- разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. № 10660/2020 г. на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.